№ 5208
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20221110206819 по описа за 2022 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба вх. № УРИ 433200-49966 от 16.05.2022г. от Б. К. С. с
ЕГН ********** , чрез адв. К. Ч. с адрес за кореспонденция в гр. София, ул.“Позитано“ № 39
срещу Наказателно постановление N 21-4332-028122 от 21.02.2022г. , издадено от началник
група Отдел “ПП“ към СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява.
Представлява се от адв. Ч. с пълномощно по делото.
В хода на съдебните прения , последната иска отмяна на процесното наказателно
постановление , като сочи , че не е установено виновно поведение на доверителят й.
Претендира разноски.
В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се
явява и не изпраща представител.
СРП, редовно уведомена не изпраща представител.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:
1
Жалбата на Б. К. С. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление N 21-4332-
028122 от 21.02.2022г., издадено от началник група Отдел “ПП“ към СДВР, е подадена в
законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
На 17.11.2021г. служители на ОПП СДВР – И. И. и И. И. спрели за проверка л.а. „БМВ
'' с рег.№ СВ 7964 ВК, собственост на „Уникредит Лизинг“ ЕАД с ЕИК *********. При
проверката се установило, че автомобилът се управлява от служител на дружеството – Б. С..
Установило се още, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на 05.11.2021г.
За направените констатации на жалбоподателя бил съставен АУАН за нарушение по
чл. 140, ал. 1, пр.1 от ЗДвП.
Административното производство било изпратено на СРП с оглед данни за
извършено престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК..
С постановление от 27.01.2022г. на прокурор при СРП било отказано образуването на
досъдебно производство, като е отказът е мотивиран с липса на извършено престъпление от
субективна страна.
Въз основа на постановлението и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно
постановление N 21-4332-028122 от 21.02.2022г. от началник група Отдел “ПП“ към СДВР,
с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 175, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови Решението си
съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно
субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то
е наложено.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на
наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в
посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение
на разпоредбите на НПК.В производството по обжалване на наказателно постановление,
административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното
обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на
административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по
презумпция . Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със
способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.Разпоредбата на чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП касае единствено и само административнонаказателното производство пред
административнонаказващия орган.Във въззивното производство пред съда обаче се
прилагат разпоредбите на НПК , съгласно които годни доказателства и доказателствени
средства са само тези , събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на
проверка в хода на съдебното следствие.
В настоящия случай няма спор, че към момента на управление на лекия автомобил
2
– 17.11.2021г. последният е бил със служебно прекратена регистрация.
Това обстоятелство се установява от представената по делото справка, а и не е спорно
между страните.
Предвид изложеното , следва да се приеме, че от обективна страна, съставът на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е осъществен.
За да е обаче едно деяние , нарушение по см. на ЗАНН е необходимо то да бъде
извършено виновно.
В хода на административното производство пред АНО, проверката , извъшена от
СРП и въззивното производство пред настоящия съд не се установяват доказателства за
изискуемия умисъл.
Прокурорът е обсъдил въпроса за вината , като е приел , че такава отсъства.
Съдът на собствено основание , също не установи виновно поведение от страна на С..
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че на 03.09.2021г. е
сключен договор между ''Уникредит Лизинг'' ЕАД от една страна и ''Винарна Старосел''
ЕООД и ''Северент'' ЕООД от друга. По силата на този договор ''Уникредит Лизинг'' ЕАД
със съгласието на ''Северент'' ЕООД се здължавало да прехвърли собствеността на
процесния автомобил на „Винарна Старосел“ ЕООД с ЕИК *********.
Жалбоподателят е управлявал посочения лек автомобил като служител на Ню Пойнт
Сървисиз ЕООД.
По делото е установено , че „Винарна Старосел“ ЕООД не е било уведомено за
прекратяване на регистрацията на автомобила.
При условие, че собственикът на автомобила не е бил уведомен за служебното
пркратяване на регистрацията, то няма как да се приеме , че С., на когото е бил предоставен
същият автомобил като работник е формирал умисъл, че управлява МПС, спряно от
движение.
Предвид изложеното, съдът следва да приеме, че деянието не осъществява
признаците на нарушение и наказателното постановление, следва да бъде отменено.
При този изход от делото на жалбоподателят се дължат разноски за воденото
производство.
Такива са сторени, като процесуалният представител е формулирал искане за
присъждането им и е представил доказателства за размера им.
ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.1, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-028122 от 21.02.2022г. , издадено
3
от началник група Отдел “ПП“ към СДВР, с което на Б. К. С. с ЕГН ********** е наложено
административно наказание на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на
200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР ДА ЗАПЛАТИ на Б. К. С. с ЕГН **********, сумата от 600 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4