№ 325
гр. П***, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220103094 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 127, ал. 2 от СК – спор за родителски права.
Ищецът СТ. В. Х. твърди, че с ответницата Д. Д. Г. са живели на
съпружески начала до 2010 г. От съвместното им съжителство на *** г. се
родило детето Д*** С*** Х.. Твърди, че след раздялата им ответницата е
съжителствала с няколко мъже на различни места, а детето е било отглеждано
от родителите й. Твърди, че ответницата въобще не се интересува от детето, а
издръжката, която получава, харчи за себе си. Счита, че поведението й я
прави негодна майка. Заявява, че детето е от мъжки пол, вече влиза в
пубертета и има нужда от грижи и здрава ръка. Счита, че родителите на
ответницата настройват детето срещу него. Сочи, че детето явно се чувства
самотно без родителска грижа и вътрешно упреква ищеца, че не се интересува
от него. Поради това моли да бъде постановено решение, с което да му бъде
предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето,
да бъде определено местоживеенето на детето при него, да бъде определен
режим на лични отношения с ответницата, да бъде осъдена ответницата да
заплаща издръжка на детето в размер на 250 лв. месечно. Претендира
заплащане на разноските по делото. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата Д. Д. Г. чрез
пълномощника си адвокат С. оспорва исковата молба. Твърди, че от
постановяване на решението по гр.д. № 1969/2010 г. по описа на Pайонен съд
– П***, с което й е било предоставено упражняването на родителските права,
до настоящия момент детето живее в с. В***, заедно с ответницата и нейните
1
родители. Свикнал е със семейната среда. Учи в СОУ „Х*** Б***“, гр. С***,
а училищният автобус спира близо до дома им. Сочи, че детето спортува
активно – тренира плуване и футбол, като на тренировките го водят или
ответницата, или баща й. Заявява, че разчита много на подкрепата на майка
си. Твърди, че в момента е регистрирана в Бюрото по труда като активно
търсеща работа и има достатъчно време да се грижи за децата си – Д*** и
Г***. Твърди, че децата са израснали заедно, търсят се и имат силна
емоционална връзка помежду си. От друга страна сочи, че ищецът живее в
друго населено място, отглежда сам детето си от друга жена, грижи се за
възрастните си баба и дядо, няма физическа възможност да води детето на
тренировки и не може да разчита на възрастните си баба и дядо. Твърди, че
детето не желае да сменя начина си на живот, жилището, в което живее, и да
живее на непознато място с почти непознати хора. Твърди, че исковата молба
е продиктувана от нежеланието на ищеца да заплаща издръжка на детето.
Оспорва твърденията му, че изрядно е заплащал издръжка на детето.
Ангажира доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
По делото няма спор, а и се установява от приложеното удостоверение
за раждане, че страните са родители на детето Д*** С*** Х., роден на *** г. в
гр. П*** от съвместното им съжителство.
С Решение № 606 от 16.07.2010 г., постановено по гр.д. № 1969/2010 г.
по описа на Районен съд – Пазарджик, бащата СТ. В. Х. е осъден да заплаща
на малолетното дете Д*** С*** Х. месечна издръжка в размер на 75 лв.,
считано от 26.05.2020 г. до настъпване на основания за нейното изменение
или прекратяване.
С Решение № 260176 от 23.10.2020 г., постановено по гр.д. № 1599/2020
г. по описа на Районен съд – Пазарджик, размерът на месечната издръжката,
дължима от бащата, е увеличен на 250 лв., считано от 13.07.2020 г. до
настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване.
За събиране на присъдената издръжка срещу ищеца е било образувано
изпълнително дело № 2130/2011 г. при ДСИ при Районен съд – Пазарджик, в
хода на което е бил наложен запор на трудовото му възнаграждение.
На 13.08.2020 г. е било издадено постановление за отказ да се образува
досъдебно производство по преписка № 2259/2020 г. по описа на Районна
прокуратура – П***, образувана по жалба на Д. Д. Г. за престъпление по чл.
183, ал. 1 от НК, от мотивите на което се установява, че СТ. В. Х.
преустановил плащането на дължимата на детето Д*** С*** Х. издръжка,
като за периода от месец юли 2019 г. до месец юни 2020 г. същата била
платена в хода на проверката на 31.07.2020 г.
Между страните не е спорно, че ищецът има още едно по-малко дете –
Самуел, а ответницата е майка и на детето Д*** Л*** А***, родено на *** г.,
както и на още едно дете, родено след образуване на исковото производство.
2
Към настоящия момент ответницата е безработна и е регистрирана в
Дирекция „Бюро по труда“, гр. С***.
По делото е изготвен социален доклад от ДСП – С*** след осъществено
социално проучване, посещение на адрес, разговор с детето и бабата по
майчина линия – М*** Г.. От същия се установява, че родителите на детето са
се разделели два месеца след раждането му. От тогава бабата и дядото по
майчина линия подкрепят майката при отглеждането на детето. От няколко
месеца майката на детето живее и работи в П***. През почивните дни детето,
придружено от своя дядо посещава майка си в П*** или тя ги посещава в
дома им в с. В***. В разговор с Д*** той е споделил, че баща му го търси по
телефона само 1-2 пъти годишно и само веднъж го е вземал при себе си. Не
му купувал подаръци за рождени дни или други празници. Заявил е, че желае
да остане да живее при своите баба и дядо по майчина линия, защото се
чувства обичан. Детето е здраво, няма установени заболявания, има избран
личен лекар в с. В***. Към момента на изготвяне на социалния доклад
основните грижи за детето се полагат от бабата и дядото по майчина линия –
М*** и Д*** Г*** в с. В***, община С***. Семейство Г*** е осигурило
сигурна и спокойна среда за отглеждането на детето. Задоволени са базовите,
здравните, емоционалните и образователните му потребности. Жилището, в
което се отглежда детето, е собственост на семейство Г***. Представлява
масивна двуетажна къща, обзаведена съвременно и функционално с отлична
битова хигиена. Детската стая е обзаведена според възрастта на детето.
Осигурени са условия за правилното му отглеждане и развитие. Дядото по
майчина линия е трудово ангажиран, а бабата се е посветила на грижите по
отглеждането на детето. Детето контактува с близкия роднински кръг по
майчина линия. Има изграден приятелски кръг със съученици и връстници.
През учебната 2021/2022 година Д*** е редовен ученик в 5-ти клас в СУ
„Х*** Б***“ в гр. С***. По данни на класния ръководител детето е редовен
ученик, изключително старателен и отговорен. Спазва училищната
дисциплина и правила. Семейството е закупило всички необходими пособия и
материали във връзка с учебния процес. По данни на бабата по майчина
линия емоционалната връзка между майката и детето е много силна, като
детето е привързано изключително дълбоко и към нейните родители.
По делото е изготвен и социален доклад, също от ДСП – С*** след
проведен разговор с ищеца С*** И*** Х.. Пред социалните работници той е
споделил, че много рядко контактува с детето, като не се спазва режим на
лични отношения между него и детето. Рядко контактуват и по телефона.
Вземал е детето при себе си за един ден преди две години. Ищецът е с адрес
на местоживеене в с. С***, общ. С***. Жилището му представлява двуетажна
къща. Вторият етаж е необзаведен. Няма обособена детска стая. Ищецът,
заедно с лицето, с което съжителства на съпружески начала, и детето Самуел
ползват спалня в непосредствена близост до къщата, разположена на втория
етаж, а първият етаж се обитава от бабата и дядото на ищеца. Хигиенно-
битовите условия в обзаведените стаи на къщата са добри. Ищецът е трудово
3
ангажиран с месечен нетен доход в размер на около 2 500 лв. Детето не
контактува с роднинския си кръг по бащина линия. Емоционалната връзка
баща-дете е прекъсната.
Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-психологичната
експертиза родителите на детето към момента на освидетелстването
разполагат със задоволителен родителски капацитет, който осигурява
обгрижени потребностите на детето – здравни, културни, образователни и
социални предвид неговата възраст. Емоционалната устойчивост е пряко
свързана с родителското, респективно с майчиното чувство и вложение на
чувства, мисли и преживявания. Нивото на личностов самоконтрол
изключително много зависи от нивото на интелектуален потенциал,
образователен ценз, интереси и занимания на личността, т.е. т.нар.
емоционална интелигентност. И при двамата родители се наблюдава умерено
ниво на тези феномени, което не ги прави неспособни да упражняват
родителски контрол и възпитателен процес. В хода на проведеното
психологично изследване вещото лице не е установило маркери на
характеропатия при двамата родители, които да възпрепятстват доброто
отглеждане, грижа, обич и любов към детето. Към момента на
освидетелстването емоционалните и интелектуалните му потребности са
обгрижени и то не е лишено от всичко онова в неговото детство и развитие,
от които се нуждае израстването на личността. При майката те са затруднени,
поради това, че тя няма достъп ежедневно до детето си. При майката липсва
клинична симптоматика и патологична изразеност на агресивни нива, по-
скоро би могло да се говори за отключени гневни нюанси, породени от
наличие на много нисък личностов самоконтрол. Високите стойности
маркирани по скалата на вербална агресия са неоспорим маркер за занижена
самодисциплинираност, импулсивност и ниска отговорност в личностов
аспект. Тези личностови конструкции лесно влизат и (или) създават
конфликтност във взаимоотношенията с околните. Разбира се тези феномени
са в противоречие с продуктивно родителство и съответно да възпитават
позитивни личности. Самодисциплинирайки битовото си ежедневие до една
лежерна среда, тези феномени ще бъдат снизени или в най-лошия случай със
слаби идеации. Според вещото лице при детето са налице данни за ПАС
синдром, тъй като промяната в него настъпва в периода, когато майката с
лекота, без притеснение уронва авторитета и престижа на бащата, наричайки
го „....пласьорчето, наркоманчето, да си плаща редовно издръжката, няма да
му дам готово изгледано дете и други подобни”. По този начин детето
получава отказ да се среща с баща си, дори и да говори за него и в случая за
брат си по бащина линия. На етапа на експертизата се оставя с впечатление,
че майката не е склонна да променя ситуацията, не насърчава детето да се
вижда с баща си. Значение има и това, че детето остава да живее в жилището
и в средата на разширеното семейство от страна на майката. Към момента на
изготвяне на експертизата детето изпитва силна емоционална привързаност
към баба си и дядо си. Приема баща си като човек, който може да му създава
4
някакво различно усещане и който може да му осигурява негови потребности,
т.е. бащата му осигурява само някакъв материален комфорт. В противоречие
на подходите при ПАС синдрома, при които детето се отделя от
отчуждаващия родител и се връща при отчуждения, предвид създалата се
тежка психоемоционална атмосфера ведно с емоционален дискомфорт между
родителите на детето, отношенията от дисхармонични във времето са
метаморфозирали във висококонфликтни. За да се избегнат нежелани
последици от принудителното връщане на детето при бащата на този етап
следва детето да остане да живее при подкрепящото разширено семейство, на
когото то оказва подкрепа при отглеждането му и се полагат адекватни грижи
в учебния и извънучебния процес. Предвид обстоятелството обаче, че бащата
обича децата си (Д*** и Самуел) и има желание активно да участва в
отглеждането, възпитанието и развитието им не следва да бъдат ограничавани
неговите права и възможности да се вижда и да контактува с детето си Д***,
по-скоро следва да му бъде оказано абсолютно съдействие от страна на
майката и нейното разширено семейство да полага бащините си грижи, обич
и топлота към двете си деца – Д*** и Самуел, за да може те да растат и да се
развиват братски и грижовно. По този начин ще се възпитават емпатийни
чувства, взаимопомощ и подкрепа, които качества изграждат в бъдеще
стойностни и значими личности.
Свидетелят м. ил. д., без родство със страните, установява, че Д***
живее при баба му и дядо му по майчина линия в с. В***, а майка му не живее
с тях. Когато детето било с баща си, то се чувствало добре. Не искало да си
тръгне. Условията за живеене в къщата на ищеца били добри. Имало всичко
необходимо за една къща. Преди ищецът и ответницата поддържали връзка
помежду си и ищецът виждал детето по-често. От миналата година
ответницата отказвала да му дава детето. Тя имала и друго дете, което
оставила при баща му и отишла да живее в П***. Ищецът я търсил при
родителите й, но те му казали, че не знаят къде е. Ищецът искал когато детето
порасне да види, че баща му е направил всичко възможно, за да е него.
Майката, бабата и дядото на ищеца можели да му помагат в грижите за
детето. Баба му и дядо му били над 60-годишни, но били много подвижни и
помагали в грижите за по-малкото дете на ищеца. Жената, с която ищецът
живеел, била виждала Д***.
Свидетелят Д*** Б*** Г***, баща на ответницата, установява, че
откакто ищецът и ответницата се разделили Д*** живеел при него и
съпругата му. Детето се справяло добре с училище. Имало петици и шестици.
Спортувал плуване и отделно тренирал футбол. Посещавал училище в гр.
С***, докъдето пътувал с училищен автобус. Спирката, на която спирал
училищният автобус, била на 100 метра от къщата им. Къщата им имала две
спални, кухня, хол, баня и тоалетна на втория етаж и още две спални на
първия. Д*** контактувал с другото дете на ответницата, което живеело при
баща си в с. В*** на около 500 метра от тяхната къща. Те поддържали
контакти, ако не всеки ден, то през ден. За 12 години, откакто ищецът и
5
ответницата били разделени, ищецът взимал Д*** само веднъж. Детето
искало да се вижда с баща си, но баща му оо бил взимал само един път. От
около две години ответницата живеела на квартира в П***. Имало и други
периоди, когато била живяла в П*** в зависимост от работата й. Тя виждала
често Д*** през събота и неделя, както и през седмицата. Взимала го и го
водила на „М***“. Помагала им в издръжката на детето. Купувала му дрехи и
каквото друго се налага. Давала му пари за морето. Наскоро му купила
таблет. Д*** искал да се вижда и с майка си и с баща си. Никога не били
отказвали на ищеца, ако искал да дойде да вземе детето, но досега това се
било случило само веднъж.
Изслушан по реда на чл. 127, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 6 от СК
ищецът заяви, че иска детето да живее при него, защото получава близо 3 000
лв. заплата. Има възможност да гледа детето, щом то не е при майка си и тя
не иска да се грижи за него. Построил е нова къща за децата си. Смята, че е
по-добрият родител, защото има и друго дете, което е при него, а ответницата
също имала друго дете, но то било при баща му. Заявява, че Д*** е привързан
към него и много пъти са се виждали. Майката нямала къща и доходи, с които
да го гледа.
Изслушана по реда на чл. 127, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 6 от СК
ответницата заяви, че детето трябва да е при нея, защото между тях има силна
емоционална връзка. Жилището, в което живее в П***, се състои от детска
стая, спалня, кухня и баня и тоалетна. Живее сама и може да се грижи за
детето.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК за предоставяне
упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични
отношения и издръжката на ненавършило пълнолетие дете.
Искът с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК представлява спорна
съдебна администрация, в рамките на която съдът се произнася по
целесъобразност като изхожда от интересите на ненавършилото пълнолетие
дете във всеки конкретен случай, като взема предвид възрастта на детето и
пола му, възможностите на родителя да полага грижи за него, битовите
условия, при които ще бъде отглеждано детето, социалното обкръжение,
възможността за помощ от трети лица при отглеждане на детето, доходите и
имуществото на родителя, моралните качества, привързаността към детето и
други обстоятелства от значение за отглеждането на детето.
До настоящия момент въпросът за упражняване на родителските права,
местоживеенето и личните отношения с детето Д*** С*** Х. не е бил решен
нито по споразумение на родителите, утвърдено от съда по реда на чл. 127, ал.
1 от СК, нито с влязло в сила съдебно решение, постановено по реда на чл.
127, ал. 2 от СК. Данните по делото сочат, че с Решение № 606 от 16.07.2010
г. по гр.д. № 1969/2010 г. и впоследствие с Решение № 260176 от 23.10.2020 г.
6
по гр.д. № 1599/2020 г. и двете по описа на Районен съд – Пазарджик е
разрешен единствено въпросът за дължимата на детето издръжка от бащата.
Така след раздялата на родителите преди почти 12 години се е наложило
фактическо положение, при което на практика родителските права се
упражняват от майката, като детето живее при нея и нейните родители, а
личните отношения между детето и бащата се осъществяват спорадично по
преценка на родителите.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства може да се направи извод, че установеният до момента режим
на упражняване на родителските права е подходящ и адекватен на нуждите на
детето и напълно съответства на интересите му.
Заключението на съдебно-психологичната експертиза, ценено от съда
като компетентно, обосновано и обективно изготвено, сочи, че и двамата
родители имат родителски капацитет, макар и определен от вещото лице като
задоволителен, не са неспособни да упражняват родителски контрол и
възпитателен процес и са в състояние да задоволяват здравните, културни,
образователни и социални потребности на детето.
И двамата родители са заявили готовност да поемат непосредствените
грижи за детето и възпитанието му, което е указание за сериозна загриженост
за детето и желание да изпълнят родителския си дълг. Желанието им бе
потвърдено и пред съда при изслушването на всеки от тях по реда на чл. 127,
ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 6 от СК. Ищецът се мотивира с жилищната си и
финансова обезпеченост и с по-добрите си родителски качества в сравнение с
ответницата, а ответницата акцентира върху силната емоционална
привързаност, която съществува между нея и детето, и на желанието на
самото дете.
Родителите са жилищно осигурени и могат да осигурят сигурна и
безопасна среда за живот на детето. Ищецът живее в собствено жилище,
обзаведено с всичко необходимо и осигуряващо добри хигиенно-битови
условия. Трудово ангажиран е и получава трудово възнаграждение в размер
над средния за страната. Ответницата също е жилищно осигурена, макар
жилището, в което живее, да не е собствено, а да го ползва под наем. Същото
разполага с достатъчно стаи, включително детска стая за нуждите на детето.
Към момента ответницата не е трудово ангажирана и отглежда новороденото
си дете.
Всеки от родителите може да разчита на помощта на свои близки в
грижите за детето. Ищецът разполага с непосредствената помощ на жената, с
която съжителства на семейни начала, на майка си и на своите баба и дядо,
които живеят в близост и макар да са възрастни според свидетеля д. активно
помагат на ищеца в грижите за другото му дете. Основна помощ на
ответницата в грижите за детето й оказват нейните родители – М*** и Д***
Г***. Почти от раждането си до настоящия момент детето живее при тях в с.
В*** и те го отглеждат и възпитават. От около две години те са поели
7
преимуществено грижата за детето, след като ответницата е напуснала дома
им и е заживяла самостоятелно в П***.
Грижите за детето, разбирани като личните усилия на родителя във
връзка с отглеждането на детето, надзора и възпитателските похвати по
изграждане на личността му, са неглижирани в различна степен и от двамата
родители. Ищецът на практика не общува с детето. По думите на детето,
споделени пред социалните работници, баща му го търси само 1-2 пъти в
годината, взимал го е само веднъж при себе си, не му купува подаръци за
рождени дни или други празници. Ищецът от своя страна е споделил в хода
на социалното проучване, че контактува с детето много рядко и го е взимал
само веднъж преди две години. Също така са налице доказателства, че
ищецът не е изпълнявал задължението си за заплащане на издръжка на детето
през изключително дълъг период от време – от месец юли 2019 г. до месец
юни 2020 г., а също така и през 2021 г., което е наложило запориране на
трудовото му възнаграждение и образуване на преписка в прокуратурата за
евентуално извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. Преценени в
съвкупност тези обстоятелства и преди всичко тяхната многобройност сочат
на силно занижена родителска отговорност на бащата и липса на
заинтересованост от нуждите и интересите на детето. От страна на майката
също се наблюдава известна дистанцираност пред последните две години,
откакто живее самостоятелно и е оставила детето на грижите на родителите
си. В никакъв случай обаче това не може да се определи като
незаинтересованост, доколкото между страните няма спор, че след раздялата
й с ищеца тя е поела изцяло грижите за детето, а според показанията на
свидетеля Г*** и констатациите на социалния доклад, изготвен след разговор
с бабата по майчина линия, тя и към настоящия момент не е изоставила
грижите за детето, вижда се с него през почивните дни и през седмицата и
помага за издръжката му, като по този начин поддържа силната връзка между
тях.
Детето е от мъжки пол и е навършило 12 години. Изградило е силна
емоционална привързаност към майка си и нейните родители. Чувства се
сигурен и защитен с тях. Почти ежедневно общува с по-малкия си брат, роден
от съжителството на ответницата с друг мъж. Желанието му, споделено пред
вещото лице по време на психологичното изследване, е да живее при баба си
и дядо си, където е неговата къща и неговите приятели. Няма нищо против и
дори иска да се вижда с баща си. Желанието му да живее с баба си и дядо си,
защото се чувства обичан, детето е споделило и пред социалните работници,
извършили социално проучване. От друга страна емоционалната връзка баща-
дете е прекъсната. Вещото лице, изготвило съдебно-психологичната
експертиза, е констатирало наличие на синдром на родителска отчужденост
спрямо бащата, формиран от конфликтните отношения между родителите и
не без помощта на майката и нейното отношение към бащата. На този етап
Д*** възприема баща си единствено като човек, който му осигурява
материален комфорт. За да се създаде и изгради емоционална връзка на
8
общуване и доверителност между двамата, е необходимо плавно и
постепенно възобновяване на добрата комуникация между тях, подкрепяна и
насърчавана от майката и нейните родители. Единствено по този начин ще се
достигне по пълноценен психоемоционален комфорт на бащата и детето,
който е необходим, за да се избегнат в бъдеще тежки и нежелани
психосоматични проблеми и девиации в поведението и личностовото
развитие на детето. С оглед създалата се висококонфликтна ситуация между
родителите вещото лице е на мнение, че на този етап за да се избегнат
нежелани последици от принудителното предаване на детето на бащата,
детето следва да остане да живее при своите баба и дядо, които оказват
подкрепа при отглеждането му и полагат адекватни грижи за възпитанието
му.
При тези данни и преди всичко като взе предвид заключението на
съдебно-психологичната експертиза за необходимостта детето да продължи
да се отглежда от бабата и дядото по майчина линия с цел съхраняване на
психоемоционалното му състояние, съдът намира, че в най-добър интерес на
детето е да бъде уважено желанието му да живее при баба си и дядо си.
Желанията и чувствата на детето са водещ критерий при определяне на най-
добрия интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ЗЗДетето. Желанието на
детето в случая има приоритет пред изразената от бащата готовност да поеме
грижите за него, най-вече защото съответства на експертното становище, че
няма да е в интерес на детето на този етап родителските права да се
упражняват от бащата. Интересът на детето е висша ценност, за която съдът
следи служебно. Затова определяйки кой от родителите е по-пригоден да
упражнява родителските права, съдът следва да намери това разрешение,
което в най-пълна степен отразява нуждите на детето и неговото желание и
преди всичко осигурява благоденствието на детето и изграждането му като
пълноценна личност.
Поради това за момента не следва да бъде уважавано искането на
бащата да упражнява родителските права по отношение на детето. Доколкото
и двамата родители са в състояние да упражняват родителските права и имат
желание за това, съдът счита не е налице хипотезата на чл. 59, ал. 7 от СК, а
родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на майката,
която и досега ги е упражнявала, макар и неформално, има желание и
възможност да се грижи за детето лично и чрез своите родители.
Обстоятелството, че към момента майката живее в самостоятелно жилище, а
детето е при нейните родители, само по себе си не е достатъчно, за да
обоснове необходимост от предоставяне на родителските права на бащата. В
константната си практика ВКС неведнъж е имал възможност да посочи, че
обстоятелството, че родителят, на когото е възложено упражняването на
родителските права отсъства от страната за период от време, поради полагане
на труд в друга държава членка на ЕС и за този период е предоставил на
родителите си отглеждането на детето не представлява само по себе си
основание за изменение на определения режим за упражняването на
9
родителските права върху детето. За да се допусне такова изменение, е
необходимо да се установи и втората предпоставка за това, а именно, че това
обстоятелство се отразява на положението на детето като води до
влошаването му при родителя, който упражнява родителските права или че то
би се подобрило положението, ако родителските права се предоставят на
другия родител – виж Решение № 288 от 15.03.2016 г., постановено по гр.д. №
2640/2015 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г.о., Решение № 165 от 04.07.2014 г.,
постановено по гр.д. № 6469/2013 г. по описа на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и Решение
№ 291 от 07.11.2012 г., постановено по гр.д. № 115/2012 г. по описа на ВКС,
ГК, ІІІ г.о.
В случая не е установено по делото напускането на жилището от страна
на майката и поемането на непосредствените грижи за детето от нейните
родители да се е отразило неблагоприятно на детето. Напротив –
доказателствата по делото и по-конкретно показанията на свидетеля Г***,
социалния доклад и заключението на съдебно-психологичната експертиза
установяват, че детето се чувства добре в дома на баба си и дядо си, които са
му създали сигурна и комфортна среда за живот, иска да живее с тях, защото
се чувства обичано и обгрижвано, запазило е близката си емоционална връзка
с майката, има изграден приятелски кръг и е отличен ученик. Следователно
липсата на майката не влошава ежедневните грижи за детето, нито влияе
негативно на психо-физическото му развитие. От преките впечатления на
съда от дядото на детето – свидетеля Г***, се налага изводът, че същият е
грижовен, обича детето и има желание да помага всячески на дъщеря си в
отглеждането му. В този смисъл предоставянето на родителските права за
упражняване от майката не би влошило положението на детето, а още по-
малко положението му би се подобрило, ако родителските права бъдат
упражнявани от бащата.
Предвид изложеното следва да бъде постановено решение, с което да
бъде отхвърлен искът на бащата за предоставяне упражняването на
родителските права, определяне на местоживеенето на детето при него,
определяне на режим на лични отношения между детето и майката и
осъждане на майката да заплаща месечна издръжка на детето. С оглед
служебното задължение на съда да следи за интереса на ненавършилите
пълнолетие деца и служебно да постановява мерки относно упражняването на
родителските права, в т.ч. предоставената му с разпоредбата на чл. 59, ал. 9 от
СК възможност по свой почин да изменя постановените по-рано мерки
относно родителските права, с настоящото решение упражняването на
родителските права следва да бъде предоставено на майката, при която да
бъде определено и местоживеенето на детето с оглед разпоредбата на чл. 126,
ал. 1 от СК, а на бащата следва да бъде определен подходящ режим на лични
отношения с детето.
Режимът на лични отношения между бащата и детето следва да бъде
съобразен от една страна с обстоятелството, че към момента между тях не
съществува емоционална привързаност и контактите помежду им са
10
епизодични, а от друга страна – с желанието и готовността и на двамата да се
виждат и да общуват един с друг. Ето защо режимът на лични отношения
следва да бъде насочен преди всичко към това да създаде така необходимата
връзка баща-дете, която ще способства за правилното психо-емоционално
развитие на детето и за израстването му като пълноценна личност. Като най-
подходящ следва да бъде определен режим на лични отношения, при който
бащата да вижда и взема детето при себе си всяка п*** и трета седмица от
месеца от 17.00 ч. в петък до 17.00 ч. в неделя с приспиване; пет дни през
пролетната ваканция; два дни през Великденските празници, които всяка
нечетна година включват Велика събота и Великден; един месец през лятото,
който не съвпада с платения годишен отпуск на майката и пет дни през
зимната ваканция, които всяка четна година включват Бъдни вечер и Коледа.
Този режим на лични отношения отговоря на възрастта на детето,
училищната му ангажираност и възможността да бъде осъществяван предвид
близостта на населените места, в които живеят към момента детето и бащата.
В интерес на детето е родителите да положат максимални усилия за
преодоляване на натрупаното по между им напрежение и преди всичко да
спазват стриктно установения режим на лични отношения на бащата и детето.
Контактите между двамата следва да бъдат насърчавани, в т.ч. и от бабата и
дядото на детето, и не бива да бъдат пропускани и игнорирани по никакъв
повод. Бащата и детето следва да използват всяка възможност да общуват
помежду си, за да изградят една пълноценна връзка баща-дете.
Съдът не дължи произнасяне по въпроса за издръжката, дължима от
бащата, тъй като такава е определена с Решение № 260176 от 23.10.2020 г. по
гр.д. № 1599/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик при това в размер,
който съответства на нуждите на детето и на възможностите на родителя,
който я предоставя, и поради това не се нуждае от актуализация.
Искането на страните за присъждане на разноските по делото не може
да бъде уважено. Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на
спора не може да намери приложение в делата по чл. 127, ал. 2 от СК пред
първата инстанция. Това разрешение следва от характера на производството
на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно
родителските права в случаите, когато родителите не могат да постигнат
извънсъдебно споразумение. За разлика от исковото производство, в него не
се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или
несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие
относно начина на упражняване на родителските права, признати и
гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство
квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което
следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите
на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и
затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. В този смисъл
е Определение № 385 от 25.08.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 3423/2015 г.
11
на ВКС, I г.о.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК Районен съд –
Пазарджик
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца СТ. В. Х., ЕГН ********** от с.
С***, общ. С***, ул. „П***“ *** против ответницата Д. Д. Г., ЕГН
********** от с. В***, общ. С***, ул. „Д*** и с***“ *** иск с правно
основание чл. 127, ал. 2 от СК за предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете Д***
С*** Х., ЕГН ********** на бащата, определяне на местоживеенето на детето
на адреса на бащата, определяне на режим на лични отношения с майката и
осъждане на майката да заплаща издръжка на детето в размер на 250 лв.
месечно, считано от датата на постановяване на съдебното решение.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
ненавършилото пълнолетие дете Д*** С*** Х., ЕГН ********** на майката
Д. Д. Г., ЕГН ********** от с. В***, общ. С***, ул. „Д*** и с***“ ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Д*** С*** Х., ЕГН **********
при майката Д. Д. Г., ЕГН ********** от с. В***, общ. С***, ул. „Д*** и
с***“ ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата СТ. В. Х., ЕГН
********** от с. С***, общ. С***, ул. „П***“ *** и детето Д*** С*** Х.,
ЕГН **********, както следва: бащата може да вижда и взема детето при
себе си всяка първа и трета седмица от месеца от 17.00 ч. в петък до 17.00 ч. в
неделя с приспиване; пет дни през пролетната ваканция; два дни през
Великденските празници, които всяка нечетна година включват Велика
събота и Великден; един месец през лятото, който не съвпада с платения
годишен отпуск на майката и пет дни през зимната ваканция, които всяка
четна година включват Бъдни вечер и Коледа.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните и на ДСП – С***.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
12