Определение по дело №2545/2017 на Окръжен съд - Пловдив

                                                                                                                                    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 142

       Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание на шестнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                          Председател: Виолета Шипоклиева

                                                 Членове: Фаня Рабчева

                                                                 Велина Дублекова                             

след като разгледа докладваното от председателя в.гр.дело № 2545 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, приема следното:

Производство по чл. 248 ал. 1 от ГПК.

Постъпила е в Окръжен съд Пловдив с вх. № 36912 от 05 октомври 2017г. МОЛБА за изменение на решението в частта на разноските, от П.Д.Д., чрез адв. С.М.. Моли се да бъде изменено Решение № 1523/30.11.2017г. по гр.дело № 2545/2017г. по описа на ПдОС, ІХ гр. състав, в частта му за разноските, като бъде осъден „КРЕДИТ ИНС” ООД да заплати сумата от 720лева с ДДС, представляваща заплатено от въззиваемия П.Д.Д. адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция за всеки от двата обективно съединени иска.

Излага съображения за неправилен извод на съда в частта на разноските, както следва:

Адвокатското възнаграждение в размер от 720 лева с ДДС е уговорено и заплатено от П.Д., видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие; така заплатеното адв. възнаграждение е определено в минималния размер съгласно чл. 7 ал. 2 т. 1 вр. чл. 2 ал. 5 във вр. с параграф 2а от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения По делото са предявени два обективно съединени иска и възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Освен това, заплатеното адв. възнаграждение в размер на 720 лв, включва и ДДС, тъй като адв. дружество, което е страна по договора, е регистрирано по ЗДДС, а посоченият от настоящата инстанция размер е без дължимия за него ДДС.

С писмено становище насрещната страна  „КРЕДИТ ИНС” ООД чрез пълномощник адв. Р.Д.,***, счита молбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че молбата е допустима – подадена от надлежна страна по делото в законния срок по чл. 248 ал. 1 от ГПК, разгледа молбата по същество.

Разгледана по същество молбата е основателна, поради следните съображения:

Видно е от в.гр.дело № 2545/2017г. по описа на ПдОС, ІХ гр. състав, че въззивното производство е приключило с окончателно Решение № 1523 от 30.11.2017г., с което изцяло е потвърдено първоинстанционното решение по гр. д. № 461/2016г. по описа на ПдРС,ХІХ гр.с.; като със същото решение жалбоподателят „КРЕДИТ ИНС” ООД е осъден да заплати на въззиваемия направените по въззивното производство разноски, които ПдОС е намалил, тъй като е намерил за основателно възражението на жалбоподателя за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция и е намалил сумата, заплатена от въззиваемия за адв. възнаграждение,  на сумата от 321 лева.

ПдОС констатира, че на лист 10 от въззивното дело е приложен  договор за правна защита и съдействие между П.Д.Д. и адвокатско дружество „К. Д.“, по който е договорено и изплатено в брой по въззивното дело адв. възнаграждение от 720 лева на пълномощника на въззиваемия; посочено е „основание и предмет: процесуално представителство и защита по гр.д.2545/2017г. по описа на Окръжен съд Пловдив, ІХ състав“.

 ПдОС намира, че с оглед разпоредбата на чл. 2 ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която „за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно“, то минималният размер на адвокатско възнаграждение за всеки един от двата иска, предявени по реда на чл. 422 от ГПК, а именно:иск по чл. 240 ал. 4 от ЗЗД-главница, и иск по чл. 240 ал. 2 от ЗЗД –договорена лихва, следва да се определи съгласно чл. 7 ал. 2 т.1 във вр. чл. 2 ал. 5 от горецитираната наредба. От цитирания договор за правна защита и съдействие, потвърдено и в приложения списък на разноски по чл. 80 от ГПК следва да се приеме, че адв. дружество „К. Д.“ е регистрирано по ДДС, като в посочения размер на договорено и заплатено в брой адв. възнаграждение от 720 лева, с начислен ДДС, следва да се приеме и че посочената сума включва и размера на ДДС, арг. и от разпоредбата на чл. 67 ал.2 от ЗДДС. При което и размерът на разноските за адв. възнаграждение, в случая, се определя и във вр. с параграф 2а от цитираната Наредба.

Поради което и въззивният съд намира, че в минимален размер дължимото като разноски за другата страна, адв. възнаграждение за всеки от двата обективно съединени иска, /макар и предявени по реда на едно и също производство- по реда на чл. 422 от ГПК/, възлиза на сумата от по 300 лева за всеки един от двата иска, съгласно чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредбата, /цена на иска за главница – 1000 лв, цена на иска за договорна лихва-300 лева/. Или в общ размер адв. възнаграждение за двата иска, предмет на въззивната жалба, възлиза на сумата от 600 лева, към която следва да се прибави и 20 % ДДС, или в общ размер адв. възнаграждение, което следва да се понесе като разноски от другата страна, възлиза на сумата от 720 лева, така както е договорено и заплатено от страна на въззиваемия.

Предвид изложените съображения въззивният състав на ПдОС намира, че следва да бъде изменено въззивното решение в частта на разноските, като вместо определените с решението 321 лв, на въззиваемия следва да се присъди сумата от 720 лв, деловодни разноски по въззивното дело за платено адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 248 ал. 3 от ГПК, Пловдивският окръжен съд

                                 О П Р Е Д Е Л И :

       ИЗМЕНЯ  Решение № 1523 от 30.11.2017г. на Пловдивски окръжен съд, гражданско въззивно отделение, ІХ граждански състав, по гр. дело № 2545 по описа за 2017г., В ЧАСТТА за РАЗНОСКИТЕ, като вместо за сумата от 321 /триста двадесет и един лева/, деловодни разноски по въззивното дело за платено адвокатско възнаграждение, ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНС” ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ул. „Яков Крайков” № 8-10, ет. 1, ап. 4, да заплати на П.Д.Д. с ЕГН **********,***, сумата от 720лв., /седемстотин и двадесет лева/, деловодни разноски по въззивното дело за платено адвокатско възнаграждение.

   ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на въззивния съд може да се обжалва с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на страните по делото.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:1/

 

 

                                                                                         2/

.