О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 142
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание на
шестнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател:
Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Велина Дублекова
след като разгледа докладваното от
председателя в.гр.дело № 2545 по
описа на съда за 2017 година, за да
се произнесе, приема следното:
Производство по чл. 248 ал. 1 от ГПК.
Постъпила е в Окръжен съд Пловдив с
вх. № 36912 от 05 октомври 2017г. МОЛБА за изменение на решението в частта на
разноските, от П.Д.Д., чрез адв.
С.М.. Моли се да бъде изменено Решение № 1523/30.11.2017г. по гр.дело №
2545/2017г. по описа на ПдОС, ІХ гр. състав, в частта
му за разноските, като бъде осъден „КРЕДИТ ИНС” ООД да заплати сумата от
720лева с ДДС, представляваща заплатено от въззиваемия
П.Д.Д. адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция за всеки от двата обективно съединени
иска.
Излага съображения за неправилен
извод на съда в частта на разноските, както следва:
Адвокатското възнаграждение в размер
от 720 лева с ДДС е уговорено и заплатено от П.Д., видно от представения по
делото договор за правна защита и съдействие; така заплатеното адв. възнаграждение е определено в минималния размер
съгласно чл. 7 ал. 2 т. 1 вр. чл. 2 ал. 5 във вр. с параграф 2а от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за
минималните размери на адв. възнаграждения По делото
са предявени два обективно съединени иска и възнагражденията се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
Освен това, заплатеното адв. възнаграждение в размер
на 720 лв, включва и ДДС, тъй като адв. дружество, което е страна по договора, е регистрирано
по ЗДДС, а посоченият от настоящата инстанция размер е без дължимия за него ДДС.
С писмено становище насрещната
страна „КРЕДИТ ИНС” ООД чрез пълномощник
адв. Р.Д.,***, счита молбата за неоснователна и моли
да бъде оставена без уважение.
Въззивният състав на ПдОС
след като констатира, че молбата е допустима – подадена от надлежна страна по
делото в законния срок по чл. 248 ал. 1 от ГПК, разгледа молбата по същество.
Разгледана по същество молбата е
основателна, поради следните съображения:
Видно е от в.гр.дело № 2545/2017г. по
описа на ПдОС, ІХ гр. състав, че въззивното
производство е приключило с окончателно Решение № 1523 от 30.11.2017г., с което
изцяло е потвърдено първоинстанционното решение по
гр. д. № 461/2016г. по описа на ПдРС,ХІХ гр.с.; като
със същото решение жалбоподателят „КРЕДИТ ИНС” ООД е осъден да заплати на въззиваемия направените по въззивното
производство разноски, които ПдОС е намалил, тъй като
е намерил за основателно възражението на жалбоподателя за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната
инстанция и е намалил сумата, заплатена от въззиваемия
за адв. възнаграждение, на сумата от 321 лева.
ПдОС констатира, че на лист 10 от въззивното дело е приложен договор за правна защита и съдействие между П.Д.Д. и адвокатско дружество „К. Д.“, по който е договорено и
изплатено в брой по въззивното дело адв. възнаграждение от 720 лева на пълномощника на въззиваемия; посочено е „основание и предмет: процесуално
представителство и защита по гр.д.2545/2017г. по описа на Окръжен съд Пловдив,
ІХ състав“.
ПдОС намира, че с
оглед разпоредбата на чл. 2 ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която „за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно“, то минималният размер на
адвокатско възнаграждение за всеки един от двата иска, предявени по реда на чл.
422 от ГПК, а именно:иск по чл. 240 ал. 4 от ЗЗД-главница, и иск по чл. 240 ал.
2 от ЗЗД –договорена лихва, следва да се определи съгласно чл. 7 ал. 2 т.1 във вр. чл. 2 ал. 5 от горецитираната
наредба. От цитирания договор за правна защита и съдействие, потвърдено и в
приложения списък на разноски по чл. 80 от ГПК следва да се приеме, че адв. дружество „К. Д.“ е регистрирано по ДДС, като в
посочения размер на договорено и заплатено в брой адв.
възнаграждение от 720 лева, с начислен ДДС, следва да се приеме и че посочената
сума включва и размера на ДДС, арг. и от разпоредбата
на чл. 67 ал.2 от ЗДДС. При което и размерът на разноските за адв. възнаграждение, в случая, се определя и във вр. с параграф 2а от цитираната Наредба.
Поради което и въззивният
съд намира, че в минимален размер дължимото като разноски за другата страна, адв. възнаграждение за всеки от двата обективно съединени
иска, /макар и предявени по реда на едно и също производство- по реда на чл.
422 от ГПК/, възлиза на сумата от по 300 лева за всеки един от двата иска,
съгласно чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредбата, /цена на иска за главница – 1000 лв, цена на иска за договорна лихва-300 лева/. Или в общ
размер адв. възнаграждение за двата иска, предмет на въззивната жалба, възлиза на сумата от 600 лева, към която
следва да се прибави и 20 % ДДС, или в общ размер адв.
възнаграждение, което следва да се понесе като разноски от другата страна,
възлиза на сумата от 720 лева, така както е договорено и заплатено от страна на
въззиваемия.
Предвид изложените съображения въззивният състав на ПдОС намира,
че следва да бъде изменено въззивното решение в
частта на разноските, като вместо определените с решението 321 лв, на въззиваемия следва да се
присъди сумата от 720 лв, деловодни разноски по въззивното дело за платено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 248 ал. 3 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ
Решение № 1523 от 30.11.2017г. на Пловдивски окръжен съд, гражданско въззивно отделение, ІХ граждански състав, по гр. дело №
2545 по описа за 2017г., В ЧАСТТА за
РАЗНОСКИТЕ, като вместо за сумата от 321 /триста двадесет и един лева/,
деловодни разноски по въззивното дело за платено
адвокатско възнаграждение, ОСЪЖДА
„КРЕДИТ ИНС” ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление
– ул. „Яков Крайков” № 8-10, ет. 1, ап. 4, да заплати на П.Д.Д.
с ЕГН **********,***, сумата от 720лв., /седемстотин и двадесет лева/,
деловодни разноски по въззивното дело за платено
адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на въззивния съд може да се
обжалва с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на
страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/
.