№ 202
гр. София , 21.01.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание
на двадесет и първи януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно частно гражданско
дело № 20201000504229 по описа за 2020 година
Производството е образувано по частната жалба на К. Ч. О. и Х. О. – граждани на
Великобритания, подадена от процесуалния им представител срещу определение на
Софийския градски съд, Гражданско отделение, І-16 състав, постановено на 28.10.2020 г. по
гр. дело № 8 397/2017 г., с което съдът е оставил без уважение молбата на жалбоподателите
за присъждане на разноски.
В частната жалба се твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като след
получаване на препис от исковата молба от страна на пълномощника на жалбоподателите са
извършени множество процесуални действия за тяхната защита и в отговора е поискано
присъждане на разноски. Но понеже делото е било насрочено за открито съдебно заседание,
към датата на подаване на отговора не са представени доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение – с оглед на възможността такива да бъдат представени в съдебното
заседание. Позовава се на разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК.
Иска се отмяна на определението и присъждане като разноски на заплатеното от
жалбоподателите адвокатско възнаграждение в размер на 7 160 лева за
първоинстанционното производство, както и 696 лева адвокатско възнаграждение и 15 лева
държавна такса за поризводството по частната жалба.
Ответникът по частната жалба и ищец по иска – „БАНКА ДСК“ ЕАД, в срока по чл.276, ал.1
от ГПК е подал отговор, в който се излагат съображения, че частната жалба е неоснователна.
1
Софийският апелативен съд, след като провери данните по делото и като взе предвид
доводите и възраженията на страните, намира следното:
Частната жалба е допустима. Същата е подадена при спазване на срока по чл.275, ал.1 от
ГПК, от активно легитимирана страна – ответници, поискали по реда на чл.248 от ГПК
съдът на им присъди разноски, срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на
инстанционен контрол по настоящия процесуален ред.
При преценка на основателността на частната жалба съдът взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на „Банка ДСК“ ЕАД, с която е
предявен осъдителен иск срещу ответниците К. Ч. О. и Х. О. за заплащане на сумата
61 605,28 евро – неизплатени задължения по договор за банков кредит.
Съдът е предприел действия по реда на Регламент 1393/07 за призоваване на ответниците на
посочения от ищеца адрес в Обединеното кралство – същият, който е посочен и в договора
за кредит. С определение от 08.10.2019 г. съдът е насрочил делото за разглеждането му в
открито заседание за 24.02.2020 г., когато не е даден ход на делото – поради нередовното
призоваване на ответниците и го е отложил за 29.06.2020 г.
В съдебното заседание на 29.06.2020 г. за ответниците се е явил адв. В. Я., който е
представил пълномощно. В това заседание адв. Я. е направил възражение за нередовно
призоваване на ответниците, за невръчване на исковата молба и доказателствата. Съдът е
уважил възраженията, постановил е, на пълномощника на ответниците да бъдат връчени
преписи от исковата молба и от определението за насрочване и е дал възможност за
подаване на отговор в 1-месечен срок. Делото е отложено за 02.11.2020 г.
На 14.08.2020 г. е подаден отговор на исковата молба. В него са изложени събражения , че
искът е недопустим, тъй като СГС не е компетентен да разгледа спора. Поискано е
прекратяване на делото, а при условията на евентуалност – отхвърляне на иска. В отговора е
поискано присъждане на разноски – без да са представени доказателства за направени
такива.
С определение от 31.08.2020 г. градският съд е приел, че с оглед разпоредбите на Регламент
1215/2012 г. на ЕС, българският съд не е компетентен да разглежда спора и е прекратил
производството. В определението изрично е посочено, че при липсата на представени
доказателства за сторени от ответниците разходи за адвокатско възнаграждение, искането в
тази насока е неоснователно.
Едва след получаване на препис от определението за прекратяване на производството,
пълномощникът на ищците заедно с молбата по чл.248 от ГПК е представил списък по чл.80
от ГПК, фактура от 19.06.2020 г. и банково извлечение, удостоверяващо плащането на
адвокатското възнаграждение чрез превод от 01.06.2020 г.
2
С обжалваното определение /ръкописно, намиращо се на л.212 от делото/, градският съд е
отказал да присъди разноски с мотива, че в производството не са извършване процесуални
действия от представителя на ответниците.
Въззивният съд не споделя този мотив, тъй като адв. Я., видно от книжата по делото, е
извършвал активни процесуални действия – включително е изложил съображения за липса
на компетентност на българския съд, които са възприети от съда, който на това основание е
прекратил производството пред себе си.
По същество обаче отказът да се присъдят разноски е правилен. След като с отговора на
исковата молба представителят на ответниците О. е поискал прекратяване на
производството и присъждане на разноски и му е била известна разпоредбата на чл.78, ал.4
от ГПК, същият е бил длъжен, заедно с искането за прекратяване да представи списък по
чл.80 от ГПК и доказателства за заплащане на тези разноски. Съдебната практика – ТР №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т.8 приема, че липсата на списък не е основание да се откаже
присъждане на разноски по реда на чл.248 от ГПК. Но липсата на доказателства за
действително направения разход е основание да се откаже присъждане на разноски.
След като в отговора на исковата молба е поискано прекратяване на производството, у
представителя на ответниците е съществувало очакването, че искането му може да бъде
уважено от съда и същият да прекрати делото. И след като в този отговор изрично е
поискано присъждане на разноски, негово е задължението да подкрепи искането си с
доказателства за реалното им заплащане. Както беше посочено по-горе, фактурата за
преведеното адвокатско възнаграждение е съставена на 19.06.2020 г., а самият банков
превод е извършен на 01.06.2020 г. Следователно, към датата на подаване на отговора –
14.08.2020 г., не е съществувала и обективна пречка, искането за присъждане на разноски да
бъде подкрепено с доказателства.
Обстоятелството, че преди получаване на отговора делото е било насрочено за определена
дата, не създава задължение за съда, да се произнесе по искането за прекратяване в
насроченото заседание. Съдът има право да се произнесе по допустимостта на
производството във всеки един момент и не задължително в открито съдебно заседание.
С оглед на изложеното по-горе, въззивният съд намира, че частната жалба е неоснователна,
поради което обжалваното определение на градския съд следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА определение № 263334 от 28.10.2020 г. на Софийския градски съд,
Гражданско отделение, І-16 състав, постановено по гражданско дело № 8 395/2017 г.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването му, при спазване
на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4