Решение по КНАХД №1426/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Г. С., чрез адв. С. Н., срещу Решение № 517/14.05.2025г., постановено по АНД № 1136/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е било потвърдено НП с номер 22-1030-002653 от 27.04.2022г., издадено от Началник сектор в ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“.

Касационният жалбоподател сочи, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Излага, че е безспорно, че на 27.03.2022г., в 22:45ч., в гр. Пловдив, на ул. „Шести септември“, на кръстовището с бул. „Източен“, посока запад, С. е управлявал л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. номер [рег. номер]. Съгласно разпоредбите на Женевската конвенция на територията на България се признават чуждестранни свидетелства за управление на МПС, без оглед на гражданството на водача, издадени от договаряща страна за съответната категория, стига водачът да е навършил 18 години. Страни по Женевската конвенция са България и Великобритания. България и Великобритания са страни и по Виенската конвенция, допълнена през 1971г. в Женева под формата на Европейско споразумение. Следователно неправилно касаторът е бил подведен под отговорност за нарушение на разпоредбата на чл. 162, ал. 1 ЗДвП. Следва да се приеме, че СУМПС са международно признати от страните, ратифицирали Виенската и Женевската конвенции. Отделно от горното, съставеният АУАН е за едно нарушение, което e различно от това, описано в НП. Не е посочена коя хипотеза на санкционната норма е изпълнена от жалбоподателя. Моли се атакуваното решение да бъде отменено. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. за две инстанции.

В срока за отговор на касационната жалба ответната страна не е подала такъв.

В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив сочи, че касационната жалба е неоснователна.

Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл. 218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Решението на Районен съд – Пловдив е валидно и допустимо, доколкото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.

Произнасянето по жалбата е извършено от компетентен съд и в рамките на правомощията му.

Решението обаче е неправилно.

Районен съд – Пловдив е приел, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Изцяло е споделена приетата от наказващия орган фактическа обстановка, а именно, че на 27.03.2022г., около 22:45ч., в гр. Пловдив, ул. „Шести септември“ – кръстовище с бул. „Източен“, посока Запада, Е. С. управлявал л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. номер [рег. номер], но със свидетелство за управление на МПС, издадено от държава, която не е членка на ЕС, за период повече от три месеца от момента на влизането на С. в България. По този начин съдът е приел, че лицето е нарушило разпоредбата на чл. 162, ал. 1 ЗДвП виновно.

В действителност разпоредбата на чл. 162, ал. 1 ЗДвП, действаща към датата на установяване на нарушението, урежда, че бъБългарските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца една година от датата на влизането им в страната.Българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца една година от датата на влизането им в страната.бъвфдлгарските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до три месеца от датата на влизането им в страната.

Към днешна дата, предвид промените в ЗДвП, обнародвани в ДВ бр. 64/2025г., в сила от 06.09.2025г., посоченият по-горе срок е удължен до една година.

Т.е. за всяко лице, което има чуждестранно СУМПС, е предвиден срок от една година от влизането му в България, през която да подмени шофьорската си книжка.

Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН урежда, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Към момента производството по обжалване на процесното НП е висящо, т.е. последното не е влязло в сила, поради което и съдът е длъжен да се позове на измененията в ЗДвП, доколкото удължаването на срока за смяна на СУМПС с българско такова е увеличен.

Следва да се отбележи, че касаторът е влязъл в Република България на 23.12.2021г., а проверката от органите на МВР е била извършена на 28.03.2022г. Т.е. към момента на проверката не е изтекъл едногодишният срок, уреден с последните законови промени и поради задължението за приложение на по-благоприятната материалноправна норма до влизане в сила на НП, като извод съдът намира, че НП следва да бъде отменено, а решението на районния съд – отменено по обективни причини.

Разноски се дължат в полза на процесуалния представител на касатора, предвид изхода на спора и оказаната безплатна правна помощ, но същите следва да бъдат редуцирани до 400,00 лв., предвид основанието, въз основа на което атакуваното решение е отменено.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 517/14.05.2025г., постановено по АНД № 1136/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив.

ОТМЕНЯ наказателно постановление с номер 22-1030-002653 от 27.04.2022г., издадено от Началник сектор в ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“.

ОСЪЖДА ОД МВР – Пловдив да заплати в полза на адв. С. Н. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство в размер на 400,00 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.