№ 19001
гр. София, 28.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. И.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. И. Гражданско дело №
20221110138775 по описа за 2022 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове от ищеца „............“
ЕАД срещу ответника А. П. И., прочинала в хода на процеса на 12.08.2022 г., за признаване
за установено съществуването на вземане по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от 30.04.2022 г., срещу което е постъпило възражение в срок
по чл. 414, ал. 2 ГПК.
С определения от 24.01.2023 г. и 16.11.2023 г. на основание чл. 227 от ГПК по делото
са конституирани наследниците на А. П. И., починала в хода на процеса на 12.08.2022 г.
В исковата молба ищецът е заявил искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника по реда на чл. 238, ал. 1 от ГПК. Искането е неоснователно. Не са
налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК – подаден е отговор на исковата молба по чл.
131 от ГПК.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач
„.............“ ЕООД, ЕИК ............., като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че
това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на
неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е
основателно.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Искането по чл. 190 ГПК на ищеца следва да бъде уважено.
Искането по чл. 192 ГПК на ищеца следва да бъде оставено без уважение, тъй като е
допуснато привличане на трето-лице помагач.
По искането за допускане на СТЕ и ССчЕ съдът ще се произнесе в открито съдебно
1
заседание след изслушване становището на страните.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца „............“ ЕАД за постановяване на неприсъствено
решение по чл. 238, ал. 1 от ГПК срещу ответника.
Производството по делото продължава по общия исков ред.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лице-
помагач – „.............“ ЕООД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление в ...................
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач „.............“ ЕООД,
ЕИК ............., в срок до първото съдебно заседание да представи намиращите се у него
документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата
молба.
ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца на основание чл. 192 от ГПК за
задължаване на трето неучастващо по делото лице да представи намиращите се у него
документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата
молба.
ПО ИСКАНЕТО за допускане на СТЕ и ССчЕ съдът ще се произнесе след
изслушване становището на страните по проекта за доклад по делото.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело 19709/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 28.05.2025 г. в
10,00 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение на ищеца – и препис от
отговора, а на третото лице помагач – препис от исковата молба, отговора и доказателствата
към тях.
2
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено, че ответникът Р. Г. Д., ЕГН **********, дължи на ищеца „............“ ЕАД, ЕИК
..........., сумата в размер на 1677,81 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. - 30.04.2021 г., за топлоснабден имот .............
находящ се в ................ аб. № ............, ведно със законна лихва за периода от 12.04.2022 г.
до изплащане на вземането; сумата в размер на 271,40 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 29.03.2022 г.;
сумата в размер на 38,92 лева, представляваща стойност на услугата дялово разпределение
за периода от м. 03.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от
12.04.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 6,73 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до
29.03.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 30.04.2022 г. по ч.гр. дело № 19709/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 87
състав срещу наследодателя на ответницата.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя
на ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от
2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане, защото имали качеството на потребител на ТЕ, тъй като
наследодателят на ответника е бил собственик на топлоснабдения имот. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като
съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена
изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово
разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради
което ответната страна е в забава. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника Р. Г. Д. чрез назначения особен представител адв. П. в който оспорва
предявените искове. Оспорва, че има качеството на купувач по договор за продажба на
топлинна енергия, както и че е собственик на топлоснабдения имот. Оспорва, че е
извършвана услуга дялово разпределение. Възразява за изтекла погасителна давност.
Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Не претендира разноски.
В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че
ответникът по иска, е потребител на топлинна енергия на посоченото основание, че
3
сградата, където е имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал
метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена
топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на
извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти,
съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и
изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ищеца е с оглед наведените твърдения, от които произтича
качеството на потребител на ТЕ на ответника е да установи, че имотът е бил
собственост на наследодателя на ответника и факта на приемане на наследството от
ответницата направо или по опис.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че:
1/ към правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава
в исковата молба, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на
посочената дата;
2/ изготвяне на фактурите и тяхното оповестяване по реда, предвиден в ОУ;
3/ за имота е подадено заявление за откриване на партида от А. П. И.;
4/ имотът е топлофициран и за него е извършвана услугата дялово разпределение за
процесния период;
5/ стойността на доставената топлинна енергия и на цената на дяловото
разпределение за процесния период.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5