РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Силистра , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и втори
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева
Огнян К. Маладжиков
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Въззивно гражданско
дело № 20213400500171 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда и на основание чл. 435, ал. 2, т. 2 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на С. П. П. против действия на държавния
съдебен изпълнител по изпълнително дело 658/2018 г. при СИС към РС
Силистра, с които принудителното изпълнение е насочено върху вземане на
жалбоподателката за рента в размер на 425 лева, която сума е преведена от
третото задължено лице по сметка на ДСИ при РС Силистра на 15.12.2020 г.
Жалбоподателката счита, че вземането и за рента е несеквестируемо.
̀
Излага доводи за злоупотреба с власт от страна на държавния съдебен
изпълнител и взискателя, перемпция на изпълнителното дело, безотговорно
превеждане на сумата от страна на арендатора към ДСИ, както и порок в
изпълнителното основание, въз основа на което е издаден изпълнителният
лист. Моли да и се уважи защитеното право от закона за несеквестируем
̀
доход, в случая от 425 лева и да и се изплати рентата от арендатора, което
̀
искане съдът приема, че е за отмяна на действието, с което изпълнението е
1
насочено върху тази сума и връщането и от страна на СИС при РС Силистра.
̀
Взискателят Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК)
депозира отговор след срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, който съдът не следва да
съобразява.
Държавният съдебен изпълнител дава становище за допустимост, но
неоснователност на жалбата, тъй като вземането за рента не попада сред
изчерпателно посочените в чл. 444 и чл. 446 ГПК вземания, които са частично
несеквестируеми и се ползват от закрилата на закона. Освен това обръща
внимание, че в Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ) не е предвидено
отпадане на секвестируемостта на вземането за рента, поради което същото се
подчинява на общото правило в чл. 133 на Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
Силистренският окръжен съд намира от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е процесуално допустима, но неоснователна.
Арендното плащане (рентата) е доход, който може да се договори в
пари и/или в земеделски продукти – чл. 8, ал. 4 ЗАЗ. Когато рентата е
договорена в пари, както се установява в случая от уведомителното писмо на
л. 35 от изп.дело, изпратено от третото задължено лице, арендатора, до ДСИ,
вземането е изцяло секвестируемо. Това означава, че може да служи за
удовлетворяване на кредиторите на жалбоподателката, защото така повелява
чл. 133 ЗЗД. Според тази норма цялото имущество на длъжника служи за
общо обезпечение на неговите кредитори.
Независимо че е доход, договорената в пари рента не попада сред
изчерпателно посочените в чл. 446 и чл. 446а ГПК частично несеквестируеми
вземания. Рентата не е възнаграждение за труд по трудово или нетрудово
правоотношение, не е пенсия, нито стипендия, още по-малко помощ или
обезщетение. Следователно оплакването на жалбоподателката, с което
навежда доводи, че размерът на рентата е под размера на минималната
работна заплата и затова е несеквестируем доход, е неоснователно.
Не е злоупотреба с власт от страна на държавния съдебен изпълнител,
че е образувал настоящото изпълнително дело по молба на взискателя за
2
същото вземане, по същия изпълнителен лист, за които е имало по-рано
образувано и прекратено поради перемпция друго изпълнително дело. Щом
като вземането не е удовлетворено, съдебния изпълнител дължи подчинение
на изпълнителния лист, независимо че предходното изпълнително дело е
било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
От своя страна настоящото изп.д.№ 658/2018 г. на СИС към РС
Силистра не е перемирано. Същото е образувано на 22.11.2018 г., а с
постановление на ДСИ от 19.12.2018 г. е наложен запор върху вземането за
рента, която жалбоподателката е следвало да получи от „Булагримекс“ ООД.
С друго постановление от 05.08.2020 г. е наложен запор върху пенсията и.
̀
Налагането на запор е изпълнително действие, което прекъсва както
давността за вземането, така и срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Следователно не е налице двугодишен период на бездействие от страна на
взискателя и съдебния изпълнител, който да е основание за прекратяване на
изп.д.№ 658/2018 г. поради перемпция.
Не е безотговорно поведението на третото задължено лице
„Булагримекс“ ООД, за това че е превело рентата на съдебния изпълнител.
Той е длъжен да стори това, съгласно чл. 508, ал. 3 ГПК, който гласи, че ако
третото лице не оспорва своето задължение, то внася дължимата от него сума
по сметката на съдебния изпълнител. Следователно поведението на
арендатора е отговорно и законосъобразно.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателката, че „Булагримекс“
ООД няма качеството на трето задължено лице. Видно е от л. 32-35 (от
изп.д.), че запорното съобщение е достигнало до управителя на дружеството
чрез връчване на имейла, посочен в търговския регистър; а управителката
Даниела Узунова е отговорила, че рентата ще бъде удържана и преведена по
посочената от ДСИ сметка.
В изпълнителния процес и в настоящото съдебно производство по
обжалване действията на съдебния изпълнител не могат да се обсъждат и
преценяват доводи за порок на изпълнителното основание, въз основа на
което е издаден изпълнителният лист.
Водим от гореизложеното, жалбата С. П. П. следва да се остави без
3
уважение, поради което Силистренският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх.№ 3683/18.05.2021 г. на С. П.
П. против действията на държавния съдебен изпълнител по изпълнително
дело 658/2018 г. при СИС към РС Силистра, с които принудителното
изпълнение е насочено върху вземане на жалбоподателката за рента в размер
на 425 лева, която сума е преведена от третото задължено лице по сметка на
ДСИ при РС Силистра на 15.12.2020 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4