РЕШЕНИЕ
№ 3
Кюстендил, 05.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Кюстендил - VI състав, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА |
При секретар ИРЕНА СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от съдия ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА административно дело № 20257110700510 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на И. А. Р. от [населено място], чрез адв. Л. В., срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM 2235371 от 29.10.2025 г. на мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта, които се свеждат до постановяването й при неправилно приложение на материалния закон. Направено е искане за отмяна на оспорения акт.
Ответната страна – мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
С оспорената ЗППАМ № GPAM 2235371 от 29.10.2025 г. на мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил, на основание чл. 171, т. 1, б. "з", гг) от ЗДвП, спрямо жалбоподателя е приложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца. От фактическа страна наложената ПАМ е обоснована с това, че в [населено място] по [улица], срещу блок 95 в посока от [улица]към [улица]управлява собствения си лек автомобил „Ф К“, с рег. № [рег. номер], като МПС е със служебно прекратена регистрация от 07.10.2025 г. по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без валидна ЗГО.
При така установеното от фактическа страна, на водача е бил съставен АУАН № 4504455/29.10.2025 г. за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.
Оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, съгласно заповед № 277з-2056/10.10.2025 г. на директора на ОДМВР - Кюстендил (л. 10 от делото).
Заповедта е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "з", гг) от ЗДвП. Дали и доколко посочените факти съставляват законово предвидено основание за налагане на ограничението, е въпрос на материална, а не на формална и/или процесуална законосъобразност на заповедта.
С оглед изложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт.
Заповедта за прилагане на принудителна административна обаче е постановена при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:
Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката дали са налице установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).
Обжалваната заповед е издадена при прилагане на чл. 171, т. 1, б. "з", гг) от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водач, който е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.
Приложената на жалбоподателя ПАМ от фактическа страна се основава на управление на МПС със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. В случая на практика водачът е управлявал автомобила без за същия да е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Това представлява самостоятелно нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, което само по себе си се явява самостоятелно основание за прилагане на ПАМ, но по реда на чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП.
Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл. 171, т. 1, б. "з", гг) от ЗДвП, представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен правен резултат. Законово регламентираното основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "з", гг) от ЗДвП, се свързва с неправомерно поведение на водача на МПС изразяващо се в извършването на нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство.
В оспорената ЗППАМ е посочено, че водачът е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, което предполага управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
В издадения във връзка със случая АУАН № 4504455/29.10.2025 г., от своя страна е посочено извършено нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, която норма разпорежда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Следва да се посочи, че тази норма сама по себе си не предвижда конкретно правило за поведение и съответно налагане на санкция, а определя единствено изискванията, на които трябва да отговарят съответните ППС за движение по РПМ. Изложеното налага извода, че чрез цитирания по – горе АУАН, на жалбоподателя не е било предявено обвинение за нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП (така както е посочено в оспорената ЗППАМ), поради което следва да се приеме, че обжалваната в настоящото производство заповед е издадена в нарушение на материалния закон.
Отделно от изложеното, следва да се посочи, че видно от представената към административната преписка справка за регистрация - л. 15 от делото, регистрацията на процесното МПС е била възстановена служебно на 30.10.2025 г., на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, след получено уведомление от ГФ за валидна застраховка "ГО".
С оглед на изложеното съдът намира подадената жалба за основателна, а оспорената ЗППАМ, като постановена при неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменена.
При този изход от спора, разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя. Такива са претендирани своевременно и се дължат от ответника в размер на 400 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 04.11.2025 г.
Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Кюстендил,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM 2235371 от 29.10.2025 г. на мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Кюстендил да заплати на И. А. Р. от [населено място], сума в размер на 400 (четиристотин) лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
| Съдия: | |