№ 19428
гр. София, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20241110124574 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
С искова молба ищецът С. И. Т. е предявил отрицателен установителен иск с правно
основА.е по чл. 439 ГПК против ********* за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника суми по цедирано вземане по договор за кредит от 05.07.2014г. Твърди
се, че на 07.05.2014г. между ищеца и *********Д бил сключен договор за кредит. На
11.04.2017г. бил сключен договор за цесия между банката и ответника. Твърди, че вземането
е погасено по давност.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който
намира иска за недопустим, защото за вземането било постановено влязло в сила решение
по гр.д.№ 20225/2020г. по описа на СРС, 127 състав, с което било постановено съществуване
на процесното вземане, като въз основа на влязлото в сила решение бил издаден ИЛ (по
заповедното гр.д. № 35982/2018г. по описа на СРС, 127 състав), като въз основа на ИЛ било
образувано изп.д. № 1996/2022г. по опис на ЧСИ ******** на КЧСИ. По образуваното изп.
д. били извършвА. изпълнителни действия, прекъсващи давността, поради което давността
не е изтекла.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на стрА.те и
ангажирА.те по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна:
От приобщеното ч.гр.д. №35982/2018г. по описа на СРС, 160 състав, се установява, че
на 27.08.2018г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. От
приобщеното гр.д. № 20225/2020г. по опис на 127 състав, се установява, че е постановено
1
решение № 20117092/17.05.2021г. по гр.д. № 20225/2020г. по описа на СРС, 127 състав, в
сила от 22.06.2021г., с което е признато за установено, че ищецът дължи на ответника
сумите: 8553.50лв. цедирано вземане за главница по договор за кредит от 05.07.2014г., ведно
със законната лихва от 01.06.2018г. до изплащане на вземането, 2146.02лв. възнаградителна
лихва, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 35982/2018г. по описа на
СРС, 160 състав, като ищецът е осъден да заплати на ответника 859,71лв. разноски.
От приобщеното изп.д. № 20228440401996 по описа на ******** на КЧСИ, се
установява, че е образувано по молба на ответника от 15.09.2022г., въз основа на ИЛ от
02.09.2021г. по ч.гр.д. № 35982/2018г. по описа на СРС, 160 състав, както и въз основа на ИЛ
от 15.07.2022г. по гр.д. № 20225/2020г. по описан а СРС, 127 състав. С молбата за образуване
са възложени действия по чл.18 ЗЧСИ. По изпълнителното дело са извършвА. следните
изпълнителни действия: наложени запори върху банков сметки на 27.09.2022г. (л.34 по
изп.д. и сл.); запор върху трудово възнаграждение на 03.09.2022г. (л.37 по изп.д.); след което
са постъпвали удръжки от трудовото възнаграждение, но след завеждане на исковата молба.
Съдът, като прецени събрА.те по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК.
Предмет на иска е оспорване за недължимост на вземането, основано на обстоятелства,
настъпили след приключване на съдебното дирене. Заявените обстоятелства са, че след
издаване на изпълнителния лист срещу ищеца е изтекла предвидената в закона погасителна
давност, през който период не били извършвА. действия по спиране и прекъсване на
давността.
Предвид това, че е предявен отрицателен установителен иск, при разпределение на
доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК в тежест на ответника е да докаже, че
разполага с вземане в претендирА.я размер, което подлежи на принудително изпълнение,
вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу вземА.ята
погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
Съвкупно от приетите по делото доказателства се установява, че между стрА.те е
налице решение № 20117092/17.05.2021г. по гр.д. № 20225/2020г. по описа на СРС, 127
състав, в сила от 22.06.2021г., с което е признато за установено, че ищецът дължи на
ответника сумите: 8553.50лв. цедирано вземане за главница по договор за кредит от
05.07.2014г., ведно със законната лихва от 01.06.2018г. до изплащане на вземането,
2146.02лв. възнаградителна лихва, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 35982/2018г. по описа на СРС, 160 състав, като ищецът е осъден да заплати на ответника
859,71лв. разноски. Въз основа на издадените: изпълнителен лист по гр.д. № 20225/2020г. за
разноските и изпълнителния лист по ч.гр.д .№ 35982/2018г. по описа на СРС, 160 състав, е
образувано изп.д. № 20228440401996 по описа на ******** на КЧСИ.
Спорът е концентриран върху това дали след влизане в сила на решението е изтекла
2
необходимата давност, съответно дали същата е била прекъсната с извършвА. действия по
изпълнение, които прекъсват погасителната давност.
С оглед чл.117, ал.2 ЗЗД приложимата давност е общата 5г. давност за вземА.ята.
Исковата молба е подадена на 22.04.2024г., поради което не е изтекла необходимата давност,
отделно от това по изп.д. № 20228440401996 по описа на ******** на КЧСИ, са извършвА.
действия, прекъсващи давността по см. на ТР 2/15 по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, а
именно: наложени запори върху банков сметки на 27.09.2022г. (л.34 по изп.д. и сл.); запор
върху трудово възнаграждение на 03.09.2022г. (л.37 по изп.д.). Оттук искът се явява изцяло
неоснователен.
По разноските:
На основА.е чл. 78, ал. 8, вр. ал.3 ГПК с право на разноски разполага ответникът, който
не е претендирал такива.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. И. Т., ЕГН: **********, съдебен адресат: адв. А. В. –
САК, **********, отрицателен установителен иск с правно основА.е чл.439 ГПК, че не
дължи на *********, ЕИК: ********, **********, вземА.ята по изпълнителен лист от
02.09.2021г. по ч.гр.д. № 35982/2018г. по описа на СРС, 160 състав, за сумата от 8553.50лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № PLUS-
10720103/07.05.2014г., сключен с *********, ведно със законната лихва върху главницата от
01.06.2018г. до изплащане на вземането, и сумата от 2146.02лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 20.10.2016г. до 19.05.2018г., както и вземА.ята по
изпълнителен лист от 15.07.2022г. по гр.д. № 20225/2020г. по описа на СРС, 127 състав, за
сумата от 641.98лв. разноски за заповедното производство и разноски за исковото в размер
на 217.73лв, въз основа на които е образувано изп.д. № 20228440401996 по описа на
******** на КЧСИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчване на препис на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3