Р Е Ш Е Н И Е
Номер 3346 03.12.2019
год. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд ХІІІ
граждански състав,
На двайсет и пети ноември две хиляди и деветнайсета година
В публичното заседание, в следния състав:
Председател:
Райна Кирякова
Секретар:
Мирослава Енчева
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско
дело № 4854 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Бургаският районен съд
е сезиран с искова молба от Е.С.Д., с
ЕГН **********, чрез адвокат С.Г.К. ***, Адвокатско дружество „К. и К.“, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: град Б***, ул. ****, срещу Областна дирекция на МВР/ОДМВР/-Бургас,
БУЛСТАТ *****, представлявана от директора старши комисар Р* С* С*, с адрес област Бургас, община
Бургас, град Бургас 8000, ул. ****, с която моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника, като работодател, да му заплати сумата от 1029.60 лева,
представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 171.6 часа,
получени след преизчисляване с коеф. 1.143 на положения от него нощен труд, за
периода от 17.06.2016 год. до 01.03.2018 год., 1200 часа нощен труд в дневен, заедно
със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска-17.06.2019
год. до окончателното изплащане на задължението. Позовава се на нормата на чл.
9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която
предвижда, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Претендира
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В хода на делото, след
приемането на съдебно-счетоводната експертиза, с определение на съда от откритото
съдебно заседание на 25.11.2019 г., на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, е
прието намаление на осъдителния иск по делото, от първоначално предявения
размер от 1029.60 лева за 171.6 часа
извънреден труд до размера от 805.35 лева за 131.56 часа извънреден труд.
Осъдителният иск е
процесуално допустим и е с правно основание чл. 179, ал. 1, вр. чл. 176, чл.
178, ал. 1, т. 3 и чл. 188, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните
работи/ЗМВР/. Предявен е от лице, имащо правен интерес от защита, срещу
надлежен ответник, като исковата молба съдържа задължителните реквизитите по
чл. 127 и чл. 128 от Гражданско процесуалния кодекс ГПК/.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил по делото отговор на исковата
молба, с който ответникът Областна дирекция на МВР-Бургас, чрез пълномощника си
по делото, навежда доводи за неоснователност на иска, като го оспорва и по
размер. Твърди, че заявеният в исковата молба коефициент 1,143 се получава при
приравняване на 7 часа нощен труд към 8 часа дневен труд, което е приложимо при
трудови правоотношения по реда на КТ и служебни правоотношения по реда на
Закона за държавния служител, но не и в настоящия случай. На второ место, прави
възражение, че процесният нощен труд е своевременно отчетен и заплатен, че е
налице специална нормативна уредба по отношение на полагането и отчитането на
нощния труд на държавните служители по чл.142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която
изключва прилагането на общия ред за заплащане на допълнителното възнаграждение
по КТ, на който ищцовата страна се позовава. Твърди, че през исковия период са
действали последователно подзаконови нормативни актове-заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г., издадени от министъра
на вътрешните работи, в чл. 1 на които е изрично предвидено, че за всеки
отработен час през нощта или за час от него между 22,00 часа и 6,00 часа на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0.25 лева. Ангажира
доказателства.
Бургаският районен съд,
след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с
доводите на страните намира, че осъдителният иск е основателен, поради
следното:
От представеното и
прието като доказателство по делото удостоверение, с рег. № 251000-13775 от
26.06.2019 г., издадено то началник сектор „Човешки ресурси“ при ОДМВР-Бургас
съдът установява, че ищецът Д. е държавен служител и служител на МВР, по
смисъла на чл. 142 от ЗМВР, който за процесния период от 17.06.2016 г. до 01.03.2019
г. е заемал следните длъжности: „*****“ в група „*********“ към сектор „*******“
при ****РУ на ОДМВР-Бургас, считано от 27.11.2015 г. до 22.08.2016 г.; „******“
в група „****“ към сектор „********“ при ****РУ на ОДМВР-Бургас, считано от
22.08.2016 г. до 16.08.2018 г.
Спори се по делото дали
при определянето на възнаграждението на ищеца Д. за нощния труд, през процесния
период, са приложими КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време 7 часа
нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд, за да се достигне до заявения
в исковата молба коефициент от 1.143/чл. 9, ал. 2 от наредбата/. Последният се
определя с просто пресмятане, като нормалната продължителност от 8 часа дневен
труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или
8:7=1.143.
По предвиждането на чл.
179, ал. 1 от ЗМВР, на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., с което се
разрешава спора по делото дали процесното възнаграждение има характер на
допълнително. Регламентирано е от закона като допълнително възнаграждение. Вторият
правен спор относно релевантните правни понятия по делото-дали процесният нощен
труд е извънреден, поради противоречивите регламентации на прилаганите в процесния
период подзаконови нормативни актове следва да се разреши съобразно дадените в
ЗМВР и КТ легални определение, които съвпадат с етимологията на двете
прилагателни имена-извънреден и нощен. Извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време/чл. 143, ал. 1 от КТ/. Нощният труд се полага през нощта от 22,00
до 6,00 часа, съобразно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и аналогично, нощен е трудът,
който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., по предвиждането на чл. 140, ал. 2 от КТ. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира,
по предвиждането с нормата на чл. 187,
ал. 5, т. 2 от ЗМВР, с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период-за служителите, работещи на смени. Следователно,
процесният нощен труд има и законовата регламентация на извънреден.
Условията и редът за
изплащане на допълнителните възнаграждения по чл. 179, ал. 1 от ЗМВР се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер-с
негова заповед, по регламентацията на ал. 2 от същата разпоредба, в редакциите
ДВ бр. 97 от 2017 г. и бр. 34 от 2019 г. Фактически допълнителното
възнаграждение на ищеца Д. е било начислено и изплатено по реда на чл. 3, ал. 3
от Наредба № 8121з- 592/25.05.2015 г. и в чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., с които е предвидено, че за държавните служители в МВР
е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Това означава, че за целия процесен период съотношението между дневен и
нощен труд е с коефициент 1-ца(8 часа нощен труд към 8 часа дневен труд).
Размерът на възнаграждението е определен с издадените от министъра на
вътрешните работи заповеди № 8121з-791/28.10.2014 г. и последващата
8121з-1429/23.11.2017 г. За целия процесен период за всеки отработен час или за
част от него между 22,00 и 6,00 часа на държавните служители и служители на МВР,
включително ищеца Д. е било изплащано допълнително възнаграждение за нощен труд,
в размер на 0.25 лева на час. Видно от заключението на неоспорената счетоводна
експертиза по делото, нощният труд е отчитан от работодателя с представените по
делото протоколи за отчитане на нощен труд.
Предвид изложеното от
фактическа страна, очевидно е налице колизия между нормите на чл. 179, ал. 2 и
чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, последната от които разпоредби неприложена в процесното
правоотношение. Тя предвижда, че държавните служители, които полагат труд за
времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на
труда. Специалната закрила сама по себе си включва действието на разпоредбите
на по-високия нормативен акт по отношение на лицата за които е предвидена, за
да се осъществи. Изразява се в правото на държавните служители от системата на
МВР да получават да положения нощен труд възнаграждения при условията на КТ. По
предвиждането на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, ако
постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт
от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен
акт. В конкретния случай, горепосочените наредби и заповеди на министъра на
вътрешните работи, за определянето на размера на допълнителното възнаграждение
за нощен труд определят по-ниска стойност от предвидената по КТ, респективно
наредбата която е предвидил с действието си, в хипотезата на сумирано отчитане
на работното време, на тримесечие. Поради това процесното допълнително
възнаграждение следва да бъде определено по предвижданията на нормативния акт
от по-висока степен/чл. 188, ал. 2 от ЗМВР/.
В хипотезата на
12-часови работни смени на ищеца Д., императивно нормата на 187, ал. 3 от ЗМВР
предвижда, че работното време на тези държавни служители се изчислява сумирано
за тримесечен период. Работодателят
има задължението, като насрещна престация за предоставената му и
използвана работна сила, да заплати
възнаграждението на работника или служителя за положения труд/чл. 128, т. 2 от КТ/. Правилото на чл. 242 от КТ, за възмездност на положения труд,
е от публичен ред и не може да бъде дерогирано от страните по служебното/трудовото/
правоотношение. От заключението на допуснатата, изслушана и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза съдът установява, че за процесния период
от 17.06.2016 г. до 01.03.2018 г. ищецът Д. е положил труд на 920 часа нощни
смени, от по 12 часа. Преизчислен с коефициент 1,143 нощният труд от възлиза на
1051.56 часа за целия период. Разликата
между преизчисления и отчетения по протоколи положен нощен труд е 131.56 часа. Съгласно
методиката, по която се изплаща извънредния труд при ответника, за него се дължи
по години възнаграждение, както следва: за 2016 година-42.33 часа х 05.99 лева=253.56
лева; за 2017 година-75.50 часа х 06.11 лева=461.31 лева; за 2018 година-13.73
часа х 06.59 лева=90.48 лева. Общият размер на трудовото възнаграждение за неплатения
извънреден труд от 131.56 часа възлиза на 805.35 лева, до който размер е намален
осъдителния иск по делото, поради което, като основателен доказан, следва да
бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на
делото и нормите на чл. 78, ал. 1 и 6 от ГПК, в тежест на пасивно
легитимираната по делото страна следва да бъде възложено заплащането на направените
по делото разноски от ищеца Д., съобразно събраните доказателства, в размер на 302.00
лева, представляващи адвокатско възнаграждение и разноските по делото от 420.00
лева, в полза на бюджета на съдебната власт, включващи изплатеното от бюджета
на съда възнаграждение за първоначалната съдебно-счетоводната експертиза от 150.00
лева и повторната такава от 220.00 лева и държавна такса за производството от 50.00
лева.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА
Областна
дирекция на МВР-Бургас,
при Министерство на вътрешните работи на Република България, с адрес област
Бургас, община Бургас, град Бургас 8000, ул. Х*******, да заплати на Е.С.Д., с ЕГН **********, със съдебен
адресат адвокат С.Г.К. ***, сумата от 805.35
лева(осемстотин и пет лева и тридесет и пет
стотинки),
представляваща неплатено брутно допълнително възнаграждение за положен 131.56 часа
извънреден труд, в периода от 17.06.2016 год. до 01.03.2018 год., на
изпълняваните длъжностите „*****“ в група „*******“ към сектор „*******“ при *****
РУ на ОДМВР-Бургас, считано от 27.11.2015 г. до 22.08.2016 г. и „*******“ в
група „********“ към сектор „*******“ при ***** РУ на ОДМВР-Бургас, считано от
22.08.2016 г. до 16.08.2018 г., заедно със законната лихва върху сумата от
предявяването на иска-17.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Бургас, при
Министерство на вътрешните работи на Република България, с адрес област Бургас,
община Бургас, град Бургас 8000, ул. ****,
да заплати на Е.С.Д., с ЕГН **********,
със съдебен адресат адвокат С.Г.К. ***, направените
по делото разноски, в размер на 302.00(триста
и два) лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Бургас, при
Министерство на вътрешните работи на Република България, с адрес област Бургас,
община Бургас, град Бургас 8000, ул. ********, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Бургас, разноски по делото
от 420.00(четиристотин
и двадесет) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно
обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд-Бургас.
Районен съдия:/п/
Вярно с оригинала: М Е