№………./……….12.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 30.12.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Митева
въззивно търговско дело № 2076 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и
КАНАЛИЗАЦИЯ ВАРНА”ООД гр. Варна срещу решение №4185/11.10.2019г по
гр.д.18064/18г по описа на ВРС, 16 с-в,
което е бил отхвърлен иска му срещу потребител А.Н.К. за установяване на
дължимост на вземане на доставчик, за което на ищеца е издадена оспорена
заповед за изпълнение за сума от 735.78 лв, съответна на сбор от посочени в
заповедта главници на задължения на потребена водоснабдителна услуга отчетена
чрез два отделни абонатни номера за един клиент съответната лихва начислена в сборен
размер от 122.32лв, ведно със съответни акцесорни последици от проведено
заповедно производство и съответно определените разноски.
Въззивната жалба
вх.№81185/04.11.19 е депозирана в рамките на преклузивен двуседмичен срок,
считано от връчване на обжалваемото решение на пълномощника на жалбоподателя.
Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК
и е редовна.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна не е упражнила правото си на отговор по жалбата.
По допустимостта на обжалването: Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалвано първоинстанционно решение, постановено по отхвърлена
претенция за установяване на вземания по оспорена заповед за изпълнение.
Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
По предварителните въпроси:
Дължимата авансово
държавна такса е внесена. Жалбата е
надлежно администрирана. Пълномощникът на въззивника е овластен за всички
инстанции(л. 41 от делото на ВРС). В
първоинстанционното производство съдът е назначил особен представител на
ответника( ненамерен на постоянен и настоящ адрес) по реда на чл. 29 ал.3 ГПК,
като разноските за неговото възнаграждение за една инстанция са авансирани от
ищеца( в размер на 300 лв). Възнаграждение за втората инстанция обаче не е
определено, и съответно не е авансирано. Доколкото заплащането на особения
представител се дължи независимо от изхода на спора, разноски по осигуряването на участието на
въззиваемия, чрез особения представител следва да се авансират и за тази
инстанция в редуциран минимален размер от 150 лв( на осн. чл. 47 ал. 6 пр.
последно ГПК). Указания за внасяне на разноските, с предупреждение за
принудителното им събиране следва да се връчат на въззивника.
Доклад по жалбата:
В жалбата ищецът,
чрез юрисконсулт В. сочи допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи
се в неправилно интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи.
Въззивникът счита, че
съдът неправилно е приел за недоказано потреблението на доставената услуга като
е игнорирал разликата в реда за отчитане на потреблението при отказан от
потребителя достъп и при самоотчет, заместващ осигуряване на достъпа на
инкасатора. Позовава се на констативни протоколи и вписани в карнета
констатации на обявени от потребителя показания, като сочи, че липсата на
активно съдействие от страна на потребителя е осуетило контролното засичане на
показания извън редовните месечни посещения на водоснабдения имот. Счита, че
при съвкупна оценка на доказателствата, представени пред първата инстанция
следва да се установят фактите на отразяване на данните за потреблението на
услугата в обитаваното от потребителя жилище по предоставени от самия ползвател
на услугата данни за количество ползвана вода за битови нужди и данните,
предоставяни от доставчик на топлоенергия за употребена топла вода в жилището.
Като счита иска за доказан в обжалваните размери моли решенето да бъде отменено
и претенцията му изцяло уважена.
Въззиваемата страна,
не е упражнила защита чрез особения представител, назначен от първата
инстанция.
Въззивният
съд преценява, че доводите на страните
възпроизвеждат вече изявени пред първа инстанция становища. Оплакването за допуснато процесуално
нарушение, довело до непълнота на доказателствения материал, не е свързано с
искане за събиране на доказателства от въззивния съд, поради което в тази част
жалбата би останала безпредметно, ако не бъде съответно пояснена, след указания
до тази страна.
За събиране на
становищата на страните делото следва да бъде насрочено в открито съдебно
заседание, поради което и на осн. чл. 267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА
разглеждане въззивна жалба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ ВАРНА”ООД срещу решение №4185/11.10.2019г
по гр.д.18064/18г по описа на ВРС, 16 с-в, което е бил отхвърлен иска му срещу
потребител А.Н.К. за установяване на задължения за потребена водоснабдителна
услуга в жилищен имот, отчитана по два абонатни номера, разкрити за един клиент.
На осн. чл. 267 вр.
6 ал.3 ГПК УКАЗВА на въззивника, че оплакване за непълнота на събраните от
първа инстанция доказателства не може да се разглежда без да е направено искане
по чл. 260 т. 6 ГПК, като задължава въззивника, чрез юрк. В. в седмичен срок с
писмена молба с препис за насрещна страна да отстрани противоречието в
обстоятелствената част на жалбата по
отношение на оплакването за допуснато процесуално нарушение и искането до
въззивен съд да разгледа спора по същество без да събира нови доказателства.
Предупреждава
въззивника, че при неизпълнение в срок на дадените указания оплакването в тази
част от жалбата няма да бъде разгледано.
ЗАДЪЛЖАВА в
срок до датата на насроченото съдебно заседание въззивника „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и
КАНАЛИЗАЦИЯ ВАРНА”ООД на осн . чл. 29
ал.3 ГПК, ДА ВНЕСЕ по депозитната сметка на ВОС разноските за възнаграждение за
въззивна инстанция на особения представител на въззиваемата страна в размер на
150 лв, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това задължение дължимото
възнаграждение ще бъда събрано принудително по реда на чл. 77 ГПК, независимо
от изхода по спора.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 19.02.2020г от
14.00 часа. Да се призоват
страните.
На осн. чл. 7 вр.
чл. 100 ГПК допълнително указва на
страните да представят справка за разноските пред въззивен съд по чл. 80
от ГПК и доказателства за извършването им (вкл. за договаряне на размер на
заплатени хонорари), като при пропускане на крайния срок(даване ход на устните
състезания в последното по делото заседание) правото им за искат изменение на
размера, определен от съда ще бъде преклудиран.
Препис от
определение да се изпрати на страните, на въззивника чрез юр.к. В., на
въззиваемия чрез адв. М., ведно със съобщение за насрочено открито заседание,
представляващо Приложение № 2 към Наредба № 7 на МП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.