Определение по дело №61863/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 29020
Дата: 17 юли 2024 г.
Съдия: Цветина Руменова Цолова
Дело: 20231110161863
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29020
гр. София, 17.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20231110161863 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Образувано е по искова молба на А. К. В. против „име на дружество“ ЕАД. Преписи
от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в
законоустановения срок последния е подал писмен отговор на исковата молба.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1
ГПК вр. чл.140 ГПК, намира, че следва да бъде изготвен проект за доклад на делото.
Доказателствените искания на страните за събиране на писмени доказателства са
основателни.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 ГПК, следния проект за
доклад на делото:
Ищцата А. К. В. твърди, че ответникът „име на дружество“ ЕАД претендира от него
заплащането на суми в различни размери, като с отделни съобщения от различни дати,
изпратени на личния номер на ищцата, ответното дружество претендирало веднъж сумата в
размер на 8214,98 лева, след това сумата 8326,55 лева, сумата от 8327,72 лева. Поддържа, че
на 19.06.2018 г. ответникът издал към нея две уведомителни писма за прехвърляне на
вземане – веднъж, че „..............“ АД е прехъвърлила на „име на дружество“ ООД вземанията
си към ищцата, произтичащи от Договор за кредит от дата г. в размер на 10542,49 лева,
както и че след това „име на дружество“ ООД е прехвърлило тези вземания на ответника
„име на дружество“ ЕАД чрез договор за цесия от дата г. С второто уведомително писмо
ищцата била уведомена, че дължи сума в размер на 9877,08 лева към 19.06.2018 г.
При справка относно кредитна задлъжнялост в Централния кредитен регистър на
1
БНБ, извършена на дата г., ищцата установила, че ответното дружество подавало данни за
придобиване на вземания по кредити в размер на 9789 лева, който размер не съвпадал с
посочения в уведомителното писмо. Поддържа, че не дължи суми на ответника. Не била
сключвала с „..............“ ЕАД никакъв договор на дата г. за сумата от 10542,49 лева, нито е
получавала такава сума от банката. Поддържа, че през 2007 г. сключила договор за кредит с
„А. .. - кл...“ за сумата от 10000 лева със срок на погасяване до 2011 г. поддържа, че спряла да
плаща през декември 2009 г. поради финансови затруднения. Вземането по договора за
кредит не било установено по съдебен ред, като кредиторът не бил предприел никакви
действия за прекъсване на давността, поради което с изтичане на петгодишен срок, считано
от декември 2009 г. вземанията по договора били погасени по давност.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответникът не притежава вземане спрямо ищцата за сумата в размер на 8327,72 лева,
претендирано на основание договор за цесия от дата г. поради несъществуването на вземане
по договор за кредит от дата г. с кредитодател „..............“ АД и кредитполучател ищцата А.
В.. При условията на евентуалност иск съдът да признае за установено, че ищцата не дължи
на ответника горепосочената сума, тъй като за същата е изтекла предвидения в закона срок
на погасителната давност. Претендира разноски.
Ответникът „ИМЕ НА ДРУЖЕСТВО“ ЕАД изразява становище за неоснователност
на исковете. Твърди, че на дата г. между ищцата А. В., като кредитополучател, и „А.б.“ АД, в
качеството му на кредитор, бил сключен договор за потребителски кредит-ваканция №
номер/година г., въз основа на който на ищцата била предоставена сумата в размер на 10000
лева. На 02.02.2010 г. кредитополучателят А. В. и П.Т.А., в качеството на поръчител,
сключват с кредитора „А.б.“ АД Анекс № 1 към договора за кредит, с който се предоговаря
срока на договора, като се уговаря, че ищцата следва да заплати дължимите суми по
договора до ДАТА г. - на 108 равни месечни вноски. Твърди, че „А.б.“ АД се е вляла в
„..............“ АД, което обстоятелство било вписано в Търговския регистър.
По силата на договор за прехвърляне на вземания от 21.12.2017 г., сключен между
цедента „..............“ АД и цесионера „име на дружество“ ООД на цесионера е прехвърлено
вземането на банката по договор за потребителски кредит-ваканция № 98-77 от дата г., ведно
с всички привилегии, обезпечение и лихви. На дата г. с договор за продажба на вземания
цедентът „име на дружество“ ООД прехвърлил на цесионера „име на дружество“ ЕАД
озцяло вземането си по посочения договор. Поддържа, че ищцата е осъществявала плащания
както към първоначалния си кредитор и след датата на преструктуриране на кредита, така и
към ответното дружество с последователни ежемесечни плащания в периода 21.05.2018 г. -
24.06.2023 г. Твърди, че с извършените плащания ищцата била признала наличието на
задължение, което на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД прекъсвало погасителната давност за
вземанията. Ето защо моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже възникването на процесните
2
вземания в полза на цедента, размер на същите, валиден договор за прехвърляне на
вземания с цедента и съобщаване на прехвърлянето на длъжника; че са налице
обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на давността, или до отказ от изтекла
давност, за което обстоятелство не сочи доказателства.
ПРИЕМА представените от ищеца и ответника писмени доказателства, приложени
към исковата молба и отговора на същата, като ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да изрази
становище по писмените доказателства, представени от ответника, най-късно в съдебно
заседание.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на
спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
НАСРОЧВА делото за 09.10.2024 г. от 15:30 часа, за когато да се призоват страните с
препис от настоящото определение, а ищецът – с препис и от отговора на исковата молба и
приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3