РЕШЕНИЕ
№ 17201
гр. София, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110135223 по описа за 2024 година
Д. Г. Г. е предявила срещу Х. Стоянов Б. иск с правно основание чл. 45,
ал.1 ЗЗД, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
5010 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от 13.06.2022 г., до окончателното плащане на
сумата, изразяващи се в накърняване на честта, достойнството, доброто име и
създаване на негативно обществено мнение в резултат на неверни
клеветнически твърдения, причинени от изявления на ответника публикувани
в статия на 12.06.2019 г. в ******** със заглавие „****************“ с
твърдения в интервюто: „*************.“, „*************“, „***********.“,
„***************.“.
Д. Г. Г. е предявила срещу Х. С.Б. иск с правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗД,
с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5010 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 14.06.2022 г., до окончателното плащане на сумата,
изразяващи се в накърняване на честта, достойнството, доброто име и
създаване на негативно обществено мнение в резултат на неверни
клеветнически твърдения, причинени от изявления на ответника публикувани
в статия на 13.06.2019 г. в **************, със заглавие „Д. Г. с
*************“ с твърдения в интервюто: „…****************.“,
„******************“, „*********************“.
Ищецът сочи, че в статуя публикувана на 12.06.2019 г. публикувана в
**************** със заглавие „**********************:
„*****************“, ответникът е изразил следното: „***************.“,
„*****************.“, „*************“, „**************“. Посочва, че тези
1
твърдения били препубликувани в различни статии на същата интернет
страница на 13.06.2019 г., 19.06.2019 г., както и на 05.11.2020 г. Ищецът сочи,
че в статуя публикувана на 13.06.2019 г. публикувана в ****************, със
заглавие „Д. Г. с********************“, ответникът е изразил следното: „…
***************.“, „**********************“,
„******************“.Ищецът твърди, че ответникът е изразил неверни
клеветнически твърдения, с които са ми преписани извършването на
престъпления, с което е уронил и опозорила доброто име, авторитета и
репутацията на ищеца. Според ищеца това са опозоряващи обстоятелства,
които предизвикват негативна обществена оценка по отношение на ищеца.
Неистинските факти били разпространени чрез интернет страницата
************* и били налични и към настоящия момент. Предвид това
ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение. за
претърпените неимуществени вреди в резултат на посочените неверни
клеветнически твърдения, ведно със законната лихва до окончателното
изплащане. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на
ищцата поддържа исковата си молба и претендира разноски, за което
представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът оспорва предявения иск, като недопустим и неоснователен.
Посочва, че ответникът не следвало да отговаря, тъй като същият нямал
никаква връзка с процесния сайт, като не бил писал и публикувал процесните
статии и нямал нищо общо с тях. Оспорват се наведените факти в исковата
молба, като не се установявало процесните твърдени да са били направени от
ответника. Липсвали доказателства за ангажиране на отговорността на
ответника. Навежда се твърдение за погасяване на вземанията по давност.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа отговора на искова молба.
Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ не изразява становище
по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото от представения констативен протокол № **********от
13.05.2024 г. съставен от нотариус М. В. Д. - С., рег. № ******* в НК, район на
действие РС- *********, се установява, че на 13.05.2024 г. в на интернет
страницата ******** е публикувана статията със заглавие „Д. Г.
с*****************“, с твърдения в интервюто: „…**************“,
„***************“, „*****************“.
По делото от представения констативен протокол № **************от
13.05.2024 г. съставен от нотариус М. В. Д. - С., рег. № **********в НК, район
на действие РС- **********, се установява, че на 13.05.2024 г. в на интернет
страницата ***************** е публикувана статията със заглавие
„*************: „********************“, с твърдения в интервюто:
„***************.“, „***************“, „***********************“,
„*****************“.
2
По делото от представения констативен протокол № ************от
13.05.2024 г. съставен от нотариус М. В. Д. - С., рег. № ************в НК,
район на действие РС- ********, се установява, че на 13.05.2024 г. в на
интернет страницата *********** е публикувана статията със заглавие
„****************************“.
От представения констативен протокол № **********от 13.05.2024 г.
съставен от нотариус М. В. Д. - С., рег. № ********в НК, район на действие
РС- *******, се установява, че на 13.05.2024 г. в на интернет страницата
************* е публикувана статията със заглавие „******************,
той: **************“.
От представения констативен протокол № ********от 13.05.2024 г.
съставен от нотариус М. В. Д. - С., рег. № ************ в НК, район на
действие РС- *******, се установява, че на 13.05.2024 г. в на интернет
страницата *************** е публикувана статията със заглавие
„**********************“.
По делото е представена справка за трудовите договори сключени от ЮЛ.
По делото е разпитан свидетелят И. К., която посочва, че била приятелка
и колега на ищцата, а ответника познавала, тъй като имал интимна връзка с
ищцата. Посочва, че живеела в ***** и знаела, че ответникът бил пребил
ищцата в района около съда в града, затова имало публикации в социалните
мрежи и вестниците. Публикациите били, че Х. Б. бил пребил Д. Г., тъй като
тя го била нападнала с нож и той затова я бил пребил около съда, които
публикации се разпространявали в социалните мрежи и във вестник, като това
се случило през 2018 г. Публикациите се завъртели в социалното
пространство след побоя. Веднага започнало да се публикува за самия побой и
на следващия ден свидетелката от „*********“ разбрала, че ищцата била
пребита и била в болница, а статията във вестника излязла може би след около
месец. Побоят се разбрал в града, тъй като ************бил малък град и
много познати я били питали дали било вярно и какво се било случило.
Посочва, че публикациите били изявления на ответника, че ищцата го била
нападнала с нож, че го била заплашвала, че щяла да му съсипе кариерата.
Ищцата се чувствала много зле, защото трябваше да се оправдава пред
познати и непознати, че не преследвала хората с ножове и била много
разстроена след тези публикации. Ищцата работила като управител в хотел и
правила интервюта за наемане на хора и хората не искали да работят с нея.
Имало много коментари по адрес на ищцата и се притеснявала, когато ходела
на работа. Свидетелката била чувала коментари, че хората не искали да
работят в хотела заради нея. Ищцата била поддържа много тесен приятелски
кръг и не била много социално активна, и не излизала много, а преди
публикациите ищцата била по-общителна, контактувала с повече хора и
пътувала, като след случката приятелският й кръг се свил до двата, трима
човека.
Разпитван е свидетелят Л. П., която посочва, че била главният редактор на
******** още от самото съществуване на медията от 2018 г., като дейност в
медията се изразявала в репортажи, обработване на текстове, редактиране на
3
текстове. Посочва, че били публикували изявления на ответника по адрес на
Д. Г., които публикации били направени след репортаж с него на живо.
Твърди, че сътрудници на ответника били разговаряли на живо с него, като
изявленията били направени пред трима сътрудници, единият бил Л. К., който
почина, а другият бил М. В., която изготвила звуко записи, който записи били
направени при личен контакт с ответника. Ответникът ги бил канил заедно с
други медии на неговите изявления. Посочва, че записите били направени
точно пред полицията, когато ответникът влизал за разпит, като изявленията
на ответника били предадени без никаква редакторска намеса.
Разпитван е свидетелят М. В., която посочва, че към 2019 г. била работила
като сътрудник в медията***********, като към момента била на трудов
договор, като се занимавала с журналистика. Познавала Х. Б., тъй като
медията*********** била публикувала материали за деня на инцидента с Д.
Г.. Посочва, че Х. Б. лично ги потърсил, поискал изявление, поискал да
разкаже защо се е стигнало до там, всичко което било посочено в интернет
лично го бил казал. Интервюто било направено пред свидетелката и други
журналисти, като се намирали пред районното в *******, когато Х. Б. бил
поиска думата. Свидетелката посочва, че разполагала с аудио запис по случая,
имало и последяващи материали, които са правили и по телефона, за които
също били правени аудио записи. Качването на материалите е правено от Л.
К., който впоследствие бил починал. Свидетелката посочва, че нямало
никаква редакторска намеса в публикуваните статии на ************, всичко
което бил казал Б. било точно възпроизведено. След инцидента Б. казал, че
ищцата е искала да му съсипе живота, кариерата и била извадила е нож, като е
искала да го заколи, това си спомняла свидетелката от изявлението му.
Като свидетел е разпитван и Х. Б., която посочва, че била приятелка с
ищцата от 20 г., а с ответника се познавала, тъй като имал връзка с ищцата.
Свидетелката за първи път била прочетох в интернет публикация на
********** за побоя на Д. Г., като ответникът бил дал изявление, че ищцата го
била нападнала с нож и му била досаждала. Посочва, че щом написала името
на ищцата в интернет появили статии от деня на побоя с изявления на Х. Б..
Ищцата много тежко приелa написаното в статиите, като била приела по-
тежко написаното, отколкото самия бой. Ищцата се чувствала много обидена и
била споделила, че трябвало да си изчисти името. Посочва, че след
публикациите ищцата имала приятелки, които започнали да я отбягват, като
хората имали различно отношение към нея и ищцата го преживява много
тежко. Публикациите се били отразили на работата ищцата, имаше човек от
персонала, който бил чел публикациите, и ищцата трябвало да се съобразява,
когато трябва да направи забележка на някого, трябваше да се съобразява с
това какво мислят за нея. Имало промяна в ищцата която продължавала и към
настоящия момент, тъй като преди излизали на кафе, на вечеря, а сега е много
по-рядко и казвала, че може би ще срещне ответника или някой, който е чел
публикациите. Постоянно била споделяла, че трябвало да си изчисти името.
По делото е приета съдебно-психологична експертиза, която настоящият
съдебен състав кредитира като компетентно изготвена, от която се установява,
че следва да се приеме, че периодът между 12.06.2019 – 2021г. е бил сериозен
4
стресов фактор в живота на ищцата, който бил обхванал продължителен
период във времето, с което е представлявал протрахиран фактор на
въздействие и това било оказало значимо, интензивно и трайно негативно
отражение върху емоционалния статус на ищцата.
Разглежданият иск би бил основателен, ако ищецът докаже че в резултат
на поведение на ответника – изказани клеветнически твърдения, в
публикувани в статия на 12.06.2019 г. в ********* със заглавие
„*****************: „*************“ и в статия на 13.06.2019 г. в
***********, със заглавие „******************“, че е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в се в накърняване на честта,
достойнството, доброто име и създаване на негативно обществено мнение,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина. Във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване
на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване
да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на
делинквента. Във връзка с направеното възражение за давност в тежест на
ищеца е да установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране, респ.
прекъсване давността.
За да се установи наличието на противоправно деяние е необходимо да се
установи нарушение на нормативно установено задължение. На първо място
предмет на разглеждане в настоящото производство е дали конкретно
посочените в исковата молба действия на ответника се характеризират с
противоправност. За да се формира категоричен извод в тази насока следва да
се изследват относимите към случая наказателни състави и да се установи
дали те са се осъществили в разглеждания казус, като в случай, че се установи
поведение, покриващо състав на престъпление, то неминуемо ще се докаже
наличие на противоправно деяние. Съставите на обидата и клеветата се
осъществяват чрез различни изпълнителни деяния, като именно деянието, се
приема в практиката като един от разграничителните критерии между тях.
Посегателството при обидата се изразява в казване или извършване на
нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие, т.
е. само чрез действие. В закона не се посочва конкретно по какъв начин следва
да е отправена обидата. Това може да стане чрез думи - епитети, псувни,
ругатни, сравнения, квалификации, или действия - жестове, мимики и др.,
които са унизителни за пострадалия.
Клеветата, за разлика от обидата, се извършва като се разгласи неистинско
позорно обстоятелство за другиго или му се припише неизвършено
престъпление. Под „разгласяване“ в практиката се разбира довеждане до
знанието на трето лице на неистинските позорни факти или обстоятелства,
отнасящи се до личността на пострадалия, като деянието би било
съставомерно и когато тези факти, се изнасят като слух или съмнение.
Позорното обстоятелство е твърдение за наличието на определен факт за
пострадалия, който да е от естество да накърни доброто му име в обществото.
В този смисъл твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация, която
да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за
съдържащите се в нея факти, т.е. необходимо е разгласяващото лице да
5
съобщи свои твърдения, такива, които изхождат лично от него и зад които
застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са
безспорен факт. В този смисъл предмет на клеветата могат да бъдат само
факти, но не и субективната интерпретация на тези факти. За разлика от
обидата, за съставомерността на клеветата, е без значение дали засегнатият е
узнал или не клеветническите твърдения спрямо него. В случая деянието е
довършено, когато тези твърдения са възприети, узнати от трето лице или от
повече лица. За да е съставомерно деянието е необходимо, разгласените факти
обстоятелства, освен позорящи, да бъдат и неистински, в противен случай,
деецът няма да носи наказателна отговорност – ако се установи тяхната
неистинност.
И обидата и клеветата са умишлени деяния, като при обидата е
необходимо деецът да съзнава, че казаните от него думи или извършените
действия са обидни, унизителни за лицето, да съзнава, че те могат да бъдат
възприети от това лице, като цели това или му е безразлично. Клеветата е
възможна както при пряк, така и при евентуален умисъл, като се приема, че
при прекия умисъл деецът не е необходимо да е съзнавал неистинността на
позорните обстоятелства.
С разпоредбите на чл. 39 - 41 от Конституцията на Република България се
уреждат права и свободи на гражданите, всяко от които е конституционно
гарантирано и се ползва с еднаква тежест спрямо останалите. Възможната
колизия на прокламирани права - в случая между свободата на словото от една
страна и засягане, чрез упражняването на правата и доброто име на
гражданите, от друга страна, е уредена с чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от
Конституцията на Република България. С посочените разпоредби изрично е
предвидено, че свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до
пределите, след които вече се засягат други конституционно защитени
ценности-каквито са правата и доброто име на гражданите. Прокламираната с
чл. 40, ал.1 от Конституцията на Република България свобода на печата и
другите средства за масова информация е свързана с правото на личността и
на социалната общност да бъдат информирани по представляващи интерес
въпроси. Въпреки това нейното съдържание не включва предоставена
възможност за разпространяване на неверни данни, нито на данни с негативен
подтекст, засягащи лични граждански и човешки права. Въпросът за баланса
на посочените конституционно защитени ценности се решава конкретно въз
основа на обстоятелствата на всеки отделен случай. За преценка
основателността на исковата претенция, съдът следва да съобрази доводите
относно разграничение на изнесената информация като факт или мнение. При
спор за причинени вреди от изнесена в публичното пространство информация,
съдът е длъжен да съобрази, че на проверка за истинност подлежат
фактическите твърдения, те могат да ангажират деликтната отговорност на
разпространилото ги лице само ако са неверни и позорят адресата. Оценките
/мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват
конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират
отговорност само ако представляват обида.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства няма
6
съмнение, че в статия публикувана на 12.06.2019 г. на интернет страницата
********** със заглавие „*************! *************:
„****************“, както и в статия публикувана на 13.06.2019 г. на
интернет страницата ********** със заглавие
„*********************************“, съдържат твърденията посочени в
исковата молба, които са разпространени именно като клеветнически,
позорящи личността на ищцата. Спорно по делото се явява обстоятелството
дали процесните изявления в двете статии са изказани от ответника Х. Б.. В
настоящият случай от събраните по делото доказателства се установява, че
процесните изрази са изказани именно от ответника по делото. Съгласно
показанията на свидетелката М. В., която към 2019 г. е работила в
медията************* и която лично е взела от ответника процесното
интервю, което било проведено пред сградата на полицията се установява, че
свидетелката В. била изготвен аудио запис и нямало никаква редакторска
намеса в публикуваните статии на **********, като всичко което бил казал Б.
било точно възпроизведено и в двете статии. В този смисъл са и показанията
на свидетелката П., която се явява главен редактор на ************, която
посочва, че В., която изготвила запис, който запис бил направен при личен
контакт с ответника пред районното и изявленията на ответника в процесните
статии били предадени без никаква редакторска намеса. С оглед на така
събраните доказателства се установява, че процесните изрази поместени в
двете статии от 12.06.2019 г. и 13.06.2019 г. публикувани на интернет
страницата ************, са изречени от ответника при предоставяне на
интервю и са възпроизведени в двете статии точно и без никаква редакторска
намеса, поради което авторството на твърденията се явява установено. По
отношение заявените и в двете статии обстоятелства „***********“,
„******************“, „***********************“,
„**********************“, „…*****************“, „******************“,
„********************.“, настоящият състав приема да са налице
клеветнически твърдения, тъй като на ищцата се приписват позорящи нейните
име в обществото факти, подлежащи на проверка за вярност. От събраните по
делото доказателства не се установява истинността на твърдените факти. Като
по делото не са и представени доказателства, от които да е видно, че по
отношение на ищцата са предприети действия за ангажиране на отговорност
във връзка с твърденията за извършени престъпления. Недоказването на
истинността на изложените в статиите, твърдение за извършване на
престъпления, настоящият състав намира, че имат характер на клевета,
разпространена по адрес на едно лице, с приписване на неистинско позорно за
личността му обстоятелство.
Установи се от ищцата Д. Г. Г., че същата е претърпяла неимуществени
вреди, изразяващи се в изразяващи се в накърняване на честта, достойнството,
доброто име и създаване на негативно обществено мнение, доказани с
изслушаните по делото показания на свидетелите Керефеина и Бакрачева, от
съдебно-психологична експертиза, както и причинно-следствената връзка
между деянията на ответника /изказани клеветнически твърдения/ и
претърпените неимуществени вреди. По делото не беше оборена от страна на
7
ответника и презумпцията предвидена в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, поради което
деянията се явяват извършени виновно. По изложените съображения, съдът
счита, че са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за ангажиране на
гаранционно – обезпечителната отговорност на ответника.
С оглед изложеното съгласно чл. 51, вр. чл. 52 от ЗЗД на увреденото лице
се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди.
Съгласно Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленума на ВС размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно
понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. При определяне на същите, съдът
съобрази характера на причинените увреждания, възрастта на пострадалото
лице, негативното отражение на извършеното в резултат от извършения
деликт, големия кръг от хора достояние на които са станали публикациите във
вестника, общественото му положение, и не на последно място социално-
икономическите условия в страната.
При преценката относно справедливото обезщетение съдът съобрази, че
позорната информация е изнасяна и достигнала до широк кръг от хора чрез
публикации в елетронно издание. Също така следва да се вземе предвид и
наличието на други публикации в медии по време след процесните статии.
Обезщетението за понесените неимуществени вреди следва да се определи и
като се вземат предвид характера на причинените неимуществени вреди,
както и последствията, като съгласно показанията на свидетелката Бакрачева,
която посочва, че дори и към момента в поведението на ищцата се забелязвала
промяна. Също така съгласно съдебно-психологична експертиза периодът
между 12.06.2019 – 2021г. е бил сериозен стресов фактор в живота на ищцата,
който бил обхванал продължителен период във времето, с което е
представлявал протрахиран фактор на въздействие и това било оказало
значимо, интензивно и трайно негативно отражение върху емоционалния
статус на ищцата. При преценката относно справедливото обезщетение съдът
съобрази, че клеветническата информация е изнасяна през кратки интервали
от време в продължение на два последователни дни. При преценката относно
справедливото обезщетение съдът съобрази, че съгласно твърденията на
самата ищца, че на 12.06.2019 г. ответникът бил причинил на ищцата телесна
повреда. С оглед на гореизложеното не се установява претърпените от ищцата
вреди да са единствено във връзка с изразите посочени в процесните статии, в
който смисъл са и показаният на свидетелките Керефеина и Бакрачева, като в
случая обезщетението за понесените неимуществени вреди следва да се
определи единствено за вредните последици от процесните изрази.
Обезщетението за понесените неимуществени вреди следва да се определи за
вредните последици от всяка конкретна статия, представляваща отделен
деликт, като съдът съобрази, че всяка една от публикациите е причинявала
еднакви по вид вреди, поради което следва да бъде определено обезщетение в
размер от по 2500 лв. за всеки един от двата деликта. Не на последно място
обезщетението е съобразено и социално-икономическите условия в страна
8
както при причиняване вредите, така и при постановяване на настоящето
решение, като настоящият състав приема, че обезщетение за неимуществени
вреди в размер на сумата 5000 лева /по 2500 лв. за всяка статия,
представляваща отделен деликт/, заедно със законна лихва върху нея от деня
на увреждането съответно от 12.06.2019 г. за първата статия и от 13.06.2019 г.
за втората статия, е в състояние да обезщети причинените на ищцата
неимуществени вреди изразяващи се в увреждане авторитета и на доброто му
име, доколкото тези вреди изобщо подлежат на точна и адекватна парична
оценка. Също така следва да бъде посочено, че самото осъждане по своята
същност има също ефекта на репарация за причиненото неимуществено
увреждане още повече, че основната цел преследвана от ищцата е била
именно да предприеме действия, с които да изчисти името си, като безспорно
осъдителното решение има реабилитиращо действие по отношение на името,
с което се ползва ищцата в обществото още повече, че решението се обявява в
регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на
свободен достъп до него. По този начин ищцата получава пълна реабилитация
на доброто си име пред обществото, което с присъждане на определена
парична сума не би могло да бъде постигнато и би могло дори да се стигне до
неоснователно обогатяване, каквато не е и целта на закона.
Предвид гореизложеното предявените искове за неимуществени вреди
следва да бъдат уважени за така посочените суми, като в останалата си част до
пълните претендирани размери от по 5010 лв., исковете следва да бъдат
отхвърлени.
С оглед частичната основателност на исковите претенции на ищеца
следва да бъде разгледано релевираното възражение на ответника за
погасяване на същите по давност. Следва да бъде посочено, че вземането
възниква от деня на откриването на дееца и от същия момент то става
изискуемо, тъй като от този момент длъжникът изпада в забава съгласно чл.
84, ал. 3 от ЗЗД. В повечето случаи деецът е известен, поради което давността
започва да тече от момента на извършване на деликта какъвто се явява и
настоящия случай. Не е необходимо авторството и деянието да се установяват
по някакъв специален ред. Веднъж възникнало, вземането на пострадалия за
обезщетение от престъпление трябва да се предяви в петгодишния давностен
срок. В случая, доколкото деликтите са извършени на 12.06.2019 г. и
13.06.2019 г., а исковата молба е постъпила посредством ССЕВ на 12.06.2024
г., поради което възражението за погасяването на вземанията по давност се
явява неоснователно.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят и
направените в настоящото исково производство разноски, като се претендира
сумата от по 404.90 лв., заплатена държавна такса, 400 лв. депозит за вещо
лице, 20 лв. депозит за свидетел и 4320 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение. С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди
сумата в размер на 2567.31 лв. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът
има право на разноски, като страната претендира сумата от 3500 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение, като с оглед изхода на спора на страната следва да
9
се присъди сумата в размер на 1753.49 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. С. Б., с ЕГН **********, със съдебен адрес
****************, чрез адв. С. Д. да заплати Д. Г. Г., с ЕГН **********, със
съдебен адрес ***************, чрез адв. Р. Т., по предявения иск с правно
основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сумата от 2500 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 13.06.2022
г., до окончателното плащане на сумата, изразяващи се в накърняване на
честта, достойнството, доброто име и създаване на негативно обществено
мнение в резултат на неверни клеветнически твърдения, причинени от
изявления на ответника публикувани в статия на 12.06.2019 г. в ************,
със заглавие „****************: „******************“ с твърдения в
интервюто: „**************“, „*************“, „*******************“,
„***************, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за неимуществени
вреди за сумата над уважения размер от 2500 лв., до пълния претендиран
размер от 5010 лв., едно със законната лихва от 13.06.2022 г., до
окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА Х. С. Б., с ЕГН **********, със съдебен адрес
*****************, чрез адв. С. Д. да заплати Д. Г. Г., с ЕГН **********, със
съдебен адрес ***************, чрез адв. Р. Т., по предявения иск с правно
основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сумата от 2500 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 14.06.2022
г., до окончателното плащане на сумата, изразяващи се в накърняване на
честта, достойнството, доброто име и създаване на негативно обществено
мнение в резултат на неверни клеветнически твърдения, причинени от
изявления на ответника публикувани в статия на 13.06.2019 г. в ************
със заглавие „*****************“ с твърдения в интервюто: „…
************“, „*********************“,
„****************************.“, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
неимуществени вреди за сумата над уважения размер от 2500 лв., до пълния
претендиран размер от 5010 лв., едно със законната лихва от 14.06.2022 г., до
окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА Х. С. Б., с ЕГН **********, със съдебен адрес
******************, чрез адв. С. Д., да заплати Д. Г. Г., с ЕГН **********,
със съдебен адрес **************, чрез адв. Р. Т., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата в размер на 2567.31 лв. - разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Д. Г. Г., с ЕГН **********, със съдебен адрес
*******************, чрез адв. Р. Т., да заплати на Х. С. Б., с ЕГН
**********, със съдебен адрес******************, чрез адв. С. Д., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 1753.49 лв. - разноски в
исковото производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - ЮЛ, ЕИК ****************, със седалище и адрес на
управление ******************.
10
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11