Р Е Ш Е Н И Е
№ 22.07.2020
година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение, II “Б” състав , в публично заседание на двадесети юли две хиляди и двадесета
година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №1795 по описа на 2020
година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №1795/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на Р.Л.К.
ЕГН ********** от гр.София срещу решение №244148 от 15.10.2019 г постановено
по гр.д.№32223/16
г на СРС , 59
състав ; с
което са отхвърлени
исковете на въззивника срещу „Т.БГ“ ЕООД гр.София ЕИК *******:
- с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ за отмяна на уволнения извършени със заповеди №112 от 22.08.2015 г и заповед
№309 от 17.05.2016 г на ответника ;
- за заплащане на сумата от 7350
евро дневни командировъчни пари за
периода 24.01.2015 г - 22.08.2015 г ;
- за заплащане на сумата от 1540
евро , от която 910 евро квартирни
пари за периода 24.01.2015 г - 22.08.2015 г ; и 630 евро удържани суми за
квартира за същия период ;
- за заплащане на сумата от 3745
евро дневни командировъчни пари за периода 16.02.2016 г – 17.05.2016 г ;
- за заплащане на сумата от 945
евро , която е за същия период от 16.02.2016 г – 17.05.2016 г и
представлява дневни командировъчни пари ;
- за заплащане на сумата от 485
евро ; от която от 335 евро квартирни пари за периода 16.02.2016 г –
17.05.2016 г ; и 150 евро удържани суми за квартира за същия период ;
- за заплащане на сумата от 200
евро транспортни разходи за двукратно отиване и връщане до Република
Словения за посочените по-горе командировъчни периоди ;
- и за заплащане на сумата от 978
евро обезщетение по чл.221 ал.1 КТ съгласно заповед за уволнение от 17.05.2016
г ; ведно със законната лихва от 15.06.2016 г до окончателното заплащане .
Въззивникът
излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като е работил при ответника по трудови
договори от 24.01.2015 г и от 02.03.2016 г . Незаконосъобразно е да се сключва
повторно договор за изпитване /чл.70 ал.5 КТ/ . Исковете не са погасени по
давност и са доказани по основание и размер , вкл.положен е труд .
Въззиваемата страна не е подала писмен
отговор на въззивната жалба .
Въззивната
жалба е допустима. Решението на СРС
е връчено на въззивника на
24.10.2019 г и е обжалвано в срок на 06.11.2019 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване
на решението на СРС.
След преценка на доводите
в жалбата и доказателствата
по делото , въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и
правна страна:
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка .
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност
и недопустимост на съдебното решение .
Решението на СРС е валидно
, но е частично недопустимо .
СРС се е произнесъл по непредявен
иск за отмяна на уволнение извършено със заповед №112 от 22.08.2015 г.
Видно от исковата молба ищецът не оспорва това уволнение , а уволнението му със
заповед №309 от 17.05.2016 г на ответника. Това е изрично заявено в молба на
ищеца от 11.06.2020 г пред настоящия съд , а и е логично с оглед посоченото в
исковата молба , че след първото си уволнение е правил опити да се регистрира
като безработен , а после е подписал нов трудов договор с ответника . Следователно предявен е само иск за отмяна
на уволнението със заповед №309 от 17.05.2016 г на ответника .
СРС се е произнесъл по непредявен
иск относно сумата от 945 евро , за периода от 16.02.2016 г –
17.05.2016 г дневни командировъчни. Видно от исковата молба тази сума дублира сумата от 3745 евро
дневни командировъчни за периода 16.02.2016 г – 17.05.2016 г. В молба от
11.06.2020 г не се претендира подобна сума .
Недопустимо е и решението
в част , в която е отхвърлен осъдителен иск за заплащане на сумата от 978
евро обезщетение по чл.221 ал.1 КТ съгласно заповед за уволнение от
17.05.2016 г. С разпореждане от 27.02.2020 г съдът е указал на ищеца , че
обезщетение по чл.221 ал.1 КТ се присъжда при прекратяване на трудовото
правоотношение от работника , докато в исковата молба се твърди уволнение
–прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя т.е. налице е
противоречие между основание и петитум . В указания седмичен срок с молба от
11.06.2020 г ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба в
тази й част. Решението на СРС трябва да се обезсили и да се прекрати
производството по делото в тази част .
В останалата част решението на СРС е валидно и допустимо и съдът пристъпи към
проверка дали е правилно . Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
По иска за отмяна на
уволнението със заповед №309 от 17.05.2016 г на ответника
СРС е приел , че искът е
неоснователен , защото трудовият договор №160058 от 16.02.2016 г е със срок за
изпитване и е прекратен едностранно в срока за изпитване .
Този извод на първоинстанционния съд е
неправилен . Не е съобразена императивната разпоредба на чл.70 ал.5 КТ , че за
една и съща работа и длъжност може да се сключи само един трудов договор със
срок за изпитване . Съгласно решение №261 от 07.11.2014 г по гр.д. №
1477/2014 г, ГК , IV ГО на ВКС този принцип за еднократност на договора за
изпитване е приложим и в случаите , в които след прекратяване на първия трудов
договор се сключи нов трудов договор за същата длъжност /за същата трудова
функция / . По делото не се спори , че ищецът е изпълнявал една и съща трудова
функция при ответника и по двата трудови договора от 24.01.2015 г и от
16.02.2016 г , а именно , бил е общ работник в промишлеността . Уволнението със
заповед №309 от 17.05.2016 г , което е без други мотиви и основания - освен чл.71
ал.1 КТ - се явява незаконосъобразно. След отмяна на решението на СРС в тази
част това уволнение трябва да се отмени .
По исковете за дневни пари
, квартирни пари , разходи за транспорт и удръжки за квартира на територията на
Република Словения за периода 24.01.2015 г - 22.08.2015 г и 16.02.2016 г –
17.05.2016 г
Ищецът се позовава на
Наредбата за служебните командировки и специализациите в чужбина и твърди , че
следва да му се заплатят дневни , квартирни пари и разходи за транспорт .
Вместо това незаконосъобразно му правили удръжки за квартира .
Решението на СРС в тази част е неправилно поради неправилна
правна квалификация.
Незаконосъобразни и правно
несъстоятелни са мотивите на първоинстанционния съд , че паричните искове са
„акцесорни“ на иска за отмяна на уволнението и поради неоснователност на първия
иск , неоснователни са всички останали искове . Между посочените искове няма
зависимост на главни и акцесорни искове . Дали уволнението е законосъобразно
или незаконосъобразно е без значение за това дали ищецът е работил и дали има
право на суми и разходи във връзка с твърдяното командироване . Отделно , неправилно СРС е квалифицирал исковете
по чл.128 т.2 КТ , който касае трудово възнаграждение , а не по чл.215 КТ във връзка с Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина.
По делото не се спори , че
на два пъти през 2015 г и 2016 г ищецът е изпращан да работи в Република
Словения за по повече от 30 дни, за което е получавал заплата в рамките на 936,20
евро – 1326,30 евро месечно . Пред СРС е представено заявление за
предоставяне на услуги на работодател със седалище в друга държава членка
на ЕС , като трудовият договор от 2015 г е преведен и на словенски език .
В случая приложим е чл.121
ал.5 КТ /отм, но действащ към процесните периоди / във връзка с Директива
96/71/ЕО за командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги
. Според посочената норма на КТ при осигуряване на условията на труд при
командироване за работа в чужбина над 30 дни в рамките на предоставяне на
услуга в държава членка на ЕС, не се
дължат командировъчните плащания по чл.215 КТ Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина. Изчисленията , който ССЕ прави
са хипотетични и не следва да се вземат предвид .
Работодателят принципно
дължи трудово възнаграждение
съобразно поне минималните часови ставки за съответната държава , в случая
Република Словения . Такъв иск обаче не е предявен и не може да се обсъжда . Обратното
тълкуване би означавало работодателят да плати двойно за осигуряване на
условията на труд в приемащата държава – както трудово възнаграждение , така и
командировъчни пари за дневни , квартирни , транспорт и пр. В този смисъл са решение
№298 от 09.01.2019 г по гр.д.№2180/18 г на ВКС , IV ГО , решение №10 от 24.01.2019 г по гр.д.№2424/18 г на ВКС , IV ГО и решение №224 от
10.12.2019 г по гр.д. № 1056/2019 г, ГК , ІІІ ГО на ВКС.
По отношение на т.нар.удръжки
за квартира , плащането на същите не е доказано от ищеца . Разпитана като
свидетел съпругата на ищеца Е.К.-К. посочва , че тя , съпругът й и други
българи живеели в една къща в Словения и от заплатата се вземало за наем ,
обаче свидетелката не посочва какъв е бил наема и кой е вземал от заплатата .
Принципно ответникът не е бил длъжен да осигурява безплатно квартира на ищеца
след като е неприложима Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина .
По отношение на разходите за транспорт до
Република Словения ищецът не е ангажирал никакви доказателства , че такива е
имало , нито за техния размер .
Налага се изводът , че
решението на СРС трябва частично да се обезсили и частично да се отмени . На
основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът
дължи държавна такса в полза на СРС и СГС за уважения иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ
. В тежест на ответника са и съответната част от разноските на ищеца за
адвокатско възнаграждение .
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №244148 от 15.10.2019 г постановено по гр.д.№32223/16 г на СРС , 59 състав ; в частта , в която са отхвърлени
искове на Р.Л.К. ЕГН ********** от гр.София срещу „Т.БГ“ ЕООД гр.София ЕИК *******с правно
основание чл.344 ал.1 т.1 КТ за отмяна на уволнение извършено със заповед №112
от 22.08.2015 г и да се осъди ответника на основание чл.215 КТ във вр. Наредбата
за служебните командировки и специализации в чужбина да му заплати още 945
евро за периода от 16.02.2016 г – 17.05.2016 г представлява дневни
командировъчни пари ; като постановено по непредявени искове .
ОБЕЗСИЛВА решение №244148 от 15.10.2019 г постановено по гр.д.№32223/16 г на СРС , 59 състав ; в частта , в която е отхвърлен
иск на Р.Л.К. ЕГН ********** от гр.София да се осъди „Т.БГ“ ЕООД гр.София ЕИК *******да му заплати
на основание чл.221 ал.1 КТ сумата от 978 евро обезщетение по чл.221
ал.1 КТ съгласно заповед за уволнение от 17.05.2016 г ; ведно със законната
лихва от 15.06.2016 г до окончателното заплащане и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част .
ОТМЕНЯ решение
№244148 от
15.10.2019 г постановено
по гр.д.№32223/16
г на СРС , 59
състав ; в частта
, в която са отхвърлени искове на Р.Л.К. ЕГН ********** от гр.София срещу „Т.БГ“ ЕООД гр.София ЕИК *******:
- с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ за отмяна на уволнение извършено със заповед №309 от 17.05.2016 г на
ответника ;
- и с правно основание чл.128 т.2 КТ за
заплащане на : сумата от 7350 евро дневни командировъчни пари за периода
24.01.2015 г - 22.08.2015 г ; сумата от 1540
евро , от която 910 евро квартирни
пари за периода 24.01.2015 г - 22.08.2015 г ; и 630 евро удържани суми за
квартира за същия период ; сумата от 3745 евро дневни командировъчни
пари за периода 16.02.2016 г – 17.05.2016 г ; сумата от 485 евро ; от която от 335
евро квартирни пари за периода 16.02.2016 г – 17.05.2016 г ; и 150 евро
удържани суми за квартира за същия период ; и сумата от 200 евро транспортни
разходи за двукратно отиване и връщане до Република Словения за посочените
по-горе командировъчни периоди ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ по иск на Р.Л.К. ЕГН ********** от гр.София срещу „Т.БГ“ ЕООД
гр.София ЕИК *******, който иск е с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ ,
уволнението на К. със заповед №112 от 22.08.2015 г на ответника.
ОТХВЪРЛЯ исковете
на Р.Л.К. ЕГН ********** от гр.София срещу „Т.БГ“ ЕООД гр.София ЕИК *******,
които искове са с правно основание
чл.215 КТ във връзка с Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина , да се осъди ответника да заплати : сумата от 7350 евро дневни командировъчни пари за периода
24.01.2015 г - 22.08.2015 г ; сумата от 1540
евро , от която 910 евро квартирни
пари за периода 24.01.2015 г - 22.08.2015 г ; и 630 евро удържани суми за
квартира за същия период ; сумата от 3745 евро дневни командировъчни
пари за периода 16.02.2016 г – 17.05.2016 г ; сумата от 485 евро ; от
която от 335 евро квартирни пари за периода 16.02.2016 г – 17.05.2016 г ; и 150
евро удържани суми за квартира за същия период ; и сумата от 200 евро транспортни
разходи за двукратно отиване и връщане до Република Словения за посочените
по-горе командировъчни периоди.
ОСЪЖДА „Т.БГ“ ЕООД гр.София ЕИК *******да заплати на основание чл.78 ал.6 ГПК по сметка
на СГС сумата от 40 лева държавна такса ; и по сметка на СРС сумата от 80
лева държавна такса .
ОСЪЖДА „Т.БГ“ ЕООД гр.София ЕИК *******да заплати на Р.Л.К. ЕГН ********** от гр.София 520
лева разноски пред СРС .
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните , само в
частта по исковете по чл.344 ал.1 т.1 КТ , по иска за 7350 евро дневни командировъчни пари за периода
24.01.2015 г - 22.08.2015 г и по иска за 3745 евро дневни командировъчни
пари за периода 16.02.2016 г – 17.05.2016 г . В останалата
част поради материален интерес под 5000 лева решението не подлежи на обжалване /чл.280
ал.3 т.3 ГПК/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.