Р Е Ш Е Н И Е
№…….../08.08.2016
г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание, проведено на осми юли през две хиляди
и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МИЛА К.
при секретаря Х.А.,
като разгледа докладваното от съдията К.
търговско
дело № 101 по описа за
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са два иска, като първият е с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, а вторият
е с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, които са предявени при условията на
обективно кумулативно съединяване. Предявеният евентуален иск е с правно
основание чл. 40 от ЗЗД.
Производството е образувано по
предявени искове от В.С.С., ЕГН: **********,***, срещу „КТМ ЕКС” ЕООД със
седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Одесос”, ул. „Тракия” № 10,
ет. 5, ап. 11, с ЕИК *********, представлявано от управителя Д. Г.К. и срещу В.Б.Н.,
ЕГН: **********,***, с които е поискано да бъде унищожено пълномощно с
рег. № 8310/20.08.2014 г. на Д.С. – помощник нотариус на нотариус С.Д. с район
на действие района на РС – Варна, вписана с рег. № 363 в регистъра на
Нотариалната камара, като извършено от лице, което не е могло да разбира и
ръководи действията си, както и да бъде прогласен за недействителен договор за
замяна от 25.08.2014 г., обективиран в нотариален акт за замяна № 34, том IV,
рег. № 8472, дело № 322/2014 г. на С.Д. – нотариус с район на действие района
на РС – Варна, вписана с рег. № 363 в регистъра на Нотариалната камара, като
сключен без представителна власт. Претендира
присъждане и на направените по делото разноски.
При условията на евентуалност е
предявен иск от В.С.С., ЕГН: **********,***, срещу „КТМ ЕКС” ЕООД със седалище
и адрес на управление гр. Варна, район „Одесос”, ул. „Тракия” № 10, ет. 5, ап.
11, с ЕИК *********, представлявано от управителя Д. Г.К.
и В.Б.Н., ЕГН: **********,***, за обявяване за
недействителен по отношение на нея договор за замяна от 25.08.2014 г.,
обективиран в нотариален акт за замяна № 34, том IV, рег. № 8472, дело №
322/2014 г. на С.Д. – нотариус с район на действие района на РС – Варна,
вписана с рег. № 363 в регистъра на Нотариалната камара, като сключен от
пълномощник, който е договарял във вреда с представлявания. Претендира присъждане и на направените по
делото разноски.
В исковата молба се излага, че след извършена справка в
Имотен Регистър при Агенцията по вписванията по друг повод, В.С.С. е
установила, че на 25.08.2014г. е била страна по неизвестен за нея договор за
замяна, с който е заменила три имота, сред които жилището в което живее, офиса,
в който работи и един поземлен имот. След снабдяване от архива на Служба по
вписванията с копие от нотариалния акт ищцата установила, че адв. В.Б.Н.,
действаща като неин пълномощник, е заменила от нейно име със заменител „КТМ
ЕКС“ ЕООД, със седалище гр. Варна, подробно описаните исковата молба три имота.
Сочи се, че пазарната оценка на заменяните недвижими имоти е
по-висока от данъчната им оценка.
В замяна на прехвърляните права на
собственост върху недвижими имоти, С. е получила 50 броя налични и поименни
акции с номинал 100 лева, всяка от тях, съгласно временно удостоверение № 6, с
номера от 251 до 300 от капитала на „Балик Тур“ АД, с ЕИК: *********. Твърди
се, че реално С. не е получила удостоверение № 6, материализиращо правата върху
придобитите акции.
Ищцата навежда доводи, че при справка в
Имотен регистър се установява, че „Балик Тур“ АД няма недвижими имоти. При
справка в Търговски регистър се установява, че търговското предприятие на
„Балик Тур“ АД е било заложено с договор за особен залог в полза на кредитора
Красимир И. Д., /вписване 20100504162811/, а в последствие заложния кредитор е
прехвърлил търговското предприятие на „РУМБОР“ ООД, ЕИК ********* /вписване
20100910170924/.
От доклада, поясняващ последния
публикуван отчет на „Балик Тур“ АД, изпълнителният директор докладва, че
дружеството е на загуба през
От справка в Търговски регистър се
установява, че В.Б.Н. е член на съвета на директорите на „Балик Тур“ АД, а
„Балик Тур“ АД е едноличен собственик на капитала на заменителя „КТМ ЕКС“ ЕООД.
От доклада на изпълнителния директор на „Балик Тур“ АД, поясняващ публикувания
ГФО за
В исковата молба се излага, че замяната
на недвижимите имоти срещу описаните по-горе акции е станала възможна поради
наличието на пълномощно с per. №
8310/20.08.2014 г. на Д.С., помощник нотариус на нотариус С.Д., с per. № 363, с район на действие, района на PC Варна, според което В.С. била упълномощила В.Б.Н. да
се разпорежда с недвижимите й имоти. Ищцата твърди, че на 20.08.2014 г. не е
ходила в кантората на нотариус С.Д. и не е давала пълномощно за разпореждане с
недвижимите си имоти в това число и описаните по-горе. След като е установила
какво се е случило с трите й имота, С. на 10.12.2014 г. е оттеглила пълномощно
с per. № 8310/20.08.2014г. на Д.С., помощник нотариус на
нотариус С.Д..
На 14.08.2014 г. в 01,15 часа В.С. е
била откарана в спешно отделение на МБАЛ „Света Марина“ ЕАД - Варна, с пристъп
на загуба на съзнание, гърчове и други описани подробно в медицинските документи.
След приемане в болницата е получила още един пристъп на загуба на съзнание.
Била е изписана на следващия ден - 19.08.2014 г. Състоянието й е наложило
приемането на много силни медикаменти, описани в епикризите. Още няколко часа
след изписването й се е почувствала много зле, не е била адекватна, била е в
състояние на тежък унес. Твърди, че няма конкретни спомени за времето след
изписването й на 19.08.2014 г. до новото й отвеждане в спешно отделение на
следващия ден вечерта.
Ищцата посочва, че на 20.08.2014 г.
надвечер, отново е загубила съзнание и е паднала. При този припадък същата е
била в дома на адв. В.Б.. Отведена е в МБАЛ „Света Анна“, след което е
хоспитализирана в МБАЛ „Света Марина“ ЕАД - Варна, където й е поставена
диагноза „симптомна епилепсия“.
Ищцата твърди, че на 20.08.2014 г. не е
давала пълномощно на В.Б.Н., нито е ходила в кантората на нотариус С.Д.. Счита,
че В.Б.Н. се е възползвал от състоянието й на тежък унес вследствие на медикаментите
и я е накарала да се подпише пълномощното.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК
ответницата В.Б.Н. е подала писмен отговор, в
който е изразено становище за неоснователност на предявения главен и евентуален
иск. Сочи, че не е вярно твърдението на ищцата, че е била страна по неизвестен
за нея договор за замяна, като се позовава на пълномощно с нотариална заверка
на подписите и съдържанието с рег. № 8310 и рег. № 8311 на Д.С. – помощник
нотариус на нотариус С.Д. № 363, с район на действие ВРС. От текста на
пълномощното с изписани собственоръчно имена и подпис на ищцата, можело да се
направи обоснован извод за знание у ищцата, че въпросните имоти ще бъдат
прехвърлени на дружеството „КТМ ЕКС” ЕООД. Сочи се, че желанието
на ищцата е било да се разпореди незабавно с имуществото си, без значение на
вида на сделката. Твърди се, че към момента на подписване на пълномощното,
ищцата не е била в състояние да не може да разбира действията и да ръководи
постъпките си. На второ място, оспорен е предявеният евентуален иск по чл. 40
от ЗЗД с твърдението, че насрещната престация не е несъразмерна. На трето
място, исковете са оспорени с твърдението, че обстоятелството, че В.Б.Н. е
„свързано лице” с ответното дружество, е без значение. Това твърдение се
основава на факта, че сделката е сключена не въз основа на пряко договаряне на
пълномощника с ответното дружество, а в рамките на договореното с предварителен
договор за замяна на имоти срещу ценни книжа, сключен от В.С.С. с представител
на дружеството „КТМ ЕКС” ЕООД на 20.08.2014 г. На четвърто място, твърди се, че
в периода август
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК
ответникът „КТМ ЕКС” ЕООД, е подал писмен отговор, в
който е изразено становище за неоснователност на предявените срещу него искове.
На първо място, твърди се, че оспорваното упълномощаване е извършено по
настояване на ищцата, по повод на образувано по отношение на нея ДП № 79/2014
г. на ДАНС, пр.пр. № 333/2014 г. по описа на СП, като целта е била да се
избегне налагането на обезпечителни мерки от КОНПИ – гр. София, по Закона за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. На второ място,
твърди се, че към момента на извършване на упълномощаването ищцата е разбирала
свойството и значението на действията си и е желаела настъпването на
последиците. На трето място, във връзка с предявения евентуален иск се оспорва
твърдението на ищцата, че договорът за замяна е сключен в нейна вреда, при
неизгодни условия. Оспорват се твърденията на ищцата, че дружеството, чийто
акции са прехвърлени на ищцата, не развива дейност и не притежава имущество. На
последно място, навеждат се доводи, че на 20.08.2014 г. освен В.Б.Н.,
ищцата е упълномощила и друго лице В.К.П., но до момента действията на другото
лице нито са оспорени, нито са оттеглени пълномощията, от което се прави извод,
че С. не е била в състояние да не разбира свойството и значението на действията
си.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК,
ищцовата страна е депозирала допълнителна искова молба. Със същата са оспорени
твърденията на ответниците в отговорите на исковата молба.
В допълнителните отговори по чл.
373, ал. 1 от ГПК, ответниците поддържат становището си по исковете.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца адв. С.З. поддържа така
предявените искове и моли за тяхното уважаване. Претендира присъждане на
направените по делото разноски, съгласно представения списък на разноските по
чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът „КТМ
ЕКС” ЕООД, чрез процесуалния си
представител адв. Л.П., моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на направените
по делото разноски, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски на ищцовата
страна, по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В съдебно заседание ответницата В.Б.Н. моли предявените искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани. Претендира
присъждане на направените по делото разноски, съгласно представения списък на
разноските по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираните
разноски на ищцовата страна, по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Окръжният
съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по
реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
С договор за замяна от 25.08.2014 г.,
обективиран в нотариален акт за замяна № 34, том IV, рег. № 8472, дело №
322/2014 г. на С.Д. – нотариус с район на действие района на РС – Варна,
вписана с рег. № 363 в регистъра на Нотариалната камара, В.С.С. е прехвърлила
на „КТМ ЕКС” ЕООД правото на собственост върху следните недвижими имоти: АТЕЛИЕ № 9, представляващо самостоятелен обект, с идентификатор
10135.1030.356.1.11, находящ се на трети етаж в офис сграда 10135.1030.356.1,
построена в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 112, с площ от 65,29 кв.м.
при граници: на същия етаж - 10135.1030.356.1.12, под обекта -
10135.1030.356.13, над обекта 10135.1030.356.1.31; АПАРТАМЕНТ № 21, с идентификатор 10135.2559.217.1.20, с адрес в гр. Варна, ул.
„Царевец" № 38, вход „Б", ет.2 - по акт за собственост, а по
кадастралната карта – на етаж 1, с площ от 212,67 кв.м., при граници: на същия
етаж - 10135.2559.217.1.1, 10135.2559.217.19, под обекта - 10135.2559.217.1.63,
10135.2559.217.1.62, 10135.2559.217.1.64, над обекта - 10135.2559.217.1.23,
заедно с изба № 21 с площ от 3,5 кв.м., както и 50 кв.м. ид.ч. от терена, върху
който е построена сградата, представляващ поземлен имот с идентификатор
10135.2559.217, целия с площ от 1661 кв.м. при граници: 10135.2559.157,
10135.2559.147, 10135.2559.158, 10135.2559.145, 10135.2559.218 и 10135.2559.34
и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
10135.2573.27 в гр. Варна, к.к. „Чайка”, с площ от 332 кв.м., с трайно предназначение
– урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - ниско застрояване, при
граници поземлени имоти с идентификатори 10135.2573.26 и 10135.2573.28. В замяна на така прехвърленото право на собственост,
„КТМ ЕКС” ЕООД е прехвърлило на В.С.С. притежаваните от дружеството 50 броя
налични и поименни акции с номинал по 100 лв. всяка една от тях, всичките от
капитала на „Балик тур” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. „Георги Раковски” № 79, ет. 5, ап. 93. При сключването на този
договор за замяна В.С.С. е била представлявана от пълномощника си – ответницата
В.Б.Н. въз основа на пълномощно с рег. №
8310/20.08.2014 г. /заверка на подпис/ и рег. № 8311/20.08.2014 г.
/удостоверяване на съдържанието/ на Д.С. – помощник нотариус на нотариус С.Д. с
район на действие района на РС – Варна, вписана с рег. № 363 в регистъра на
Нотариалната камара. Със същото пълномощно В.С.С. е упълномощила В.Б.Н. да извършва всякакви правни и фактически действия от
нейно име и за нейна сметка в личното й качество и да я представлява пред
всички лица, организации и учреждения в страната и извън нея, включително и да
извършва разпоредителни действия, включително всякакви сделки на управление и
разпореждане – продажба, дарение, замяна с имотите, посочени в пълномощното.
Пълномощното е датирано от 20.08.2014 г., като извършените нотариални заверки
на подписите на ищцата и на съдържанието на документа са извършени от помощник
нотариуса Д.С.С. на същата дата, като изрично е посочено, че заверката е
извършена извън нотариалната кантора на нотариуса.
Ищцата е родена на *** г., поради което
към датата на подписване на пълномощното е била пълнолетна. Съгласно чл. 2 от
ЗЛС, с навършване на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно
способни чрез своите действия да придобиват права и да се задължават. Законът
не поставя никакви допълнителни изисквания по отношение на право и
дееспособността, поради което същата може да бъде ограничавана само в случаите
по чл. 5 то ЗЛС. Ако последното не е налице, се счита, че лицето е напълно
право и дееспособно и изразената от него воля го обвързва. Не са изключени
случай обаче право и дееспособното лице да изпадне в състояние, при което не
може да разбира и да ръководи действията си, но това състояние да е временно и
да не налага предприемането на мерки по чл. 5 от ЗЛС или макар да предполага
такива мерки, те да не са предприети. В тези случаи лицата са дееспособни, но
изразената от тях воля е опорочена. С оглед на това е дадена възможност на
такива лица да искат унищожаване на сключените в това състояние договори по
реда на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД. По силата на чл. 44 от ЗЗД това правило се
прилага и относно едностранните сделки, каквато сделка се явява и пълномощно с
рег. № 8310/20.08.2014 г. на Д.С. – помощник нотариус на нотариус С.Д. с район
на действие района на РС – Варна, вписана с рег. № 363 в регистъра на
Нотариалната камара. Както се посочи по-горе, за да бъде унищожена сделката,
към момента на изразяване на волята за сключването й дееспособното лице трябва
да е било в състояние, в което не е могло да разбира или да ръководи действията
си. Касае се за състояние, изводът за което следва от обективни факти и затова
подлежи на установяване от лицето, което твърди, че е било в такова състояние
чрез доказване на тези факти. Установяването на тези факти може да стане с
всички доказателствени средства, предвидени от ГПК, включително и със
заключение на вещо лице, като последното е задължително в случаите, когато се
касае за оценка на психичното състояние на лицето. В тази връзка по делото е
изслушано заключение на съдебно-психиатрична експертиза с вещо лице д-р Т.К.А..
От същото заключение следва, че може да бъде прието, че В.С.С. е употребявала
наркотични вещества – кокаин и марихуана, както е вероятна и комбинирана
употреба на ПАВ. Налице е диагностицирана симптомна епилепсия, за която е
прието, че се е развила като усложнение при синдром на зависимост към
психоактивни вещества, на фона на наследствена предразположеност към епилепсия.
На 19.08.2014 г. С. е била изписана от МБАЛ „Св. Марина” – гр. Варна, като е
била предписана антиепилептична терапия с „Депакин хроно” 2х500 мг. На
20.08.2014 г. около 18,00 часа ищцата е паднала в тоалетната, загубила е
съзнание, с гърчове на горните крайници с характеристика на ГТКП, в следствие
на което си е ударила главата. Бил е извикан екип на ЦСМП, който я е
транспортирал в МБАЛ „Света Анна” – гр. Варна. От там същата е била насочена
към МБАЛ „Света Марина”, като около 23,25 часа е била приета отново във Втора
клиника по нервни болести с ОИЛНБ. При приемането е отбелязано, че ищцата е: „в
леко увредено общо състояние, унесена /след една амп. Диазепам/, адекватна,
ориентирана, афебрилна”. Въз основа на тези данни вещото лице д-р А. сочи, че
на 20.08.2014 г. В.С.С. е могла да разбира и да ръководи действията си.
Действително, съществува възможност в следствие на употребата на ПАВ на същата
дата С. да е била недееспособна, т.е. да не е могла да разбира или да ръководи
действията си. Тази възможност обаче не може да бъде установена от
представената по делото медицинска документация и от другите събрани
доказателства. Действително, заключението на вещото лице не е единственото
доказателство, чрез което се установява психичното състояние на ищцата на
20.08.2014 г., а същото следва да се преценява с оглед на останалите събрани по
делото доказателства. В случая, видно от показанията на разпитаната по делото в
качеството на свидетел Д.С.С. – помощник нотариуса,
извършил заверката на пълномощното с рег. № 8310/20.08.2014 г., същото е
било подписано на 20.08.2014 г. след обяд. Свидетелката е обяснила за какво са
документите, които следва да бъдат подписани и за какво са били необходими,
като е започнала да чете пълномощното, на което ищцата В.С.С. я е прекъснала й е казала, че няма смисъл то
да бъде четено, тъй като тя знае за какво става въпрос. В последствие освен
пълномощното ищцата е изписала собственоръчно името си и е положила подпис
върху представените по делото декларации. Свидетелката е обяснила за какво са
били необходими тези декларации, при което ищцата е заявила, че няма проблем и
каквото трябва ще подпише. Според тази свидетелка, при подписването на
пълномощното разпитаният по делото свидетел В.К.П. не е присъствал. Присъствал
е обаче адв. И.К.З., който живее на съпружески начала с ответницата В.Б.Н.. Същият
е разпитан в качеството на свидетел по делото и като такъв сочи, че след
изписването си от болницата на 19.08.2014 г., ищцата заедно с адв. Б. и с още
един техен познат - Т.В. са посетили кантората му, като още с пристигането си С.
е желаела да се изготвят по най-бързия начин документи, за да може да се разпореди
с имотите и с движимите си вещи, предвид извършваното срещу нея разследване от
страна на ДАНС. Същата е искала да се отклони от разследването като се установи
в друга държава, като е споменавала Дубай. Била е започната подготовката за
изготвянето на такива документи, като предвид това, че е била издирвана, С. не
се е прибрала вкъщи, а се е установила в дома на ответницата В.Б.Н.. На следващия ден 20.08.2014 г. е била
организирана заверката на подписите на пълномощното, която е била извършена от
посочената по-горе помощник нотариус Д.С.С.. Нотариалните
такси за извършените заверки са били заплатени от свидетеля И.З., но същият
твърди, че парите са му били предоставени от В.С.С.. След като се е
върнал от нотариалната кантора, свидетелят З. е разбрал за настъпилия
междувременно инцидент, при който С. е била пострадала.
Освен така посочените свидетели, по
делото е разпитан и свидетеля Т.В.В., като неговите показания се припокриват с
тези на свидетеля И.К.З.. Според посочения свидетел, на 20.08.2014 г.
състоянието на ищцата е било такова, от което не може да бъде направен извод,
че не е могла да разбира или да ръководи действията си. От показанията не тези
свидетели, преценени съвпупно със заключението на съдебно-психиатричаната
експертиза с вещо лице д-р Т.А., не може да бъде направен извод, че на
20.08.2014 г. ищцата е била в състояние, в което не е могла да разбира или да
ръководи действията си.
В противовес на горепосочените
показания са тези на разпитания по делото свидетел П.В.П., съгласно които на
19.08.2014 г. при изписването от болницата ищцата е била в инвалидна количка,
била е неадекватна и подута, като не е могла да върви сама. Същият заедно с
ищцата е отишъл в кантората на адв. И.З., където са стояли около 4-5 часа, като
свидетелят се е чудел защо е било това, при положение, че ищцата не е могла
въобще да провежда никакъв смислен разговор. След това свидетелят П. твърди, че
е закарал ищцата до личното й жилище, за да си приготви багаж, като по-късно
свидетелят И.З. щял да дойде да я вземе. Сочи, че е помолил дъщерята на ищцата
да приготви багажа, тъй като самата С. не е могла. В последствие свидетелят И.З.
е дошъл с личния автомобил на ответницата В.Б. да вземе ищцата, като свидетелят
П. я е придружил до входната врата на блока, където се е намирал апартамента на
В.Б.. По пътя на ищцата й е станало лошо, при което свидетелят П. я е пръскал с
вода, за да се съвземе. След като са слезли от колата се наложило свидетелят И.З.
да я придържа, тъй като не е могла да се придвижва сама.
Същевременно разпитания по делото
свидетел В.К.П. твърди, че на 20.08.2014 г. е отишъл в жилището на ответницата В.Б.,
където се е намирала и ищцата. Последната е била неадекватна, залитала е като е
ставала и е говорила нечленоразделно. Разговорът със свидетеля е бил воден от
ответницата Б., като не му е била дадена възможност да разговаря с ищцата. Доколкото
е контактувал с нея, не му е било отговорено нито с „да”, нито с „не”, а само с
„едно боботене-мънкане”. Не му е бил даден никакъв конкретен отговор.
Показанията на тези двама свидетели П.В.П.
и В.К.П. противоречат на показанията на останалите разпитани по делото
свидетели. Същите описват състояние на ищцата, при което тя била много зле
физически, като същевременно от това състояние може да се направят изводи, че
не е могла да разбира или да ръководи действията си. Тези показания обаче не
могат да бъдат възприети, доколкото противоречат на установените със заключението
на съдебно-психиатричната експертиза факти относно състоянието на ищцата при изписването
й от лечебното заведение на 19.08.2014 г., които са удостоверени и с
представената медицинска документация. При това следва да се има предвид, че в
състоянието, в което е описана от двамата свидетели П.П. и В.П., ищцата не би била
в състояние да положи подпис, а наред с това да изпише собственоръчно името си
върху представените и приети по делото пълномощно и 40 броя декларации. Още
повече, че ако същата е била приемала предписаната при изписването й от
лечебното заведение на 19.08.2014 г. терапия, то тя би била в нормално
състояние, доколкото предписаният й медикамент Депакин хроно е в терапевтична
доза и не повлиява яснотата на съзнанието и не води до качествени промени в
другите психични сфери, като не може да промени способността за разбиране и
ръководене на действията. Настъпилият вечерта на 20.08.2014 г. припадък е след
момента на подписване на пълномощното, като наличието му не води до извода, че
преди настъпването му ищцата не е могла да разбира или да ръководи действията
си, а след преминаването му същата е била в адекватно състояние, което се
установява от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-психиатрична
експертиза, както и от приложената медицинска документация.
С оглед на всичко гореизложено, по
делото не е установено, че към момента на подписване на оспорваното пълномощно В.С.С.
е била в състояние, което не й позволява да разбира или да ръководи действията
си, поради което и така предявеният иск с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД
за унищожаване на пълномощно с рег. № 8310/20.08.2014 г. на Д.С. – помощник
нотариус на нотариус С.Д. с район на действие района на РС – Варна, вписана с
рег. № 363 в регистъра на Нотариалната камара, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Отхвърлянето на този иск води до
отхвърлянето и на кумулативно съединения към него иск с правно основание чл.
42, ал. 2 от ЗЗД, доколкото в конкретния случай уважаването на първия иск е
задължителна предпоставка за уважаването на втория иск.
Предвид отхвърлянето на главните
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 31, ал. 1 и чл.
42, ал. 2 от ЗЗД, следва да бъде разгледан евентуалния иск с правно основание
чл. 40 от ЗЗД. Съгласно същата разпоредба, недействителен по отношение на
представлявания е сключения от пълномощника договор, ако представителят и
лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания.
Обстоятелството дали е налице такова споразумяване във вреда на представлявания
се преценява с оглед на всички установени по делото факти във връзка със
сключването на договора и преддоговорните отношения, предмета на договора и
отношенията между представител и представляван, а също така и между
представителят и третото лице. Самото споразумяване се доказва чрез
установяване на косвени факти, преценката на които в съвкупност води до извода,
че е налице такова. Един от фактите, който следва да бъде преценен в този
случай, е еквивалентността на разменените по договора престации.
От заключението на изслушаната по
делото единична съдебно-оценителна експертиза с вещо лице М.Д.А. се установява,
че общата пазарна стойност на имотите, които са предмет на договора за замяна
от 25.08.2014 г., обективиран в нотариален акт за замяна № 34, том IV, рег. №
8472, дело № 322/2014 г. на С.Д. – нотариус с район на действие района на РС –
Варна, вписана с рег. № 363 в регистъра на Нотариалната камара, е в размер на
452 800,00 лв. С оглед оспорването на това заключение от ответната страна,
е изслушано заключението на тричленна съдебно-оценителна експертиза с вещи лица
П.К.М., С.Т.Д. и К.Г.Г.. Съгласно същата общата стойност на имотите, които са
предмет на замяната е в размер на 394 400,00 лв. Срещу тези имоти ищцата е
получила 50 броя налични и поименни акции с номинал по 100 лв. всяка една от
тях, всичките от капитала на „Балик тур” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Георги Раковски” № 79, ет. 5, ап. 93, които
са на обща номинална стойност 5 000,00 лв. От заключението на изслушаната
по делото съдебно-оценителна експертиза с вещо лице С.Т.Д. се установява, че
пазарната стойност, която биха имали придобитите от ищцата по пътя на замяната
акции, е в размер на 129 753,00 лв. Дори и като меродавна да бъде приета
оценката на недвижимите имоти по заключението на изслушаната по делото
тричленна съдебно-оценителна експертиза, която е в размер на 394 400,00
лв., е налице разлика в стойността на двете престации в размер на 264 647,00
лв., т.е. стойността на недвижимите имоти надвишава трикратния размер на
получените акции. Въз основа на това следва да бъде прието, че е налице
неравностойност на разменените престации. Още повече, че вещото лице от
оценителната експертиза е дало пазарната стойност на акциите, основавайки се на
притежаваното от „Балик тур” АД имущество. Определянето на стойността на
акциите по този начин обаче е относително, доколкото същата зависи не само от
размера на притежаваното от дружеството имущество, а и от това дали същото
развива търговска дейност и доколко тя дава положителни резултати.
В тази връзка не следва да бъде вземано
предвид направеното от ответната страна оспорване, че в баланса на „Балик тур”
АД не били включени трите имота, които са предмет на договора за замяна от
25.08.2014 г., обективиран в нотариален акт за замяна № 34, том IV, рег. №
8472, дело № 322/2014 г. на С.Д. – нотариус с район на действие района на РС –
Варна, вписана с рег. № 363 в регистъра на Нотариалната камара. Равностойността
на разменените престации се определя към момента на сключване на договора, а не
към един последващ момент. При положение, че тези три имота бъдат включени в
баланса на „Балик тур” АД и бъдат взети предвид при определяне на пазарната
стойност на получените от ищцата акции, на същите ще бъде придадена стойност,
каквато те не са имали към момента на сключване на договора за замяна, а освен
това ще се получи на практика двойно оценяване – един път като част от
престацията на ищцата и втори път като част от престацията на заменителя „КТМ
ЕКС” ЕООД. Недействителността по чл. 40 от ЗЗД, както и нищожността на
договорите по чл. 26 от ЗЗД е начална, т.е. договорът се счита недействителен
от момента на сключването му. За това и дали са налице предпоставките по чл. 40
от ЗЗД се преценява към този момент, а не към последващ момент. Следователно и
фактът дали е налице еквивалентност на престациите следва да бъде преценяван с
оглед стойността им към момента на сключването на договора, а не с оглед
стойността им към един бъдещ момент, каквато стойност биха придобили, ако
договорът би породил действие.
Освен това следва да бъде взето
предвид, че ответницата В.Б.Н. е член на Съвета на
директорите на „Балик тур” АД, което от своя страна е едноличен
собственик на капитала на „КТМ ЕКС” ЕООД. Доколкото към момента на сключването
на договора В.Б.Н. е действала като процесуален
представител на заменителката – ищцата В.С.С., но като член на
управителния орган на „Балик тур” АД е била в известност относно състоянието на
дружеството и стойността на неговите акции, то следва да бъде прието, че В.Б. е
била наясно относно неравностойността на престациите. Това, наред с
установената нееквивалентност на престациите, е още едно основание да бъде
прието, че е налице сговаряне по смисъла на чл. 40 от ЗЗД. При тази преценка
следва да бъде отчетено и обстоятелството, че дружеството-заменител „КТМ ЕКС”
ЕООД е прехвърлило на ищцата правото на собственост върху акции, които
притежава в друго дружество, което от своя страна е едноличен собственик на
капитала на заменителя, поради което ответното дружество „КТМ ЕКС” ЕООД е било
наясно със стойността на акциите на „Балик тур” АД, а същевременно насрещната
страна по договора за замяна е била представлявана от пълномощник, който е бил
член на управителния орган на едноличния собственик на капитала на заменителя.
Предвид на това може да бъде прието, че целта на извършената замяна е била
заменителят да придобие собствеността на недвижимите имоти срещу прехвърляне на
правото на стойност върху акации на много по-ниска стойност. Няма
доказателства, че с това прехвърляне са целени последиците, които се твърдят в
показанията на първата група свидетели - И.К.З. и Т.В.В., а именно да бъде
прехвърлено правото на собственост върху притежаваните от ищцата недвижими
имоти и движими вещи на доверени на същата лица с цел избягване на евентуалното
им отнемане по реда на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество /ЗОПДНПИ/. Не съществуват никакви доказателства
дружеството-заменител „КТМ ЕКС” ЕООД да е поемало каквито и да е задължения към
ищцата за последващо връщане на имотите или да е декларирало пред нея, че се
касае за симулативна сделка, при която то само привидно придобива същите за
пред трети лица. Не съществуват доказателства, че подобно решение е взимано от
управителния орган на дружеството-заменител и то е действало именно въз основа
на това решение. За това не може да бъде прието твърдението на ответната
страна, че договорът за замяна е сключен в интерес на ищцата и въз основа на
дадени от нея указания. Представените по
делото бележки не водят до друг извод, доколкото в същите не се съдържат
изрично указания за предприемане на каквито и да са конкретни действия, а само
евентуални становища за предприемане на действия за защитата по образуваното
срещу ищцата наказателно производство и евентуалната защита на имуществените й
интереси. Още повече, че в тях се съдържа и мнение за подготвяне на документи
за регистрация на офшорно дружество, на което евентуално биха могли да се
прехвърлят имотите. В конкретния случай, ако се стигне до отнемане на имущество
на ищцата, то от нейния патримониум биха могли да бъдат отнети получените по
договора за замяна акции, но това не изключва при доказаната по-горе свързаност
между лицата да се предявят претенции от КОНПИ за отнемане на трите имота от „КТМ
ЕКС” ЕООД и такава претенция би могла да бъде успешна при установената
свързаност. Следователно, интересите на ищцата не се защитават пълноценно по
този ред, както твърди ответната страна. Обстоятелството, че преследваната със
сключения договор за замяна цел е била различна от твърдяната от ответниците,
се установява и от показанията на разпитания по делото свидетел Л.Л.Т.. Този
свидетел е бил помолен от ищцата да съдейства за разрешаването на възникналия
между нея, ответницата В.Б.Н. и свидетеля И.К.З. спор по отношение на имотите,
които са били предмет на пълномощното. Ищцата е обяснила на свидетеля Т., че
пълномощното е било издадено по съвет на Б. и З., за да се С.ят имотите, като
са й обяснили, че след повдигане на обвинение по наказателно производство
веднага следват съответни мерки от страна на КОНПИ. В този случай не е
съществувало пречка при поискване същите да бъдат възстановени на ищцата. Това
не е било направено, поради което свидетелят Т. е провел среща с И.З., на която
последният е заявил, че въпросът може да бъде решен като ищцата заплати на него
и на ответницата В.Б. сумата от 300 000,00 лв. В тази сума се включвали
адвокатския хонорар и разноските, които той бил направил по времето, когато е
бил процесуален представител на В.С.С.. Твърдял е, че е вложил собствени пари и
в отговор на забележката на свидетеля Т., че това не е присъщо за адвокат, е
отговорил, че това са негови пари и една част от тях са от кредити от банки.
Това била стойността на разходите и труда, който е положен за С.яването на
имотите на ищцата. З. е заявил, че само при изпълнението на тези условия щял да
възстанови имотите на ищцата. След този разговор свидетелят Т. е съобщил на В.С.,
че: „няма да получи и една стотинка” от З.. Съдът намира, че не съществува
пречка да даде вяра на тези показания, доколкото същите не са оборени от
останалите събрани по делото доказателства. При преценката на същите следва, че
целта, която е била преследвана с пълномощното и извършените въз основа на него
прехвърляния е била ответницата В.Б.Н. и свидетеля И.К.З. или свързани с тях
лица да придобият правото на собственост върху имотите или, ако не придобият
същото, да получат срещу тях сума, която не съответства по размер на
извършените от тях услуги по договорите за процесуално представителство на
ищцата по воденото срещу нея наказателно производство.
От всички доказателства се налага
изводът, че пълномощно с рег. № 8310/20.08.2014 г. на Д.С. – помощник нотариус
на нотариус С.Д. с район на действие района на РС – Варна, вписана с рег. № 363
в регистъра на Нотариалната камара, е издадено не само за себе си, а във връзка
със съществуващи между ищцата В.С.С., ответницата В.Б.Н.
и разпитания по делото свидетел И.З., отношения по повод договор за поръчка във
връзка със защитата й по воденото срещу нея наказателно производство и
предприемането на действия по осуетяване на възможността за евентуални действия
за отнемане на нейното имущество от страна на КОНПИ. Затова предприетите
действия във връзка с пълномощното е следвало да съответстват на вътрешните
отношение така, както същите са установени с този договор за поръчка.
Обратното, както е в случая, води до неизпълнение на задълженията по договора
за поръчка, но наред с това представлява и доказателство за наличие на
хипотезата на чл. 40 от ЗЗД. Предвид на горното, съдът намира, че е налице
хипотезата на чл. 40 от ЗЗД, поради което сключения договор за замяна от
25.08.2014 г., обективиран в нотариален акт за замяна № 34, том IV, рег. №
8472, дело № 322/2014 г. на С.Д. – нотариус с район на действие района на РС –
Варна, вписана с рег. № 363 в регистъра на Нотариалната камара, следва да бъде
обявен за недействителен на това основание. Предвид на това така предявеният
иск с правно основание чл. 40 от ЗЗД следва да бъде уважен.
Без значение е обстоятелството дали
целта, която ищцата е преследвала с издаването на пълномощно с рег. №
8310/20.08.2014 г. на Д.С. – помощник нотариус на нотариус С.Д. с район на
действие района на РС – Варна, вписана с рег. № 363 в регистъра на Нотариалната
камара и евентуално сделките, които са могли да бъдат сключени въз основа на
него, е оправдана от гледна точка на добрите нрави. Това обстоятелство е извън
конкретните отношения между упълномощителя, упълномощения и третото лице, което
се е договаряло с представителя, поради което е без значение за основателността
или не на иска по чл. 40 от ЗЗД.
На
основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, на
ищцата следва да бъде даден шестмесечен срок, считано от влизане в сила на
решението, в който да впише същото като й се укаже, че ако не направи това в
указания срок, вписването на исковата молба губи действието си.
По отношение на разноските.
Ищцата претендира присъждане на
разноски по делото в общ размер на 16862,41 лв., от които 3624,41 лв. внесена
държавна такса, 2075,00 лв. изплатен хонорар на вещи лица и 11163,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, за което са
представени списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л. 776 от делото/ и надлежни
доказателства за извършването им /л. 265, 774, 775 от делото/.
Съдът намира, че доколкото
ищцата не е направила разграничение кои от извършените от нея разноски за кой
конкретно от предявените от нея искове се отнася, на същата следва да й бъдат
присъдени половината от направените разноски в общ размер на 16862,41 лв., които се равняват
на 8431,21 лв. В случая тези разноски ще са относими към уважения иск по чл. 40
от ЗЗД. Останалата половина от разноските, която не следва да бъде присъждана,
ще е относима към предявените искове по чл.
31, ал. 1 от ЗЗД и чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, които макар и да са два самостоятелни
такива, подлежат на доказване с общи факти.
В тази връзка съдът намира, че възражението на ответниците за прекомерност на
заплатеното от ищцата на процесуалния й представител адвокатско възнаграждение
в размер на 11163,00 лв. е неоснователно. Съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал. 5 от ГПК при прекомерност на заплатеното възнаграждение за
адвокат с действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Като
взе предвид предмета на спора, цената на предявените искове, осъществилите се в
хода на производство процесуални действия, съдът намира, че размерът на
определеното адвокатско възнаграждение от 11163,00 лв. съответства на
действителната правна и фактическа сложност на делото. Цената
на предявените искове се определя с оглед данъчната оценка на имотите, които са
предмет на договора за замяна, която в случая е 354 440,90 лв. Ето
защо възражението на ответниците се преценява като неоснователно, доколкото
размерът на заплатеното на процесуалния
представител на ищцата адвокатско възнаграждение съответства на минималния
размер, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на горното, ответниците следва
да бъдат осъдени да заплатят на ищцата сумата от 8431,21 лв. разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
Воден от гореизложеното и в същия смисъл,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявени искове от В.С.С., ЕГН: **********,***,
срещу „КТМ ЕКС” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, район
„Одесос”, ул. „Тракия” № 10, ет. 5, ап. 11, с ЕИК *********, представлявано от
управителя Д. Г.К. и срещу В.Б.Н., ЕГН: **********,***, с които е поискано да
бъде унищожено пълномощно с рег. № 8310/20.08.2014 г. на Д.С. – помощник
нотариус на нотариус С.Д. с район на действие района на РС – Варна, вписана с
рег. № 363 в регистъра на Нотариалната камара, като извършено от лице, което не
е могло да разбира и ръководи действията си, на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, както и да бъде прогласен за
недействителен договор за замяна от 25.08.2014 г., обективиран в нотариален акт
за замяна № 34, том IV, рег. № 8472, дело № 322/2014 г. на С.Д. – нотариус с
район на действие района на РС – Варна, вписана с рег. № 363 в регистъра на
Нотариалната камара, като сключен без представителна власт, на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.
ПРОГЛАСЯВА
по иск, предявен от В.С.С., ЕГН: **********,***, срещу „КТМ ЕКС” ЕООД със седалище
и адрес на управление гр. Варна, район „Одесос”, ул. „Тракия” № 10, ет. 5, ап.
11, с ЕИК *********, представлявано от управителя Д. Г.К.
и срещу В.Б.Н., ЕГН: **********,***,
НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА на договор за замяна от 25.08.2014 г., обективиран в
нотариален акт за замяна № 34, том IV, рег. № 8472, дело № 322/2014 г. на С.Д.
– нотариус с район на действие района на РС – Варна, вписана с рег. № 363 в регистъра
на Нотариалната камара, сключен между В.С.С., чрез пълномощника си В.Б.Н., и „КТМ ЕКС” ЕООД със седалище и адрес на
управление гр. Варна, район „Одесос”, ул. „Тракия” № 10, ет. 5, ап. 11, с ЕИК
*********, на основание чл. 40 от ЗЗД.
ДАВА
на В.С.С., ЕГН: **********,***, шестмесечен срок по чл. 115, ал. 2 от ЗС,
считано от влизане в сила на решението, в който да впише същото, като й УКАЗВА, че ако това не бъде направено в
този срок, вписването на исковата молба губи действието си.
ОСЪЖДА „КТМ ЕКС” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.
Варна, район „Одесос”, ул. „Тракия” № 10, ет. 5, ап. 11, с ЕИК *********,
представлявано от управителя Д. Г.К. и В.Б.Н., ЕГН: **********,***, да заплатят на В.С.С.,
ЕГН: **********,***, сумата от 8431,21 лв. /осем хиляди четиристотин тридесет и един лева
и двадесет и една стотинки/
разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
на препис от същото на страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: