№ 139
гр. Ихтиман, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Юлиана Ив. Толева
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Юлиана Ив. Толева Административно
наказателно дело № 20241840200359 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 59 и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба на Община Костенец, ЕИК: *, представлявана от
кмета * срещу Наказателно постановление № НЯСС - 96/11.06.2024г.,
издадено от Председателя на Държавна Агенция за метрологичен и
технически надзор, с което на Община Костенец е наложено на основание чл.
83 от ЗАНН вр. чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000,00 лева
за неизпълнение на задължение по чл. 190а, ал.2 вр. с чл. 190а, ал. 1 , т. 3 от
Закона за водите.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като издадено в
противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални
нарушения. Твърди, че административно наказващият орган не е взел предвид
обстоятелството, че съгласно договор за наем от 13.05.2022г. община Костенец
е отдала под наем язовир „Нишан 2“ като наемателят е поел задължението да
бъде оператор на язовирната стена и да стопанисва, поддържа и експлоатира
язовира, и оттам – той е следвало да изпълни предписанията на ДАМТН.
Навежда възражение, че административно наказващият орган е посочил
бланкетни мотиви относно липсата на основания за приложението на
института „маловажен случай“, какъвто въззивникът счита, че е налице. Иска
от съда да отмени атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не
изпраща представител по закон или по пълномощие.
В открито съдебно заседание, административнонаказващият орган, редовно
1
призован, не изпраща представител по закон или по пълномощие. Преди
заседанието е постъпило писмено становище от пълномощник, в което
жалбата се оспорва, изложени са подробни съображения по същество на
спора, в това число и доводи относно липсата на основания за прилагане на
чл. 28 ЗАНН. Иска се от съда да потвърди атакувания санкционен акт като
правилен и законосъобразен. Претендира се присъждане на деловодни
разноски в производството. В условията на евентуалност е наведено
възражение за прекомерност на претенцията за разноски за адвокатско
възнаграждение на насрещната страна.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, видно от известие за
доставяне /л.10 от делото/ и пощенско клеймо /л.7 от делото/, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол,
поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
От фактическа страна:
На 26.04.2023г. служители на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор, ГД „Надзор за язовирните стени и съоръженията към тях“
извършили проверка на техническото и експлоатационно състояние на язовир
Костенец 2 „Нишан“ 2, находящ се в обл. Софийска, общ. Костенец, в
поземлен имот с идентификатор 38916.162.463, собственост на община
Костенец. За проверката бил съставен констативен протокол № 02-02-
29/26.04.2023г., в който на собственика на язовира било дадено предписание в
срок до 29.09.2023г. да изготви анализ на техническото състояние и оценка на
сигурността на стената, съгласно чл. 40 до чл. 50 от Наредбата по чл. 141, ал. 2
от Закона за водите за последните три години. Протоколът бил подписан от
проверяващите служители на ДАМТН, ГДНЯСС и от представителя на
община Костенец, участвал при проверката.
На 14.11.2023г. свидетелите инж. С. М. и К. К. - служители на Главна
дирекция „Надзор на язовирните стени“ към Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор извършили проверка на техническото и
експлоатационно състояние на язовир Костенец 2 „Нишан“ 2, находящ се в
обл. Софийска, общ. Костенец, в поземлен имот с идентификатор
38916.162.463, собственост на община Костенец. Целта на проверката била да
се установи изпълнени ли са предписанията, дадени с Констативен протокол
№ 02-02-29/26.04.2023 г.
В хода на проверката комисията – свидетелите М. и К., в присъствието на
служител на въззивната община, констатирала, че даденото предписание не е
изпълнено, доколкото не бил представен анализ на техническото състояние и
оценка на сигурността на язовирната, съгласно чл. 40 и чл. 50 от от Наредбата
по чл. 141, ал. 2 от Закона за водите за последните три години.
Съставен бил АУАН № 02-004/22.01.2024г., в който било посочено, че на
2
30.09.2023г. община Костенец, в качеството си на собственик на язовир
„Костенец 2 (Нишан2)“, не е изпълнила даденото на основание чл. 190а, ал.1,
т. 3 от Закона за водите задължително предписание, а именно – да изготви
анализ на техническото състояние и оценка на сигурността на стената,
съгласно чл. 40 до чл. 50 на Наредба по чл. 141, ал. 2 от Закона за водите за
последните три години, със срок до 29.09.2023г., което било нарушение на чл.
190а, ал. 2 ЗВ. Препис от акта за установяване на административно нарушение
бил връчен на 05.02.2024г. на Кмета на община Костенец срещу подпис.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпило възражение срещу съставения акт,
в което са изтъкнати доводи, че неправилно като субект на административното
нарушение е посочена въззивната община, тъй като отговорността за
изпълнение в срок на издаденото предписание носел оператора на язовирната
стена и съоръженията към нея, съгласно цитиран във възражението договор за
наем, сключен между община Костенец и трето лице.
Посочените във възражението доводи не били възприети от
административно наказващият орган и въз основа на съставения АУАН било
издадено и атакуваното наказателно постановление № НЯСС-96/11.06.2024 г.,
с което на община Костенец на основание чл. 83 ЗАНН вр. чл. 201, ал. 12 и чл.
200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите било наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1000,00 лева за неизпълнение на
задължение по чл. 190а, ал. 2 вр. чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите.
Видно от акт за публична общинска собственост № 1879/02.02.2023г. язовир
„Нишан 2“, находящ се в поземлен имот с идентификаро 38916.162.463,
местност „Нишана“, землището на село Костенец, е собственост на община
Костенец.
От Заповед № ОА-210/10.11.2020г. на Областен управител – София област
се установява, че язовир „Нишан 2“ е определен като такъв от първа висока
степен на потенциална опасност.
Горната фактическа обстановка се потвърждава и от разпита на свидетелите
– С. М. – актосъставител и К. К. - свидетел по съставянето на АУАН, двамата
са извършили проверката на място, при която е установено процесното
нарушение. Свидетелските показания съдът цени като обективни, логични,
подкрепящи се от останалия събран по делото доказателствен материал и в
този смисъл същите представляват достоверен доказателствен източник.
Свидетелят М. - актосъставител, посочва, че при извършване на проверка на
14.11.2023г. на процесния язовир и документите, свързани с него не бил
представен анализ на техническото състояние и оценка сигурността на
язовирната стена, какъвто собственикът на язовир от първа висока степен на
потенциална опасност бил длъжен да изготвя на всеки три години. Свидетелят
допълва, че наличието на такъв технически анализ е от особена важност за
преценка на конструктивната и технологична сигурност на язовирната стена.
Горното е потвърдено и от показанията на свидетеля К..
Събраните в хода на съдебното следствие доказателства са единни и
непротиворечиви, поради което по арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, съдът не
дължи детайлен доказателствен анализ.
3
От правна страна:
В административнонаказателното производство съдът е длъжен служебно
за издири обективната истина чрез събиране на допустими и относими
доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът осъществява
контрол за законосъобразност на издадените от административен орган
наказателни постановления, тоест дали правилно е приложен материалния и
процесуалния закон.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени
от длъжностни лица в пределите на тяхната местна и материална
компетентност, видно от приложените към административно наказателната
преписка заповеди на Председателя на ДАМТН.
Както АУАН, така и НП са издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Нарушението е извършено на 30.09.2023г., а неговото извършване е
установено при проверката на 14.11.2023г., АУАН е издаден на 22.01.2024г.,
т.е. в тримесечен срок от откриване на нарушителя и в едногодишен срок от
извършване на нарушението. Поради горното не се споделят възраженията в
жалбата за неспазени давностни срокове по чл. 34 от ЗАНН.
Спазени са и императивните процесуални правила при издаването на АУАН
и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на
чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Налице е пълно
съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното
последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, административните органи
са очертали времето, мястото, начина на извършване на административно
нарушение, обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в
обективната действителност, както и начина на установяването му.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Видно от акта за публична общинска собственост община Костенец е
собственик на язовир „Нишан 2“.
На 26.04.2023г. язовирът е бил проверен от комисия от служители от
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, ГД „Надзор за
язовирните стени и съоръженията към тях“ в присъствие на представител на
общината – * на длъжност „Служител по сигурност и информация“. За
проверката бил съставен констативен протокол № 02-02-29/26.04.2023г., в
който са описани констатациите от проверката, дадено е предписание да се
изготви анализ на техническото състояние и оценка на сигурността на стената,
съгласно чл. 40 до чл. 50 на Наредба по чл. 141, ал. 2 от Закона за водите за
последните три години. Представителят на община Костенец бил запознат със
съдържанието на констативния протокол, което обстоятелство е декларирал
изрично в протокола и е положил подпис. Няма твърдения и доказателства по
делото предписанието да е било обжалвано по предвидения в закона ред,
следователно същото е следвало да се изпълни.
Разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите въвежда задължение за
4
собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват
предписанията на председателя на ДАМТН или оправомощените от него
длъжностни лица, както и на комисиите, назначени от областните управители
за извършването веднъж годишно на проверки за готовността за безопасна
експлоатация на язовирите и съоръженията към тях. При проверка на
14.11.2023г. е установено, че не е изпълнено предписанието, дадено от
комисията с протокол от 26.04.2023г. и не изготвен анализ на техническото
състояние и оценка на сигурността на стената, съгласно чл. 40 до чл. 50 на
Наредба по чл. 141, ал. 2 от Закона за водите за последните три години.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че задължението за
изпълнение на предписанията е на дружеството наемател по сключения
договор за наем, тъй като съгласно чл. 1 от договора същото имало
задълженията на „оператор“ на язовирната стена по смисъла на §1, т. 95 от ДР
на Закона за водите. На първо място по делото не се събраха категорични
доказателства за наличието на твърдения договор за наем, доколкото, нито в
административно наказателната преписка, нито в хода на съдебното
следствие, същият е бил представен. Действително в в текста на чл. 138в, ал.
1 и ал. 2 от Закона за водите е предвидено задължение, в случай, че
собственикът на язовира и съоръженията към него не отговаря на
изискванията за оператор на язовирна стена по смисъла на ЗВ, той да възложи
стопанисването, поддържането и осъществяването на техническата
експлоатация на язовирната стена и на съоръженията към нея на лице, което
отговаря на изискванията. Съгласно легалната дефиниция, дадена в §1, ал. 1, т.
95 от ДР на Закона за водите „оператор на язовирна стена“ е физическо лице
хидроспециалист или юридическо лице, което разполага със служител
хидроспециалист за осъществяване на дейностите по стопанисване,
поддържане и експлоатация на язовирни стени и на съоръженията към тях,
възложени му от собственика. В чл. 138в, ал. 3 от Закона за водите е посочено,
обаче, че определеният оператор на язовирна стена и на съоръженията към нея
е длъжен да оказва необходимото съдействие на собственика за изпълнение на
задълженията му по чл. 138а, ал. 3, т. 5, чл. 141, ал. 1 и чл. 190а, ал. 2 от ЗВ,
както и да изпълнява възложените му дейности съобразно нормативните
изисквания и с грижата на добър стопанин.
От гореизложеното следва извода, че операторът само оказва съдействие на
собственика за изпълнение на дадените предписания, но не операторът е
лицето, което задължително трябва да изпълни същите. Дали има
неизпълнение от дружеството, на което са възложени функциите на оператор
на язовирната стена е въпрос, който касае вътрешните отношения между
общината и това дружество по сключения договор за наем и не е относим към
преценката на въпроса дали общината е надлежен субект на административно
наказателната отговорност.
Съгласно чл. 122, ал. 2 от Наредба № 13 от 29.01.2004 г. за условията и реда
за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и
съоръженията към тях, издадена от Министъра на околната среда и водите на
основание чл. 141, ал. 2 от Закона за водите анализът за техническото
състояние на язовирните стени и съоръженията към тях се изготвя или възлага
5
от лицето, осъществяващо техническата експлоатация на базата на
резултатите, получени от техническите прегледи и измерванията на
контролно-измервателните системи за период не по-голям от три години. По
делото не се твърди и не се оспорва даденото предписание да се изготви
анализ на техническото състояние и оценка на сигурността на язовирната
стена да е било изпълнено или да е било недължимо, поради наличие на такъв
актуален анализ.
Адресат на предписанията е собственикът на съответното съоръжение или
стена – община Костенец, който е отговорен и за неизпъленнието на
предписанията, следователно правилно е ангажирана административно
наказателната отговорност на община Костенец за неизпълнение на
предписанието.
По размера на наказанието
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 39 ЗВ предвидената имуществена
санкция при неизпълнение на предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или
задължение по чл. 190а, ал. 2 ЗВ е в размер от 1000 до 20 000 лева. В случая
санкцията е наложена в минималния предвиден от закона размер, поради
което и не са налице основания за нейното изменение.
Съдът намира, че процесното нарушение не може да се квалифицира като
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН с проитичащите от това
правни последици, тъй като деянието не разкрива белезите на маловажен
случай, а именно да е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. Неизпълнението на
процесното задължение, да се направи анализ на техническото състояние и
оценка на сигурността на язовирната, съгласно чл. 40 и чл. 50 от от Наредбата
по чл. 141, ал. 2 от Закона за водите за последните три години, е от съществено
значение, тъй като такъв анализ и оценка би дал информация за
конструктивното и технологично състояние на язовирната стена и
съоръженията към нея, което от своя страна има значение за правилната
експлоатация на съоръжението. В допълнение касае се за язовир,
категоризиран с първа степен на потенциална опасност, следователно
неизпълнението на предписанието създава потенциална опасност за
населението.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 63д, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 37
ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като
съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, както
и начинът на участие на въззиваемата страна чрез писмено становище, намира,
че справедливият размерът, който следва да се присъди възлиза на 80,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Районен съд
Ихтиман
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС - 96/11.06.2024г.,
издадено от Председателя на Държавна Агенция за метрологичен и
технически надзор, с което на Община Костенец, ЕИК *, с адрес: * е
наложено на основание чл. 83 от ЗАНН вр. чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39
от Закона за водите административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1000,00 лева за неизпълнение на задължение по чл. 190а, ал.2 вр. с
чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Община Костенец, ЕИК *, с адрес: * да заплати на „Държавна
агенция по метрологичен и технически надзор“, представлявана от
Председател, седалище и адрес на управление: * на основание чл. 63д, ал. 3
ЗАНН сумата от 80,00 лева /осемдесет лева/, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София област на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
7