О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№………/…..06.2020г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Хекимова
възз.търг.дело №705 по
описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №16617/26.02.2020г., подадена от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, чрез адв. Здравко Цанев, срещу разпореждане № 4285/31.01.2020г.,
постановено по ч.гр.д. № 1181/2020 год. на ВРС – 39 състав, с което е
отхвърлено заявлението за издаване на Заповед за изпълнение в полза на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК130460283 срещу Д.Т.И., с ЕГН ********** и адрес *** за сумата
852,79 лв. /осемстотин петдесет и два лева и 79ст./, представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги, за номера
+359*********, +359*********, +359*********, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението – 30.01.2020г. до окончателно
заплащане на сумата.
В частната жалба се твърди, че разпореждането е
неправилно. Излага се, че обжалваният съдебен акт е в противоречие т.12 от ТР
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която заявлението по чл.410 от ГПК следва
да съдържа точна индивидуализация на вземането по основание и размер. Сочи се,
че в заявлението са конкретизирани претендираните вземания, произтичащи от
неизпълнение на договор за мобилни услуги, по произход, вид, основание и
размер, поради което липсва основание за отказа на съда да бъде издадена
заповед за изпълнение. Моли
да бъде отменено разпореждането
и да се постанови издаването
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за посочените в заявлението суми.
Съдът намира, че жалбата е
подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й пълномощник, срещу акт, който
подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът
намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Образувано е по заявление
на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление
гр.София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6 за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист срещу
длъжника Д.Т.И., с ЕГН ********** и адрес *** за следните вземания:
Сумата в общ размер
2611,61 лв. /две хиляди шестстотини единадесет лева и 61ст./, представляваща
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги, лизингови
вноски и неустойка по Договор за мобилни услуги № ********* от 11.08.2017г.,
Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 20.06.2018г.,
Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* и
Договор за лизинг от 20.06.2018г., Договор за мобилни услуги № ********* и
Договор за лизинг от 08.11.2018г. за което са издадени следните фактури: фактура
№ **********/01.11.2018г. на стойност 1,12лв., фактура №
**********/01.12.2018г. на стойност 240,83лв., фактура №
**********/01.01.2019г. на стойност 199,55лв., фактура №
**********/01.02.2019г.на стойност 172,53лв., фактура № **********/01.03.2019г.
на стойност 36,29лв. и фактура №
**********/01.04.2019г. на стойност 1961,29 лв., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от подаване на заявлението – 30.01.2020г. до
окончателно заплащане на сумите.
Районният съд е отхвърлил
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като е приел, че договорната
клауза, предвиждаща заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване на
договора, създава значително неравновесие между страните по договора по смисъла
на чл.143 от ЗЗП, поради което е налице хипотезата на чл.411, ал.2, т.3 от ЗЗП.
Настоящият
състав намира, че въпреки наличието на редовно сезиране на компетентния съд с
надлежен формуляр по чл. 410 ГПК, в заявлението не се съдържа индивидуализация
на всяко едно от претендираните вземания за неустойка в достатъчна степен по
вид, основание и размер. Във въззивната жалба е налице опит за внасяне на
яснота по отношение на претендираната неустойка, който не следва да бъде
обсъждан от съда, тъй като отстраняването на пороци на заявлението е недопустимо
да бъде извършвано във въззивното производство.
Съобразно
разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва да отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 ГПК, т.е. съдът преценява дали съдържащите се
в него факти и обстоятелства обосновават извод за наличие на редовна искова
молба. В т.9 от процесното заявление претендираното вземане е посочено като общ
размер 2611,61 лв., с основание неизпълнени парични задължения по договори за
мобилни услуги. В т.12 от заявлението е конкретизирано, че сумата включва
неплатени абонаментни такси и услуги за посочен период, както и неустойка,
формирана съгласно чл.11 от стандартните месечни абонаменти до изтичане срока
на договора, но от поясненията се
установява, че в сумата, претендирана като неустойка, са включени и суми,
представляващи разлики между стандартната цена на мобилни устойства и
преференциалната цена по договора за лизинг. Посочени са номерата на издадените
за всяко от претендираните вземания фактури, като претендираните неустойки по
всички договори, както и разлики в стойността на устройства са обединени в една
фактура. Крайният извод е, че е налице неяснота относно включващите се в общия
размер на претендираната сума вземания, доколкото основанието и размерът следва
да бъдат конкретизирани по отношение на всеки отделен вид вземане – такси,
услуги, неустойка, по отношение на която следва да бъде посочен и момента на
неизпълнение, който се явява елемент от основанието и от който започва
начисляването. Посочването на т.11 от договора само по себе си не е достатъчно
като основание за вземането, доколкото договорните клаузи уреждат отношенията
между страните по отношение на цялостното правоотношение между тях, а въз
основа на тази клауза неустойката се начислява при конкретно неизпълнение,
което като част от фактическите обстоятелства следва да се индивидуализира с
момента, когато е настъпило. Като се има предвид, че основната цел на
производството по чл.410 от ГПК е проверката дали вземането е спорно, така
посочените неясноти биха затруднили защитата на ответника, тоест преценката му
дали да подаде възражение, което ще доведе до иницииране на исков процес, както
и индивидуализиране на вземането в рамките на бъдещия исков процес предвид
необходимостта от идентичност със заповедта за изпълнение като условие за
допустимост.
Освен изложеното съгласно чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно
да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави или
на неравноправна клауза. Вземането, предмет
на обжалване, е квалифицирано от заявителя като компенсаторна неустойка при
прекратяване на договора, но същевременно от изложението се установява, че в
тази сума се включва и разликата между стандартната цена на закупени от потребителя
мобилни устойства и преференциалната цена по договора за лизинг. В т.12 от заявлението като
обстоятелства, от които произтича вземането, са посочени три договора за
мобилни услуги и допълнително споразумение за различни телефонни номера.
Клаузата на чл.11 от договорите за мобилни услуги, от която се твърди, че
произтича вземането, предвижда, че операторът може да преустанови достъпа до
услугата при неизпълнение на задълженията на потребителя, като в тези случаи
потребителят дължи и заплаща на оператора пълен размер на дължимия месечен
абонамент. В случай на прекратяване на договора по вина или инициатива на
потребителя или при нарушение на задълженията му, последният дължи за всяка СИМ
карта, по отношение на която е налице прекратяване, неустойка в размер на
сумата от стандартните месечни абонаменти за съответния абонаментен план до
края на срока на договора, а в случаите, в които е предоставено устройство – и
разликата между цената на предоставеното устройство без абонамент и заплатената
от потребителя лизингова цена. Настоящият състав намира цитираната неустоечна
клауза за нищожна поради противоречие с добрите нрави и нарушаване на
императивната потребителска закрила. При прекратяване на договора действително
възниква отговорност за обезщетение за накърнения негативен интерес на
кредитора, но в случая размерът на предвидимите за доставчика на услугата вреди
не е съизмерим с дължимото до края на срока. С оглед предмета на конкретния
договор доставчикът не реализира предварително разходи съобразно очакваната
продължителност на договора, като освен това след прекратяване на договора е
налице възможност да предлага услуги чрез освободения мобилен номер на нови
клиенти. Действително санкционната функция на неустойката предполага
определянето й в по-голям размер от предполагаемите вреди, но това завишение не
следва да накърнява изискванията за добросъвестност. В случая предвидимите
вреди за доставчика са несравнимо по-малки от уговорения размер на неустойката,
която ги компенсира. Още повече, че същата е уговорена в размер равен на
абонаментни вноски по стандартните планове без промоционалните и пакетните
отстъпки. На потребителя е възложен необосновано завишен размер на неустойка
спрямо предвидимите при сключване на договора вреди, което е типична хипотеза на
нарушение на потребителската защита (чл. 143 т.5 от ЗЗП). Дори и на потребителя
да е било разяснено каква тежест ще понесе при прекратяване на договора, то той
не е могъл да я съпостави с действително предвидимите за кредитора вреди, за да
може да прецени, че размер равен на абонаментни вноски и то по стандартните
планове без промоционалните и пакетните отстъпки, е несравнимо по-висок от
обичайните загуби на доставчика. Налага се изводът за нищожност на неустоечната
клауза на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, доколкото уговарянето й в стандартно
изготвен от доставчика формуляр изключва индивидуалното й уговаряне.
Налага се извод за неоснователност на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за вземането за неустойка, произтичащо от нищожна договорна клауза.
Като е достигнал
до същия извод, районният съд е постановил законосъобразно и правилно
разпореждане. Предявената срещу него частна жалба е неоснователна и като такава
следва да се оставя без уважение.
Въз основа на изложените
мотиви съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4285/31.01.2020г., постановено по ч.гр.д. №1181 по описа за 2020
година на ВРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: