№ 13768
гр. София, 29.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20231110161289 по описа за 2023 година
Ищецът „**“ АД е предявил установителен иск срещу Б. Х. Н., ЕГН
********** за общата сума от 15 617,71 лева. /петнадесет хиляди шестстотин
и седемнадесет лева и 71 стотинки./, от които главница в размер на 10 028,00
лева /десет хиляди и двадесет и осем лева/, договорно възнаграждение в
размер на 3532,81 лева. /три хиляди петстотин тридесет и два лева и 81
стотинки/, дължимо от 20.02.2021г. – 20.06.2024г., мораторна лихва в размер
на 2 056,93 лева /две хиляди петдесет и шест лева и 93 стотинки/ за периода
от 20.03.2021г. – 16.03.2023г., представляващо неизплатено задължение по
Договор за потребителски кредит № PLUS-***, ведно със законната лихва от
дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
С исковата молба ищецът излага твърдения, че на 11.03.2019 г. е
сключен Договор за потребителски кредит № *** между „***” АД като
кредитор и Б. Х. Н. като длъжник, при следните параметри: Сума на кредита:
12 500,00 лева.; Срок на кредита: 60 месеца, обхващащ периода от
подписване на договора до 20.06.2024г., съгласно погасителен план,
включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, техния размер и
размер на оставащата главница; Брой на вноските: 60 броя; Размер на
вноската: 366,19 лева.
Сочи се, че въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника
е определен годишен процент на разходите. Твърди, че кредитополучателят
заплаща и такса ангажимент, срещу което кредиторът сключва договора при
фиксиран лихвен процент при съдържащи се в договора условия, размери и
срокове. Поддържа, че лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на
договора, като началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване
на договора. Твърди, че сумата предмет на договора е преведена по личната
банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в договора за
кредит.
Твърди, че между „***“ и кредитополучателят е сключено споразумение
за отсрочване на погасителни вноски по горепосоченият договор за
1
потребителски кредит. Заявява, че споразумението е постигнато предвид
подадено от кредитополучателя заявление до кредитора, съдържащо данни за
временни обективни затруднения. Сочи, че страните по договора за кредит са
постигнали съгласие заплащането на посочените в т. 1 от споразумението
месечни погасителни вноски да се отложи. Твърди, че вследствие на
отлагането по т. 1 размерът на месечната погасителна вноска и срокът на
кредита се изменят съобразно погасителния план, обективиран в
споразумението. Поддържа, че годишният процент на разходите по договора
за кредит остава непроменен, като лихвата, начислена съгласно договора за
кредит и останала непогасена по време на гратисния период, е добавена на
равни части във вноските, посочени в погасителния план на споразумението.
Твърди се, че обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от БНБ, в
сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Сочи се,
че длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредит № PLUS –
*** на 20.02.2021 г., като към тази дата са погасени 19 месечни вноски.
Заявява, че на основание чл. 5 от Договора, вземането на ищеца става
изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна
вноска на 20.03.2021 г., от която дата вземането е станало ликвидно и
изискуемо в целия му размер.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че в полза на „**“ АД съществува вземането по договор № PLUS-
***, обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, издадена по ч.гр.д. № 17316/2023 г. по описа на СРС, 66 състав.
Претендира разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът депозира отговор на исковата молба, чрез назначения му
особен представител, с който заявява, че оспорва предявения иск. Сочи, че
предявения иск е в противоречие с постоянната практика на ВКС,
обективирана в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по
Тълкувателно дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно която в хипотезата
на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за
банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането
става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след
като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно
изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост.
Сочи се, че предсрочната изискуемост на вземането има действие от
момента на получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави
кредита предсрочно изискуем. Твърди, че Заявлението за издаване на заповед
за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна
изискуемост на кредита. Поддържа, че връчването на Заповедта за
изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, тъй като заповедта за
изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в
2
посочения смисъл.
Твърди, че исковата молба може да има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на
препис от нея на ответника предсрочната изискуемост се обявява на
длъжника. Заявява, че ако относимите към настъпване и обявяване на
предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е
изискуемо в предвидения размер и на предявеното основание.
Посочва, че уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита
за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба
по чл. 422, ал. 1 ГПК след подаване на заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на
кредита, ако са налице уговорените условия за нейното настъпване.
Изтъква, че от представените документи по делото е видно, че
ответникът не е получил изявление от ищеца, че вземането му е станало
предсрочно изискуемо.
Моли за отхвърляне на предявената претенция.
По иска по 422, ал.1 ГПК вр. с. чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД
в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже наличието на Договор за
потребителски кредит № PLUS-*** между страните настъпване на падежа на
задължението за връщане на вноските по споразумението. При доказване на
горното в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване
на дълга.
По иска по чл. 422, ал.1 ГПК вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца по
предявения иск е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на
длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника по иска с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. с
чл. 86, ал.1 ЗЗД е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Посочените с исковата молба писмени доказателства са относими и
необходими за правилното решаване на спора и приемането им е допустимо.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 29.05.2024 г. от
10.25 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от
настоящото определение.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 17316/2023 г. по описа на СРС, 66 състав.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
СЪОБЩАВА на страните проекто-доклада по делото, като съдът им указва
най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат становище във
3
връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА . Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е
найвзаимноизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, като те могат да вземат
становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4