Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 114
Ботевград, 17.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори съдебен
състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Ц.
при секретаря-Т.Б.,
като разгледа докладваното от съдията ЦВЕТКОВА
гражданско
дело № ***4 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.
“***”ЕАД, със седалище и
адрес на управление-гр.С., ул.”***”№***, с ЕИК:***, чрез пълномощник
юрисконсулт К.С.П., моли да бъде признато за установено по отношение на П.Х.Н. ***, с ЕГН: **********, за
съществуване на вземането на „***”ЕАД, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № ***. по ч.гр.д.№ ***. по описа на РС-Ботевград,
както следва: за сумата-главница от 1438.42лв., представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия, която е доставена от дружеството през периода от
м.05.2016г. до м.04.2017г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр.С., ж.к.***, бл.***, вх.*, ап.***, аб.***,
както и за сумата от 268.53лв., представляваща законна лихва за забава върху
горната сума-главница за периода от 14.09.2017г. до 17.07.2019г., както и за
сумата-главница от 20.24лв., представляваща сума за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от м.06.2016г. до м.04.2017г. и за сумата от 5.12лв.,
представляваща законна лихва за забава върху горната сума-главница за периода
от 30.07.2016г. до 17.07.2019г., ведно със законната лихва върху горните суми-главници, считано от 26.07.2019г. до изплащане на вземането, както
и да му се заплатят направените разноски по настоящето дело.
В с.з ищецът,
чрез пълномощник юрк.К.П./пълномощно на л.35/ е депозирала писмена молба с вх.№***.,
с която заявява, че поддържа така предявените искове, моли да бъдат уважени,
както и да се присъдят направените по делото разноски, за които представя
списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.120/.
Ответникът-П.Х.Н.
***, чрез пълномощник адв.Г.У. от САК /пълномощно от 16.01.2020г./, е
представил писмен отговор с вх.№ ***., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор
ответникът оспорва исковете като твърди, че са недопустими, за това, че той не
е пасивно легитимиран да бъде ответник по делото, за това, че не е ползвал
имота за процесния период от време. Оспорва и основателността на иска като
твърди, че с влязло в сила на 21.05.2013г. съдебно решение по гр.д.№ ***. по
описа на РС-С. е прекратен сключения между него и С.С.Н. граждански брак от ***.
и семейното им жилище, което е процесният топлоснабден имот в гр.С., е останало
да се ползва само от нея, а ответникът го е напуснал и е с постоянен адрес ***.
Ответникът възразява, за това, че за процесният период от време не е клиент или
потребител на ищцовото дружество и не дължи заплащане на търсените суми.
В с.з. ответникът, чрез процесуален представител адв.Г.У. от САК
оспорва исковете и поддържа направените възражения в писмения отговор като моли
да се отхвърлят исковете и му се заплатят направените по делото разноски, за
които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.186/, както и писмени
бележки.
Допуснатото на основание чл.219, ал.1 от ГПК трето лице помагач на ищеца „***“
ООД с адрес: гр.С., ул.”***”№5, ап.6, чрез управителя му инж.И.Д.е депозирал
писмена молба с вх.№***., с която
прилага писмени доказателства по делото.
От събраните по делото доказателства,
обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело № ***. по
описа на РС-гр.С., се установява, че на основание чл.410 от ГПК по заявление от
26.07.2019г., депозирано в РС-С., като делото е изпратено по подсъдност на
РС-Ботевград е разпоредено по искане на ищеца издаване на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № ***. по ч.гр.д.№ ***. по описа на
РС-Ботевград за
изпълнение на парични задължения от страна на ответника, за това, че последният
има незаплатени задължения, произтичащи от ползване на доставена от ищеца топлинна енергия
през периода от м.05.2016г. до м.04.2017г. за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр.С., ж.к.***, бл.***, вх.3, ап.45, аб. ***.
Описаната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ ***. по описа на РС-Ботевград е връчена на длъжника П.Х.Н.
на 26.09.2019г.
В предвидения в закона срок същият, чрез пълномощник адв. Г.У. от САК
/пълномощно от 07.10.2019г./, е депозирал възражение, с което оспорва вземането
и заявява, че не е ползвал услуги за посочения период от време, не е дал повод
за завеждане на делото и претендира разноски за адвокат.
Ищецът е бил уведомен за възможността на предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК на 22.10.2019г./л.57/.
Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № ***. по описа
на РС-Ботевград с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК е депозирана в
РС-Ботевград на 19.11.2019г., изпратена по пощата с п.кл. от 18.11.2019г., т.е.
в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК.
От приложените писмени
доказателства се установява за сключен Договор от 07.11.2007г. при общи условия
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.
139в, ал. 2 от Закона за енергетиката, с който ищецът „***“ ЕАД е възложил на
третото лице – помагач „***“ ООД да извършва услугата дялово разпределение на
топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост, при спазване
на изискванията на Общите условия, одобрени от ДКЕВР.
От Протокол от 12.09.2002г. на
общото събрание на етажните собственици на етажна собственост, находяща се на
адрес гр. С., ж. к. „***-4“, бл. ***, вх. В, ведно със списък на присъствалите
етажни собственици и декларация за верността на подписите, се установява, че
етажните собственици са взели решение за сключване на договор с третото лице „***“
ООД – помагач на ищеца. В решението на общото събрание е очертан и предметът на
бъдещия договор с „***“ ООД, а именно доставка и монтаж на индивидуални
разпределители и термостатни вентили, демонтаж на радиаторите без индивидуални
разпределители, индивидуално разпределение на топлинната енергия по
апартаменти.
Етажните собственици на процесната
сграда, находяща се на адрес гр. С., ж. к. „***-4“, бл. ***, вх. В, чрез
упълномощено лице са сключили Договор № 151 от ***. с „***“ ООД, съгласно който
дружеството се задължава срещу заплащане да извършва услугата дялово
разпределение на потребеното количество енергия.
Съгласно публикуваните Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от “***”ЕАД на клиенти в гр.С., се установява, че
ищецът извършва дейност по пренос и продажба на топлинна енергия на територията
на гр.С. въз основа на Лицензия за пренос на топлинна енергия ***г., изм. с
Решение № ***., изм. с Решение № ***. на ДКЕВР/ настоящо наименование КЕВР/.
Ищецът твърди, че апартамент, находящ се в гр.С., ж.к.***, бл.***, вх.3, ап.45, аб. *** е бил топлоснабден за процесния период от време или от месец май на 2016г. до месец април на 2017г., за което ответникът П.Х.Н. като негов собственик за този период от време, му дължи сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ ***. по описа на РС-Ботевград.
Ответникът оспорва да е клиент или потребител на ищеца за процесния период от време, твърдейки, че имотът е ползван само от бившата му съпруга С.С.К. на основание съдебното решение за развод и това, че партидата за заплащане на топлинната енергия се води на нейно име, а той е регистриран и живял в друго населено място.
Съгласно приложените по делото писмени доказателства се установява, че ответникът П.Х.Н. е бил съпруг на С.С.К.-Н. в периода от ***. до 21.05.2013г., когато със съдебно решение от 21.05.2013г. по гр.дело № ***. по описа на РС-С. е прекратен сключения между тях граждански брак по взаимно съгласие съгласно приложеното копие от съдебно решение. От последното се установява, че съдът е утвърдил споразумение между съпрузите, според което семейното жилище на страните, находящо се в гр.С., ж.к.***-4, бл.***, вх.3, ет.3, ап.45 ще се ползва от жената като мъжът го е напуснал.
Видно от приложените писмени доказателства-копия от нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** от ***. на нотариус № ***-С.Д., с район на действие СРС и нотариален акт № **, том ***, рег. № ***, дело № *** от 06.12.2019г. на Нотариус № ***-М. Н.,*** действие РС-Ботевград и справка от НБД“Население“ от 21.02.2020г., се установява, че по време на брака между ответника и С.С.К.-Н. двамата в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/ са придобили правото на собственост върху апартамент в гр.С., ж.к.***-4, бл.***, вх.3, ет.3, ап.45, който е тяхно семейно жилище и след развода на 21.05.2013г. е останал за ползване от С.С.К.. Последната е починала на 15.06.2019г. Ответникът и децата му Н.П. Н. и С.П. Н. на 06.12.2019г. са продали апартамента на Б.В.Д..
Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели-Н.Х.П., брат на ответника и св.З.П.В., се установява, че преди развода между ответника и съпругата му С.К., същият се е установил да живее в с.Гурково и това продължава досега. Имат две деца, които са пълнолетни и миналата година бившата му съпруга е починала.
От горното се установява, че за процесния период от време или за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.С., ж.к.***-4, бл.***, вх.3, ет.3, ап.45, собственици са ответника и бившата му съпруга С.К., всеки един от тях е собственик на по ½ идеална част от имота и в жилището е живяла бившата му съпруга С.К..
Съгласно приетата
съдебно-техническа експертиза/СТЕ/, изготвена от вещото лице инж.Д.Л.В. с вх.№ ***г.,
която страните не са оспорили и съдът приема като компетентна и съответстваща
на приложените по делото писмени доказателства, се установява, че при анализ по
документи топлопотреблението през процесния период от време на абонат № ***, находящ се в сграда, етажна
собственост на посочения в исковата молба адрес в гр.С., разпределените мощности за имота са начислени
съгласно действащите норми като всички копия на фактури-месечни, изравнителни и
окончателна фактура са на името на С.С.Н., която е била съпруга и съсобственик
на имота заедно с ответника. Откритата партида се води на един от двамата
съпрузи, за което фактурите и партидата са на името на С.С.Н.. За същия имот
има заявление-декларация за прехвърляне на партида с аб. № *** от Б.В.Д. на
20.12.2019г. Общата дължима сума за действително изразходената ТЕ за процесния
период от време е сумата от 1446.19лв., а за дялово разпределение е сумата от 20.24лв.
Видно от приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице-М.П.Б., с вх.№ ***г.,
неоспорена от страните и която съдът приема изцяло като обоснована и
компетентна, се установява, че при направена справка със счетоводните документи
при ищеца както и изчисленията, дадени в приетата по делото СТЕ, изготвена от
инж.Д.Л.В., се установява, че за процесния период от време общо дължимата сума
за ТЕ е сумата от 1438.42лв. и сумата от 20.24лв. за дялово разпределение.
Лихвата за забава върху сума-главница от 1458.66лв. за периода от 14.09.2017г.
до 17.07.2019г. е в размер на 273.73лв.,
а върху сума-главница от 20.24лв. за дялове разпределение за периода от 30.07.2016г.
до 17.07.2019г. е в размер на 5.18лв.
Ответникът
не е представил доказателства за плащане на сумите, предмет на исковете.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно
приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност,
аргументират съда да приеме, че така предявените обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК са допустими,
тъй като са предявени в срока, регламентиран в чл. 415, ал.1 от ГПК.
Възраженията на ответника, че не е пасивно
легитимиран, тъй като не е клиент или потребител на ищеца за топлоснабдения
имот за процесния период от време се отнасят до основателността на исковете, а
не до тяхната допустимост.
Разгледани по същество, съдът намира, че главните искове, а именно за
съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница от 1438.42лв.,
представляваща незаплатена топлинна енергия/ТЕ/ за периода от м.05.2016г. до
м.04.2017г., както и за сумата-главница от 20.24лв. за дялово разпределение за
периода от м.06.2016г. до м.04.2017г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.С.,
ж.к.***, бл.***, вх.3, ап.45, аб.***, са
частично основателни и следва да се
уважат само за сумата-главница от 719.21лв. за незаплатена ТЕ и за
сумата-главница от 10.12лв. за дялово разпределение, който суми представляват
половината от така претендираните от ищеца, по следните правни съображения:
За посочения по-горе период от време ответникът
е съсобственик или притежава 1/2 идеална част от апартамент в гр.С., който е
придобил в режим на съпружеска имуществена общност/СИО/ с бившата си съпруга С.С.К.- Н., която съсобственост е
прекратена с развод на 21.05.2013г. и този апартамент е тяхно семейно жилище,
който се намира в топлоснабдена сграда, за което е
потребител на топлинна енергия за този период от време, в който се установява,
че имотът е ползван само от бившата му съпруга на основание чл.57, ал.1, изр.1
от СК като между ответникът и бившата му съпруга е възникнало наемно правоотношение.
В този смисъл е неоснователно възражението
на ответника, че със съдебното решение за развод, с което се утвърждава
споразумението между него и бившата му съпруга, е учредено право на ползване на
същата върху целия имот и тя е придобила ограниченото вещно право на ползване
върху имота и на това основание е ползвател на целия имот и тя следва да
заплаща изцяло стойността на доставената ТЕ.
Установи се по делото от събраните
писмени доказателства като фактури, протокол от общо събрание на собствениците
в етажна собственост от 12.09.2002г., в която се намира процесния апартамент и
от приетата СТЕ, изготвена от в.л. инж. В., че откритата партида при ищеца за
аб. *** се води на името на бившата съпруга на ответника С.С., което датира
години преди прекратяване на брака й с ответника.
Съгласно приложените Общи условия за
продажба на ТЕ за битови нужди от „***“ЕАД на клиенти в град С. и отразеното в
чл.62, ал.1 от ОУ-клиент, който напуска семейното жилище по силата на официален
документ, издаден от компетентен орган, е длъжен да уведоми писмено Продавача в
срока по чл.12, т.11, като подаде заявление за промяна на партидата.
В случая ответникът не представи писмени
доказателства, че е подал заявление до ищеца, за това, че след 21.05.2013г.
топлоснабденият имот ще се ползва само от бившата му съпруга. Това
обстоятелство е в негова тежест на доказване след като твърди, че след развода
му на 21.05.2013г. е преустановил да бъде клиент на ищеца, тъй като фактически
не е ползвал топлоснабдения имот, за който няма спор че е съсобственик на 1/2
идеална част.
Налице е изрична законова разпоредба, а
именно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, която определя като клиенти на топлинна
енергия собствениците и титулярите на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение. Правоотношението по продажба на топлинна
енергия между топлопреносното предприятие
и клиентите на топлинна енергия възниква
по силата на закона - чл. 150 от ЗЕ при публично известни общи
условия, без да необходимо изричното им приемане от
потребителя. Писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения,
установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия. Клиенти на
топлинна енергия
за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика,
съответно - на носителя на вещното право на
ползване за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо имота лице придобива качеството "клиент" на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество по
искане на това трето лице. Този договор
не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот - в този смисъл е Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на
ВКС. В мотивите към т. 1 на цитираното ТР
е прието също, че: "Когато топлоснабденият имот е жилище, притежавано в
режим на съпружеска имуществена общност,
при предоставянето му след развода със съдебно решение за ползване на единия от
бившите съпрузи,
по силата на чл. 57, ал. 1, изр. 1 от
Семейния кодекс (СК) между двамата възниква наемно правоотношение. Когато
ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при публично известни общи условия с
топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална партида при последното за целия имот, тогава той
става клиент на топлинна енергия за битови
нужди, освен за своята идеална част от
имота, и за другата притежавана от другия
бивш съпруг
идеална част, поради което дължи на
топлопреносното предприятие цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Ако такъв договор с топлопреносното
дружество не бъде сключен, двамата бивши съпрузи като съсобственици дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съобразно с
дяловете си в съсобствеността, независимо че ползването на топлоснабденото жилище е предоставено със съдебното решение
само на единия бивш съпруг. Възникналото
наемно правоотношение по чл. 57, ал. 1,
изр. 1 СК само по себе си не е достатъчно, за да може да се приеме,
че само ползващият бивш съпруг дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди, тъй като по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие клиенти на топлинна
енергия продължават да бъдат и двамата бивши съпрузи
по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
в качеството си на съсобственици".
С оглед събраните пред настоящата съдебна инстанция
доказателства, съдът приема, че след като ответникът е титуляр на 1/2 и. ч. от
право на собственост по отношение на имот в сграда – етажна собственост, има
разкрита партида в ищцовото дружество на името на бившата му съпруга от преди
прекратяване на брака им през 2013г., както и след развода не е подал писмено
заявление съгласно чл.62, ал.1 от ОУ за това, че той напуска семейното жилище
на основание съдебното решение за развод, същият има качеството на клиент на
топлинна енергия
по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ по отношение на 1/2 идеална част от него. Съсобствениците
на топлофициран имот не са солидарни
длъжници на ползваната в имота топлинна енергия,
а всеки от тях в качеството на клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ дължи заплащане на част от нея съответстваща на правата му в съсобствеността и няма данни бившата съпруга на
ответника да е сключила индивидуален договор с топлофикационното дружество след
прекратяване на брака й на 21.05.2013г., по този начин внасяйки промяна в съществуващата
партида на нейно име, за да дължи заплащане изцяло на
стойността на предоставената от ищеца
услуга. По делото липсват доказателства, тежестта за което е върху ответника същият
да е упражнил правата си по чл. 62, ал. 1 от
ОУ при промяна на обстоятелствата във
връзка с ползването на имота от след
прекратяване на брака му да подаде до ищцовото дружество в срока по чл. 12,
т.11 от ОУ заявление за откриване,
промяна или закриване на партида, поради
което следва да се приеме, че облигационните отношения между страните не са
изменени.
Установено е от заключението на вещото
лице, че за процесния период е извършвано топлоподаване към абонатната станция
обслужваща сградата, където е имота на ответника. Размерът
на цената на действително изразходваната
топлинна енергия за процесния период от време за целия имот е установен от
вещите лица, тази стойност съгласно заключенията е в размер на 1438.42лв., а за
дялово разпределение е сумата от 20.24лв. С оглед на обстоятелството, че
ответникът е собственик само на 1/2 идеална част от имота, то същият дължи на
ищеца половината от описаните по-горе суми или сумата-главница от 719.21лв. за
доставена ТЕ и сумата-главница от 10.12лв. за дялово разпределение или
съответстващи на собствеността му в имота.
Главните искове по чл.422, ал.1 от ГПК за разликата над сумата-главница от 719.21лв. до пълния предявен размер от
1438.42лв. за ТЕ и за разликата над сумата-главница от 10.12лв. до пълния
предявен размер от 20.24лв. за дялово разпределение следва да се отхвърлят като
неоснователни.
Поради гореизложенито съдът намира за
частично основателни и акцесорните искове по чл.422, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.86 от ЗЗД, а именно следва да се уважат за половината от търсените суми
или само сумата
от 134.26лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата-главница от 719.21лв.
за периода от 14.09.2017г.
до 17.07.2019г.,
както и само за сумата от 2.56лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 30.07.2016г. до 17.07.2019г. върху сумата-главница от 10.12лв.
съгласно приетата ССче на в.л. Б., тъй като се установи забавено плащане на
дължимите суми-главници от ответника за процесния период от време.
Неоснователни са всички възражения на
ответника, отразени в писмените му бележки, за това, че ищецът няма активна процесуална
легитимация, тъй като няма данни същият да е в облигационни отношения свързани
с продажба на топлинна енергия на ответника. Освен това от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “***”ЕАД на клиенти в гр.С. са оповестени и достъпни за всеки и
от тях се установява, че ищецът притежава лицензия за пренос и продажба на
топлинна енергия. От приетата СТЕ на в.л. инж.В. се установява, че търсените
суми-главници за доставена
ТЕ са начислени коректно съгласно действащите норми.
Акцесорните искове по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД за разликата над сумата от 134.26лв. до пълния
предявен размер от сумата от 268.53лв. и за сумата над 2.56лв. до пълния
предявен размер от 5.12лв като законна лихва за забава върху всяка една от
сумите-главници, описани по-горе, следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Вземането за законната лихва върху сумите-главници
от 719.21лв. и от 10.12лв., считано от деня на подаване на заявлението-26.07.2019г.
до окончателното изплащане е основателно.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото при частично
уважаване на исковете или на половината от търсените суми и приложените писмени
доказателства за направени от ищеца разноски по делото, съдът намира, че
ответникът следва да заплати на ищеца общо сумата от 325лв. за направени
разноски по настоящето дело, включващи платена държавна такса/25лв./, депозити
за вещи лица/200лв./ и юрисконсултско възнаграждение/100лв./.
Ответникът ще следва да заплати на ищеца и сумата от
75лв. за направени разноски в заповедното производство/ по ч.гр.д. № ***. по
описа на РС-Ботевград/ за платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете.
Съгласно чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника с
оглед отхвърлената част от исковете и приложения списък за разноските и сумата
от 100лв. за заплатено адвокатско възнаграждение по настоящето дело, както и
сумата от 100лв. за платено адвокатско възнаграждение в заповедното
производство по ч.гр.д.№ ***. по описа на РС-Ботевград, тъй като съдът приема за основателно възражението на ищеца,
отразено в исковата молба за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ответника в заповедното и исковото производство / от по
500лв./, тъй като делото не представлява фактическа и правна сложност, поради
което всяко адвокатско възнаграждение, което е над минималния размер съгласно чл.7, ал.2, т.1 от НМРАВ, се явява
прекомерно. Ето защо адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на ответника следва да бъде намалено до сумата в размер на 100лв.,
представляваща минимално адвокатско възнаграждение с оглед интереса по делото
както в исковото, така и в заповедното производство.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
На основание чл.422, ал.1 от ГПК признава за
установено по отношение
на П.Х.Н. ***,
с ЕГН: **********, за съществуване на вземането на „***”ЕАД, със седалище и
адрес на управление-гр.С., ул.”***”№***, с ЕИК:***, за което е издадена Заповед № ***. по ч.гр.д.№ ***. по описа на
РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 719.21лв./седемстотин и деветнадесет лева и 21 стотинки/,
представляваща 1/2 от стойността на незаплатената топлинна енергия, която е
доставена от дружеството през периода от м.05.2016г. до м.04.2017г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.С.,
ж.к.***, бл.***, вх.3, ап.45, аб.***, както и за сумата от 134.26лв./сто тридесет и четири лева и 26 стотинки/, представляваща
законна лихва за забава върху горната сума-главница за периода от 14.09.2017г.
до 17.07.2019г., както и за сумата-главница от 10.12лв./десет лева и 12 стотинки/, представляваща 1/2 от
стойността на сумата за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
м.06.2016г. до м.04.2017г., както и за сумата от 2.56лв./два лева и 56 стотинки/, представляваща законна лихва за
забава върху горната сума-главница за периода от 30.07.2016г. до 17.07.2019г.,
ведно със законната лихва върху горните
суми-главници, считано от 26.07.2019г.
до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ горните искове за разликата
над сумата главница от 719.21лв. до пълния предявен размер за
сумата-главница от 1438.42лв., представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия, както и над сумата от 134.26лв. до пълния предявен размер на
сумата от 268.53лв., представляваща законна лихва за забава върху горната
сума-главница за периода от 14.09.2017г. до 17.07.2019г., както и над
сумата-главница от 10.12лв. до пълния предявен размер на сумата-главница от 20.24лв.,
представляваща сума за дялово разпределение на топлинна енергия, както и над
сумата от 2.56лв. до пълния предявен размер на сумата от 5.12лв.,
представляваща законна лихва за забава върху горната сума-главница за периода
от 30.07.2016г. до 17.07.2019г., като неоснователни.
ОСЪЖДА
П.Х.Н. ***, с ЕГН: ********** да заплати на “***”ЕАД с ЕИК:*** сумата от 325лв./триста двадесет и пет лева/ за
направени разноски по настоящето дело, както да заплати и сумата от 75лв./седемдесет и пет лева/ за направени
разноски по заповедното производство или по ч.гр.д.№ ***. по описа на
РС-Ботевград съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „***”ЕАД, със седалище и
адрес на управление-гр.С., ул.”***”№***, с ЕИК:*** да заплати на П.Х.Н. ***, с
ЕГН: ********** сумата от 100лв./сто лева/ за направени разноски по
настоящето дело за заплатено адвокатско възнаграждение, както да заплати и сумата от 100лв./сто лева/ за направени разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение по заповедното производство или по ч.гр.д.№
***. по описа на РС-Ботевград съразмерно на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице
помагач на ищеца-„***“ ООД с адрес: гр.С., ул.***№5, ап.6, район Изгрев,
ж.к.Дианабад.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/И.Ц./