№ 61
гр. ХАСКОВО, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АННА ВЛ. П.А
при участието на секретаря РОСИЦА ЗЛ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. П.А Търговско дело №
20245600900039 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба от Б. Р. Ш., действаща лично и
като майка и законен представител на малолетното дете А. Ш. А. – двамата от
****, подадена чрез адв. Д. С. от АК-*, с която се предявяват срещу
„Дженерали застраховане“ АД – * обективно и субективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432 ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ, във
връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ във вр. с чл. 86 ЗЗД.
Ищцата Б. Ш., лично, претендира сумата 40 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на
12.04.2019 година, ведно със законните лихви върху тази главница от
31.01.2020 година до окончателното разплащане. Малолетният ищец А. Ш. А.,
чрез неговата майка и законен представител, претендира обезщетение за
неимуществени вреди от същия деликт в размер на 70 000 лева. Освен това, Б.
Ш. има претенция за имуществени вреди – направени разходи за лечение на
получените при процесното ПТП телесни увреждания, медикаменти и
медицински консумативи, в размер на сумата 606,83 лева. Претендира се и
присъждане на адвокатски хонорар на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗАдв с
ДДС.
Ищците твърдят, че са пострадали при ПТП, реализирано при
следната фактическа обстановка: На 12.04.2019 година ищцата и децата А.
Ш. А. и Р. М. Ш. пътували в л.а. **** *”, с ДК № ***, в посока от с.Сърница,
общ.Минерални бани, обл.Хасково към с.Воден, общ.Първомай, обл.Пловдив,
по път III-№ 506. Ищцата управлявала автомобила с поставен обезопасителен
колан, а детето А. пътувало на задната седалка, вдясно, седнал върху детска
1
седалка, с поставен обезопасителен колан. Ищцата се движила с колата между
с.Минерални бани, общ.Минерални бани, обл.Хасково и с.Сусам,
общ.Минерални бани, обл.Хасково следобед, около 14.00 часа. Валял лек
дъжд и пътната настилка била мокър асфалт. В това време, в насрещна посока
се движил лек автомобил ***“ с рег. № № ***, управляван от Е.Р.М.. В
участъка на пътя от с.Сусам към с.Минерални бани имало завой надясно, в
който от дясната страна на пътя бил поставен пътен знак ,В 31“ - „Край на
въведената с пътен знак забрана за изпреварване на автомобили и
мотоциклети с кош“. М. управлявал автомобила си в западната лента, със
скорост около 85 км/ч - скорост, несъобразена с конкретните атмосферни и
пътни условия (валеж на дъжд, мокра настилка, навлизане в завой). При
навлизане в завоя, явяващ се десен за водача на джипа ***“, поради
несъобразената с пътната обстановка скорост, М. загубил контрол над
управляваното от него МПС. Той завъртял леко волана на дясно, което довело
до странично плъзгане, „поднасяне“, на превозното средство на изток, към
източната лента за движение. Лекият автомобил ***“ продължил движение в
сложна траектория, определяна от постоянно преразпределяне на реакциите в
колелата, определяно от боравене с органите на управление.
Транслирането/преноса на масовия център на лекия автомобил ***
продължило на югоизток, като купето му ротирало/завъртяло се спрямо
вертикалната ос в план, по посока обратна на часовниковата стрелка,
достигайки с предната си част, ориентирана на югоизток и навлезнала в
източната лента, към простанствено - времеви момент в който до това място
достигнала и предната част на движещия се насреща лек автомобил **** *“.
Ударът настъпил в източната лента - тази, по която технически правилно бил
управляван **** *“, с рег.№ ***, в посока на север. За водача на л ,а.**** *“ не
съществувала техническа възможност да предотврати ПТП. Техническата
причина за настъпване на ПТП е технически несъобразени от водача на джипа
скорост и боравене със системите за управление, с елементи на пътната
обстановка (мокра настилка, навлизане в завой), довели до загуба на
управление/контрол.
Ищцата твърди, че непосредствено след инцидента, за кратко време
изпаднала в безсъзнание. След като се съвзела, опитала се да отвори предната
лява врата, за да излезе, но не успяла поради повредите на купето и
вътрешното оборудване на автомобила. Тогава се прехвърлила на задната
седалка при децата. Откопчала колана на задната седалка и подала столчето с
детето Р. М. през задната лява врата, на човек отвън. През това време някой от
спрелите на произшествието хора бил извадил от колата детето А.. Детето А.
се оплаквало от силни болки в корема, ето защо ищцата и двете деца били
транспортирани до Спешно отделение на „МБАЛ - Хасково“ АД, без да бъде
изчакан екип на спешна помощ. След извършени в Спешно отделение на
„МБАЛ-Хасково“ АД прегледи и консултации със специалисти, двамата ищци
били приети за лечение в болницата. А. - в отделението по хирургия, с
диагноза: „Ипеус механикус. Перитонитис дифуза ", където още същия ден
бил опериран. При операцията се установило, че е налице кръвоизлив в
коремната кухина; дифузен перитонит; разкъсване на тънкото черво, скъсана
дръжка на сигмовидно черво. Извършено било изрязване на тънкото черво,
възстановяване на скъсана дръжка на сигмовидно черво, дренаж, лаваж,
хемостаза. А. А. бил изписан от болницата на 24.04.2019 година, с препоръки
2
и указания за спазване на специален хранителен режим. Ищцата Ш. била
приета в отделението по Неврохирургия на „МБАЛ-Хасково“ АД с
главоболие, кръвонасядания в областта на носа; оток, кръвонасядане и силна
болка в десния глезен; болки в гърба и гърдите, и затруднено дишане. След
извършени изследвания и консултации била проведена медикаментозна
терапия, а десният глезен бил обездвижен с шина. На 18.04.2019 година
ищцата била изписана с окончателна диагноза: „Комоцио церебри, Контузио
капитис ет корпорис, Фрактура маллеоли фибуларис крурис декстри. “
Ищцата Б. Ш. твърди, че след изписването от болницата стриктно
спазвала препоръките на лекарите - да не стъпва на десния си крак и да носи
шината в продължение на минимум 30 дни. Въпреки това, изпитвала силна
болка в глезена на десния крак, който бил подут и това налагало да приема
обезболяващи. Освен това имала нужда от чужда помощ в повечето
ежедневни дейности. На 10.06.2019 година на ищцата било извършено
рентгенографско изследване на глезенна става. На 03.07.2019 година, поради
продължаващите болки в десния глезен, направила още един преглед и
консултация с лекар-специалист, при което било установено, че е налице
ограничен обем на движение в дясна глезенна става. Били предписани 20
физиотерапевтични процедури, които ищцата преминала. Въпреки това,
болките не стихвали, движенията оставали ограничени, а глезенът бил оточен.
Затова на 26.07.2019 година посетила специалист по ортопедия и
травматология, който констатирал „Силно изразен оток пред и под латерален
малеол и гърба на дясно ходило. Болезнена проно - супинация, дорзална
флексия в дясна талокрурална става.“ Били изписани нестероидни
противовъзпалителни средства и отново поставена имобилизация на глезена.
На 03.10.2019 година на ищцата била извършена магнитно резонансна
томография на дясна глезенна става, констатацията от която била: „МРТ данни
за посттравматичен едем на интраспонгиозната компонента в долния полюс на
талуса и горния полюс на калканеуса, най — вероятно на базата на
микрофисури. Дисторзио на компонентите на латералния лигаментарен
комплекс, доминиращо в областта на ATEL и PTFL. Перитендит на задния
тало — фибуларен лигамент. Реактивен синовит.“ Последвала нова
консултация – на 22.06.2020 година, поради нестихващата болка и ограничени
движения в десния глезен, като ищцата отново била насочена за
физиотерапия. На 29.06.2020 година специалист по физикална медицина и
рехабилитация назначил на ищцата физиотерапевтични процедури, които тя
изпълнила в цялост. Въпреки проведените процедури, приема на нестероидни
3
противовъзпалителни средства и щаденето на десния крак, болката и
ограничените движения не отминавали. Поради това ищцата отново посетила
специалист по ортопедия и травматология, който на 09.09.2020 година
констатирал: „Оток пред и под латерален малеол и гърба на дясно ходило.
Болезнена проносупинация, дорзална флексия в дясна талокрурална става" и
предписал лечение“. На 05.07.2021година последвали още 20 бр.
физиотерапевтични процедури. В периода 26.07.2021 година - 02.08.2021
година ищцата била настанена в клиника по Физикална и рехабилитационна
медицина на „МБАЛ-Хасково“ АД, гр.Хасково за провеждане на процедури и
раздвижване.
Вследствие на претърпяното ПТП, ищцата и синът А. изживели
сериозни трудности, свързани както със здравословното, така и с
емоционалното им състояние. От изживения стрес на А. още в болницата
започнала да му капе косата. След операцията той бил на специален
хранителен режим в продължение на три месеца, поради което отслабнал 10
кг. Към настоящия момент все още не можел да яде всичко, спазвал определен
хранителен режим. Въпреки това често имал проблеми със стомаха и
изхождането. Това допълнително утежнило хода и лечението на предходното
заболяване на детето - хронична /алергична/ астма. Проблемите, свързани със
здравословното му състояние се отразили изключително негативно върху
самочувствието на А.. Дълго време след ПТП той не искал да излиза с
приятелите си, заради операцията, защото не можел да играе с тях както
преди, затворил се в себе си, говорил малко, имал нарушения в съня и често
сънувал кошмари. И до настоящия момент той понасял негативите от
получената вследствие на ПТП-то коремна травма и последвалата операция –
имал запек и се налагало да провежда лечение.
Ищцата също продължавала и до сега да търпи болки, страдания и
неудобства. Въпреки изминалото време и усилията, които положила за
възстановяването на крака, все още се налагало да приема обезболяващи и
противовъзпалителни медикаменти, които давали само временен ефект. Тя не
била в състояние да ходи продължително време, да стои права дълго, при
преумора започвала да куца и глезенът отичал. Във връзка с
продължаващите оплаквания, на 22.03.2024 година тя отново посетила
ортопед - травматолог, който след преглед и извършена рентгенография на
дясна глезенна става констатирал наличие на болка при натоварване и
4
движение, оток, ограничение в плантарната флексия от 10 градуса и
предписал лечение. Освен физическите болки, които претърпяла вследствие
на инцидента, ищцата изживяла силен страх за живота на детето си А., който
оставил трайна негативна следва в съзнанието . Тя сънувала кошмари, от
положителен и ведър човек се превърнала в потиснат и страхлив, изпадащ в
паника от дребни неща. Била отчаяна и вече губила вярата в пълното
възстановяване на крака .
Ищцата твърди, че освен неимуществените вреди претърпяла и
имуществени такива – под формата на направени разходи за лечение, в общ
размер 606,83 лева, както следва: сумата от 34,80лв. за заплатена
потребителска такса, съгласно Фактура № ********** от 18.04.2019г., ведно с
фискален бон, издадена от „МБАЛ- ХАСКОВО“ АД; сумата от 300лв. за
извършен преглед - ЯМР, съгласно Фактура № ********** от 03.10.2019г.,
ведно с фискален бон, издадена от „Самостоятелна медико - диагностична
лаборатория - Русев 91“ ЕООД, гр.*; сумата от 25,90лв. за закупен масажор,
съгласно Фактура № ********** от 08.10.2019г., ведно с фискален бон,
издадена от „АДС“ ООД, гр.Велико Търново; сумата от 26,13лв. за закупуване
на Вимово, съгласно Фактура № ********** от 08.10.2019г., ведно с фискален
бон, издадена от „ЛПВ“ ЕООД, гр.Хасково; сумата от 220лв. заплатена за
извършени процедури PRP, съгласно Фактура № ********** от 09.09.2020г.,
ведно с фискален бон, издадена от „ИПСМПО - Д-Р ГЕНОВ“ ЕООД,
гр.Хасково.
Ищците твърдят, че причина за настъпване на процесното пътно-
транспортно произшествие са допуснатите от водача на увреждащия л.а. лек
автомобил ***“ с рег.№ *** – Е.Р.М., нарушения на правилата за движение по
пътищата, като се позовават на решение № 323/09.11.2022г. постановено по
АНД № 895/2022 по описа на Районен съд – Хасково.
За увреждащия лек автомобил била налице сключена застраховка
“Гражданска отговорност” с дружеството-ответника, по застрахователна
полица със срок на действие от 11.06.2018 година до 10.06.2019 година, т.е.
валидна към датата на застрахователното събитие.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ ищците предявили
претенциите си за изплащане на обезщетение пред дружеството-ответник и
представил всички документи, с които разполагали, но и до настоящия
момент ответникът не бил заплатил обезщетенията.
Поради това, на основание чл. 432 ал. 1 КЗ насочват претенциите си
5
за изплащане на застрахователни обезщетения за претърпените
неимуществени и имуществени вреди пряко към застрахователя на виновния
водач, а именно дружеството-ответник. Претенцията за обезщетение е
съединена с тази за законните лихви с правно основание чл. 429, ал. 3, изр. 2-
ро от КЗ във вр. с чл. 86 ЗЗД. Ищците претендират законни лихви върху
главницата считано от 31.01.2020 година, когато твърдят, че са предявили
пред застрахователя-ответник претенцията си за заплащане на
застрахователни обезщетения.
В срока по чл. 367 ал. 1 ГПК ответникът подава писмен отговор.
Заема становище за допустимост на предявения иск. Не оспорва настъпването
на пътнотранспортното произшествие на 12.04.2019 година, твърдения от
ищците механизъм на ПТП, както и вината на водача Е.Р.М.. Признава
съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение
на процесния лек автомобил към датата на деликта. В същото време, оспорва
настъпването на твърдените в ИМ увреждания при ищцата Б. Ш., като
настоява, че наказателният съд изрично е отрекъл причиняването на счупване
в областта на десния глезен на ищцата и това е мотивирало съда да приеме, че
е причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129
от НК, т.е. лека телесна повреда. Оспорват, също, твърдението на ищцата Б.
Ш., че в резултат на ПТП е получила скъсване на ставните връзки на ниво
глезен и стъпало. Позовават се на представеното към исковата молба МРТ
изследване, проведено на 03.10.2019 г. в СМДЛ „Русев-91“ към „МБАЛ-
Хасково“ АД и направена констатация, че всички изследвани връзки и
сухожилия /преден и заден тало-фибуларен лигамент; компонентите на
делтоидния лигаментарен комплекс; флексорните и екстензорни сухожилия;
Ахилесовото сухожилие и плантарната фасция/ са със съхранена цялост и
нормално представени. От тук, оспорват твърдението на ищцата Б. Ш., че
възстановяването от контузията в областта на глезена е продължило и след
края на 2019 г. Счита, че продължителните оплаквания на ищцата през 2020 г.
и 2021 г. не биха могли да бъдат свързани с процесното събитие, а се дължат
на друга причина - нова травма или неспазване на предписания режим на
лечение, поради което оспорват наличието на причинно - следствена връзка
между същите и процесното ПТП. Позовават се и на липса на убедителни
доказателства, на база на които да се приеме, че Б. Ш. е загубила съзнание
след удара, като в тази част също препращат към мотивите на наказателния
съд. Считат, че се е касаело за мозъчно сътресение от най - лека степен, като
акцентуват върху установения с медицинските документи начин на нейното
лечение - само консервативно, медикаментозно лечение (без инвазивни
намеси), както и на възприетото от лекарите нейно състояние при приемане в
„МБАЛ - Хасково“ АД - неврохирургия: „status praesens: контактен, адекватен,
но обнубилиран /ГКС 15 т./; патологични рефлекси - липсват; парези -
липсват; запазена повърхностна и дълбока сетивност; без отпадна
6
неврологична симптоматика /“не се появи“ за целия период на наблюдение/.
При условията на евентуалност ответникът твърди, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия А. Ш. А.
поради неправилно поставяне на задължителната съгласно чл. 137б ЗДвП
система за обезопасяване на деца. Предвид твърдения механизъм на ПТП
/челен сблъсък/ считат, че неправилното прикрепване на системата за
обезопасяване на деца /детско столче/ в МПС е допринесло за негативните
последици от ПТП. Считат, че ако детето бе пътувало обезопасено по
надлежния ред /в случай, че използваното от него детско столче беше
стабилно прикрепено към задната седалка на МПС/, някои от констатираните
телесни травми нямаше да настъпят или тежестта на същите би била по -
малка, тъй като детето би останало плътно прилепено към мястото си в МПС.
Оспорват исковете за обезщетение за неимуществени вреди по
размер с твърдение, че търсеното обезщетение е прекомерно и несправедливо
спрямо действителните болки и морални и физически страдания. Б. Ш. нямала
сеериозни увреждания, както и настъпили усложнения в процеса на
възстановяването . Напротив, тя била изписана на шестия ден след
настаняването й в лечебното заведение с констатиран негативен неврологичен
статус. При приемането в болнично заведение ищцата била в ясно съзнание и
с 15 т. по ГКС. Твърдените от ищцата усложнения при лечението на
контузията в областта на глезенната става не били свързани с процесното
ПТП. Процесът на лечение и възстановяване при ищеца А. А. протекъл
нормално, без усложнения и в сравнително кратки срокове. Медицинските
лица, след извършването на необходимите изследвания, прегледи и
манипулации /вкл. успешно проведено оперативно лечение/, не установили
настъпването на усложнения в процеса на възстановяване, предвид което само
12 дни след приемането му А. бил изписан със статус „здрав“, „без
медицински риск от дехоспитализация“. Последващите два прегледа на ищеца
- 3 години и половина след ПТП и след още 1 година и 3 месеца и
констатираният запек били очаквана последица от извършената оперативна
интервенция, а не усложнение от травмата, а освен това било преодоляно
консервативно. Освен това, предвид малката възраст на ищеца А.,
възстановяването му било по - лесно и бързо в сравнение с организма на
възрастен човек. Липсата на медицински документи за периода 24.04.2019 г. -
18.12.2022 г. , т.е. 3 години и половина след проведеното оперативно лечение,
свидетелствали за нормален ход на възстановяването, без допълнителни
усложнения и оплаквания. Ответникът оспорва и твърдения в исковата молба
7
за настъпил при ищците психологически стрес, както и причинно -
следствената връзка между тези оплаквания на ищците и процесното събитие.
По делото липсвали доказателства ищците да са потърсили консултация от
специалист за преодоляване на твърдения стрес и душевни страдания след
процесното ПТП.
Ha следващо място ответникът счита, че ищцовите претенции не са
съобразени по размер с обичайната съдебна практика за обезщетяване на
подобни по вид и тежест вреди, както и те са в разрез с правилото по чл. 52 от
ЗЗД.
По иска на ищцата Б. Ш. за обезщетение за имуществени вреди
ответникът изразява становище за неоснователност и недоказаност, като
счита, че не е налице причинно-следствена връзка между деликта и
направение от ищцата медицински разноски.
Ответникът оспорва и акцесорните претенции за лихви, в частност
началния момент, от който същите са дължими. Признава, че ищците са
заявили претенцията си. Но тъй като те не посочили номера на банковата
сметка, по която да бъде платено обезщетението, била налице кредиторова
забава и лихва не се дължала.
С тези и останалите доводи, изложени в отговора, ответникът моли
съда да отхвърли изцяло предявените искове и да му присъди деловодните
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, във връзка с доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
С Решение № 323/09.11.2022 година, постановено по АНД №
895/2022 година, РС-Хасково е признал Е.Р.М. за виновен в това, че на
12.04.2019 г., на път № 506, между е. Сусам, общ. Минерални бани, обл.
Хасково и с. Минерални бани, общ. Минерални бани, обл. Хасково, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил ***" с peг. № ***,
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20 ал. 2 от Закона
за движение по пътищата, вследствие на което по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на А. Ш. А., роден на 26.06.2012 година, изразяваща се
в разстройство на здравето, временно опасно за живота, което се дължи на
разкъсването на черво и дръжка на черво, кръвоизлив и възпалителен процес в
коремната кухина - престъпление по чл. 343, ал. 1,6. „б", предл. 2-ро, вр. чл.
342, ал. 1 от НК. Приети са за установени и доказани в наказателното
производство следните факти: Следобед на 12.04.2019 г., около 14.00 часа на
път № 506, между с. Сусам, общ. Минерални бани, обл. Хасково и с.
Минерални бани, общ. Минерални бани, обл. Хасково, Е. М. управлявал
8
собственото си моторно превозно средство - лек автомобил ***" - джип, с peг.
№ ***, сив металик, с посока на движение от север на юг, т.е. от с. Сусам към
с. Минерални бани. Срещу джипа на М., следобед на 12.04.2019 г. около 14.00
часа, в противоположната посока на движение, от с. Минерални бани към с.
Сусам, се движел лек автомобил **** *" с peг. № ***, управляван от св. Б. Р.
Ш.. В автомобила освен водача му - св. Б. Ш., като пътници на задната седалка
пътували двете й малолетни деца - пострадалият шестгодишен А. Ш. А., роден
на 26.06.2012г. и двегодишният Р. М. Ш. А., роден на 20.09.2016г.
Пострадалият А. Ш. А. бил позициониран в детска седалка, разположена в
дясната част на задната седалка на автомобила. Детската седалка не била
прикрепена към задната седалка на МПС. Пострадалият А. Ш. А. бил с
поставен предпазен колан от задната седалка. Двегодишният Р. М. Ш. А. бил в
детско столче отзад, зад шофьорското место, т.е. в лявата част на задната
седалка. Малолетният Р. М. Ш. А. бил с поставени пластмасов предпазител на
самото детско столче и предпазен колан от задната седалка. Път III - № 506
между с. Сусам, обл. Хасково и с. Минерални бани, обл. Хасково, по който в
срещуположна посока се движели горепосочените две МПС, бил с асфалтова
настилка, с ширина на пътното платно - 7,2 м., с двупосочно движение, с по
една лента с ширина 3,6 м, във всяка посока. Двете лепти за движение били
разделени както следва: от източна страна с непрекъсната бяла линия, а от
западната страна с прекъсната бяла линия. От двете страни на пътното платно
имало банкет с тревна площ, а от двете страни на банкета имало бетонни
канавки, обрасли с трева. Максимално разрешената скорост в процесния
участък от пътя била 90 км/ч. На 12.04.2019 г. следобед, около 14.00 часа
валял лек дъжд. Пътната настилка била мокра. В посоката на движение на
водача Е. М., т.е. от с. Сусам към с. Мин. бани, участъкът от пътя бил със
завой надясно, в който от дясна страна на пътя имало поставен пътен знак
„В31" - "Край на въведената с пътен знак забрана за изпреварване на
автомобили и мотоциклети с кош". Водачът М. управлявал автомобила си в
западната лента, със скорост около 85 км./ч - скорост несъобразена с
конкретните атмосферни и пътни условия (валеж на дъжд, мокра настилка,
навлизане в завой). При навлизане в завоя, явяващ се десен за водача на джипа
***", поради несъобразената с пътната обстановка скорост, водачът М.
загубил контрол над управляваното от него МПС. Той завъртял леко волана
надясно, което довело до странично плъзгане, „поднасяне" на превозното му
средство на изток към източната лента за движение. Лекият автомобил ***"
продължил движение в сложна траектория, определяна от постоянно
преразпределяне на реакциите в колелата, определяно от боравене с органите
на управление. Транслирането на масовия център на лекия автомобил с peг. №
*** продължило на югоизток, като купето му ротирало спрямо вертикалната
ос в план, по посока обратна на часовниковата стрелка, достигайки с предна
си част, ориентирана на югоизток и навлезнала в източната лента, към
пространствено-времеви момент, в който до това място достигнала и предната
част на движещия се насреща лек автомобил **** *" с peг. № ***, управляван
9
от Б. Р. Ш. с около 67 км/ч. Траекториите на двете превозни средства се
пресекли и настъпил удар между челна предна дясна част на лек автомобил
***" и предна челна лява част на лек автомобил **** ИДИ“. Мястото на удара
било на разстояние около 4,9 м източно от западния край на асфалтовото
покритие и на около 49м южно от подбрания ориентир /пътен знак „ВЗГУ.
Ударът настъпил в източната лента – тази, по която технически правилно бил
управляван **** *" с peг. № ***, в посока на север. След сблъсъка, в резултат
на действалите сили на двете превозни средства, но вече и на
новопридадените им такива, лекият автомобил ***" променил посоката си на
ротиране по часовниковата стрелка и се установил в покой с предница на юг и
леви колела на около 0,5 метра западно от разделителната линия, а лекият
автомобил **** *", под въздействие на придадената му сила, променил
посоката си - на югоизток, напуснал асфалтовото покритие и през банкетното
пространство, със задно и после предно ляво колела достигнал източната
бетонна канавка, където се установил в покой.
Наказателният съд приема, че вследствие на сблъсъка между двете
превозни средства и настъпилото пътно транспортно произшествие,
пътувалите в лекия автомобил **** *" е peг. № *** лица са получили
следните телесни увреждания: пострадалият А. Ш. А., роден на 26.06.2012г. -
контузия на корема - разкъсване на тънко черво и на дръжката на
сигмовидното черво; кръвоизлив в коремната кухина; тотално възпаление на
коремната кухина, охлузвания по коленете; двегодишният Р. М. Ш. А., роден
на 20.09.2016г. - контузия на главата и корема, а майка им - св. Б. Р. Ш.
получила следните телесни увреждания: контузия на главата - кръвонасядане
в областта на носа; лекостепенно мозъчно сътресение със степенно
помрачение на съзнанието; контузия в областта на глезенната става на десния
крак.
По делото е назначена и изслушана комплексна съдебно-медицинска
и автотехническа експертиза, заключението на която съдът възприема изцяло
като пълно, компетентно, обективно и безпристрастно. Изводите на
експертите относно механизма на ПТП се препокриват с тези, изложени от
наказателния съд в Решение № 323/09.11.2022 година, а освен това намират
опора в писмените доказателства, събрани в хода на исковото производство.
Заключението на КСАТМЕ не е оспорено от страните, а освен това ответникът
заявява, че не оспорва факта на настъпване на процесното ПТП и неговия
механизъм, както и вината на водача на л.а. ** за настъпването на ПТП. След
като обсъди в съвкупност събраните по делото доказателства и с оглед
становищата на страните, съд приема, че процесният деликт е реализиран по
механизъм, приет от наказателния съд и описан подробно по-горе.
От заключението на КСАТМЕ, анализирано в съвкупност с
представената по делото и приета като доказателство медицинска
документация, както и показанията на св. И. П. П., разпитан в исковото
производство, се установява безспорно, че ищцата Б. Ш. е получила в резултат
10
на процесното ПТП следните телесни увреждания: травма на главата –
кръвонасядане на носа, леко мозъчно сътресение със степенно помрачение на
съзнанието, като травмата на главата е причинила временно разстройство на
здравето, неопасно за живота; травма на десния крак – кръвонасядане в
областта на глезена, клинични данни за навяхване на глезенната става, като
тази травма е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Според вещите лица, травмите са с ниска до умерена интензивност и
са в пряка причинна връзка с процесното ПТП. По повод травмата на десния
глезен е била поставена ортопедична шина за срок от 30 дни. Последвало е
периодично проследяване от спецалисти по ортопедия, образни изследвания и
курсове физиотерапия. Процесът на проследяване и физиотерапия е
продължил до 22.03.2024 година. През този период ищцата е имала
оплаквания от болки в глезена и затруднения в движенията. В медицинските
документи са посочени различни диагнози, но в крайна сметка окончателната
диагноза е поставена от КАТ изследване на 01.03.2021 година. Вещите лица
считат, че в резултат на ПТП на ищцата Б. Ш. е причинена травма на десния
глезен, която е възникнала на фона на дегенеративни изменения в дясната
глезенна става. Травмата е провокирала проявите на болки и затруднени
движения, но продължаващите след това оплаквания следва да се отдадат на
дегенеративния процес в ставата.
Заключението на КСАТМЕ отрича получаването от ищцата на
счупване в областта на десния глезен в резултат на процесното ПТП. В устния
си доклад в.л. Е. пояснява, че констатираното от него усложнение, настъпило
при ищцата Б., най-вероятно се дължи на неправилна първоначална диагноза.
Допуска - в резултат на ПТП ищцата да е получила изкълчване на глезенната
става и сериозна мекотъканна травма. Счита, че тя е била третирана
неправилно и поради липса на адекватно лечение, към настоящия момент се е
проявила артроза – необратим дегенеративен процес, който според вещото
лице е в причинно-следствена връзка с процесния деликт.
Също от заключението на КСАТМЕ се доказва причиняването на
ищеца А. А. на следните увреждания в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП: травма на корема – разкъсване на тънко черво, кръвоизлив в
коремната кухина; дифузен перитонит; малка колекция от кръв под капсулата
на черния дроб; състояние след оперативна резекция на тънко черво с прояви
11
на хроничен запек. Според в.л., травмата на корема е с висока интензивност и
е причинила на малолетния А. разстройство на здравето, временно опасно за
живота. От анализа на събраната по делото медицинска документация вещите
лица считат, че острото състояние на А., породено от коремната травма е
преодоляно след изписването му от болницата. Резекцията на тънко черво с
прояви на хроничен запек е причинила на детето разстройство на здравето,
неопасно за живота. Към настоящия момент продължават оплакванията от
хроничен запек, явяващи се последица от резекция на тънкото черво. Според
в.л., поради възникналия анатомичен дефект на червата, тези оплаквания се
очаква да продължат и в бъдеще за неопределен период.
В писменото си заключение, както и при устния доклад вещите лица
заявяват, че столчето, в което е било поставено в колата детето А., наричано
„бустер-седалка“, принципно не е забранено за използване. Тяхното
предназначение е да повдигнат детето до необходимата височина, така че 3-
точковият колан на автомобила да минава през рамото на детето, а не през
врата му, долната и горната част на колана да преминават над частите на
тялото, където се намират силните кости. „Бустърите“ нямат собствен колан, а
се използват с колана на седалката на самата кола. Вещите лица са
категорични, че в разглеждания случай, поради незакрепването на бустер-
столчето към седалката на автомобила, то не е произвело и не би могло да има
необходимия защитен ефект. При използване на друг тип специално столче,
правилно поставено и закрепено към седалката, тялото на пътника ще бъде
задържано на столчето и не би могло да контактува с детайли от оборудването
на купето на автомобила, което несъмнено би предотвратило настъпването на
травмата на А. или поне би намалило значително нейната тежест.
В устния доклад в с.з. вещите лица поясняват, че не може да се
изключи – коремната травма на детето А. да е причинена от пристягането с
колан в момента на сработването му. Това го обясняват отново с
несъвършенствата на „бустер-седалката“, при която има несъответствие
между това, че коланът е предназначен за възрастен човек и масата на
поставеното в седалката дете. Считат, че констатираните при детето А. травми
по-скоро сочат на това, че той е бил с поставен колан на основната седалка на
автомобила, седнал в бустер-седалката. Настояват, че използването на
„бустер-седалката“ е само палеативна мярка, като истинското предпазване на
детето осигурява само специализирано детско столче със закопчаване на
12
кръст.
В подкрепа на твърденията за претърпени от ищците физически
болки и страдания, както и настъпилите негативни промени в здравословното
и психологическото им състояние, са събрани гласни доказателства. Според
св. Л.М.Ш., тя възприела и двамата ищци непосредствено след приемането им
в болничното заведение в Хасково. Видяла детето А. на носилка, след което
им казали, че ще оперират А., тъй като повръщал кръв. Поискали детето да
бъде транспортирано в Пловдив, но лекарите им обяснили, че това е опасно за
детето, тъй като има вероятност от спукан черен дроб. След операцията детето
останало в болницата, като една нощ изкарало в интензивно отделение, на
апарат. След това го преместили в друго отделение, тъй като имал астма и
трябвало да се пази да не се зарази. Наложило се свидетелката да остане като
придружител на детето, тъй като майка му Б. също била пострадала и се
намирала в отделение по неврохирургия, носът кървял, по лицето имало
наранявания, не можела да диша, гърбът бил в синини, не можела да стъпва
поради болки в глезена, била много стресирана. С количка и на носилка я
закарали в отделението, там тя била с вдигнат крак, получавала медикаменти
за обезболяване. Преди ПТП ищците живеели в град Хасково, но след
изписването им от болницата се наложило да се преместят на село, за да може
св. Ш. да се грижи за тях. От тогава до сега детето А. имало хронични
храносмилателни смущения – трябвало да спазва специални диети, имал
болки в корема, поради което се налагало дори и през нощта да го карат в
Хасково на лекар, детето било много разстроено и много плачело. За да се
избегнат тези пътувания, ищците се преместили отново в жилището си в град
Хасково. Отделно от тези спешни посещения на болнични заведения, детето
А. било редовно наблюдавано от лекар-гастроентеролог и приемало лекарства
за корекция на състоянието, налагали му ограничения в храненето. И досега
детето било със синини под очите, още първата седмица след ПТП започнала
да му капе косата, появили се бели косми по главата. Състоянието на Б. също
останало влошено продължително време след инцидента. Поради болки в
глезена тя не могла пълноценно да се грижи за малкото си дете и се наложило
свидетелката да не ходи на работа, а да помага. Това продължило една
година, но и досега глезенът на Б. не бил възстановен: подувал се,
продължително време ползвала патерици, не можела да стъпва спокойно на
крака си и куцала, в резултат на стъпването на едната страна, започнал да се
13
изкривява целият крак, постоянно приемала болкоуспокоителни лекарства.
За лечение на състоянието ищцата правила физиотерапии, преливали
плазма, но не била възстановена и да настоящия момент.
В същия смисъл са и показанията на св. М.Н.В., който добавя, че след
катастрофата Б. има промяна и в психиката – била стресирана, не била добре и
това състояние продължавало и до настоящия момент.
От представено и прието като доказателство писмено изявление,
регистрирано в „Дженерали застраховане“, подадено от Б. Ш. – лично и като
майка и законен представител на А. А., се установява, че в дружеството-
застраховател е получена претенцията на двамата ищци за изплащане на
застрахователно обезщетение във връзка с процесния деликт. Датата на
достигането до застрахователя се установява от известие за доставяне –
31.01.2020 година.
Дружеството-ответник признава наличието на застрахователното
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за ***“ с рег. № № ***, валидна към датата на процесния
деликт.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните изводи:
Предявените главни искове са такива на увреденото лице срещу
застрахователя на делинквента, сключил с него задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, с правно основание чл. 432 ал.
1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД, като се претендира
обезвреда на претърпени болки, страдания, негативни емоционални промени,
както и овъзмездяване на понесените медицински разноски. Исковете са
съединени с акцесорни претенции по чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ във вр. с
чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за лихви за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение, с начален момент 31.01.2020 година – датата, на която е
подадена извънсъдебната претенция пред дружеството-ответник. Претендира
се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв.
Ответникът не оспорва факта на настъпилото ПТП и неговия
механизъм, вината на водача на застрахования при него, към датата на ПТП,
лек автомобил ***“ с рег. № № ***. Заявява, че оспорва главните искове с
възражение за липса на елемент на фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД –
14
причиняване на ищците на описаните в исковата молба телесни увреждания,
респективно наличие на причинно-следствена връзка на твърдените в ИМ
телесни увреждания с процесния деликт и психо-емоционални страдания.
Въвежда се възражение за съпричиняване на резултата от ищеца А. А. (респ.
майка му и законен представител Б. Ш.), с твърдение за неправилно
използване на обезопасителна система за деца при превозването на детето в
лекия автомобил.
Отговорността на застрахователя за обезщетяване на третото
увредено лице е договорна, тъй като произтича от сключения между него и
прекия причинител на вредата договор за застраховка „гражданска
отговорност ", с който е застрахована деликтната отговорност на водача на
моторното превозно средство. Затова отговорността на застрахователя е
обусловена и функционално свързана с деликтната отговорност на
застрахования.
Допустимостта на прекия иск против застрахователя е обвързана с
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" и изтичането на тримесечен
срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов
представител - чл. 498, ал. 3 от КЗ. С оглед представените по делото
доказателства – регистрираното при ответника писмено изявление, съдът
приема за доказано обстоятелството, че ищците са предявили претенцията си
за изплащане на застрахователно обезщетение пред застрахователя-ответник,
но споразумението не е постигнато, респективно застрахователят доброволно
не е заплатил обезщетение в срока по чл. 496 КЗ и досега.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи
кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а
именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди,
причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и
вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска
отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД при извършено
непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на
противното.
15
Съобразно разпоредбата на чл. 300 от ГПК е изключена преценката
на доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с влязла в
законна сила присъда и е недопустимо преразглеждане на въпросите, свързани
с това – дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца. В случая такава присъда (решение на наказателния съд за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание е равно в този смисъл на осъдителна присъда) е налице. Обвързващ
е изводът на наказателния съд, че телесните увреждания на двамата ищци са
причинени противоправно и виновно от Е.Р.М., при процесното пътно-
транспортно произшествие и това обуславя деликтната отговорност на водача
на лекия автомобил ** ЦРВ Е. М.. Не е спорен и е доказан безспорно
механизмът на ПТП, като изводите на наказателния съд са в унисон със
заключението на КСАТМЕ, което съдът възприема в пълен обем. Поради това
съдът приема, че в основата на пътния инцидент стои поведението на водача
на застрахованото при ответника МПС, който е нарушил правилата на ЗДвП и
не е оборена презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Установи се реализирането на неимуществени вреди в пряка
причинна връзка с противоправното деяние, твърдени от ищците, а именно:
пътният инцидент им е причинил внезапно и неочаквано увреждане на
здравето, с болки и страдания и негативна промяна в психиката и начина им
на живот, а именно: Непосредствено след настъпване на пътния инцидент, за
кратко време ищцата е имала степенно помрачение на съзнанието. След като
се е съвзела, независимо от нанесените на самата нея физически увреждания
и стрес се е наложило да преживее ужаса да види малките си деца, блокирани
в катастрофиралата кола, да прави опити да ги извади, което се е оказало
много трудно и дори невъзможно без помощта на притеклите се на помощ
хора. Детето А. се е оплаквало от силни болки в корема, ето защо ищцата Б.
Ш. и двете деца са били транспортирани до Спешно отделение на „МБАЛ -
Хасково“ АД. Там и на двамата ищци са били извършени прегледи и
консултации със специалисти, след което са били приети за лечение в
болницата. Ищецът А. А. е бил настанен в отделението по хирургия, с
диагноза: „Ипеус механикус. Перитонитис дифуза ", където още същия ден е
бил опериран. При операцията се е установило, че е налице кръвоизлив в
коремната кухина; дифузен перитонит; разкъсване на тънкото черво, скъсана
дръжка на сигмовидно черво. След операцията се е наложило детето А. да
16
бъде оставено в отделение по реанимация за една нощ, като общо болничното
му лечение е продължило до 24.04.2019 година. След изписването детето не е
напълно възстановено – и до настоящия момент се налагат контрол и
консултации със специалист гастроентеролог. В началото се е налагало да
спазва хранителни диети, като ограниченията досежно храната и напитки,
които приема, съществуват и досега. Според в.л. Е. от КСАТМЕ, това се дължи
на оперативната резекция на тънко черво, след което детето има хроничен
запек и това състояние ще продължи и занапред за неопределен период от
време. Съдът кредитира с доверие становището на експертизата, че коремната
травма на детето А. е с висока степен на интензивност и е причинила
разстройство на здравето, временно опасно за живота му, както и че това
страдание и липса на пълното възстановяване на здравето на детето А. се
намира в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Съдът цени и
показанията на бабата на детето – св. Л.Ш. за претърпените от него физически
болки и страдания, множество предприети пътувания и посещения на
болнично заведение, в това число по спешност и през нощта, поради
оплаквания на детето от силни коремни болки. Детето е страдало и плачело
много, получило е косопад и побеляване на косата след ПТП.
Ищцата Ш. е била приета в отделението по Неврохирургия на
„МБАЛ-Хасково“ АД с главоболие, кръвонасядания в областта на носа; оток,
кръвонасядане и силна болка в десния глезен; болки в гърба и гърдите, и
затруднено дишане. След извършени изследвания и консултации е била
проведена медикаментозна терапия, а десният глезен е бил обездвижен с
шина. На 18.04.2019 година, т.е. на шестия ден, ищцата е била изписана с
окончателна диагноза: „Комоцио церебри, Контузио капитис ет корпорис,
Фрактура маллеоли фибуларис крурис декстри.“ От извършената по делото
КСАТМЕ се доказва безспорно, че при ПТП ищцата е претърпяла травма на
главата с леко мозъчно сътресение със степенно помрачение на съзнание. С
оглед заключението на КСАТМЕ, което позовавайки се на извършените
образни изследвания, стига до извода, че ищцата Б. никога не е имала
фрактура на десния крак в областта на глезенната става, съдът приема, че
ищцата не е получила при процесното ПТП твърдяното в ИМ счупване. Касае
се за неправилно първоначално диагностициране, а от там и последващо
неправилно лечение. В същото време, следва да се кредитира изводът на в.л.
за това, че настъпилата при ПТП травма – изкълчване на глезенната става със
17
сериозна мекотъканна травма, е довело до артроза – необратимо състояние,
което ищцата Б. ще търпи доживот. Според вещите лица, получените от
ищцата Б. травми са с ниска до умерена интензивност и са причинили
временно разстройство на здравето, без опасност за живота. От събраните и
обсъдени по-горе гласни доказателства се установява, че освен физическите
страдания, ищцата Б. е претърпяла и негативни психологически промени.
След ПТП тя е била в състояние на силен стрес, който е продължил значително
време след това. При всички случаи, хоспитализирането за 6 дни е съставило
неприятно ограничение. Още повече, че през този период от време ищцата не
е могла да се грижи за децата си, в това число детето А., което е било в тежко
състояние и това е в състояние да създаде допълнително притеснение за
майка. След изписването от болницата се е наложило тя да се премести с
децата на село, за да получава помощ и подкрепа от св. Л.Ш.. Тази
принудителна промяна представлява допълнително неудобство, което спада
към търпените неимуществени вреди. Безспорно е доказано с гласни
доказателства, че в продължение на 1 година след ПТП тя е имала затруднение
в движението на левия крак – поради болки, невъзможност да стъпва,
последвало е изкривяване на крака, накуцваща походка, а след това и артроза.
Във връзка с това и до настоящия момент ищцата приема болкоуспокоителни
медикаменти, неспокойна е, има негативни мисли за здравето и бъдещото си.
Преди ПТП ищцата е била работеща жена, след инцидента за продължително
време не е била в състояние да работи, но сега вече е тръгнала на работа
поради такава необходимост в семейството (св. Ш.).
С оглед наличието на договорно правоотношение по застраховка
Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно
дружество за процесния период, главният иск за обезщетение за
неимуществени вреди, с правна квалфикация чл. 432, ал. 1 от КЗ е
основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да
отговаря.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществените
вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 год., т. 11, според което
същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост"
по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
18
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От значение са и редица
други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК
редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о.;
№ 124 от 11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на ІІ т. о.; № 59/29.04.2011 г., по т.
д. № 635/2010 г. на ІІ т. о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г. се излага
становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези
телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства
и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата
в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на
даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава".
С оглед изложеното, съгласно чл. 51, вр. чл. 52 от ЗЗД, на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени
вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и
страдания вследствие на претърпени телесни увреждания, както и негативни
психически промени, пряко свързани с преживения пътен инцидент, които
ищецът понася от деня на увреждането до настоящия момент.
По отношение на ищцата Б. Ш. съдът приема, че причинените
неимуществени вреди се изразяват във физически увреждания, болки и
страдания: Леко мозъчно сътресение със степенно помрачение на съзнанието
и травми на лицето и носа; изкълчване на глезенна става, с тежка мекотъканна
травма (не фрактура); развитие на артроза – доживотно увреждане, с хронична
болка и ограничена подвижност; хоспитализация за 6 дни; продължителна
употреба на болкоуспокояващи; както и психически и социални последици:
силен стрес, неспокойствие, тревожност; трудности в движението и
19
ежедневието – накъсана походка, затруднена грижа за децата; принудително
местене на село, зависимост от роднини; невъзможност да работи
продължително време; промяна в самочувствието и начина на живот. По
изложените вече съображения, с оглед характера и интензитета на търпените
болки и страдания от ищцата Б. Ш., практиката на съдилищата в подобни
случаи и икономическата обстановка в страната към момента на настъпване на
увреждането, съдът намира, че сумата от 40 000 лева справедливо ще
обезщети пострадалата. Такъв размер на обезщетението е и в рамките на
предвидените в застрахователната полица покрития.
По отношение на ищеца А. А. съдът приема, че причинените
неимуществени вреди се изразяват във физически увреждания: тежка диагноза
- илеус, дифузен перитонит, разкъсано тънко черво, вътрешен кръвоизлив;
операция в спешен порядък, с престой в реанимация; болнично лечение за 12
дни; следоперативни усложнения - хроничен запек, необходимост от стриктна
диета, консултации със специалист гастроентеролог. Състоянието не е
преходно – продължава към момента, с вероятност да остане доживотно. На
детето са причинени и психически травми: силен стрес и продължително
страдание, болки, чести плачове, необходимост от нощни посещения в
болници; косопад и побеляване на косата – рядко, но показателно проявление
на психосоматичен стрес. По изложените вече съображения, с оглед характера
и интензитета на търпените болки и страдания от ищеца А. А., практиката на
съдилищата в подобни случаи и икономическата обстановка в страната към
момента на настъпване на увреждането, съдът намира, че сумата от 70 000
лева справедливо ще обезщети пострадалия.
По възражението на дружеството-ответник за допуснато
съпричиняване от страна на ищеца А. А., респ неговия родител и законен
представител Б. Ш.: Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, когато пострадалият е
допринесъл със свое виновно поведение за настъпването на вредите,
обезщетението се намалява съразмерно. В случай на непълнолетен пострадал
– отговорността за съпричиняване се преценява през действията на неговите
родители, настойници или лицето, което го е превозвало, вкл. с оглед на
задълженията по ЗДвП и подзаконовата уредба. В случая, това е майката на
детето – Б. Ш., тъй като детето е било под неин надзор и тя е управлявала
МПС, в което детето е било превозвано. При преценка основателността на
въведеното възражение съдът отчита следните факти: Детето е било на 6
20
години – т.е. под възрастовия и ръстовия праг за използване на автомобилния
колан без допълнителна система за обезопасяване. Превозвано е в бустер
седалка, която не е била закрепена към седалката на автомобила, в нарушение
на инструкциите за безопасна употреба. Използван е автомобилният
триточков колан, фабрично монтиран в автомобила – без адаптиране към
анатомията на детето, каквото се осигурява само от сертифицирано детско
столче. Налице е "коланна травма" в областта на корема – характерна за
случаи на неправилно позициониране на колана спрямо ниския ръст на дете.
Според експертните изводи, травмата е причинена или утежнена от
несъответствието между седалката и колана. При тези факти съдът достига до
извода за допуснато от ищцата Б. Ш. нарушение на разпоредбата на чл. 137а,
ал. 1 от ЗДвП – дете до 12 години и/или с ръст под 150 см трябва да бъде
превозвано с обезопасителна система, съобразена с теглото и ръста му; чл.
137а, ал. 4 от ЗДвП – водачът носи отговорност да осигури спазване на това
изискване. Наредба № 59 от 2005 г. конкретизира кога бустерът е допустим
(обикновено при лица над 22 кг и над 125 см ръст), като се изисква бустерът
задължително да бъде поставен по инструкция, съвместим с модела на колана
и седалката.
След като не е спазила тези нормативни изисквания, майката и
водачът на автомобила Б. Ш. е нарушила изискването за безопасното
превозване на детето А. – без съответна на възрастта, ръста и теглото на
детето обезопасителна система, при неправилно използване на бустер седалка
и автомобилен колан, което съставлява нейно противоправно поведение.
Съдът приема, че е налице причинно-следствена връзка между нарушението и
вредите. В тази насока съдът кредитира извода на КСАТМЕ, който насочва
към т.нар. "seat belt syndrome", характерен при неправилно поставен колан при
деца – т.е. коланът минава през коремната кухина вместо по таза. Вещите лица
са категорични, че ако детето е било в специализирано столче с правилна
височина и насочване на колана, вероятността от такава тежка вътрешна
травма щеше да бъде значително по-ниска или дори – избегната. Това дава
основание да се приеме, че неправилното обезопасяване е било съществен
фактор за настъпилата телесна повреда, а от тук – въведеното от ответника
възражение за съпричиняване се явява основателно. Съдът определя приноса
на майката Б. Ш. в размер на 20%, поради което дължимото обезщетение,
съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва да бъде намалено съответно.
21
Поради гореизложеното предявеният от Б. Ш. личен иск за
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен в пълен размер –
40 000 лева. Искът на детето А. А., предявен чрез неговата майка, следва да
бъде уважен в размер на 59 500 лева, а в останалата част до 70 000 лева –
отхвърлен като неоснователен.
Събраните по делото писмени доказателства за направени от ищцата
Б. Ш. разходи за лечение и закупуване на медицински изделия, съпоставени с
показанията на свидетелите за търпени от ищцата Б. физически страдания и
нужда от лечение, обосновават извода за основателност и доказаност на
предявената претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди.
Ето защо искът следва да бъде уважен в пълен размер, като ответникът да
заплати равностойността на понесените от нея медицински разходи в размер
на сумата 606,83 лева.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя е
обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането. При
задължение от непозволено увреждане, делинквентът се смята в забава и без
покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Разпоредбите на КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) предвиждат, че застрахователят
дължи лихва за забава от един по-късен момент. Настоящият състав се
съобразява с формираната съдебна практика, приемаща, че задължението на
застрахователя за изплащане на лихва за забава е регламентирано в чл. 429, ал.
3, изр. 2-ро от КЗ и началният момент на начисляването на лихвата е датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за
застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.
496 КЗ, като не само непроизнасянето, но и неизплащането в срок на
застрахователно обезщетение е свързано с изпадане на застрахователя в забава
– чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си
забава, и – на второ място, с възможност увреденото лице да предяви пряк иск
срещу застрахователя в съда на осн. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ. Тези
правила, обаче, не променят началния момент на дължимост на лихвата по чл.
429 ал. 3 изр. 2 от КЗ.
22
В случая няма данни за уведомяване на застрахователя от
застрахования за настъпване на процесното застрахователно събитие, а
ищците са предявили претенциите си за застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди на датата 31.01.2020 година. Следователно,
претендираната от ищците законна лихва за забава се дължи от тази дата.
С оглед изхода на делото следва да бъдат разпределени съдебните
разноски. Ищците не са понесли разноски за държавна такса и
възнаграждения на експерти, тъй като са освободени от заплащането им по
силата на чл. 83 ал. 1 т. 4 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК дружеството-ответник следва да
заплати по сметка на ОС - Хасково държавна такса в размер на 4030 лева -
съобразно размера на уважените искове.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на
ответника също се дължат разноски – пропорционално на отхвърлената част
на исковете. Ответникът има претенция за разноски и доказва такива в размер
на 900 лева. – заплатени депозити. По правилото на чл. 78 ал. 3 от ГПК следва
да му бъде възстановена от ищеца сумата 86 лева – съразмерно уважените
искове. Освен това, тъй като дружеството-ответник е представлявано от
юрисконсулт му се следва юрисконсултско възнаграждение по чл. 78 ал. 8 от
ГПК, в размер на 100 лева.
В производството пред ХОС ищецът е представляван при условията
на чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. чл. 36 ЗА от адв. Д. С., която своевременно заявява
претенция за присъждане на дължимото адвокатско възнаграждение за защита
и процесуално представителство. В зависимост от изхода на спора, ищецът
има право на разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно на уважената част от
иска по чл. 432, ал. 1 КЗ, а предвид условията, при които ищецът е
представляван, по аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК процесуалният му
представител по делото има право да получи възнаграждение за оказаната
безплатна правна защита в размер, редуциран съобразно уважената част от
исковете. Ето защо възнаграждението следва да бъде изчислено съгласно чл.
7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, но
и с оглед на фактическата и правна сложност на делото, действително
извършената от адвоката работа, както и с оглед изхода на делото. За така
извършената от ад. С. работа следва да бъде определено адвокатско
възнаграждение в размер на 3980 лева.
23
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД - * със седалище и
адрес на управление гр. *, п.к. 1504, ***, ЕИК *** да заплати на Б. Р. Ш. с
ЕГН ********** от **, ул. **, сумата от 40 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, негативни психо-
емоционални промени, причинени в резултат на ПТП, станало на 12.04.2019
година, виновно причинено от Е.Р.М. с лек автомобил ***“ с рег. № ***,
ведно със законната лихва върху главницата от 31.01.2020 година до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД - * със седалище и
адрес на управление гр. *, п.к. 1504, ***, ЕИК *** да заплати на Б. Р. Ш. с
ЕГН ********** от **, ул. **, сумата от 606,83 лева - обезщетение за
имуществени вреди, представляващи направени медицински разноски,
причинени в резултат на ПТП, станало на 12.04.2019 година, виновно
причинено от Е.Р.М. с лек автомобил ***“ с рег. № ***, ведно със законната
лихва върху главницата от 31.01.2020 година до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД - * със седалище и
адрес на управление гр. *, п.к. 1504, ***, ЕИК *** да заплати на А. Ш. А. с
ЕГН ********** – малолетен и действащ чрез майка си и законен
представител Б. Р. Ш. с ЕГН **********, от **, ***, сумата от 59 500 лева -
обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания,
негативни психо-емоционални промени, причинени в резултат на ПТП,
станало на 12.04.2019 година, виновно причинено от Е.Р.М. с лек автомобил
***“ с рег. № ***, ведно със законната лихва върху главницата от 31.01.2020
година до окончателното изплащане, като в останалата част до пълния
предявен размер 70 000 лева - ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД - * със седалище и
24
адрес на управление гр. *, п.к. 1504, ***, ЕИК *** да заплати в полза на
съдебната власт, по бюджетна сметка на ОС - Хасково държавна такса в
размер на 4 030 лева.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД - * със седалище и
адрес на управление гр. *, п.к. 1504, ***, ЕИК *** да заплати на адв. Д. И. С.
от АК-* сумата 3980 лева - адвокатско възнаграждение за оказано безплатно
процесуално представителство по чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. чл. 36 ЗА на ищците Б.
Р. Ш. и А. Ш. А..
ОСЪЖДА Б. Р. Ш. с ЕГН ********** от **, ***, област да заплати
на „Дженерали застраховане“ АД - * със седалище и адрес на управление
гр. *, п.к. 1504, ***, ЕИК *** сумата 86 лева – деловодни разноски
съразмерно отхвърлената час от иска, както и юрисконсултско възнаграждение
по чл. 78 ал. 8 от ГПК в размер на сумата 100 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред АС - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
25