Р Е Ш Е Н И
Е
№ 06.12.2019г. гр.Харманли
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Харманлийки районен съд гражданска колегия
на шести ноември две хиляди и деветнадесета година
в публично съдебно
заседание в следния състав:
Съдия:
Ива Гогова
секретар: Антония Христова
прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Гогова гражданско дело № 868
по описа на РС-Харманли за
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове по чл.
178, ал. 1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по ИСКОВА МОЛБА, подадена от Я.Г.Я. с ЕГН:**********,
с адрес ***, действащ чрез пълномощника си адвокат А.Г.Г., против ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ
НА МВР - ХАСКОВО, представлявана от Директора А. Ц..Г., с адрес: гр.Хасково,
бул. „България” №.. Сочи, се че ищецът е служител на МВР, заемащ длъжността
„мл. автоконтрольор ПК” в група „Охранителна полиция” в Районно управление -
Харманли към ОДМВР - Хасково. През периода от месец август 2016г. до месец
август 2019г., съгласно служебните функции на ищеца, същият изпълнявал
задълженията си на смени, всяка от които с продължителност по 12 часа. По
отношение на полагането на труд, изчисляването и заплащането на трудовото
възнаграждение на ищеца като служител на МВР важала разпоредбата на чл.187,
ал.3 от ЗМВР, съгласно която работното време на държавните служители се
изчислявало в работни дни, а за работещите на смени - сумирано за тримесечен период.
Съгласно чл.187, ал.5 от ЗМВР, работата извън редовното работно време се
компенсирала с допълнителен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работа в почивни и празнични дни - за
служителите с ненормиран работен ден, и с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите работещи на смени.
Ищецът попадал в кръга на лицата, работещи на смени и полагал труд през
нощта, т.е. за времето от 22.00ч. до 06.00ч. Отработеното от него работно време
следвало да се изчислява сумирано за тримесечен период съгласно горепосочената
правна норма, а полаганият от него нощен труд следвало съобразно разпоредбата
на чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР да се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд. За времето от 26.08.2016г. до 26.08.2019г. ищецът положил нощен труд /от
22.00 до 6.00 часа/ в размер на 960 часа общо. Ищецът счита, че заплатеното му
за извънреден труд, полаган през нощта, възнаграждение за този период от време,
не било правилно определено от страна на ответника, тъй като полаганият от
ищеца нощен труд следвало да се преобразува в дневен, респ. в извънреден труд,
чрез използване на допълнителен коефициент. В този случай броят часове
извънреден труд би бил по - голям от този, който бил заплатен на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение
на държавните служителите в МВР се състояло от основното месечно възнаграждение
и от допълнителни възнаграждения. Възнаграждението за извънреден труд при
сумирано изчисляване на работното време се явявало такова допълнително
възнаграждение, според разпоредбата чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Съгласно
чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределението на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители, се определяли с наредба на Министъра на
вътрешните работи. В периода до предявяване на исковата молба действали
последователно Наредба №8121з-407/11.08.2014г. за реда, организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, влязла
в сила на 19.08.2014г., съответно Наредба №8121з-592/25.05.2015г., в сила от
01.04.2015г., и Наредба №8121з-776/29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г.,
издадени от Министъра на вътрешните работи. В текстовете и на трите наредби се
уреждала възможността за полагане на извънреден труд от служителите през нощта.
Само в чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014г. обаче, изрично било
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време, часовете положен
труд между 22:00 и 6:00 за отчетния период се умножават по 0.143 и след това се
сумират с общия брой часове извънреден труд за отчетния период. В последващите
наредби, а именно отменената Наредба №8121з- 592/25.05.2015г. на МВР и Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. на МВР, нямало предвидена изрична разпоредба, която да
урежда изчисляването на нощните часове в дневни, което представлявало празнота
в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, режима
на дежурство и неговото отчитане. Именно за това следвало да се прилага субсидиарно
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, приета с
постановление на Министерски съвет №4 от 17.01.2007г., и по точно нормата на
чл.9, ал.2 от нея, в която било предвидено, че при сумираноизчисляване на
работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, който коефициент е 1.143.
Така за периода от 26.08.2016г. до 26.08.2019г. часовете положен нощен
труд от ищеца били общо 960 часа. Тези часове нощен извънреден труд в горепосочения
период следвало първо да бъдат приравнени с дневния такъв,
със съответния коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време и след това да бъдат
компенсирани според нормативната уредба. Това не било
извършено от работодателя. Ето защо и след извършване на съответното
преизчисляване за процесното време ищецът положил 960 часа извънреден труд,
който не бил платен изцяло. Неплатените часове възлизали на 137 часа. Поради
горното за ищеца бил налице правен интерес да предяви иск за сумата от 800,00
лева, представляваща допълнително възнаграждение за отработените от ищеца
часове нощен труд за периода от 26.08.2016г. до 26.08.2019г.
Задължението на работодателя било с определен срок, който се явявал
неспазен за разликата между изплатените до момента обезщетения и сумите от
непреобразуваните часове нощен извънреден труд след всяко тримесечие, което от
своя страна представлявало забава на длъжника. Именно за това и на основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД, на ищеца следвало да се заплати обезщетение за забава върху
всяко вземане за всеки тримесечен отчетен период, считано от момента, в който
вземането е станало изискуемо, до датата на предявяване на иска. Размерът на
това обезщетение възлизал на сумата от 50,00 лева.
Имайки предвид гореизложеното, с
исковата молба моли да се постанови решение, с което на основание чл.178,
ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР да се ОСЪДИ ответника ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ХАСКОВО, представлявана от Директора, с адрес: гр.Хасково,
бул."България" №85, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Я.Г.Я. с ЕГН:**********, с
адрес ***, сумата от 800,00 лв.,
представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен от ищеца
извънреден труд за периода от 26.08.2016г. до 26.08.2019г., получен в
резултат на преизчисляване на нощен труд, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и сумата 50,00 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода от падежа на всяко тримесечно плащане до 25.08.2019г., а така също
да заплати и направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен ОТГОВОР от ответника, в който заявява,
че счита иска за допустим, но неоснователен. Не спори, че през процесния период
ищецът бил държавен служител по см. на чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР в ОДМВР
Хасково, РУ Харманли от 05.12.2011г., заемащ длъжността „мл. автоконтрольор” от
16.04.2018г. до момента. Твърденията на ищеца в исковата молба, отнасящи се до
неправилно изчисляване на работното му време, вследствие на което бил ощетен,
предвид незаплатен положен извънреден труд, не отговаряли на действителното
положение между страните. В тази връзка от ищеца не се твърдели конкретни
случаи или конкретни заповеди, в изпълнение на които да е положил труд извън
редовното работно време, който труд впоследствие да не му бил отчетен или
заплатен.
Счита за невярно посоченото в исковата молба от ищеца, че при отчитането
на полагания нощен труд, ответникът неправилно не превръщал нощните часове в
дневни такива, което довело до натрупване на допълнителни часове извънреден
труд, който не му бил заплатен. В тази връзка счита, че следвало да бъдат
съобразени разпоредбите на чл.179 от ЗМВР, на Наредба №8121з-776 от
26.07.2016г., на Наредба №8121з-908 от 02.08.2018г. и издадената в тази връзка
Заповед на министъра на вътрешните работи, регламентиращи заплащането на
положен труд за времето от 22.00ч. до 06.00ч. Отношенията между страните във
връзка със заплащането и компенсирането на извънредния труд следвало да се
уреждат от специалния закон - ЗМВР, а общите разпоредби на КТ намира за
неприложими.
Ответникът заявява още, че искът бил недоказан по основание и размер. Не
било ясно на каква база била изчислена цената на иска и по каква ставка била
пресметната левовата равностойност на часовете извънреден труд, а също не били
посочени и доказателства в насока наличие на извънреден труд, който да не бил
заплатен от ответника. Не се сочило на какво основание се претендирала
мораторна лихва и от коя дата следвало да се начислява, като в тази връзка
оспорва искането за присъждането й, като неоснователно и недоказано. Предвид
изложеното счита претенциите на ищеца за неоснователни.
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си адв.Георгиева поддържа
предявените искове и моли за уважаването им.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител
юрк.Симеонов оспорва исковете и моли за отхвърлянето им като неоснователни.
На основание чл.214 ал.1 от ГПК съдът с протоколно определение от 06.11.2019г.
допуснато изменение на предявените
искове чрез увеличаване размера на същите, като искът по чл.178 ал.1, т.3, вр. чл.187 ал.5, т.2 от ЗМВР се увеличава от 800
лв. на 1293.10 лв., а искът по чл.86 ал.1 от ЗЗД се увеличава от 50 лв. на 221.18 лв.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно обстоятелството, че страните
по делото са били обвързани по силата на служебно правоотношение през процесния
период 26.08.2016г. до 26.08.2019г г., като ищецът Я.Я. от 05.12.2011г. е
държавен служител в ОДМВР Хасково, РУ-Харманли, а от 16.04.2018г. е назначен на длъжността „младши автоконтрьолор” в РУ-Харманли при
ответната Областна дирекция на МВР-Хасково, на 12-часов сменен режим.
От
заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че броят
на отработените от ищеца Я. смени, в които е полагал нощен труд между 22.00 ч и
06.00 ч за процесния период от 26.08.2016г. до 26.08.2019г. е 173.50 смени, а
положените от него часове нощен труд за същия период без преобразуването им в
дневни е 1388 часа, а след преобразуването им – 1586.49 ч. Вещото лице е
посочило също, че за процесния период на ищеца са изплатени допълнителни
възнаграждения за отработените от него 1388 ч нощен труд, възлизащи в размер на
347 лв., като според експертизата това е и дължимата сума за 1288 ч нощен труд
без превръщането им в дневни. Отразено е също, че на ищеца не са изплащани
допълнителни възнаграждения за положените от него часове нощен труд след
преобразуването им в дневни, като е посочено, че в този случай и за този период
от време размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд възлиза на
сумата от 1293.10 лв. Размерът на мораторната лихва върху допълнителното
възнаграждение за нощен труд след преобразуването му в дневен е изчислен на
сумата от 221.18 лв., а без преобразуване на нощния труд в дневен вещото лице е
посочило, че не се дължи лихва за забава. В заключението е установено също, че
отработения от ищеца нощен труд не е превръщан в дневен с коефицент 1.143,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Вещото лице е отразило още, че за процесния период
ищецът Я. е положил 720 часа извънреден труд, за което е получил допълнително
възнаграждение за извънреден труд в размер на 5 061.03 лв.Заключението
съдът възприема като изготвено обективно и от компетентно вещо лице.
При така установената фактическата обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Главният иск
по чл.178 ал.1, т.3, вр. чл.187 ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане на
допълнително възнаграждение за извънреден труд съдът намира за неоснователен по следните съображения:
Не се спори, че страните са обвързани от
служебно правоотношение по ЗМВР, доколкото ищецът е държавен служител в РУ-Харманли
при ответната Областна дирекция на МВР-Хасково, какъвто е бил и през процесния
период от 26.08.2016г. до 26.08.2019г., заемащ длъжността „младши автоконтрьолор” в РУ-Харманли от
16.04.2018г.
Разпоредбата на чл.187 ал.3
от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени - сумирано за тримесечен период. Според посочената разпоредба при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е
полагал труд през нощта (22. 00 – 06. 00 часа), а отработеното работно време се
е изчислявало сумарно съгл. чл.187 ал.3 от ЗМВР, за които обстоятелства също
липсва спор между страните, а и се потвърждава от заключението по
съдебно-счетводната експертиза.
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР
се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред
предвидените в същия закон
допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за нощен труд
(от 22,00 до 6,00 ч) – чл. 179 ал. 1
от ЗМВР и допълнително възнаграждение за извънреден труд – чл.178
ал.1, т.3 от ЗМВР.
Съгласно чл.187 ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР при работа извън работно време
на служителите, работещи на смени, се дължи възнаграждение за извънреден труд
за отработени до 70 часа на тримесечен период, което възнаграждение се заплаща
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Съгл. ал.2 на чл.179 от ЗМВР условията и редът за изплащане на
допълнителните възнаграждения по ал. 1 – за нощен труд се определят с наредба
на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. В
разпоредбата на чл. 187, ал.
9 от ЗМВР пък е регламентиран редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, а именно
същите се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Имайки предвид гореизложеното, следва да се отбележи, че през процесния
период (26.08.2016г. - 26.08.2019г.) действащи
са били следните наредби: Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи, в която в чл.3 ал.3 е посочено, че при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22: 00 и 06:00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 за всеки 24-часов период, както и Наредба № 8121з-908 от
2.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи за научна степен, за
полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на
официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични
служебни дейности (обн., ДВ, бр. 67 от 14.08.2018 г., в сила от 14.08.2018 г.,
отм., бр. 78 от 4.10.2019 г., в сила от 4.10.2019 г.), в която в чл.9 е
посочено, че за всеки отработен нощен час или за част от него от 22,00 до 6,00
ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен
труд.
Заповедите относно определяне размера на допълнителните възнаграждения
за нощен труд през процесния период са били: ЗАПОВЕД № 8121з-1429 от 23.11.2017
г. относно определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на
труд през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., за полагане на труд на официални
празници и за времето на разположение, условията и реда за тяхното изплащане
на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, съгласно която (т.1) за всеки отработен
час през нощта или за част от него между 22,00 и 06,00 ч. на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0,25
лв. Същият е размерът на този вид допълнително възнаграждение, определен и с
предходно действащата Заповед №8121з-791 от 28.10.2014г. на М-ра на вътрешните
работи (отм.).
Съгласно чл.32 ал.2 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. положеният
труд извън редовното работно време не може да надвишава размера за
компенсиране, предвиден в чл. 187, ал.
5 ЗМВР – до 280 часа годишно, с изключение на случаите по чл. 187а, ал.
1 и 2 ЗМВР.
Според чл.18 ал.1 и ал.3 от тази наредба държавните служители изпълняват
служебните си задължения извън редовното работно време въз основа на заповед за
полагане на труд извън редовното работно време, издадена от ръководителя по чл. 11
или оправомощено от него длъжностно лице с ръководни функции, а в случаите,
когато служител, работещ на смени, при обичайно изпълнение на служебните си
задължения надвиши нормативно установения брой часове за отчетен тримесечен
период, тези часове се компенсират като труд извън редовното работно време и се
отчитат с протокол по образец, без да се издава такава заповед. Според чл.26
ал.1 от същата наредба при сумирано отчитане на работното време общият брой на
отработените часове по график се сравнява с нормата работни часове за отчетния
период, получена от броя календарни работни дни за периода, умножени по цифрата
осем и получените часове над тази норма се отчитат като положен труд извън
редовното работно време, който извънреден труд съгл. чл. 32 ал.1 от Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. се компенсира
при условията и в размерите, определени в ЗМВР – в случая съобразно
горепосочената разпоредба на чл.187 ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР.
По делото безспорно се установи съгл. неоспореното заключение по
съдебно-счетоводната експертиза, че ищецът Я. е полагал труд през нощта от
22.00 ч до 06.00 ч за процесния период, възлизащ на 1388 часа, за които
часове му е било заплатено и дължимото му се от ответната дирекция допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 347 лв. Спорен по делото е въпросът
следва ли отработените часове нощен труд да се преобразуват в дневни с
коефицента, предвиден в чл.9 ал.2 от НСОРЗ (1.143), и съответно отработеното в
повече вследствие на това преобразуване да се отчита като работа извън
установеното работно време, т.е. като извънреден труд. Според съда отговорът на
този въпрос е отрицателен.
Неприложими са в случая Наредба №
8121з-407/11.8.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (отм., бр. 40 от 2.06.2015 г.,
в сила от 1.04.2015 г.), в която в чл.31 ал.2 е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за
отчетния период, се умножава с 0.143, както и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, в която в чл.9 ал.2 е предвидено, че
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Съображенията за това са следните:
Действително в отменената Наредба № 8121з-407/11.8.2014 г. е предвидено
такова преобразуване на нощните работни часове в дневни и за държавните
служители в МВР, но такова превръщане не се съдържа и не е регламентирано в
действащата за процесния период и понастоящем Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г.,
нито пък е имало предвидено такова преобразуване по предходната Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015г. на М-ра на вътрешните работи (отм. с Решение №
8585 от 11.07.2016 г. на ВАС на РБ - бр. 59 от 29.07.2016г.). Ясно
е, че недопустимо е прилагането на отменени разпоредби за правоотношения, за
които има действаща правна уредба.
Неприложима е и сочената от ищеца
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и предвиденото в
чл.9 от нея, доколкото същата касае уредбата на трудови правоотношения по КТ,
но не и служебни правоотношения по ЗМВР, който се явява специален закон съгл. чл.142 ал. 2 от ЗМВР, според която разпоредба статутът на държавните служители по
ал.1, т.1 (полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на
населението) се урежда с този закон. С НСОРЗ се определят структурата и
организацията на работната заплата, видовете и минималните размери на
допълнителните трудови възнаграждения, редът и начинът за определяне и
изчисляване на трудовите възнаграждения на работниците и служителите (чл.1) и
същата важи за работниците и служителите по трудово правоотношение (чл.2), т.е.
не е приложима за настоящия случай, касаещ служебно правоотношение по ЗМВР. В
аналогичен смисъл е и Решение №55 от 7.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5169/2014
г., III г. о., ГК, в което е посочено, че отношенията между страните във връзка
със заплащането и компенсирането на извънредния труд се уреждат от специалния
закон - ЗМВР, поради което общите разпоредби на КТ са неприложими.
Аргумент за неприложимост на НСОРЗ е и разпоредбата на чл. 187, ал.
9 от ЗМВР, изрично предвиждаща делегация на министъра на вътрешните
работи относно редът за организацията, разпределянето, отчитането на работното
време на държавните служители към МВР чрез издадената от него наредба по тези
въпроси - Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., както и разпоредбите на чл.179
ал.3 и ал.4 от ЗМВР, също предвиждащи делегация на м-ра на вътрешните работи
относно определянето на условията, реда и размера на допълнителните
възнаграждения за нощен труд чрез издадените от него Наредба № 8121з-908 от
2.08.2018 г. (отм.) и понастоящем действащата НАРЕДБА № 8121з-1059 от
26.09.2019 г. (oбн., ДВ, бр. 78 от 4.10.2019 г., в сила от 4.10.2019 г.) и съответно
Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017г. Т. е. не е налице нормативна празнота,
която да налага субсидиарното приложение на НСОРЗ, на която се позова ищецът.
Тук също така следва да се отбележи, че в МВР е разрешено полагане на 8
часа нощен труд за разлика от другите държавни служители, на които е разрешено
полагането на 7 часа нощен труд. Това води до неприложимост на посочения в чл.9
ал.2 от НСОРЗ коефициент, тъй като същият се получава от съотношението на 8 ч.
дневен труд към 7 ч. нощен труд (чл.140 от КТ). Ако се извърши заместване по
посоченото съотношение, за служители на МВР същото ще е 8 ч. дневен труд към 8
ч. нощен труд (чл.187 ал.3 от ЗВМР), при което се получава коефициент 1. В
такъв случай отработените часове нощен труд отново биха били същия брой, т.е.
няма да се стигне до отработено над установеното работно време.
Следователно не е налице основание и недопустимо е преобразуване на
нощните работни часове в дневни с коефицент 1.143 съгл. чл.9 ал.2 от НСОРЗ,
поради което не може да се приеме за доказано полагането на извънреден труд от
ищеца Яннев вследствие на такова превръщане по НСОРЗ, което да обоснове
присъждане на претендираното от него допълнително възнаграждение за извънреден
труд в размер на 1293.10 лв., дължимо за периода от 26.08.2016г. до 26.08.2019г.
В случая също така липсват както доказателства,
така и твърдения ищецът да е работил на смени, превишаващи заложените 12 часа
за смяна, които да не са му били заплатени от ответната дирекция. Освен това преобразуването
на нощните работни часове в дневни не би могло да обоснове извод за реално осъществен
извънреден труд – труд над установеното работно време, тъй като самото
увеличаване по този начин на броя отработени часове не отговаря и не съответства
на действително отработени часове, а би могло само да съставлява основание за
заплащане на по-големи по размер допълнителни възнаграждения за нощен труд и то
само при положение, че такова преобразуване на нощни в дневни работни часове бе
допустимо.
Гореизложените мотиви обуславят
отхвърлянето на иска по чл.178 ал.1, т.3, вр. чл.187 ал.5, т.2 от ЗМВР,
предявен за сумата от 1293.10 лв., представляваща допълнително възнаграждение
за извънреден труд, като неоснователен.
Неоснователността на главния иск
по чл.178 ал.1, т.3, вр. чл.187 ал.5, т.2 от ЗМВР води до неоснователност и на
обусловения от неговия изход акцесорен иск
по чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане
на сумата от общо 221.18 лв., представляваща лихва за забава върху главницата
от общо 1293.10 лв. – допълнително възнаграждение за извънреден труд, считано
от падежа на всяко дължимото тримесечно плащане до 25.08.2019г. Такава
мораторна лихва би се дължала единствено в случай на доказано неизпълнение на
задължението на ответника да заплати дължимите на ищеца допълнителни
възнаграждения за извънреден труд, което не се установи по делото. С оглед на
това като неоснователен следва да се отхвърли и искът по чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Предвид изложеното и по същите съображения в полза на ищеца не се следва
и законната лихва върху главницата от 1293.10 лв., считано от
предявяване на иска на 26.08.2019г. до окончателното изплащане.
По разноските:
На основание чл.78 ал.8 от ГПК, вр.
чл.37 от ЗПП и чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната ОД на
МВР-гр.Хасково в размер на 100 лв.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,
ал.3 от ГПК следва разноските за юрисконсултско възнаграждение, направени от
ответника ОД на МВР-гр.Хасково, в размер на 100 лв. да бъдат присъдени в тежест на ищеца Я..
Предвид неоснователност на исковете
в полза на ищеца не се дължат разноски по делото.
Държавните такси по делото и
разноските за вещо лице следва да останат за сметка на съда съгласно чл.83,
ал.3 от ГПК и чл.126 от ЗДС, както и с оглед т.23 от ТР по т.д.№6/2012г. на ВКС,
предвид отхвърлянето на предявените искове като неоснователни и с оглед безплатността
на производствата за държавните служители в МВР по граждански дела, свързани с
техните служебни правоотношения.
Водим от горното и на основание
чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Я.Г.Я.
с ЕГН:**********, с адрес *** против ответника ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР -
ХАСКОВО, с адрес: гр.Хасково, бул. „България” №85, представлявана от Директора А.
Ц..Г., иск с правно основание по чл.178 ал.1, т.3, вр. чл.187 ал.5, т.2 от ЗМВР
за осъждане на ответника ОД на МВР-гр.Хасково
да заплати на ищеца Я.Г.Я. сумата от 1293.10
лв., представляваща допълнително
възнаграждение за извънреден труд за периода от 26.08.2016г. до 26.08.2019г.,
ведно със законната лихва върху тази
сума от предявяване на иска на 26.08.2019г. до окончателното плащане, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Я.Г.Я.
с ЕГН:**********, с адрес *** против ответника ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР -
ХАСКОВО, с адрес: гр.Хасково, бул. „България” №85, представлявана от Директора А.
Ц..Г., иск с правно основание по чл.86 ал.1 от ЗМВР за осъждане на ответника ОД на МВР-гр.Хасково да заплати на ищеца Я.Г.Я.
сумата от общо 221.18 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от
общо 1293.10 лв. – допълнително възнаграждение за извънреден труд, считано от падежа
на всяко дължимото тримесечно плащане до 25.08.2019г., като неоснователен.
ОСЪЖДА ищеца Я.Г.Я. с ЕГН:**********,
с адрес ***, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, да заплати на ответника ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ХАСКОВО, с адрес: гр.Хасково, бул. „България” №85,
представлявана от Директора А. Ц..Г.,
направените по делото разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Хасково в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия: