№ 1086
гр. Благоевград, 08.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500697 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производство е по чл.274, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 413, ал.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба подадена от „ПИБ“ АД, с ЕИК
****************, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Д.Ц.“ № 37,
представлявано от законните представители, чрез пълномощника юрисконсулт Д.Ф.Г.
срещу Разпореждане № 1207/23.06.2022г. постановено по ч.гр.д.№ 649/2022г. по описа на
РС С., в частта с която е отхвърлено заявлението на банката за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК и въз основа на нея изпълнителен лист против длъжника И. Д.
за заплащане на сумата от 1791,65 лв. непогасена възнаградителна лихва, /лихва за редовен
дълг/ за периода от 17.11.2020г. до 30.10.2021г., вкл. и за сумата от 507,49 лв. обезщетение за
забава за просрочените плащания /наказателна лихва/, начислена съгласно раздел II, т.14 от
договора за периода от 17.11.2020г. до 30.10.2021г. вкл.
Излага се в жалбата, че постановеното разпореждане в обжалваната му част е неправилно
и незаконосъобразно. Поддържа се, че липсва законово положение, което да задължава
банката да обяви автоматично предсрочна изискуемост за настъпила точно на следващия
ден след изтичане на предоставения срок за доброволно изпълнение. Посочва се, че с
изпратената покана банката ясно и недвусмислено е известила длъжника, че ако в
предвидения 7 – дневен срок не погаси задълженията си, ще счита ползвания кредит за
предсрочно изискуем. Конкретната дата на която след изтичане на срока за доброволно
изпълнение предсрочната изискуемост ще бъде отразена в счетоводната система на банката
е въпрос на обективни обстоятелства.
Навежда се, че претендираните със заявлението суми са договорени съответно в т.4 и т.14
от процесния договор за банков кредит. Претендираното обезщетение за забава произтичащо
от договорената в т.14 последица при неизпълнение на задълженията по договора, се дължи
считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска до окончателното
изплащане на просрочените суми.
Сочи се, че в представеното извлечение от счетоводните книги за посочените в него
периоди на забава, банката е начислила наказателни лихви – обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху просрочените суми, съгласно падежа им по погасителен план,
като същото се дължи до окончателното изплащане на сумите. В заявлението е
претендирано и изчислено до датата на подаването му, като след тази дата е претендирана
законна лихва.
1
Предвид изложеното се иска да бъде отменено обжалваното разпореждане, в частта с
която са отхвърлени претенциите на банката за описаните вземания и да бъде разпоредено
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за същите.
Препис от частната жалба не е връчен на длъжника по аргумент от чл.413, ал.2 от ГПК.
Въззивният съд, като провери данните по делото, констатира следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на
обжалване, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по
същество е неоснователна.
От данните по ч.гр.д.№649/2022г. по описа на РС-С., се установява следното:
Производството по делото е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, подадено от заявителя
(понастоящем частен жалбоподател) „ПИБ“ АД, с ЕИК **************** срещу длъжника
И. И. Д., с ЕГН ********** за следните суми: 27 944,19 лв.- просрочена главница; 1791,65
лв., непогасена възнаградителна лихва /лихва за редовен дълг/ начислена съгласно раздел II,
т.4 от Договор № 000 LD – R- 044794 /16.07.2018г. за банков кредит, за периода от
17.11.2020г. до 30.10.2021г. вкл.; 507,40 лв. непогасено обезщетение за забава за
просрочените плащания /наказателна лихва/, начислена съгласно раздел II, т.14 от договора
за периода от 17.11.2020г. до 30.10.2021г. вкл., 31,05 лв. законна лихва начислена на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за периода от 01.11.2021г. до 04.11.2021г. включително и
законна лихва върху главницата за периода от 05.11.2021г. до изплащане на вземането.
С обжалваното Разпореждане №1207/23.06.2022г., Районен съд С.
е отхвърлил заявлението в частта относно две от заявените суми: сумата от 1791,65 лв.
непогасена възнаградителна лихва, /лихва за редовен дълг/ за периода от 17.11.2020г. до
30.10.2021г., вкл. и за сумата от 507,49 лв. обезщетение за забава за просрочените плащания
/наказателна лихва/, начислена съгласно раздел II, т.14 от договора за периода от
17.11.2020г. до 30.10.2021г. вкл.
Първоинстанционният съд е приел, че искането за заплащане на тези суми след
24.08.2021г. /датата на настъпване на изискуемостта на кредита до 30.10.2021г. вкл.
протИ.речи на закона, тъй като тези лихви се дължат до обявяване на кредита за предсрочно
изискуем след което върху изискуемата главница е дължима само лихва за забава. Изложил
е, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 24.08.2021г. след изтичане на срока за
доброволно изпълнение по получената от длъжника покана – уведомление. Отнасянето на
кредита в просрочие в счетоводните записвания на кредитора на 01.11.2021г. е
незаконосъобразно. Съдът е посочил, че в заповедното производство, поради липса на
специални знания съдът не е в състояние на база представените документи да определи
размера на дължимата договорна и санкционна лихва за периода от 17.11.2020г. до
24.08.2021г. /датата на предсрочната изискуемост/ поради което е отхвърлил в цялост
направеното искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за договорна
и наказателна лихва.
За останалите суми по заявлението, съдът е издал Заповед №414/23.06.2022г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и въз основа
на нея изпълнителен лист.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното разпореждане е валидно, допустимо
и правилно.
От писмените доказателства, представени със заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК, се установява следното:
Между частния жалбоподател „ПИБ“ АД, с ЕИК **************** и длъжника И. И. Д. е
сключен Договор №000LD-R-044794 за банков кредит, при Общи условия, които са
неразделна част от договора. Погасяване на задължението от страна на длъжника се
осъществява съгласно погасителен план. Срокът на кредита е 77 месеца, а размерът на
месечната вноска – 648,42лв.
Представено е извлечение от счетоводните книги на заявителя, което съдът намира, че е
редовно от външна страна. От същото се установява, че кредитополучателя е в забава от
2
17.11.2020г., с оглед на което кредиторът е обявил кредитът за предсрочно изискуем с
покана връчена на длъжника на 16.08.2021г. Със същата е даден седемдневен срок за
доброволно изпълнение след изтичане на който кредитът се счита изцяло и предсрочно
изискуем. Срокът за доброволно изпълнение е изтекъл на 23.08.2021г., поради което на
24.08.2021г. е настъпила предсрочна изискуемост за вземанията по договора.
В ТР № 3/2017г. е прието, че уговорената в договора лихва е възнаграждение за
предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора. Предсрочната
изискуемост има гаранционно – обезпечителна функция съгласно чл.71 ЗЗД, независимо че
съдържа и елемент на санкция. Изменението на договора поради неизправност на
заемополучателя има за последица загуба на преимуществото на срока при погасяване на
задължението (чл.70, ал.1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска
изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него риск
преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което
уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване на
предсрочната изискуемост, не се дължи. Уредбата на предсрочната изискуемост по договора
за банков кредит в чл.432, ал.1 ТЗ е изрична относно размера на вземането на кредитора -
„предсрочно връщане на сумата по кредита” и изключва заплащането на възнаграждение в
размер на уговорените за срока на договора лихви. Разграничение между предоставената
сума по кредита и дължимите суми при предсрочна изискуемост на вземането е направено
и в нормите на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции /изм. ДВ бр.59/2016г./ и
чл.46, ал.3 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители /ДВ бр.59/2016г./. С
волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост кредиторът иска изпълнение
веднага на основното задължение по договора - за връщане на заетата парична сума и
поставя длъжника в забава, поради което по правилото на чл.79, ал.1 ЗЗД искането за
изпълнение може да се кумулира с искане за обезщетение за забавата. Изпълнението на
длъжника след настъпване на падежа на безсрочното задължение е забавено и за периода от
настъпване на предсрочната изискуемост до плащането вредите на кредитора от
неизпълнението подлежат на обезщетяване. По правилото на чл.86, ал.1 ЗЗД на кредитора се
дължи обезщетение в размер на законната лихва или уговореното в договора мораторно
обезщетение, освен ако в специален закон не е предвидено друго.
В случая се претендират договорна и наказателна лихва по договора, за период и след
настъпване на предсрочната изискуемост на вземането, като въззивния съд намира, че
първоинстанционния съд правилно е отхвърлил заявлението на кредитора за същите с оглед
гореизложеното.
Предвид ограничения предмет на заповедното производство, размера на договорната и
наказателната лихва до датата на предсрочната изискуемост, до която се дължат същите
могат да се установят в исково производство, където посредством заключение на експерт,
ще се установи размера на дължимите суми. В представеното извлечение от сметки относно
неплатените суми и съответно в погасителния план са посочени различни размери на
претенциите за договорна лихва, което възпрепятства възможността същите да бъдат
изчислени до датата на предсрочната изискуемост на кредита и съответно за същите да бъде
издадена заповед по чл.417 от ГПК.
Предвид горното подадената частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Въз основа на изложеното, Окръжен съд Благоевград,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба подадена от „ПИБ“ АД, с ЕИК
****************, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Д.Ц.“ № 37,
представлявано от законните представители, чрез пълномощника юрисконсулт Д.Ф.Г.
срещу Разпореждане № 1207/23.06.2022г. постановено по ч.гр.д.№ 649/2022г. по описа на
РС С., с което е отхвърлено заявлението на банката за издаване на Заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК и въз основа на нея изпълнителен лист против длъжника И. Д. за заплащане
3
на сумата от 1791,65 лв. непогасена възнаградителна лихва, /лихва за редовен дълг/ за
периода от 17.11.2020г. до 30.10.2021г., вкл. и за сумата от 507,49 лв. обезщетение за забава
за просрочените плащания /наказателна лихва/, начислена съгласно раздел II, т.14 от
договора за периода от 17.11.2020г. до 30.10.2021г. вкл.
Указва на РС С., че следва да даде указания на заявителя по реда на чл.415, ал.1, т.3 от
ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4