№ 19358
гр. София, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. Л.
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. Л. Гражданско дело №
20241110175304 по описа за 2024 година
Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове по
чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.3 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, по чл.79, ал.1 ЗЗД и два
иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че с ответника са
обвързани договор за продажба на топлинна енергия, по силата на който се е
задължил и е доставял топлинна енергия в жилището му в гр.София,
ул.********************** през периода ноември 2021 - април 2023, и е
извършвал услугата дялово разпределение за периода май 2022 - октомври
2022 г. Ответникът се е задължил да плаща цената на топлинната енергия и
възнаграждението за дялово разпределение, но не е платил, изпаднал е в
забава и дължи главниците и обезщетение за забава. Ето защо, ищецът моли
да бъде осъден да му плати на осн. чл.79, ал.1, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.3
ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД следните суми: 3473,81 лв. – цена за топлинната
енергия за периода ноември 2021 - април 2023 г., 6,54 лв. - възнаграждение за
услугата дялово разпределение за периода май 2022 - октомври 2022 г.;
1145,57 лв.– обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.150, ал.1 ЗЕ за
периода 15.9.2021 - 11.12.2024 г. и 1,81 лв. – лихва върху сумата по чл.79, ал.
ЗЗД за периода 1.3.2022 – 11.12.2024 г. и разноските по дело.
1
Ответникът К. П. Л. с ЕГН ********** оспорва исковете по основание и
размер.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията (КЕВР). Според
чл.153, ал.1 ЗЕ Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 ЗЕ.
Ето защо, искът по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД е
обусловен от доказване от страна на ищеца на твърденията, че с ответника са
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия, реално доставените
количества и цената й. Обусловен е също така и от доказване от страна на
ответника – на твърдението, че са погасили задълженията си.
Ответникът не оспорва твърденията на ищеца. Възразяват единствено,
че е погасил задълженията си. Затова, както и предвид представените от
ищеца писмени доказателства, от които е видно, че ответникът е собственик
на процесния топлоснабден недвижим имот, следва да се приеме ищецът
доказа фактите, на които основава исковете си и са в негова доказателствена
тежест.
Не се спори между страните и по делото са представени доказателства-
платежни нареждания, от които личи, че ответникът е платил задълженията си
и по четирите иска. Това обстоятелство, е настъпило след подаване на
исковата молба и на осн. чл.235, ал.3 ГПК следва да се вземе предвид и
исковете – да се отхвърлят.
с изключение на обезщетението за направените от ищеца разноски,
както и законната лихва върху главните задължения по чл.150, ал.1, вр. чл.153,
ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.79, ал.1 ЗЗД за периода след подаване на
2
исковата молба, през който са направени двете плащания от ответника на
последната непогасена част от главницата по чл.150, ал.1 ЗЕ от 118,11 лв. – за
периода 08.5.2025 г. до 22.10.2025 г., поради което следва да бъде осъден за
тези задължения. Съдът изчисли по реда на чл.162 ГПК че законната лихва
върху задължението на ответника по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ГПК от
118,22 лв. за периода 08.5.2025 г. до 22.10.2025 г. е в размер на 7,51 лв.
Погасяването на претендираните от ищеца суми е настъпило след подаване на
исковата молба и на осн. чл.235, ал.3 ГПК следва да се вземе предвид и
исковете – да се отхвърлят.
Относно направените по делото разноски: На осн. чл.78, ал.1 ГПК
ответникът е задължен да плати на ищеца направените по делото разноски,
тъй като е дал повод за предявяването на исковете, което се установява от
забавата в изпълнението, която имплицитно се признава с плащането на
лихвите. Ето защо е задължен на това основание да плати на ищеца
обезщетение за направените по делото разноски изцяло – 185,11 лв. държавна
такса и 200,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът е внесъл по сметка на СРС държавна такса в по-висок размер от
дължимия – 200,00 лв., вместо 185,11 лв., поради което следва да му се укаже
възможността да поиска връщане на разликата – 14,89 лв.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника К. П. Л. с ЕГН ********** с гр.София,
ул.********************** да плати на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23 следните
суми
на осн. чл.214, ал.2 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД – 7,51 лв., представляваща
обезщетение за забава за плащане на сумата от 118,11 лв. по чл.150, ал.1, вр.
чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 08.05.2025 г. – 22.10.2025 г.,
когато изцяло е погасено главното задължение за цената на топлинна енергия
за топлоснабден обект на адрес в гр.София, ул.Сан Стефано 9, ет.1,
апартамент, аб. №202221 за периода ноември 2021 – април 2023 г. и
на осн. чл.78, ал.1 ГПК – 385,11 лв. – обезщетение за направените по
3
делото разноски, съразмерно на основателните части от исковете към момента
на предявяването им, за които ответникът е дал повод да бъдат предявени,
като
ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете за сумите както следва:
по осн. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – 3473,81 лв. -
претендирана като цената на топлинната енергия по договор за продажба на
топлинна енергия на собственика на топлоснабдения обект с адрес гр.София,
ул.********************** за периода ноември 2021 - април 2023 г.;
на осн. чл.79, ал. ЗЗД – 6,54 лв. - възнаграждение за услугата „дялово
разпределение“ по договор за продажба на топлинна енергия на собственика
на топлоснабдения обект с адрес гр.София, ул.********************** за
периода май 2022 - октомври 2022 г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба - 18.12.2024г. до изплащането на сумата;
на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД - 1145,57 лв. - обезщетение за забава за плащане
на сумата по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода
15.9.2021 - 11.12.2024 г., и
на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД – 1,81 лв., претендирана като обезщетение за
забава за плащане на сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 1.3.2022 –
11.12.2024г.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК
– с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4