Присъда по дело №165/2025 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 23
Дата: 4 юни 2025 г. (в сила от 20 юни 2025 г.)
Съдия: Павлина Тонева
Дело: 20254120200165
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 март 2025 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 23
гр. Горна Оряховица, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Павлина Тонева
при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова
и прокурора Г. Н.
като разгледа докладваното от Павлина Тонева Наказателно дело от общ
характер № 20254120200165 по описа за 2025 година
въз основа данните по делото и Закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. Т. Т., роден на ******* г. в гр. Стара Загора,
български гражданин, с постоянен адрес *******, понастоящем настанен в
ЦПЗ – Стара Загора с принудителна медицинска мярка по чл. 89, б. „б“ от НК,
със средно образование, разведен, управител на „****“ ООД гр. Стара Загора,
осъждан, ЕГН **********, ЛК № *****за НЕВИНЕН в това, че на 28.01.2025
г. в гр. Горна Оряховица, управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 320 ЦДИ 4 Матик“, с рег. № *****,
след употреба на наркотични вещества - амфетамин, установено по надлежния
ред с техническо средство орален наркотест „ Drug Test 5000“ с инвентарен №
ARPK-0009, като деянието е извършено повторно, поради което и на
основание чл. 304, пр. 3 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението по чл. 343б,
ал. 4, във вр. с ал. 3, пр. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия С. Т. Т., за НЕВИНЕН в това, че на 28.01.2025 г.
в гр. Горна Оряховица, без надлежно разрешително по смисъла на Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите държал наркотични
1
вещества - бледо-жълто кристално вещество с нетно тегло 0,59 грама с
наличие на метамфетамин и диметилсулфон (MSM), с процентно съдържание
на активен компонент- метамфетамин в него 39,4 % тегл. и на стойност 41,30
лв., представляваш високорисково наркотично вещество по смисъла на
Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, като случаят е маловажен, поради
което и на основание чл. 304, пр. 3 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението
по чл. 354а, ал. 5, във вр. с ал. 3, т. 1, пр. 1 от НК.
На основание чл. 354а, ал. 6, във вр. с чл. 53, ал. 2, б. „а“, пр. 1 от НК
ОТНЕМА в полза на държавата вещественото доказателство: 1 бледо жълт
кристално вещество с нетно тегло 0,59 грама, останало след изследването –
0,54 грама, описано като обект № 1 в протокол за извършена физико-
химическа експертиза № 75/05.02.2025 г. на сектор НТЛ при ОДМВР Габрово
- запечатан в прозрачен полиетиленов плик, с поставен печат на ВЛ при сектор
НТЛ-ЕКД 07-07, предадено в ЦМУ – София с Приемателно – предавателен
протокол № 108 485/18.03.2025 г. и ПОСТАНОВЯВА отнетото в полза на
държавата веществено доказателство ДА СЕ УНИЩОЖИ по реда, предвиден
в ЗКНВП и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО - 1 бр. полиетиленова торбичка
с червен кант тип „спейсбег“ и тестова лента на л. 34 от делото ДА СЕ
УНИЩОЖИ като вещ без стойност.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените на досъдебното
производство разноски в размер на 372,49 лв. (триста седемдесет и два лева и
четиридесет и девет стотинки) и направените в съдебното производство
разноски в размер на 290,00 лв. (двеста и деветдесет лева) ОСТАВАТ за сметка
на държавата.
Присъдата подлежи на обжалване или протест пред Окръжен съд –
Велико Търново в 15 - дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________

2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
по ПРИСЪДА по НОХД № 165/2025 г.
по описа на РС – Горна Оряховица

Обвинението на Районна прокуратура – Велико Търново, ТО – Горна
Оряховица е срещу С.Т.Т. от гр. Стара Загора, с ЕГН **********, за това, че:
1. На 28.01.2025 г. в гр. Горна Оряховица, управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 320 ЦДИ 4 Матик“, с
рег. № ******, след употреба на наркотични вещества - амфетамин,
установено по надлежния ред с техническо средство орален наркотест „Drug
Test 5000“ с инвентарен № ARPK-0009, като деянието е извършено повторно –
престъпление по чл. 343б, ал. 4, във вр. с ал. 3, пр. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от
НК.
2. На 28.01.2025 г. в гр. Горна Оряховица, без надлежно разрешително по
смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
държал наркотични вещества - бледо-жълто кристално вещество с нетно тегло
0,59 грама с наличие на метамфетамин и диметилсулфон (MSM), с процентно
съдържание на активен компонент- метамфетамин в него 39,4 % тегл. и на
стойност 41,30 лв., представляващ високорисково наркотично вещество по
смисъла на Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, като случаят е
маловажен – престъпление по чл. 354а, ал. 5, във вр. с ал. 3, т. 1, пр. 1 от НК.
ПРОКУРОРЪТ сочи, че в хода на досъдебното производство и до
изготвяне на обвинителния акт, в разследващия орган и в наблюдаващия
прокурор не са се породили съмнения относно вменяемостта на подсъдимия.
Предвид заключението на назначената и изслушана съдебно – психиатрична
експертиза, съгласно което към момента на извършване на деянието Т. не е
могъл да ръководи постъпките си, което изключва неговата вменяемост,
предлага съдът да прекрати производството по делото.
СЛУЖЕБНИЯТ ЗАЩИТНИК на подсъдимия – адв. Р. И. от ВТАК счита,
че от събраните по делото доказателства и най – вече заключението на
съдебно – психиатричната експертиза, което е обективно и обосновано следва
единственият правилен и възможен съдебен акт, а именно съдът да се
произнесе с присъда, с която да признае подсъдимия за невиновен и го
оправдае по двете обвинения, тъй като същият не може да носи наказателна
отговорност.
ПОДСЪДИМИЯТ С.Т.Т. дава обяснения. Признава, че е извършил
деянията, за които е обвинен. Твърди, че има диагноза и е лекуван в болницата
в Раднево, но е излекуван. Съдията в Стара загора му дал още един шанс, а в
съда му казали, че делото за лечение е прекратено. По-късно му се обадили от
диспансера в Стара Загора и тогава разбрал, че има определение на съда в
Стара Загора, с което е осъден да влезе шест месеца в диспансера в Стара
1
Загора, но не го е получил и идва от домашния си адрес. Моли съда да го
оправдае или да прекрати съдебното производство и да бъде амнистиран.
СЪДЪТ, след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
от фактическа страна следното:
С.Т.Т. е роден на *****г. в гр. Стара Загора, български гражданин, с
постоянен адрес **********, със средно образование, разведен, управител на
„*****“ ООД гр. Стара Загора. Т. е осъждан със споразумение №
10/08.12.2022 г. по НОХД № 100/2022 г. по описа на РС – Трявна, с което е
признат за виновен за извършено на 30.04.2022 г. престъпление по чл. 343б, ал.
3, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и му е наложено наказание шест месеца
лишаване от свобода, като на основание чл. 55, ал. 3 от НК не се налага
наказанието глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от
свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е
отложено за срок от три години, считано от влизане на споразумението в сила.
На основание чл. 343г, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е наложено наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца, като на
основание чл. 59, ал. 4 от НК се приспада времето, през което е бил лишен по
административен ред със ЗППАМ № 22-22-0360-000016/30.04.2022 г. на
Началника на РУ – Трявна, от възможността да упражнява това право, считано
от 30.04.2022 г. Признат е за виновен за извършено на 30.04.2022 г.
престъпление по чл. 354а, ал. 5, във вр. с ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК и му е
наложено наказание глоба в размер на 800 лева. На основание чл. 23, ал. 1 от
НК е определено едно общо наказание, най – тежкото измежду наложените в
размер на шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от
НК изпълнението му е отложено за срок от три години, считано от влизане на
споразумението в сила. На основание чл. 23, ал. 2 от НК към определеното
общо наказание лишаване от свобода е присъединено наказанието лишаване
от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца. На основание чл.
23, ал. 3 от НК към определеното общо наказание лишаване от свобода е
присъединено наказанието глоба в размер на 800 лева. Споразумението е
влязло в законна сила на 08.12.2022 г. На същия ден Тотев заплатил по сметка
на РС – Трявна наложената глоба.
Подсъдимият е придобил правоспособност да управлява МПС,
категория В на 16.01.1996 г. Има наложени множество наказания с
наказателни постановления и фишове за нарушения по ЗДвП. 6 пъти за му
налагани ПАМ.
Към 28.01.2025 г. Т. бил женен за Л. Л. Т., с която има две деца.
На 28.01.2025г., в гр. Горна Оряховица, Т. управлявал собствения си лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 320 ЦДИ 4 Матик“, с рег. №
*******. Бил спрян за извършване на полицейска проверка от полицейските
служители от РУ - Горна Оряховица Т. Д. и Т.Д. Последните установили
самоличността му и факта, че не носи СУМПС. Т. бил поканен в сградата на
2
РУ - Горна Оряховица за тестване с техническо средство орален наркотест
„Drug Test 5000“ с инвентарен № ARPK-0009. При тестването уредът отчел
наличие на амфетамин /л. 43-47/. Издаден бил талон за изследване /л. 48/ и Т.
бил придружен до ФСМП – Горна Оряховица за медицинско изследване /л.
49/, но той се съгласил с показанията на уреда и не дал кръв за химическо
изследване. Т. заявил, че е употребил „пико“ и че в автомобила си, на предна
дясна седалка, държал малко „пико“, което било негово, за лична употреба.
Извършено било претърсване и изземване в условията на неотложност
/л. 16-23/, като Т. посочил нишата на пода между шофьорска седалка и лява
колона на л.а „Мерцедес“, модел „МЛ 320 ЦДИ 4 Матик“, с рег. № ******, от
където била иззета като ВД 1- 1 бр. полиетиленова торбичка с червен кант тип
„спейсбег“, съдържаща мръсно бяла ронлива субстанция, както и лекия
автомобил.
Извършен бил оглед на ВД на мръсно бялата ронлива субстанция /л. 24-
26/, като при тестване с полеви наркотест, същата реагирала на метамфетамин.
От заключението на назначената физико-химическа експертиза на НТЛ
при ОДМВР - Габрово, отразено в Протокол № 75/2025 г. се установява, че в
изследвания обект има наличието на метамфетамин и диметилеулфон (MSM)
с нетно тегло 0,59 грама, с процентно съдържание на активен компонент-
метамфетамин в него 39,4 % тегл. и на стойност 41,30 лв.
Остатъкът на изследвания обект е предаден в ЦМУ – София с
Приемателно – предавателен протокол № 108 485/18.03.2025 г. /л. 66/.
Съгласно заключението на назначената съдебно – оценъчна експертиза
справедливата пазарна цена на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ
320 ЦДИ 4 Матик“, с рег. № ***** към 28.01.2025 г. Е 10 889 лева.
С постановление от 05.03.2025 г. прокурорът върнал лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „МЛ 320 ЦДИ 4 Матик“, с рег. № *****, който е
СИО и контактен ключ към него.
От представените по подсъдимия в хода на съдебното следствие
писмени доказателства се установява, че в периода от 2022 г. до 2024 г. са
направени три предложения от прокурори в РП – Стара Загора до РС – Стара
Загора за задължително настаняване и лечение на подсъдимия. С определение
№ 499/29.03.2024 г. по ЧНД № 916/2024 г. на РС – Стара Загора е постановена
принудителна медицинска мярка по отношение на С.Т. Т., страдащ от
„Налудно разстройство вследствие комбинирана употреба или употреба на
психоактивни вещества“, по чл. 89, б. „в“ от НК, а именно принудително
лекуване в Държавна психиатрична болница „Д-р Георги Кисьов“ гр. Раднево.
С постановление от 18.12.2024 г. на прокурор при РП – Стара Загора на
основание чл. 243, ал. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 5 от НПК е прекратено ДП №
1228-зм-152/2024 г. по описа на сектор „ПП“ при ОДМВР – Стара Загора за
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. На 24.03.2025 г. прокурорът е направил
предложение до съда да постанови по отношение на С.Т.Т. принудителна
медицинска мярка по чл. 89, б. „б“ от НК.
От писмо на Държавна психиатрична болница „Д-р Георги Кисьов“ гр.
3
Раднево изх. № 2291/30.04.2025 г. и писмо на „Център за психично здраве –
Стара Загора“ ЕООД изх. № 404/30.04.2025 г. се установява, че С. Т. Т. е бил на
принудително лечение по чл. 89, б. „в“ от НК по ЧНД № 916/2024 г. в
Държавна психиатрична болница „Д-р Георги Кисьов“ гр. Раднево от
08.03.2024 г. до 31.07.2024 г. и на задължително лечение двукратно в „Център
за психично здраве – Стара Загора“ ЕООД за периода 04.05.2022 г. –
04.07.2022 г. и 20.03.2023 г. – 05.06.2023 г. с диагноза: Персистиращо налудно
разстройство. Разстройство вследствие комбинирана употреба на
психоактивни вещества – стимуланти и марихуана.
Съгласно заключението на назначената в хода на съдебното следствие
служебно от съда съдебно – психиатрична експертиза, изготвено от вещо лице
психиатър д-р К. А., неоспорено от страните и възприето от съда като
компетентно и обосновано, С. Т. Т. е с Персистиращо налудно разстройство.
Разстройство в резултат на комбинирана употреба на психоактивни вещества.
Стимуланти и марихуана. Вредна употреба, което протича като
продължително разстройство на съзнанието, изключващо вменяемостта му. Т.
епизодично приема наркотични вещества, които обострят допълнително
състоянията на неспокойствие, враждебност и агресивност, при които е опасен
за себе си и за околните и е наложително спрямо него да бъде постановена
принудителна медицинска мярка в обикновено психиатрично заведение,
каквото е ЦПЗ -Стара Загора. С оглед психичното и физическо състояние на С.
Т. Т. към 28.01.2025 г. не е могъл правилно да възприема фактите, които имат
значение по делото и да дава достоверни обяснения за тях поради
нарушенията на психо-сензорния синтез, параноидните налудности и
нарушената критичност. С. Т. Т. към 28.01.2025 г. и към настоящия момент
формално разбира свойството и значението на извършеното и не е в състояние
да ръководи постъпките си, които са налудно мотивирани и повлияни от
употребата на амфетамин, поведението му е неподредено и нецеленасочено.
В съдебно заседание вещото лице д-р А. сочи, че поддържа даденото
заключение. Има разлика между Персистиращо налудно разстройство и
Биполярно афективно разстройство. Получила е препис от определението на
съда в Стара Загора и е видяла посочената диагноза - Биполярно афективно
разстройство, но това било вече след като била изготвила експертизата, макар,
че нейното наблюдение говори по-скоро за диагнозата Биполярно афективно
разстройство. Експертизата е изготвила, въз основа на писмените
доказателства, които са приложени по делото. В психиатрията не са точно
ограничени диагнозите, по-скоро се поставят симптоматично, като налудното
разстройство е изява на психотичност на параноидни налудности и
халюцинации, които могат да фигурират и в една мания или депресия при
Биполярно афективно разстройство. Биполярното афективно разстройство
изключва вменяемостта, тъй като е продължително разстройство на
съзнанието. Когато се появяват оплакванията, обичайно с течение на времето
може да настъпят някакви промени и диагнозите не могат да бъдат
категорични, както при него е описано и са започнали проявите с едно
Персистиращо налудно разстройство, което с течение на времето са се
оформили такива епизоди на мания с психотична симптоматика, което говори,
4
че правилната диагноза е Биполярно афективно разстройство. Едната
диагноза не изключва другата.
С определение № 523/24.04.2025 г. по ЧНД № 860/2025 г. по описа на РС
– Стара Загора е постановена принудителна медицинска мярка по чл. 89, б. „б“
от НК по отношение на С. Т. Т., страдащ от „Биполярно афективно
разстройство“, а именно принудително лекуване в ЦПЗ – Стара Загора за срок
от шест месеца в стационарна форма на лечение. Определението е влязло в
сила на 03.05.2025 г. Към датата на приключване на съдебното следствие –
04.06.2025 г. определението на съда не е изпълнено.
Горната фактическа обстановка се установи от обясненията на
подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие, от показанията на
свидетелите Т. Д. Д. и Т. М. Д., които съдът кредитира като последователни,
логични и безспристрастни, от заключението на физико-химическа експертиза
на НТЛ при ОДМВР - Габрово, отразено в Протокол № 75/2025 г.,
заключението на съдебно – оценъчната експертиза, заключението на съдебно –
психиатричната експертиза, неоспорени от страните и възприети от съда като
компетентни и обосновани, както и от останалите, приложени по делото
писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
по несъмнен начин, че на 28.01.2025 г. подсъдимият С. Т. Т. в гр. Горна
Оряховица, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „МЛ 320 ЦДИ 4 Матик“, с рег. № ****** след употреба на
наркотични вещества - амфетамин, установено по надлежния ред с техническо
средство орален наркотест „Drug Test 5000“ с инвентарен № ARPK-0009, като
деянието е извършено повторно, с което е осъществил от обективна страна
състава на престъпление по чл. 343б, ал. 4, във вр. с ал. 3, пр. 1, във вр. с чл.
28, ал. 1 от НК.
Безспорно е установено управлението от подсъдимия на лекия
автомобил, оценено като всички действия или бездействия с механизмите или
приборите на моторни превозни средства или машини, както и
задължителните разпореждания на оправомощеното лице, независимо дали
превозното средство или машината е в покой или в движение, когато тези
действия са свързани с опасност от настъпване на съставомерни последици
Постановление № 1 от 17.01.1983 год. по н.д. № 8/ 82 год., Пленум на ВС; Р №
233/ 1976 год., III н.о. на ВС и Р № 142/ 1980 год., III н.о. на ВС/. Безспорно е
установено, че подсъдимият е управлявал МПС след употребата на
наркотични вещества. Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП редът, по който се
установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни
превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра
на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
5
правосъдието. Това е редът съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. на
Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и
Министъра на правосъдието за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техните аналози.
Съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредба 1/2017 г. употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване на
технически средства и медицински изследвания, а ал. 1 указва, че с нея се
урежда редът, по който се установява употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози от водачите на моторни превозни средства,
трамваи и самоходни машини. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 предвижда, че при
извършване на проверка на място от контролните органи употребата на
наркотични вещества или техни аналози се установява с тест, а чл. 5, ал. 1 - че
при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водача за
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се извършва проверка
с тест. В този смисъл, чрез използвания в случая „Drug Test 5000“ с
инвентарен № ARPK-0009 e установена употребата на наркотични вещества
от С.Т. Спазен е редът на Наредбата и относно съставяне на протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества и
попълването на талон за изследване по образец. Подсъдимият е съпроводен до
ФСМП гр. Горна Оряховица, където пред медицинско лице е отказал даването
на проба. В тези случаи чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1/2017 г. предвижда, че се
приемат отчетените показания от техническото средство. Амфетаминът е
наркотично вещество, класифицирано в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични - „Списък І - Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“. Поради изложеното,
употребата на наркотични вещества от подсъдимия се явява безспорно
доказана по предвидения за това ред в българското законодателство.
Ирелевантно се явява в случая дали водачът се е чувствал повлиян от
наркотичните вещества, дали се е чувствал нормално и оценява поведението
си като адекватно, дали е спазвал правилата за движение и е оказвал
съдействие на полицейските органи при извършената проверка.
Престъплението е формално, на просто извършване, тъй като за
съставомерността на деянието законът не изисква настъпването на други
общественоопасни последици извън самото деяние - управление на моторно
превозно средство след употреба на наркотично вещество, което е безспорно
установено по делото. От една страна в българското законодателство е
възприет принципа за „нулева толерантност“, т. е. забранява се шофиране при
употреба на забранена контролирана субстанция, като е необходимо да се
докаже единствено присъствието й /всяка откриваема концентрация
съобразно аналитичните граници на откриване на съответния инструментален
метод в орална течност /полеви устройства или кръв /лабораторен
потвърдителен анализ/, без да е необходимо да се доказва дали водачът е бил
6
под въздействието на тази субстанция към момента на шофирането. При
възприемане на този подход законодателят е имал предвид научно
установените промени в съзнанието на водача при употребата на наркотични
вещества, поради което не е необходимо доказване на конкретното им
проявление в поведението на дееца. Визира се именно откриваема
концентрация съобразно „аналитичните граници на откриване на съответния
инструментален метод“. На практика това означава, че използваните тестове
са разработени и съобразени за изследване на шофьори, т. е. те търсят
употреба в кратък период от време и показват положителен резултат над
концентрация, която е приета за опасна за водачи. А и доколкото използват за
изследване като биологична проба именно орална течност, в която /както и в
кръвта метаболитите на употребените наркотични вещества се откриват за
най-кратък период от време от употребата, то положителната проба на теста
неминуемо предполага повлияване способността на водача за безопасно
управление на МПС. Поради изложеното за съставомерността на деянието е
без значение били ли са налице и констатирани ли са от околните признаци на
повлияване или не, още по-малко какви са били субективните усещания на
водача за въздействие от употребата им /а в конкретния случай се касае за
употреба на амфетамин /. Наличието на индикация за употреба на наркотично
вещество, констатирана в оралната течност /в случая/, вече свидетелства за
промени в съзнанието, който влияят върху способността за шофиране, а оттам
и за поставяне в опасност на живота и здравето на останалите участници в
движението, както и за имуществото им. Т. е. деянието притежава основното
неюридическо свойство да е обществено опасно. Поради изложеното липсва
основание да се приеме, че е възможно поради малозначителност, деянието да
не е общественоопасно или да е с явно незначителна степен на обществена
опасност, за да не съставлява престъпление /чл. 9, ал. 2 от НК/.
Деянието подсъдимият е извършил повторно по смисъла на чл. 28, ал. 1
от НК – след като е осъждан с влязло в сила на 08.12.2022 г. споразумение №
10/08.12.2022 г. по НОХД № 100/2022 г. по описа на РС – Трявна за
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
по несъмнен начин и, че на 28.01.2025 г. подсъдимият С. Т. Т. без надлежно
разрешително по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества
и прекурсорите държал наркотични вещества - бледо-жълто кристално
вещество с нетно тегло 0,59 грама с наличие на метамфетамин и
диметилсулфон (MSM), с процентно съдържание на активен компонент-
метамфетамин в него 39,4 % тегл. и на стойност 41,30 лв., представляващ
високорисково наркотично вещество по смисъла на Приложение № 1 към чл.
3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, като случаят е маловажен, с което е осъществил от обективна
страна състава на престъпление по чл. 354а, ал. 5, във вр. с ал. 3, т. 1, пр. 1 от
НК.
Деянието във формата „държане” е установено от обясненията на Т. и
7
показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира като логични и
безпристрастни, от заключението на физико-химическата експертиза
експертиза и приложените по делото писмени доказателства.
Съгласно чл. 7 от ЗКНВП е забранено пренасянето и съхраняването на
наркотични вещества от лица без лицензия по смисъла на закона. Чл. 30 от
ЗКНВП забранява съхраняването и притежаването на наркотични вещества от
списъка по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП. Безспорно установено е, и че Т. не
притежава надлежно разрешение за държане на наркотични вещества.
Намирането у някого на наркотични вещества, за които няма надлежно
разрешение е достатъчно да възникне наказателна отговорност за държането
им. Без значение за съставомерността е времетраенето на фактическата власт
върху предмета на деянието.
Съвкупната преценка на всички релевантни обстоятелства - малкото
количество на предмета на престъплението и ниската му стойност сочи на
незначителност на конкретната степен на обществена опасност на деянието и
вредните последици. Изложеното мотивира съда да приеме, че случаят се
явява маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.
От приетите по делото писмени доказателства и заключението на
назначената и изслушана съдебно – психиатрична експертиза безспорно се
установи, че С. Т. Т. е с Персистиращо налудно разстройство. Разстройство в
резултат на комбинирана употреба на психоактивни вещества. Стимуланти и
марихуана. Вредна употреба, което протича като продължително разстройство
на съзнанието, изключващо вменяемостта му. С оглед психичното и физическо
състояние на С. Т. Т. към 28.01.2025 г. не е могъл правилно да възприема
фактите, които имат значение по делото и да дава достоверни обяснения за тях
поради нарушенията на психо-сензорния синтез, параноидните налудности и
нарушената критичност. С. Т. Г. към 28.01.2025 г. и към настоящия момент
формално разбира свойството и значението на извьршеното и не е в състояние
да ръководи постъпките си, които са налудно мотивирани и повлияни от
употребата на амфетамин, поведението му е неподредено и нецеленасочено. Т.
епизодично приема наркотични вещества, които обострят допълнително
състоянията на неспокойствие, враждебност и агресивност, при които е опасен
за себе си и за околните и е наложително спрямо него да бъде постановена
принудителна медицинска мярка в обикновено психиатрично заведение,
каквото е ЦПЗ - Стара Загора.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от НК не е наказателноотговорно лицето, което
действува в състояние на невменяемост - когато поради умствена недоразвитост или
продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира
свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си.
Безспорно се установи, че подсъдимият страда от Персистиращо
налудно разстройство. Разстройство в резултат на комбинирана употреба на
психоактивни вещества. Стимуланти и марихуана. Вредна употреба, което
протича като продължително разстройство на съзнанието и към 28.01.2025 г. и
към настоящия момент формално разбира свойството и значението на
8
извьршеното и не е в състояние да ръководи постъпките си, т.е. към датата на
извършване на деянията С. Т. е действал в състояние на невменяемост и те не
могат да му се вменят във вина.
С оглед изложеното съдът приема, че извършените на 28.01.2025 г.
деяния не са извършени от С. Т. Т. виновно, поради което го призна за
НЕВИНЕН и на основание чл. 304, пр. 3 от НПК го ОПРАВДА по
обвинението по чл. 343б, ал. 4, във вр. с ал. 3, пр. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК
и по обвинението по чл. 354а, ал. 5, във вр. с ал. 3, т. 1, пр. 1 от НК.
Предвид влязлото в сила на 03.05.2025 г. определение № 523/24.04.2025
г. по ЧНД № 860/2025 г. по описа на РС – Стара Загора, с което е постановена
принудителна медицинска мярка по чл. 89, б. „б“ от НК по отношение на С. Т.
Т., а именно принудително лекуване в ЦПЗ – Стара Загора за срок от шест
месеца в стационарна форма на лечение съдът прие, че не следва да се
произнася съгласно чл. 34 от НК.
На основание чл. 354а, ал. 6, във вр. с чл. 53, ал. 2, б. „а“, пр. 1 от НК
съдът постанови отнемане в полза на държавата на вещественото
доказателство: 1 бледо жълт кристално вещество с нетно тегло 0,59 грама,
останало след изследването – 0,54 грама, описано като обект № 1 в протокол
за извършена физико-химическа експертиза № 75/05.02.2025 г. на сектор НТЛ
при ОДМВР Габрово - запечатан в прозрачен полиетиленов плик, с поставен
печат на ВЛ при сектор НТЛ-ЕКД 07-07, предадено в ЦМУ – София с
Приемателно – предавателен протокол № 108 485/18.03.2025 г., като отнетото
в полза на държавата веществено доказателство да се унижощи по реда,
предвиден в ЗКНВП и подзаконовите нормативни актове по неговото
прилагане.
По отношение на вещественото доказателство - 1 бр. полиетиленова
торбичка с червен кант тип „спейсбег“ и тестова лента на л. 34 от делото,
съдът постанови да се унищожи като вещ без стойност.
При този изход на делото и съгласно чл. 190, ал. 1 от НПК направените
на досъдебното производство разноски в размер на 372,49 лв. и направените в
съдебното производство разноски в размер на 290,00 лв. остават за сметка на
държавата.
Водим от изложените съображения съдът постанови присъдата.


Съдия при Районен съд – Горна Оряховица:

9
Съобщи за изтекли лични данни