Р Е Ш Е Н И Е
№ 260044
гр. Първомай, 21.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на трети април две хиляди и деветнадесета година, с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 662 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са по
реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) обективно кумулативно съединени искове с правно
основание с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1, с чл. 92, ал. 1, изр. 1 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от Н.Т.С. в качеството на Изпълнителен
директор и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Ж.Б.С., с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, моли съда да признае за установено в отношенията между
страните, че ответникът Л.Н.Л., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално
представляван по пълномощие от адв. И.Р.Я., вписана в регистъра на Софийска
адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, му дължи по Договор
за паричен заем № 2364140/10.08.2015 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД
и ответника, както следва:
Ø сумата от 2 400, 00 (две
хиляди и четиристотин) лева – главница;
Ø сумата от 267, 06 лева
(двеста шестдесет и седем лева и шест стотинки) – договорна лихва за периода от 18.08.2015 г. до 16.02.2016 г.;
Ø сумата от 1 606, 23 лева (хиляда
шестстотин и шест лева и двадесет и три стотинки) – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение за периода
от 18.08.2015 г. до 16.02.2016 г.;
Ø сумата от 45, 00
(четиридесет и пет) лева – такса за
разходите по събирането на просрочените вземания;
Ø сумата от 399, 94 лева
(триста деветдесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки) – обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 19.08.2015 г. до 29.06.2017 г. (датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда), както и
Ø законната лихва за
забава върху главницата, считано от
29.06.2017 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда) до окончателното й изплащане, за принудителното изпълнение
на които вземания е издадена Заповед № 325/12.10.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 559/2017 г. по описа на
Районен съд – Първомай, ІІ състав.
Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения,
че по силата на Договор за паричен
заем № 2364140/10.08.2015 г. „Изи Асет
Мениджмънт” АД се задължило да предостави на
ответника паричен заем в размер на 2 400, 00 лева, а последният, предварително
информиран за параметрите на сделката чрез Стандартен европейски формуляр, се
ангажирал да възстанови на кредитодателя заемната сума и да му заплати
уговорената възнаградителна лихва в размер на 267, 06 лева чрез 27 равни
седмични анюитетни вноски от по 98, 78 лева всяка, първата и последната от
които, дължими съответно на 18.08.2015 г. и на 16.02.2016 г.
Релевира се, че заемателят усвоил кредитната сума,
но се въздържал от погасителни престации, а за неизпълнение на насрещното си
задължение по съглашението в 3-дневен срок от подписването му да предостави на
заемодателя обезпечение на дълга си чрез поръчителство на две физически лица
или банкова гаранция, му дължи и неустойка в размер на 1 606, 23 лева, платима
разсрочено ведно с погасителните вноски. В тежест на ответника следвало да се
начисли и сумата от 45, 00 лева, представляваща такса за разходите по
извънсъдебно събиране на просрочените с повече от 30 календарни дни дългове, сумата
от 399, 94 лева – мораторно обезщетение в
размер на законната лихва за периода от 19.08.2015 г.
до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 29.06.2017 г., както и законната
лихва за забава върху главницата, считано от 29.06.2017 г. до окончателното й изплащане.
Въз основа на
Приложение № 1/01.03.2016 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., съобщен на длъжника от цедента с
Уведомление за извършена цесия изх. № УПЦ-П-ИАМ/2364140, връчено му по реда на
чл. 131, ал. 1 от ГПК като приложение към разглежданата искова молба, „Изи Асет
Мениджмънт” АД отстъпило на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК:
*********, процесните притезания, чието принудително удовлетворяване по реда на
чл. 410 от ГПК било допуснато по заявление на ищцовото дружество в качеството
му на правоприемник на цесионера със Заповед № 325/12.10.2017 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 559/2017 г. по описа
на Районен съд – Първомай, ІІ състав, срещу която ответникът подал възражение.
В срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК последният чрез процесуалния си представител адв. И.Р.Я.
депозира Отговор вх. № 1046/13.02.2018 г., с който застъпва становище за
неоснователност на предявените искове и пледира за тяхното отхвърляне. Излага
доводи, че доколкото предметът на Договора за цесия от 16.11.2010 г. – бъдещи и
неопределяеми вземания, е невъзможен, сделката, като нищожна на основание чл.
26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД, не е породила действие по отношение на длъжника. Правните
последици на прехвърлянето спрямо него се отричат и по съображения че същото не
му е съобщено от страна на цедента преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като се подчертава, че съдебната практика на ВКС, която
приема за релевантно и уведомяването, извършено в хода на производството, е
неприложима за установителните претенции, заведени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
При условията на
евентуалност противопоставя възражение за несъществуване на заемното
правоотношение, като оспорва твърдението, че е получил кредитната сума, и
навежда, че според чл. 22 от Закона за потребителския кредит заемният контракт
е недействителен, тъй като липсва погасителен план, съставен съгласно
законовите изисквания и съдържащ конкретизация на размера, броя, периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски и последователността на
разпределението им между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването, а преддоговорната информация не
включва данни за евентуалните допълнителни разноски извън главницата и
договорната лихва. Счита клаузите за дължимост на неустойка и такса за разходи
за събиране за неравноправни по смисъла на Закона за защита на потребителите, а
първата от тях – и за нищожна поради противоречие на добрите нрави.
Страните претендират и
присъждане на сторените в настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски, а
ищецът – и тези, понесени в заповедното производство.
В открито
съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, като с Молба вх. № 2143/03.04.2019
г., депозирана от процесуалния му пълномощник, поддържа исковете, а ответникът чрез довереника си пледира
за отхвърлянето им.
Съдът, след като обсъди
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235,
ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните
съображения, приема от фактическа страна следното:
От
приобщените доказателствени източници се установява, че с Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. (л. 9 – л. 11) „Изи
Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: *********, се задължило регулярно на месечна база да
прехвърля възмездно на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК: *********, преобразувано
в „Агенция за събиране на вземания” АД (понастоящем ЕАД), ЕИК: ***, свои
ликвидни и изискуеми вземания, които произтичат от договори за потребителски
кредит, ведно с привилегиите, обезпеченията, принадлежностите и изтеклите лихви.
Страните постигнали съгласие при всеки трансфер притезанията да се индивидуализират
в съставяно и изпращано по електронен път от цедента на цесионера Приложение №
1 по образец, придобиващо значение на допълнително споразумение към рамковото и
пораждащо прехвърлителен ефект от момента на потвърждаване
от приобретателя на получаването му.
По силата на Договор за паричен заем №
2364140/10.08.2015 г. (л. 6 – л. 8) „Изи Асет Мениджмънт” АД предало в
собственост сумата от 2 400, 00 лева на ответника, който следвало да му я възстанови
и да му заплати лихва при фиксиран годишен лихвен процент от 40, 00% разсрочено
чрез 27 седмични анюитетни вноски от по 98, 78 лева, дължими на 18.08.2015 г.,
25.08.2015 г., 01.09.2015 г., 08.09.2015 г., 15.09.2015 г., 22.09.2015 г.,
29.09.2015 г., 06.10.2015 г., 13.10.2015 г., 20.10.2015 г., 27.10.2015 г.,
03.11.2015 г., 10.11.2015 г., 17.11.2015 г., 24.11.2015 г., 01.12.2015 г.,
08.12.2015 г., 15.12.2015 г., 22.12.2015 г., 29.12.2015 г., 05.01.2016 г.,
12.01.2016 г., 19.01.2016 г., 26.01.2016 г., 02.02.2016 г., 09.02.2016 г. и
16.02.2016 г., и при следните други параметри: дневен лихвен процент от 0, 11%,
приложим при отказ от договора; годишен процент на разходите (ГПР) 48, 50%,
изчислен при допусканията: валидност на контракта за срока на действието му и
изправност на контрагентите по него, и общ размер на всички плащания
2 667, 06 лева.
В клаузата по чл. 3 договарящите се
споразумели, че усвояването на заемната сума се осъществява чрез прихващането й
с вземането на заемодателя към заемателя в размер на 1 486, 97 лева по Договор
за паричен заем № 2308886 и изплащане на остатъка от първия на втория, като за
последното придали на съглашението си характер на разписка.
Съгласно уговорката по чл. 4, ал. 2 за неизпълнение на ангажимента си по
ал. 1 от същия текст в 3-дневен срок от подписването му да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения: 1. поръчителство на две физически
лица, всяко от които отговарящо на изискванията: да представи служебна бележка
от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на
осигурителния му доход да е над 1 000, 00 лева; да работи по безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем
с кредитодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години и
задължения към други банкови и финансови институции или кредитната му история
от Централния кредитен регистър към Българска народна банка една година назад
да е със статус не по-лош от 401 „Редовен”; и 2. банкова гаранция с бенефициер
заемодателя за сумата от 2 667, 06 лева, валидна 30 дни след крайния срок
на издължаване на кредита, заемополучателят му дължи неустойка в размер на 1
606, 23 лева, платима разсрочено ведно с погасителните вноски чрез добавка към
всяка от тях на сумата от 59, 49 лева, а според чл. 8, ал. 2 от договора в случай
на забавата им – и законната лихва върху неплатената сума за всеки ден
просрочие. Когато то продължи повече от 30 календарни дни, както и за всеки
следващ 30-дневен период на закъснение, чл. 8, ал. 1 от договора натоварва заемателя да компенсира кредитора със сумата от 9, 00 лева
за разходите му по събиране, изразяващи се в изпращане на напомнителни писма,
електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори и посещения на адрес, но
не повече от общо 45, 00 лева.
В договорния текст са обективирани декларативни изявления на ответника, че е снабден
с екземпляр от него, а предварително – и със стандартен европейски формуляр с индивидуалните
условия. По реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК е обявено от съда за
доказано, че до приключване на съдебното дирене същият не е предприемал
погасителни престации.
С Приложение
№ 1/01.03.2016 г. (л. 13 – л. 15) към гореспоменатия рамков договор
заемодателят, който в съответствие с чл. 10 от кредитната сделка разполагал с
възможност по всяко време да цедира на трето лице правата си по нея, отстъпил
на ищцовото дружество портфейл от дългове по списък,
в който под № 718 фигурирали такива на ответника по Договор № 2364140/10.08.2015
г., описани, както следва: „отпусната главница” – 2 400, 00 лева, „общо
дължимо по кредита” – 4 273, 29 лева, „остатък на дължима сума към датата
на засичане (01.03.2016 г.)” – 4 384, 30 лева, и „в това число и лихви за
просрочие към датата на засичане (01.03.2016 г.)” – 66, 01 лева, като
верифицирал писмено цесията с Потвърждение (л. 16).
В качеството
си на пълномощник на „Изи Асет Мениджмънт” АД, овластен от него с Пълномощно от
09.09.2015 г. (л. 19) да уведомява от името му всички длъжници
за сторените в обхвата на рамковото обвързване прехвърляния, ищецът адресирал чрез
„Български пощи” ЕАД до ответника, Уведомително писмо изх. № УПЦ-П-ИАМ/2364140/08.03.2016
г. (л. 17), съдържащо информация за извършената на основание Приложение № 1/01.03.2016
г. покупка на вземанията по Договора за паричен заем № 2364140, възлизащи към
08.03.2016 г. общо на 4 384, 30 лева, в т. ч. начислена мораторна лихва, и
покана да ги издължи в срок до 5 дни от получаването й. По данни от Известие за
доставяне № 686899 (л. 18) въпросното съобщение било върнато на подателя с
отметка, че получателят е непознат на адреса: гр. Първомай, кв. „Тракия”, ул.
„Иван Асен ІІ” № 45, посочен в договора за заем, но на 10.01.2018 г. достигнало
до него в хода на настоящото производство в процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК.
Сезиран от кредитора
приобретател с подадено на 29.06.2017 г. в Софийския
районен съд Заявление вх. № 3049448/29.06.2017 г. (л. 3 – л. 4 от ч. гр. дело № 42876/2017 г. по описа на Софийски районен съд), Районен съд – Първомай издал
Заповед № 325/12.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч. гр. дело № 559/2017 г. (л. 3 от ч. гр. дело № 559/2017 г. по описа на Районен
съд – Първомай), връчена на
длъжника на 19.10.2017 г., с която му разпоредил да заплати на заявителя процесните
притезания. В срока по
чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът чрез процесуалния си повереник оспорил тяхната дължимост с Възражение вх. № 7581/03.11.2017 г. (л. 12 от
ч. гр. дело № 207/2017 г. по описа на Районен съд –
Първомай) по образец. За постъпването му ищцовото дружество било информирано от заповедния съд на
17.11.2017 г., а
разглежданите установителни искове предявило
на 05.12.2017 г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415,
ал. 1 от ГПК с подадена по пощата искова молба вх. № 8392/06.12.2017 г.
При така изложените
фактически положения съдът по правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Исковете, отправени по реда на
чл. 422, ал. 1 от ГПК, концентрират настоящия спор върху съществуването на
подлежащи на принудително удовлетворяване вземания, за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК и които, доколкото са насочени към
осъществяване на дължим по договор резултат, черпят правното си основание от
чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Според чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата,
което за парични престации чл. 86, ал.1, изр. 1 от ЗЗД приравнява на законната
лихва, или обезщетение за неизпълнение.
В
съответствие с чл. 154, ал. 1 от ГПК за успешната си защита ищецът, който
обосновава материалноправната си легитимация в качеството на частен
правоприемник на заповедните притезания, носи тежестта да докаже както че праводателят
му е изправен кредитор по валидни договорни правоотношения с ответника, които са
породили за него изискуеми задължения с релевираното в исковата молба съдържание
и размер, така и собственото си титулярство върху тях по силата на действащ
спрямо последния договор за цесия. Ответната страна на свой ред следва да
установи пълно обстоятелствата, на които позовава възраженията си.
В разглежданата конкретика спорните права
произтичат от Договор за паричен заем № 2364140/10.08.2015 г. (л. 6 – л. 8), който,
бидейки сключен от ищцовото дружество в битността му на „търговец” по чл. 1,
ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, се квалифицира
от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка и се подчинява на съответната
уредба на ТЗ. С чл. 287 от него приложимостта й се разпростира и спрямо
страната нетърговец, а при празноти чл. 288 от ТЗ препраща към гражданското законодателство.
С оглед
характера на насрещните престации и профила на контрагентите съглашението се
регулира и от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който
въвежда в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.),
наричана Директива 2008/48/ЕО, а по
препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП).
По
разбирането на чл. 9, ал. 1 от ЗПК въз основа на договора за потребителски
кредит кредиторът, в когото дефиницията на чл. 9, ал. 4 от същия закон припознава
всяко физическо или юридическо лице, заето с потребителско кредитиране в рамките на своята професионална или търговска
дейност, предоставя или се задължава да предостави на
потребителя, който по разбирането на чл. 9, ал. 3 от ЗПК
е действащо извън обхвата на професионалното или търговското си занятие
физическо лице, кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяко друго подобно платежно улеснение, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи
вид за продължителен период от време, стойността на които се заплаща чрез
периодични вноски.
Особеният
режим на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален
предвид въведената с чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена
форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му
наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и
предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен,
т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден
поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.
Като разновидност на договора по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този за заем за
потребление по правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, е
неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или други заместими
вещи в собственост на заемателя, който се обременява да върне заетата сума или
вещи от същия вид, количество и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорено
писмено.
Регламентацията откроява
като елементи на фактическия състав на заемната връзка, за които ищецът следва
да проведе доказване по порядъка на чл. 154, ал. 1 от ГПК, постигнато съгласие за заемане на съответната
движимост и фактическото й даване от заемодателя на заемателя.
Чл. 10, ал.
1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено на хартиен или друг
траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните реквизити според чл. 11,
ал. 1 от ЗПК: датата и мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения
кредит (т. 2); името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за
чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя (т. 3);
името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и
адреса/седалището на кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически лица и по
т. 4 за еднолични търговци и юридически лица – когато участва кредитен
посредник (т. 5); договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, който в § 1,
т. 3 от ДР на ЗПК е дефиниран като максималния размер (лимит) или общата
предоставяна сума, както и условията за усвояването му (т. 7); стоката или услугата
и нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за
такава или при свързани договори за кредит (т. 8); лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния, както и периодите, предпоставките и процедурите за
промяната му (т. 9); методиката за изчисляване на референтния лихвен процент
съгласно чл. 33а от ЗПК (т.
9а); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в Приложение
№ 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително
погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на
погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването (т. 11); информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от договорното изпълнение, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ
дължимите такива, сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т.
12); извлечение за периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се
или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят без
главницата (т. 13); всички разходи за откриване и обслужване на една или повече
банкови сметки, предназначени за усвояване и погасяване на кредита, освен ако
откриването им не е доброволно, и за използване на платежен инструмент,
позволяващ едновременното извършване на предоставяне на кредита и неговото
погасяване, както и всички други разходи, произтичащи от договора, и условията,
при които могат да бъдат променяни (т. 14); приложимия при просрочени плащания
лихвен процент, изчислен към момента на сключване на договора, начините за
променянето му, както и стойността на всички разходи, които се дължат при
неизпълнение (т. 15); предупреждение за последиците за потребителя при забава
на вноските (т. 16); наличието на свързани с договора нотариални и други такси,
ако има такива (т. 17); изискуемите се обезпечения (т. 18) и застраховки (т.
19); наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока
и условията за неговото упражняване, включително информация за задължението му
да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден (т. 20);
информация за правата на потребителя по чл. 27 и чл. 28 от ЗПК и условията за упражняването им (т. 21); правото на предсрочно
погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е необходимо,
информация за правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32 от ЗПК,
както и начина за неговото изчисляване (т. 22); реда за прекратяване на
договора за кредит (т. 23); наличието на извънсъдебни способи за решаването на
спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на
потребителски кредит, както и условията за тяхното използване (т. 24); другите
клаузи (т. 25); адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен
орган по спазване изискванията на ЗПК (т. 26) и подписи на страните (т. 27).
Съобразно чл. 11, ал. 2 от ЗПК трябва да е подписана от тях и всяка страница от
общите условия, които са неразделна част от контракта.
Чл. 11, ал.
1 от ЗПК имплементира насоките на чл. 10, § 2 от Директива 2008/48/ЕО, който, както многократно подчертава Европейския
съд, допринася за постигане на набелязаната в съображенията й 7 и 9 цел – пълна
и наложителна хармонизация в областта на потребителското кредитиране за
осигуряване на високо и равностойно равнище на защита на интересите на всички
потребители в Европейския съюз и за улесняване изграждането на добре
функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. Познаването и правилното
разбиране от страна на потребителя на данните по чл. 11, ал. 1 от ЗПК е от
основно значение за него, тъй като му позволява да прецени обхвата на договорните
си задължения, да сравни офертите и да вземе информирано решение дали да се обвърже
с предлаганите условия, както и да ги съблюдава точно (в този смисъл Решение на
Съда от 21 април 2016 година по дело C-377/14).
В изпълнение
на ангажимента си по чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО да въведе ефективни и пропорционални санкции
с възпиращо действие за нарушение на националните разпоредби, приети съгласно този
общностен акт, в чл. 22 от ЗПК българският
законодател е въздигнал неспазването на чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20 и ал. 2 от ЗПК, които са зададени по примера на
чл. 10,
§ 2, букви „г”, „д”, „е”, „ж”, „з”, „и” и „п” от Директива 2008/48/ЕО, в основание за недействителност на договора,
за което съдът е задължен да следи служебно (в този смисъл Решение на Съда от 21 април
2016 година по дело C-377/14; Решение №
178/26.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2945/2013 г., II т. о.,
Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о.,
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, т. 3 от Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело №
4/2012 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 205/19.01.2018 г. по гр. д. № 896/2017 г., ГК, I г. о., и
Решение № 23/07.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3686/2014 г., I т. о.).
Съотнесена към очертаната нормативна рамка, конкретната
фактическа обстановка обуславя извод, че между „Изи Асет Мениджмънт” АД, от една страна като „Заемодател”,
и ответника, от друга страна като „Заемател”, е сключен формален,
реален, двустранен и възмезден Договор
за паричен заем № 2364140/10.08.2015 г. (л. 6 – л. 8) с
атрибутите по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.
По делото е приложен материализиращият съглашението документ, който доказва, че
в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗЗП писмена форма посочените субекти са
съгласували воля за предаването на сумата от 2 400, 00
лева в собственост от заемодателя на
заемателя с обязаност на последния да я върне. Противно на наведената в
отговора защитна теза, усвояването й от него чрез прихващане с дълга му в
размер на 1 486, 97 лева по Договор за паричен заем № 2308886 и изплащане
на остатъка, се установява от нарочното му удостоверително изявление в текста
на чл. 3 от договора, формалната доказателствена сила на което по чл. 180 от ГПК не е оспорена по законоустановения ред и се цени с доказателствено значение
на разписка по чл. 77, ал. 1 от ЗЗД.
Договорното изложение кореспондира с
приложимите предписания на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 11, т. 12 и
т. 20 от ЗПК. Съставено е на хартиен носител
в шрифт не по-малък от 12 и в него понятно са
отразени общият размер на кредита
от 2 400, 00 лева; условията за усвояването
му – чрез прихващане и в брой; разяснение на правото по чл. 11, ал. 1, т. 12 и т. 20 от ЗПК съответно
на извлечение от сметка и отказ от договора, включително и лихвения
процент на ден от 0, 11% при
упражняване на второто от тях.
В синхрон с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК са записани и размерът, броят, периодичността и
датите на погасителните платежи във вид на план, инкорпориран в контракта.
Последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми не е показана,
но видно от чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК такава
детайлизация е необходима само при променящи се лихвени проценти и при
поискване от заемателя. За пълнота
е удачно да
се отбележи, че разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК транспонират съответно тези на чл. 10, § 2, букви „з“ и „и“ от Директива 2008/48/ЕО. По преюдициални запитвания за тяхното
тълкуване с Решения от 09.11.2016 г. по
дело C-42/15 и от 05.09.2019 г. по дело C-331/18, които, според чл. 633 от ГПК, са задължителни
за българските съдилища и учреждения, Европейският
съд се е произнесъл, че директивата не изисква погасителният
план към срочния договор за кредит да
инкорпорира разбивка на всяка погасителна
вноска по компоненти – главница, лихви и други разходи,
и е недопустимо държавите членки да налагат такова изискване
в националната си правна уредба. По указанията на чл. 10, § 2, б. „и“ и § 3 от Директивата, въведени съответно в чл. 11, ал. 1, т. 12 и ал. 3 от ЗПК, въпросната справка следва да се предоставя от
кредитодателя на потребителя само по негово искане.
От аспекта на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК обаче
съдържанието на договора не удовлетворява в достатъчна степен критерия за
яснота, пълнота и прозрачност.
Действително в него фигурира
посочване на лихвен процент по кредита от 40, 00% с пояснения, че е годишен и фиксиран, което по разума на § 1, т. 5, изр. 1,
предл. 1 от ДР на ЗПК означава, че е непроменлив за
целия договорен срок, но те не са достатъчни да формират ясна представа относно
условията за прилагането му в степента, изискуема се от чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като не е уточнена базата, върху която се начислява – цялата заемна
сума или остатъчната главница след всяко погашение. Липсата на такова обяснение
завоалира начина на изчисляване на възнаградителната лихва, чийто размер в
числово изражение – глобално или поне разпределен като компонент на вноските,
също не е обозначен, и затруднява както потребителя, така и съда при спор да
провери самостоятелно и без специални знания точността на информацията и в
частност дали оскъпяването, формирано като разлика от 267, 06 лева между
сумарно дължимите се 2 667, 06 лева и заетите 2 400, 00 лева, е
резултат от прилагането на лихвена ставка от 40%. Неизвестността на методиката
за формиране на лихвата, която участва във величината на общия разход по
кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР от ЗПК, се пренася и върху показателя по
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „обща сума, дължима се от потребителя“, равняваща
се съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПК на сбора от общия размер на кредита и общите
разходи по него.
Следоватено договорът не осветлява кредитополучателя за всички задължителни сведения, които могат да имат отражение върху обхвата на задълженията му, и по правилото на чл. 22 от ЗПК следва да се прогласи за недействителен.
Според чл. 23 от ЗПК в такава
хипотеза потребителят връща само чистата стойност на заема, без да дължи лихва
или други разходи по него. Касае се за специфична
законова последица, която, макар да се основава на института на неоснователното
обогатяване, се прилага служебно от съда. Поради казаното и съобразявайки признатото от ответника въздържание от погасителни престации, съдебният състав е мотивиран да заключи, че
задължението му за връщане на заетата
сума от 2 400, 00 лева съществува.
Същото с настъпила изискуемост е придобито от ищеца по пътя на частното правоприемство още преди образуване на заповедното производство.
Чл. 99, ал. 1 от ЗЗД признава правото
на кредитора да прехвърли своето
вземане на трето лице, освен ако естеството му, законът или договорът не го
допускат, а чл. 26, ал. 1 от ЗПК допълнително изисква тази възможност да бъде
изрично прогласена в договора за потребителски кредит, което в случая е направено
в чл. 10 от него. В ал. 2 на чл. 99 от ЗЗД е уредено, че прехвърленото вземане
преминава върху приобретателя с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното,
още с постигане на съгласието между страните, но в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е
предвидено, че спрямо трети лица и длъжника прехвърлянето произвежда действие
от деня, когато бъде съобщено на последния от предишния кредитор, когото чл.
99, ал. 3, предл. 1 от ЗЗД натоварва с уведомяването, освен в положението на
чл. 26, ал. 4 от ЗПК, когато по разбирателство с правоприемника продължава да
администрира кредита по отношение на потребителя.
С Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. (л. 9 – л. 11) „Изи Асет
Мениджмънт” АД се е задължило регулярно на месечна база да прехвърля възмездно
на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК: *********, преобразувано в
„Агенция за събиране на вземания” АД (понастоящем ЕАД), ЕИК: ***, свои ликвидни
и изискуеми вземания, които произтичат от договори за потребителски кредит, ведно
с привилегиите, обезпеченията, принадлежностите и изтеклите лихви. Дружествата
са договорили при всеки трансфер да индивидуализират притезанията в съставяно и
изпращано по електронен път от цедента на цесионера Приложение № 1 по образец,
на което са приписали значение на анекс с транслативни последици.
Именно по така
утвърдения ред в Приложение № 1/01.03.2016 г. (л. 13 – л. 15) към рамковия
договор съдоговорителите са се споразумели за цедиране на вземането на „Изи
Асет Мениджмънт” АД срещу
ответника за възстановяване на заемната сума от 2 400, 00 лева,
обозначавайки го еднозначно по основание, вид и размер. Доказателство за
цесията е и писменото й Потвърждение (л. 16) от цедента.
Несподелимо е защитният довод, че сделката страда от порока по чл. 26, ал. 2, предл. 1
от ЗЗД, тъй като с нея се отстъпвали бъдещи права. Съществуването на предмета й
се изследва не към момента на рамковото контрактуване, а към този на сключване
на допълнителното споразумение във вид на Приложение № 1, което по волята на
страните конкретизира вземанията и е снабдено с прехвърлителна сила. Към датата
на Приложение № 1/01.03.2016 г. (л.
13 – л. 15) главното притезание по процесния заем безсъмнено
е принадлежало към патримониума на прехвърлителя и е било годен обект на
разпореждане.
Като правен ефект от Приложение
№ 1/01.03.2016 г. (л. 13 – л. 15) ищецът се е сдобил с него, а правото му да го
претендира от ответника е консолидирано в съответствие с чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
Практиката на ВКС, уеднаквена
в Решение № 150/26.03.2009 г. по гр. д. №
147/2009 г. на I г. о., Решение № 123/24.06.2009 г. по
т. д. № 12/2009 г., II т. о., Решение №
40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г., I т. о., Решение № 49/27.03.2012 г. по т. д. №
16/2011 г., II т. о., Решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., Решение № 78/09.07.2014 г. по
т. д. № 2352/2013 г., II т. о., Решение №
137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., Решение
№ 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г., II т. о., и Решение № 6/04.04.2019
г. по т. д. № 917/2018 г., І т. о., константно поддържа, че правнорелевантно за действието
на цесията спрямо длъжника е единствено съобщението до него, извършено от прехвърлящия. Върховната инстанция неотклонно
се придържа към виждането, израз на което са Решение № 137/02.06.2015
г. по гр. д. № 5759/2014 г., III г.о., Решение № 114/07.09.2016 г. по т.
д. № 362/2015 г., II т. о., и Решение № 6/04.04.2019 г. по т. д. № 917/2018 г.,
І т.о., че не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД и е допустимо
в контекста на принципа на свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД предишният
кредитор да упълномощи новия да осъществи нотификацията, забрана за
извършването на която от представител законодателството не поставя.
С Пълномощно от 09.09.2015 г. (л. 19) ищцовото дружество е упълномощено от цедента „Изи Асет Мениджмънт” АД да уведомява от негово име всички длъжници за прехвърлянето. Именно в качеството си на пълномощник ищецът е адресирал чрез „Български пощи” ЕАД до ответника на посочения в договора негов постоянен адрес:***, Уведомително писмо изх. № УПЦ-П-ИАМ/2364140/08.03.2016 г. (л. 17) за сторената с Приложение № 1/01.03.2016 г. продажба на дълга му по Договора за паричен заем № 2364140/10.08.2015 г. Известието не е доставено, но доколкото неговите срок и форма не са правно регулирани, може да се счете, че с връчването му на ответника на 10.01.2018 г. по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК като приложение към исковата молба, цесията е изрядно съобщена на същия, което на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК следва да се съобрази от съда като значим за съществуването на спорното право факт, настъпил в рамките на процеса (в този смисъл Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, II т. о., и Решение № 114/07.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о.), без да е от значение, че последният протича по чл. 422, ал. 1 от ГПК, в каквато насока ответната страна неоснователно репликира.
По изтъкнатите съображения главният иск следва да се уважи, което предопределя дължимост и на законната лихва за просрочие, считано от датата на съдебно завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.06.2017 г., до окончателното изплащане, с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. вкл., обхващащ времетраенето на обявеното в Република България извънредно положение от 13 март 2020 г. до 13 май 2020 г. и два месеца след отпадането му, през който чл. 6 от Закона за мерките, както и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, освобождава от юридическите последствия на забавата определена категория частноправни длъжници, в която попада и ответникът.
Съобразно чл. 23 от ЗПК от
договора не произтичат други обременяващи правната му сфера тежести, поради
което всички останали претенции подлежат на отхвърляне като неоснователни.
При указания
изход на спора отговорността на страните за съдебно-деловодни разноски следва
да разпредели по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, като се възложи на:
1.
ответника,
съразмерно с уважената част от исковете, заплащането на сторените от ищеца:
Ø в исковото производство разходи в общ размер на 146, 00 лева, от които 48, 00
лева – довнесена държавна такса за разглеждане на претенциите, и 98, 00 лева –
възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, което се определя
по реда на чл. 78, ал. 8, изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, в размер на 200, 00 лева, като се отчита фактическата и правна сложност на делото, паричната
оценка на предмета му и ефективното
участие на юрисконсулта в него;
Ø в заповедното производство разходи в общ размер на 72, 50 лева, от които 48,
00 лева – внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, и 24, 50 лева – възнаграждение за квалифицирана
процесуална защита от юрисконсулт, което се определя по реда на чл. 78, ал. 8,
изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл.
26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 50, 00 лева, след
съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, паричната оценка на
предмета му и ефективното участие на юрисконсулта в него;
2.
ищеца,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, заплащането на направените от ответника
в исковия процес разходи от 306, 00 лева за адвокатско възнаграждение за
квалифицирана процесуална защита от един адвокат, уговорено с Договор №
687882/23.10.2017 г. за правна защита и съдействие (л. 56) и заплатено в размер на 600, 00 лева, съгласно извлечения за касова операция реф. №
№ 00001/27.03.2018 г. (л. 57) и 00057/11.04.2018 г. (л. 58).
Ищцовото дружество отправя
искане, но не са налице условията на чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на възстановимите
на ответника разноски за адвокатски услуги. Хонорарът на процесуалния му представител
от 600, 00 лева надхвърля с 39, 72 лева минималния праг от 560, 28 лева,
определен в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за правна помощ по дело с материален
интерес от 1 000, 00 до 5 000, 00 лева, и е адекватен на
действителната фактическа и правна сложност на казуса, която не се отклонява от
обичайната.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л.Н.Л., ЕГН: **********,
с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. И.Р.Я., вписана в
регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н.Т.С. в качеството
на Изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Ж.Б.С., с
адрес за съдебна кореспонденция: ***, сумата
от 2 400, 00 (две хиляди и четиристотин) лева – подлежаща на връщане главница по Договор за паричен заем №
2364140/10.08.2015 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД, от една страна
като „Заемодател”, и ответника, от друга страна като „Заемател”, ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.06.2017 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда, до окончателното й изплащане, с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. (вкл.), за принудителното изпълнение на което вземане е издадена Заповед №
325/12.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. дело № 559/2017 г. по описа на Районен съд –
Първомай, ІІ състав.
ОТХВЪРЛЯ обективно кумулативно съединени искове,
предявени от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от Н.Т.С. в качеството на Изпълнителен
директор и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Ж.Б.С., с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, срещу Л.Н.Л., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално
представляван по пълномощие от адв. И.Р.Я., вписана в регистъра на Софийска
адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца по Договор
за паричен заем № 2364140/10.08.2015 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД,
от една страна като „Заемодател”, и ответника, от друга страна като „Заемател”, както следва:
Ø сумата от 267, 06 лева
(двеста шестдесет и седем лева и шест стотинки) – договорна лихва за периода от 18.08.2015 г. до 16.02.2016 г.;
Ø сумата от 1 606, 23 лева (хиляда
шестстотин и шест лева и двадесет и три стотинки) – неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за предоставяне на обезпечение за периода от 18.08.2015
г. до 16.02.2016 г.;
Ø сумата от 45, 00
(четиридесет и пет) лева – такса за
разходите по събирането на просрочените вземания;
Ø сумата от 399, 94 лева
(триста деветдесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки) – обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 19.08.2015 г. до 29.06.2017 г. (датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда), за принудителното
изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 325/12.10.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 559/2017 г.
по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Л.Н.Л., ЕГН: **********,
с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. И.Р.Я., вписана в
регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: ***,
да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от Н.Т.С. в качеството на Изпълнителен
директор и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Ж.Б.С., с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, както следва:
Ø сумата от 146, 00 (сто
четиридесет и шест) лева – съдебно-деловодни разноски в исковото производство
за довнесена държавна такса за разглеждане на спора
и за квалифицирана процесуална
защита от юрисконсулт съразмерно с уважената част от исковете, и
Ø сумата от 72, 50 лева (седемдесет и два лева и петдесет стотинки) – съдебно-деловодни разноски по ч. гр. дело № 559/2017 г. по описа на Районен съд
– Първомай, ІІ състав, за държавна
такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Н.Т.С. в качеството на Изпълнителен директор и по процесуално
пълномощие от юрисконсулт Ж.Б.С., с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да
заплати на Л.Н.Л., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по
пълномощие от адв. И.Р.Я., вписана в регистъра на Софийска адвокатска колегия,
с адрес за съдебна кореспонденция: ***, сумата от 306, 00 (триста и шест) лева –
съдебно-деловодни разноски за квалифицирана процесуална защита от един адвокат
в исковото производство съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ДА
СЕ ВРЪЧИ на страните препис от решението чрез процесуалните им представители.
ДА СЕ ВЪРНЕ и ДОКЛАДВА на състава досието на ч.
гр. дело № 559/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, ведно със
заверен препис от решението, СЛЕД влизането му в сила.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(п)
СМ/ПМ