Решение по КНАХД №874/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Й. Ю. М. от [населено място], чрез адвокат Н. И. от ВТАК, с която се обжалва решение №311 от 09.09.2025 година, постановено по АНД №826/2025 година по описа на Великотърновският районен съд като неправилно.

Оплакванията са за наличието на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК – нарушение на закона. Неправилно според касатора съдът е дал вяра само на един свидетел, след като са били налични записи от камерата на патрулният автомобил, които не са правилно съхранени. Неправилен е извода на съда досежно формалната законосъобразност на оспореното пред него наказателно постановление. Всъщност е налице противоречие между правното и фактическото обвинение, което дискредитира правото на защита.

Ответникът по касация, Началникът на РУ – Велико Търново при ОДМВР - Велико Търново, не е взел становище по касационната жалба, прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението да се остави в сила.

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е основателна.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил като законосъобразно наказателно постановление №23-1739-000233 от 12.05.2023 година на ответника по касация, с което на касатора на основание чл.175а, ал.1, предложение трето от ЗДвП е наложена глоба и лишаване от право да управлява МПС а срок от 12 месеца и същият е осъден на разноски от 100 лева.

За да постанови този резултат ВТРС е приел, че от фактическа страна доказателствата установяват следната обстановка, а именно: на 30.04.2023 година в 13,25 часа в [населено място], на [улица], в посока на движение към [улица], настоящият кастор управлява лек автомобил БМВ 318И, с рег.№[рег. номер], негова собственост, като използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като неколко кратно поднася задната част на автомобила в ляво и дясно, като това е съпроводено със свистене на гуми и форсиране на двигателя, създавайки реална предпоставка за ПТП с останалите участници в движението по пътищата. Бил е сам в автомобила. Според НП нарушен е чл.104б, т.2 от ЗДвП, като е налице съставът на чл.175а, ал.1, предложение трето на същия закон.

Прието е, че не са допуснати процесуални нарушения, а АУАН и НП са издадени от компетентни органи, формално законосъобразни са, а по-специално описаното в обстоятелствената част на процесното НП е установено меродавно. Съдът е аргументирал, че водачът /касаторът понастоящем/ не е използвал описания в административно-наказателната преписка пътен участък по предназначение, а за демонстративно управление, чрез използване на специална техника на шофиране – „дрифт“, като блокирал задните колела и умишлено предизвикал поднасяне на задната част на автомобила, като това е станало при добри пътни условия, суха настилка и нормално сцепление с многократност на форсирането и поднасяне на автомобила.

По отношение на материалната законосъобразност на процесното пред него наказателно постановление съдът е приел, че АНО правилно е [жк], което не представлява нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП според поддържаното от касатора. Отречена е възможността за прилагането на чл.28 от ЗАНН.

Решението е неправилно, тъй като е нарушен закона – чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Принципно правилно и законосъобразно съдът а посочил, че управлението на автомобила по сочения в мотивите на решението начин, чрез принудително дрифтиране, е съставомерно по текста на чл175а, ал.1, т.1, предложение трето на ЗДвП, според която разпоредба се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който ползва отворените за обществено ползване пътища за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Следва обаче да се констатира, че съдът не е обвързан от презумпцията, посочена в разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП с аргумент от чл.84 от ЗАНН. Посоченото означава, че административно – наказващият орган следва при условията на пълно първоначално доказване да установи всички факти и обстоятелства от предмета на доказване. В този контекст е уместно да се констатира, че съдът е изискал от РУ Велико Търново справка дали е бил изготвен запис от устройството за видеозаснемане, монтирано на патрулния автомобил, ползван от актосъставителя за определен период. Съответно, Началникът на РУ – Велико Търново отговаря, че има файл със записи за въпросният период от персонална полицейска камера и/или запис от персонални полицейски камери на служебен автомобил за времето, през което се твърди установяване на нарушението, но въпросният файл не бил наличен. От писмо, което е приобщено по делото на 31.10.2023 година /лист 33 от делото/ на Директора на ОДМВР – Велико Търново се констатира, че не били налични/преиндексирани в АИС файлове от извършената служебна дейност на служителите, които са били на патрулна служба и е следвало да изготвят съответните файлове. Посоченото е в нарушение на изискванията на Заповед № 8121з-140/08.02.2022 г., изм. и доп. със Заповед №8121з-276/11.03.2022 г. на Министър на вътрешните работи във връзка със Заповед №8121з-1107/25.08.2017 г., относно организиране на контролната дейност по Закона за движението по пътищата и определяне на мерки за ограничаване на корупционния риск при осъществяване дейности по контрол на движението по пътищата. От друга страна соченото нарушение е прието за установено единствено от показанията на свидетеля Й. И., което не е достатъчно, за да се установи безспорно претендираното нарушение, доколкото показанията му са с невисока доказателствена стойност, тъй като с негов акт е поставено началото на административно-наказателното производство. От показанията му се установява впрочем, че при констатиране на нарушението е имало камера в автомобила, като е следвало доксазателственият материал, който е създаден чрез нея, да бъде съхранен с оглед несъмненото доказване на претендираното нарушение.

При това положение обстоятелствата, които очертават предмета на доказване, не са установени напълно и в условията на пълно главно доказване от административно наказващият орган, чиято е тежестта да установи всички факти и обстоятелства, които имат значение за отговорността на съответното наказателно - отговорно лице.

Следователно, не е изпълнено изискването на разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН.

Следва неправилното решение да се отмени, като се отмени и потвърденото наказателно постановление, доколкото съставът на нарушението не е установен при условията на пълно доказване.

 

Разноски за касатора не се следват, доколкото не са претедирани.

 

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение №311 от 09.09.2025 година, постановено по АНД №826/2025 година по описа на Великотърновският районен съд като вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №23-1739-000233 от 12.05.2023 година на Началникът на Районно управление – Велико Търново при Областна дирекция на МВР - Велико Търново.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.