РЕШЕНИЕ
№ 236
гр. гр. Хасково, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20235640100057 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с § 19, ал. 1 от Преходните
и заключителни разпоредби /ПЗР/ на Закона за изменение и допълнение на
АПК, вр. с § 4к, ал. 6 от ПЗР на Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи /ЗСПЗЗ/, вр. с чл. 28а, ал. 8 от Правилника за прилагане на
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/.
Образувано е по жалба от М. В. Я., против Заповед № ДС-28-1 от
11.06.2019 г. на Областен управител на област Хасково, с която е одобрен
плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ за жилищни райони „Орфей“,
„Изгрев“, „Куба-1“ и местност „Халилово“ в землището на град Хасково, в
частта за имот с идентификатор № 77195.706.170. Жалбоподателката твърди,
че е собственик на процесния имот и че оспорената заповед е нищожна, тъй
като имотът не бил от категорията на имотите по § 4 и сл. от ПЗРЗСПЗЗ,
доколкото не представлявал земеделска земя и никога не бил предоставян на
граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на
Държавния съвет и на Министерския съвет. Освен това той бил урбанизирана
територия, в която била построена жилищна сграда, поради което следвало да
се приложи разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ПЗРЗСПЗЗ, вр. с чл. 28а, ал. 2
ППЗСПЗЗ. Поддържа също така, че липсва идентичност между процесния
имот и възстановената с Решение № 36-51 от 01.04.1998 г. на ОСЗГ по
заявление № 50065 на наследниците на Я.Д. Т. земеделска земя.
Предвид изложеното жалбоподателката иска да се обяви нищожността
на атакувания акт в оспорената му част.
1
Ответникът Областен управител на Област Хасково не изпраща
представител в съдебно заседание и не взема отношение по подадената срещу
негова заповед жалба.
Заинтересованите страни Д. С. Л., К. С. Б., Я. А. П., Д. А. Т., Х. А. Т. и
С. Н. Т. не се явяват в съдебно заседание, не изпращат представител и също
не изразяват становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :
От Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 105, том ХVI,
дело № 5675/1997 г. на нотариус при Районен съд – Хасково, се установява,
че Т.Р.П. и съпругата му И.Г.П. продават на Г.Д.Я. лозе от 800кв.м.,
находящо се в местността „Куба 1“, землището на гр.Хасково, съставляващо
имот пл.№449 по кадастъра на района, одобрен със заповед №969/1988г., при
граници : Р.Г.Р., И.М., И.Г.И. и П.Т., за сумата от 397000лв.
По силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 182, том
I, рег. № 1317, дело № 124/2015 г. на нотариус В.М. Е.Г. Я. и И.П.Я. даряват
на М. В. Я. своите 1/3 ид.ч. от следните недвижими имоти : 1. Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 77195.721.410.1.30, находящ се в гр.Хасково,
по кадастралната карта, одобрена със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД
на АК-София, с предназначение на самостоятелния обект – жилище,
апартамент, състоящ се от две стаи, хол и кухня, с площ 92кв.м., ведно с
таванско и избено помещение, и 2. Поземлен имот с идентификатор
77195.706.170, находящ се в гр.Хасково, по кадастралната карта, одобрена със
заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София, с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване –
ниско застрояване /до 10м./, с площ 804кв.м., с адрес на поземления имот –
гр.Хасково, местност „Куба 1“, стар идентификатор – няма, с номер по
предходен план – 449, при съседни поземлени имоти : 77195.706.192;
77195.706.191; 77195.706.190; 77195.706.189; 77195.706.172; 77195.706.171 и
77195.706.404.
От представеното удостоверение за наследници с изх. № 785/09.02.2015
г., издадено от Община Хасково се установява, че Г.Д.Я. е починал на
05.02.2015г. и оставил като свои наследници съпругата си М. В. Я., дъщеря
Е.Г. Я. и внук И.П.Я. – син на сина на наследодателя П.Г.Я., починал на
26.08.2013г.
Със Заповед №1349/02.08.2021г. на Кмета на Община Хасково на
основание §4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с
§4б, ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните
имоти за ж.р.“Куба-1“, землище на гр.Хасково, одобрен със заповед №ДС-28-
1/11.06.2019г. на Областния управител на Област Хасково, решение по чл.14,
ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ №36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление №50065 по
чл.11 от ЗСПЗЗ и скица №4349/09.07.2021г. е наредено да бъде възстановено
правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на
наследници на Я.Д. Т. върху недвижим имот, представляващ новообразуван
имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с
2
решение №67/29.02.2020г. на ОбС-Хасково с идентификатор 77195.706.170,
ж.р.“Куба“, землище на гр.Хасково, с площ 804кв.м. В заповедта е посочено,
че ограничения на собствеността няма, както и че в имота има една сграда – с
идентификатор 77195.706.170.1 на един етаж – друг вид сграда за обитаване,
10кв.м.
Приложена е скица №4349/09.07.2021г., цитирана в заповедта на кмета
на общината.
В приложеното препис-извлечение от регистъра на новообразуваните
имоти по §4 от ПЗРЗСПЗЗ, ж.р.“Куба-1“, гр.Хасково относно
новообразувания имот 706.170 с площ от 804кв.м. като име на правоимащия
стар собственик или на собственика към датата на приемане помощния план
са отразени Г.Д.Я. и Я.Д. Т.. В графата за акт на собственост към датата на
приемане на помощния план е визиран само договор от договор от 26.04.82г.
С Решение №36019/28.09.2007г. на Общинска служба по земеделие и
гори – Хасково по заявление вх.№50065 от 06.09.1991г. се признава правото
на собственост на наследниците на Я.Д. Т. в съществуващи /възстановими/
стари реални граници на описаните в 32 пункта ниви, находящи се в
землището на гр.Хасково. По т.2 от същото решение се възстановява правото
на собственост на наследниците на Я.Д. Т. в съществуващи /възстановими/
стари реални граници на 27 от тези ниви и съответно по т.3 се отказва
възстановяване на правото на собственост върху пет ниви, последната от
които находяща се в местността „Куба-Г“, с площ от 12,649дка. На самото
решение е отразено, че е връчено на 15.10.2007г. на Я. Ат.П..
Освен гореописаното решение от 28.09.2007г. в представената от
областна администрация преписка се съдържат и Протокол от проведена
анкета, със собственици /наследници/ на земеделски земи, непризнати от
Поземлена комисия гр. Хасково с мотив „попадащи в териториите по § 4 от
ПЗР ЗСПЗЗ за землище Хасково; Протоколи № 1/26.02.2019 г., №
2/14.03.2019 г., № 4/16.05.2019 г. от заседания на комисията по чл. 28б, ал. 2
ППЗСПЗЗ; Извлечение от Регистъра на новообразуваните имоти по § 4
ПЗРЗСПЗЗ за ж. р. "Куба 1" гр. Хасково, ЕКАТТЕ 77195 - територия с трайно
предназначение урбанизирана, НТП на имотите - "За индивидуално
застрояване"; Техническо задание за изработване на ПНИ на ж.р. „Каменец“,
ж.р. „Кенана“, ж.р. „Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж. р. „Куба -1“ и м. „Халиловоюг“
в землището на гр. Хасково; Техническото задание за изработване на планове
ПНИ на ж.р.“Каменец“, ж.р.“Кенана“, ж.р.“Орфей“, ж.р.“Изгрев“, ж.р.“Куба-
1“ и местност „Халилово-юг“ в землището на гр.Хасково. Към същата е
приложен и протокол №36-30/15.05.1995г. на ПК-Хасково, с който се
признава и определя за възстановяване правото на собственост върху
земеделски земи с план за земеразделяне на три ниви и се отказва признаване
на правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на
шест ниви с мотиви, че отказаните имоти се възстановяват по §4 – поз.1, 6, 7,
или се намират в землището на с.Клокотница – поз.4, или се възстановяват по
чл.10б, ал.2 от ЗСПЗЗ – поз.3, 9.
Към Техническото задание са приложени и Списъци на всички
3
ползватели, платили суми по банковата сметка за чужди средства към
общината по §4ж от ПЗР на ЗСПЗЗ и на бившите собственици, на които
трябва да се изплати съответното обезщетение за ж.р. „Куба-1“ Хасково, на
имотите, предоставени за ползване и на имотите, невнесени в ТКЗС и ДЗС на
м. "Куба 1".
Със Заповед № ДС-28-1 от 11.06.2019 г. на Областен управител на
Област Хасково, на основание § 4к, ал. 6 от ПЗРЗСПЗЗ и чл. 32, ал. 1 от ЗАдм,
и въз основа на представената документация, съгласно т. 3. 8. на Заповед №
РД-46-494/22.08.2003 г. на МЗГ /Заповед № РД-02-14-454/22.08.2003 г. на
МРРБ/ за определяне на техническите изисквания и условия за контрол към
плановете по § 4к, ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ, е одобрен ПНИ в М 1:1000 на
жилищни райони „Орфей“, „Изгрев“, „Куба-1“ и местност „Халилово“ в
землището на град Хасково, приет от комисията по чл. 28б, ал. 2 ППЗСПЗЗ.
Заповедта е обнародвана в ДВ бр. 51 от 28.06.2019 г., като по отношение на
процесния имот не е постъпила жалба в законоустановения 14- дневен срок.
По делото са представени още Решение № 67/29.02.2000 г. на
Общински съвет – Хасково; Обявление на основание § 4, ал. 6 от ПЗР на
ЗСПЗЗ от Областна администрация Хасково; Извадки от в. „Сега“ бр. 166 от
18.07.2019 г. и от в. „Марица“ бр. 165 от 18.07.2019 г.; Протоколи №
1/26.02.2019 г., № 2/14.03.2019 г., № 4/16.05.2019 г. от заседания на комисията
по чл. 28б, ал. 2 ППЗСПЗЗ; Извлечение от Регистъра на новообразуваните
имоти по § 4 ПЗРЗСПЗЗ за ж. р. "Куба 1" гр. Хасково, ЕКАТТЕ 77195 -
територия с трайно предназначение урбанизирана, НТП на имотите - "За
индивидуално застрояване"; Техническо задание за изработване на ПНИ на
ж.р. „Каменец“, ж.р. „Кенана“, ж.р. „Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж. р. „Куба -1“ и
м. „Халиловоюг“ в землището на гр. Хасково.
От приложеното Удостоверение за наследници № 19/18.01.2022г.,
издадено от Община Хасково се установява, че Я.Д. Т. е починал на
13.09.1978г. и оставил като свои наследници С. Н. Т., Д. С. Л., К. С. Б., Я. А.
П., Д. А. Т. и Х. А. Т..
Към преписката, изпратена от ОСЗ-Хасково се съдържат Заявление за
възстановяване на земеделски земи, подадено от Н.Я. Т. на 06.09.1991г.;
Заявление-декларация и опис към нея от Я.Д. Т. от 10.03.1958 г., Протокол от
17.12.1942 г. по гр. д. № 303/1942 г. на Хасковския околийски съд;
Удостоверение за наследници на Я.Д. Т., издадено на 03.09.1991г. от ОбщС-
Хасково; Декларации от А.Я. Т. и Н.Я. Т..
При повторното разглеждане на делото от ОСЗ-Хасково представят
Решение №36019 от 23.05.2008г. с идентично съдържание като Решение
№36019/28.09.2007г., но в това от 23.05.2008г. липсват подписи на комисията
и липсва отбелязване, както на другото решение на коя дата и на кого е
връчено.
Представена е също така обяснителна записка към ПНИ на териториите
по §4к, ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ в ж.р.“Куба-1“, ж.р.“Орфей“, ж.р.“Изгрев“ и
местност „Халилово-юг“ в землището на гр.Хасково с нанесени поправки,
съгласно уважените искания и възражения, постъпили в едномесечния срок от
4
обнародването на обявлението за изработването му в ДВ, бр.28/05.04.2019г.
Приложено е също така изисканото Решение на ПК-Хасково №36-
51/01.04.1998г., с което по същото заявление вх.№50065 от 06.09.1991г. се
признава правото на възстановяване на собственост на наследниците на Я.Д.
Т. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на пет броя ниви,
като в т.2 от същото се възстановява правото на собственост в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на три от тях, а за другите две се
отказва в т.3 от решението. Същото Решение №36-51 от 01.04.1998г. се
прилага по делото и от заинтересованата страна Я. А. П..
На 20.08.2007г. Община Хасково издава Удостоверение на основание
чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ, в т.3 от което е описан процесният поземлен имот с
идентификатор 77195.706.170, кадастрален район 502, с площ 804кв.м. и е
отразено, че според Договор от 26.04.1982г. 800кв.м. от имота са собственост
на Г.Д.Я., както и че имота не може да бъде възстановен.
От депозираното заключение на назначената по делото съдебно-
техническа експертиза се установява, че при съпоставяне на ПНИ в
ж.р.“Куба-1“ по отношение на ПИ 77195.706.170 с кадастралния план,
одобрен със Заповед №969/05.10.1988г. поземления имот попада върху
югозападните части на имоти с пл.№449 и 448, т.е. идентичен е с част от имот
449 и част от имот 448 по кадастралния план от 1988г. Вещото лице сочи, че
по разписния лист на кадастралния план от 1988г. срещу имот 449 е записан
Г.Д.Я. с договор от 26.10.82г. По разписния лист на помощния план от 2000г.
срещу имот 449 е записан Г.Д.Я. с договор от 26.04.82г. По регистъра на ПНИ
на ж.р.“Куба-1“ срещу ПИ 77195.706.170 в графата за име на правоимащия
стар собственик или на собственика към датата на приемане на помощния
план са записани Г.Д.Я. и Я.Д. Т., а в графата за акт за собственост към датата
на приемане на помощния план – дог. от 26.04.82г. При извършена от вещото
лице справка в КККР на гр.Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-
63/05.10.2006г. на ИД на АК, констатира, че ПИ 77195.706.170 е собственост
на наследници на Г.Д.Я. и М. В. Я..
Експертизата констатира, че в преписката, изпратена по делото от ОСЗ-
Хасково, образувана по заявление №50065/06.09.1991г. до ПК-Хасково, се
съдържа опис-декларация, в която под т.6 е заявена нива от 20дка в местност
„Ючките лозя“. Според вещото лице, по границите, посочени в опис-
декларацията не е възможно да се установи местонахождението на заявената
нива от 20дка. При извършената от вещото лице справка в Община Хасково
се установява, че тази нива е идентифицирана като имот №13 – нива в масив
502 от помощния комбиниран кадастрален план от анкетирания Н.Я. Т., което
било видно от протокол от проведената анкета със собственици /наследници/
на земеделски земи, попадащи в териториите по §4 от ПЗРЗСПЗЗ за землище
Хасково. От анкетата се виждало също, че имоти пл.№449 и пл.№448 по
кадастралния план, одобрен със заповед №969/05.10.1988г., част от които е
процесния ПИ 77195.706.170, попадат в имот №13.нива в масив 502 от
помощния комбиниран кадастрален план.
При справката в общината вещото лице заявява, че се намерило копие
5
от Решение № 36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ–Хасково, видно от което в раздел
втори, т.2 се възстановява правото на собственост на наследниците на Я.Д. Т.
в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 20дка,
находяща се в терен по §4 на гр.Хасково в местност „Ючки лозя“, заявен с
пореден №6 от заявлението и установен с молба-декларация за членство в
ТКЗС 215/10.03.1958г.
Експертизата уточнява, че във връзка с искане вх.№94Я-07-
1/18.01.2006г. на Я. А. П. Община Хасково издала Удостоверение №К-
14/20.08.07г. и скица №77/04.04.2007г. към удостоверението, послужили при
издаване на Решение №36019/23.05.2008г. на ПК-Хасково, от която скица
било видно, че ПИ 77195.706.170 попада в притежаваните от Я.Д. Т. ниви с
обща площ 20278кв.м., възстановени с Решение №36-51/01.04.1998г. на
ОСЗГ-Хасково, но не може да бъде възстановен, съгласно Удостоверение
№К-14/20.08.07г.
Според съдебно-техническата експертиза, процесният поземлен имот
77195.706.170 попада в нива от 11,649дка, описана в т.III.5 от Решение
№36019/23.05.2008г. на ПК-Хасково и не се възстановява.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен
интерес от оспорването, доколкото се легитимира като собственик на имот,
нанесен в ПНИ на ж.р. "Куба", гр. Хасково. На следващо място, тя отговаря на
изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, а доколкото заповедта е атакувана с
искане за обявяване нищожността й, то подаването й не е ограничено със
срок, съгласно разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК. Разгледана по същество
същата се явява основателна.
Съгласно § 4к, ал. 6 от ПЗРЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, ПНИ се
одобрява със заповед на областния управител. Обжалваният в настоящото
производство административен акт е за одобряване на ПНИ и е издаден от
областния управител по местонахождение на имотите, поради което следва
извода, че същият изхожда от материално и териториално компетентния
орган. Оспорваният акт е в законоустановената писмена форма, като съдържа
всички реквизити, които са предвидени за законосъобразното му издаване. На
следващо място не се твърди, а и при извършената служебна проверка не се
установява той да противоречи на целта на закона.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства
и депозираното експертно заключение на назначената съдебно-техническа
експертиза може да се направи извод, че при издаване на процесната заповед
ответникът по жалбата е допуснал редица нарушения на материалноправни и
процесуални разпоредби на закона. От една страна, съгласно § 4к, ал. 1 от
ПЗРЗСПЗЗ, ПНИ се изработва за земите, предоставени за ползване на
граждани въз основа на актове по § 4, като в чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е
предвидено, че с него се установяват границите на имотите, правото на
собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на §
4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗРЗСПЗЗ. В настоящото
6
производство, обаче не се ангажираха доказателства, които да установяват
процесния имот да е бил отнет от наследодателя на заинтересованите страни
и да е бил предоставен на ТКЗС, ДЗС или други, образувани въз основа на тях
селскостопански организации, респ. правото на ползване върху него да е било
предоставено на граждани по силата на актове на Президиума на Народното
събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. При това положение
се налага изводът, че този имот не е разположен в териториите по § 4 от
ПЗРЗСПЗЗ, поради което е включен в ПНИ изцяло без да е налице каквото и
да е правно основание за подобно включване. Този порок само по себе си не
води до нищожност на оспорения административен акт, но разгледан заедно с
останалите пороци на тази заповед на областния управител обосновава извод
за нейната нищожност. По категоричен и недвусмислен начин в
заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се
мотивират изводите на вещото лице, че процесния поземлен имот не подлежи
на възстановяване на наследниците на Я.Д. Т. по гореописания ред. Вещото
лице констатира, че имота с идентификатор 77195.706.170 по разписните
листи към кадастралния план от 1988г., към помощния план от 2000г. и по
регистъра на ПНИ е записан като собственост на Г.Д.Я. въз основа на договор
от 82г., като едва в регистъра на ПНИ се появява като собственик и името на
Я.Д. Т., но липсва какъвто и да конкретно посочен документ за собственост.
Несъмнено тези констатации на вещото лице сочат на липса на законово
основание за възстановяване на имота на наследници на Я.Д. Т., т.е. на
заинтересованите страни, конституирани в настоящото производство. В
заключението на съдебно-техническата експертиза се прави още по генерален
извод, че процесния имот с идентификатор 77195.706.170 попада в нива от
11,649дка, описана в т.5 от раздел трети на Решение №36019/23.05.2008г.,
като е отказано нейното възстановяване на наследниците на Я.Д. Т.. Не само
изводите на вещото лице са категорични в тази насока, а от представените и
от ответника и от заинтересованите страни писмени доказателства се достига
единствено и само до извод, че липсват законови основания за
възстановяване на този имот на наследниците на Я.Д. Т.. Тази нива, чието
възстановяване е отказано с Решение №36019/23.05.2008г. на ОСЗ-Хасково,
напълно аналогично е отказано и с Решение на ПК-Хасково №36-
51/01.04.1998г. и с Решение №36019/28.09.2007г. на ОСЗ-Хасково. Макар и
трите решения на ОСЗ-Хасково да имат различни номера и дати те са с
идентично съдържание. Освен, че общинската служба по земеделие не един, а
три пъти е постановила отказ да възстанови тази нива, чиято идентичност с
процесния имот се установи в настоящото производство, на наследниците на
Я.Д. Т., налице е произнасяне в същия смисъл и на Община Хасково. От
приложеното по делото Удостоверение, издадено от общината на основание
чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ, се установява, че в т.3 е описан процесния поземлен
имот с идентификатор 77195.706.170, кадастрален район 502, с площ
804кв.м., като според Договор от 26.04.1982г. 800кв.м. от имота са
собственост на Г.Д.Я., след което напълно логично е постановено, че този
имот не може да бъде възстановен. При тези данни по делото следва извода,
че липсва каквото и да е законово основание процесния имот да бъде включен
7
в ПНИ от областния управител с оспорената в настоящото производство
заповед и съответно възстановен на наследници на Я.Д. Т. със заповед на
кмета на общината. След като липсва основание за възстановяване на имота
на други лица, различни от визираните като собственици във всички
приложени по делото писмени доказателства, то несъмнено следва извода, че
така издадения административен акт /заповед на областния управител/ е
изцяло лишен от законово основание, постановен е при пълна липса на
предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна
норма и безспорно този акт в атакуваната част е нищожен.
По отношение на доводите за допуснати съществени нарушение на
административнопроизводствените правила следва да се посочи, че сочените
нарушения не са довели до липса на волеизявление, поради което не може да
се приеме, че е налице нищожност на заповедта на това основание. В този
смисъл е и практиката на ВАС.
При тези данни по делото и с оглед съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства следва извода, че собствеността върху процесния
поземлен имот с идентификатор 77195.706.170 никога не е била загубвана,
доколкото не се установява същият да е внасян или включван в ТКЗС, ДЗС и
други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, нито да е
бил предоставян за ползване по реда на §4 от ПЗРЗСПЗЗ и придобит по реда
на §4а или §4б от ПЗРЗСПЗЗ и жалбоподателят се легитимира като негов
собственик на самостоятелно основание въз основа на надлежни документи за
собственост. По отношение на заинтересованите страни са налице
категорични доказателства, че в качеството им на наследници на бивш
собственик, са заявили своето искане за възстановяване на право на
собственост до поземлената комисия, но наред с това се установява, че им е
отказано от колективния орган по поземлената собственост възстановяване
правото на собственост върху процесния имот. С оглед гореизложеното по
несъмнен начин в случая се установява, че липсва колизия на права по
отношение собствеността на процесния имот.
Предвид гореизложените съображения съдът счита, че по отношение на
ПИ 77195.706.170 не са били налице предпоставките по §4к, ал.1, от
ПЗРЗСПЗЗ, като Заповед №ДС-28-1/11.06.2019г. в оспорената част е
издадена в нарушение на материалния закон и неговата цел. В резултат на
което, въз основа на влезлия в сила ПНИ незаконосъобразно собствеността
върху процесния имот е била възстановена на заинтересованите страни. Така
при пълна липса на предпоставките по §4к, ал.1, от ПЗРЗСПЗЗ за процесния
имот заповедта в оспорената част освен, че се явява лишена от законова
опора, разпорежда и последици, противоположни на предвидените в правната
норма и нетърпими от правовия ред, което сочи, че допуснатото при
издаването нарушение на материалния закон е съществено до степен, че
обосновава нищожността ѝ.
По изложените съображения съдът счита, че заповедта в атакуваната й
част се явява нищожна, поради което следва да бъде отменена като такава.
С оглед изхода на делото, на жалбоподателя следва да се присъдят
8
направените при първоначалното разглеждане на делото пред РС-Хасково и
пред АС-Хасково и в настоящото производство разноски в общ размер на
2580лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
По подадената жалба от М. В. Я. с ЕГН:********** от гр.
************, със съдебен адрес гр. ********************, адв. Т.В., против
Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областен управител на област Хасково, с
която е одобрен плана на новообразуваните имоти за жилищни райони
„Орфей“, „Изгрев“, „Куба-1“ и местност „Халилово“ в землището на град
Хасково, в частта за имот с идентификатор № 77195.706.170 :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на
Областен управител на област Хасково, с която е одобрен Плана на
новообразуваните имоти /ПНИ/ за ж.р „Куба“, гр. Хасково, в частта й относно
поземлен имот с идентификатор 77195.706.170.
ОСЪЖДА Областна администрация Хасково, на основание чл.143, ал.1
от АПК, да заплати на М. В. Я. с ЕГН:********** от гр. ************,
направените по делото разноски в размер общо на 2580лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Хасково
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез изпращане на преписи
от него по реда на чл. 137 АПК.
Съдия при Районен съд – Хасково: /П/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: А.Б.
9