№ 6893
гр. С., 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110168275 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 279408/15.12.2022 г.,
с която от името на „/...../“ ЕАД, ЕИК /...../ против И. Г. М., ЕГН: ********** са
предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 149 и
сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД –
положителни установителни искове за вземания за плащане на стойност на
доставена топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост,
за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период, както и за
обезщетение за забава на плащането на същото, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 188811/12.09.2022 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. Г. М., ЕГН: ********** за суми,
както следва: 1/ сумата от 623,37 лева, представляваща стойност на доставена и
потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент №
65, находящ се в гр. С., ж.к. „/...../“, бл. /...../, вх. Г, ет.2, абонатен № 326827, за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 12.09.2022 г. до окончателното й изплащане; 2/
сумата от 131,29 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 15.09.2019 г. – 22.08.2022 г. върху главницата за
1
доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 11,34 лева, представляваща
главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот,
представляващ апартамент № 65, находящ се в гр. С., ж.к. „/...../“, бл. /...../, вх. Г,
ет.2, абонатен № 326827 за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 12.09.2022 г. до
окончателното й изплащане; 4/ сумата от 2,76 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода 01.10.2019 г. – 22.08.2022 г.
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение. Направено е искане
за присъждане на разноски. На 13.09.2022 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК.
Заповедта е връчена на ответника, като в законоустановения срок същият е
депозирал възражение срещу издадената заповед. Ищецът е уведомен за
възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 18.11.2022 г.
Исковата молба е подадена на 15.12.2022 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
В исковата си молба ищецът „/...../“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответника. Поддържа, че същият има качеството клиент на топлинна
енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна
собственост, в която се намира процесният имот, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „/...../“ ЕАД,
като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за
топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки
на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа,
че ответникът е използвал доставяна топлинна енергия през периода 01.05.2018 г.
– 30.04.2020 г. и не е погасил задължението си на посочения в приложимите за
периода ОУ падеж. Поради тази причина се дължала и лихва за забава, но не
върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а върху сумите, посочени
в изравнителната сметка и отбелязани в общата фактура за съответния
отоплителен сезон. Не било изпълнено и задължението за заплащане на услугата
дялово разпределение, поради което същото следвало да се погаси, ведно с лихва
за забава.
Моли, да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от
623,37 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия
в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 65, находящ се в гр. С., ж.к.
„/...../“, бл. /...../, вх. Г, ет.2, абонатен № 326827, за периода 01.05.2018 г. –
2
30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
12.09.2022 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 131,29 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
15.09.2019 г. – 22.08.2022 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна
енергия; 3/ сумата от 11,34 лева, представляваща главница за цена на услугата
дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 65,
находящ се в гр. С., ж.к. „/...../“, бл. /...../, вх. Г, ет.2, абонатен № 326827 за периода
01.08.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 12.09.2022 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 2,76 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
01.10.2019 г. – 22.08.2022 г. върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение.
Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещната страна в
производството адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника е
депозиран отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и
прави възражение, че дължимите вземания за главници и лихви за периода
01.05.2018 г. – 31.07.2019 г. са погасени по давност. Излага съображения, че
давността е започвала да тече с настъпването на изискуемостта на вземанията по
прогнозните месечни фактури, а не с изтичането на срока за заплащане на
крайната изравнителна фактура. Твърди да не е собственик или ползвател на
процесния имот, от което прави извод за липса на облигационни отношения с
ищцовата страна. Ответникът поддържа, че в отношенията му с ищеца следвало
да се прилага Законът за защитата на потребителите /ЗЗП/, който имал предимство
пред ЗЕ, като в тази връзка сочи, че на основание чл. 62 от ЗЗП не дължал
заплащане на процесните суми, тъй като не е поръчвал доставка на топлинна
енергия. Оспорва претенциите на ищеца за възнаграждение за услугата дялово
разпределение при твърдения, че не било доказано основанието за неговата
дължимост, размерът му, падежът му и редът и начинът за заплащането му.
Ответникът счита, че не следва да дължи лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия и за услугата дялово разпределение, тъй като не било доказано
да е изпаднал в забава.
Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
3
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са за разглеждане искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД –
положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за
забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по
реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответниците, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти:
съществуването на договорни отношения между него и ответника с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството клиент на топлинна
енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за
исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е
носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за
ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираното вземане, за което не сочи доказателства.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба
възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е
да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или
прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
4
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
5
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
6
предприятие, доставящо топлинна енергия. "/...../" ЕАД е дружество регистрирано
по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други
дейности обслужващи основните.
От събраните по делото доказателствен материал, в това число писмо от
Столична община, дирекция „Общински приходи“, отдел „Общински приходи –
Надежда/Връбница“, приложената към него справка за лицата, които са
декларирали недвижим имот, представляващ апартамент № 65, находящ се в гр.
С., ж.к. „/...../“, бл. /...../, вх. Г, ет.2, Протокол от Общо събрание на собствениците
в етажна собственост с административен адрес: гр. С., ж.к. „/...../“, бл. /...../, вх. Г
от 28.08.2012 г. и приложения към него списък на етажните собственици етажна
собственост с административен адрес: гр. С., ж.к. „/...../“, бл. /...../, вх. Г /л. 22 от
делото/, следва извод, че по делото е проведено доказване на обстоятелството, че
през заявения в исковата молба период, ответникът И. Г. М., ЕГН: ********** е
бил клиент на топлинна енергия, доставена и потребена в имот, представляващ
апартамент № 65, находящ се в гр. С., ж.к. „/...../“, бл. /...../, вх. Г, ет.2.
Горепосочените писмени доказателства, събрани в настоящото производство,
представляват поредица от косвени доказателства, които в своята съвкупност
водят до единствен извод, че е проведено доказване на обстоятелството, че през
заявения в исковата молба период, ответникът ответникът И. Г. М., ЕГН:
********** е бил клиент на топлинна енергия, доставена и потребена в имот,
представляващ апартамент № 65, находящ се в гр. С., ж.к. „/...../“, бл. /...../, вх. Г,
ет.2.
От представените и приобщени към доказателствения материал писмени
доказателства, а именно: Протокол от Общо събрание на собствениците в етажна
собственост с административен адрес: гр. С., ж.к. „/...../“, бл. /...../, вх. Г от
28.08.2012 г. и приложения към него списък на етажните собственици етажна
собственост с административен адрес: гр. С., ж.к. „/...../“, бл. /...../, вх. Г се
установява в производството, че ответникът И. Г. М., ЕГН: ********** пребивава
в сградата-етажна собственост с административен адрес: гр. С., ж.к. „/...../“, бл.
/...../, вх. Г. Същевременно, от представения и приобщен към доказателствения
материал по делото списък на етажните собственици етажна собственост с
административен адрес: гр. С., ж.к. „/...../“, бл. /...../, вх. Г, представляващ
приложение № 1 към Протокол от Общо събрание на собствениците в етажна
собственост с административен адрес: гр. С., ж.к. „/...../“, бл. /...../, вх. Г от
7
28.08.2012 г., изрично е посочен ответникът И. Г. М., ЕГН: **********, като
собственик на апартамент № 65 в сградата-етажна собственост с административен
адрес: гр. С., ж.к. „/...../“, бл. /...../, вх. Г. Същият се е подписал в това си качество
/на собственк на апартамент № 65 в сградата-етажна собственост с
административен адрес: гр. С., ж.к. „/...../“, бл. /...../, вх. Г/, като автентичността на
положения от името на ответника подпис в списък на етажните собственици
етажна собственост с административен адрес: гр. С., ж.к. „/...../“, бл. /...../, вх. Г,
представляващ приложение № 1 към Протокол от Общо събрание на
собствениците в етажна собственост с административен адрес: гр. С., ж.к. „/...../“,
бл. /...../, вх. Г от 28.08.2012 г., не е оспорен в производството. Установените от
обсъдените по-горе писмени доказателства обстоятелства се подкрепят и от
останалия събран по делото доказателствен материал, а именно писмо от
Столична община, дирекция „Общински приходи“, отдел „Общински приходи –
Надежда/Връбница“ и приложената към него справка за лицата, които са
декларирали недвижим имот, представляващ апартамент № 65, находящ се в гр.
С., ж.к. „/...../“, бл. /...../, вх. Г, ет.2, от които се установява в производството, че
считано от 1998 г. до 09.03.2023 г. /датата на предоставяне на справката/,
недвижим имот, представляващ апартамент № 65, находящ се в гр. С., ж.к. „/...../“,
бл. /...../, вх. Г, ет.2, е деклариран от лицата И. Г. М. и М. Д. М.а.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото
е проведено доказване на обстоятелството, че през заявения в исковата молба
период, ответникът И. Г. М. е бил клиент на топлинна енергия, доставена и
потребена в имот, представляващ апартамент № 65, находящ се в гр. С., ж.к.
„/...../“, бл. /...../, вх. Г, ет.2.
Същевременно, обаче, от събраните по делото доказателства се установи, че
процесният имот, представляващ апартамент № 65, находящ се в гр. С., ж.к.
„/...../“, бл. /...../, вх. Г, ет.2, е съсобствен между ответника И. Г. М. и М. Д. М.а. По
делото не са ангажирани доказателства или направени доказателствени искания,
от които да се установява връзката между И. Г. М. и М. Д. М.а. Дори да се приеме,
че същите са съпрузи, то по делото не са ангажирани доказателства, че към датата
на придобиване на собствеността върху процесния имот, същите са били в
граждански брак, респективно, че имотът е станал съпружеска имуществена
общност. Предвид горното, липсата на събрани по делото доказателства относно
връзката между И. Г. М. и М. Д. М.а и доколкото по делото не са ангажирани
доказателства за квотите, които всяко от горепосочените лица притежава в
съсобствеността, то по аргумент от разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от Закон за
8
собствеността, следва да се приеме извод, че всеки от И. Г. М. и М. Д. М.а, е
притежавал по ½ идеална част от процесния имот, през процесния период,
респективно, че всеки е следвало да отговаря за по ½ част от стойността на
потребената в имота през процесния период топлинна енергия.
Следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ГПК,
съдът указва на страните за кои твърдени от тях факти и обстоятелства не сочат
доказателства. Тази разпоредба се прилага единствено в хипотеза, при която
страните твърдят факти и обстоятелства, за които обаче не сочат никакви
доказателства. Доколкото с исковата молба, подадена от името на ищеца, са
представени доказателства за твърдяното от него обстоятелство, че през
процесния период именно ответникът е имал качеството клиент на топлинна
енергия, в качеството си на собственик на посочения в исковата молба процесен
недвижим имот, то не са били налице предпоставките на чл. 146, ал. 2 ГПК.
Противното разбиране /че съдът дължи указания на страните, ако счете, че
представените от тях доказателства не доказват в пълнота, по безспорен и
категоричен начин, твърдените от тях факти и обстоятелства/ би довело до намеса
от страна на съда в полза на една от страните в производството, респективно до
нарушаване на принципите на диспозитивното начало и равнопоставеността
между страните в гражданския процес. Съдът е разпределил доказателствената
тежест между страните и в тежест на всяка от тях е било да установи в
производството, при условията на пълно и главно доказване, твърдените от нея
факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на правния спор,
предмет на разглеждане в настоящото производство. По делото не са ангажирани
доказателства или направени доказателствени искания, от които да се установява
по безспорен и категоричен връзката между И. Г. М. и М. Д. М.а и кога е
придобита собствеността върху процесния имот, представляващ апартамент № 65,
находящ се в гр. С., ж.к. „/...../“, бл. /...../, вх. Г, ет.2, от лицата И. Г. М. и М. Д. М.а.
Следователно не може да се направи единствен правилен и обоснован извод, че
същите са придобили имота през време на сключен между тях граждански брак,
респективно, че процесният имот е бил съпружеска имуществена общност, което
по аргумент от разпоредбата на чл. 32 СК да обуслови извод, че горепосочените
лица дължат солидарно стойността на потребената в имота, през процесния
период, топлинна енергия.
С оглед горното и въз основа на събраните по делото доказателства, следва
да се приеме, че ответникът И. Г. М., в качеството си на собственик на 1/2 идеална
част от процесния период, е имал качеството клиент на топлинна енергия,
9
доставяна до имот представляващ апартамент № 65, находящ се в гр. С., ж.к.
„/...../“, бл. /...../, вх. Г, ет. 2 и следва да отговаря за заплащане на 1/2 част от
стойността на доставената и потребена в процесния имот, през заявения в
исковата молба период, топлинна енергия.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2018 г. – м. 04.2020 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от /...../ ЕАД, отдел „Дялово разпределение“. Установява се
също, че са взети предвид и технологичните разходи в абонатната станция за
процесния период, които са за сметка на топлопреносното предприятие, като
същите са изчислени по Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са
били отчислявани ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна
енергия, преди нейното разпределение между абонатите. Установява се още, че за
процесния недвижим имот, представляващ представляващ апартамент № 65,
находящ се в гр. С., ж.к. „/...../“, бл. /...../, вх. Г, ет.2, през процесния период не е
ползвана топлинна енергия за отопление на имот и отдадена от сградна
инсталация, доколкото сградата етажна собственост, в която се намира процесния
имот е била без отопление, респктивно, чеза процесния имот, през заявения в
исковата молба период, е начислявана единствено топлинна енергия, за битово
горещо водоснабдяване, която за отчетен период 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. е
определяна по отчет на един водомер и е начислена съгласно Приложение към чл.
61, ал. 1 на Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, а за отчетен период
01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. е определяна при норма за разход на потребление на
гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие, поради неосигурен достъп
за извършване на отчет монтирания в процесния имот водомер /за 1 бр. обитател/.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че за процесния период за
топлоснабдения имот е начислена топлинна енергия за битово горещо
10
водоснабдяване на стойност от 573,62 лева. Установява се също, че през
процесния период /...../ ЕАД редовно и на конкретна дата е изготвяла
изравнителни сметки за реално потребеното количество топлинна енергия от
имота на ответника – общо и по компоненти, а именно топлинна енергия за
отопление на имот, топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване, като общо за процесния период е
налице изравнена сума за доплащане в размер на 41,33 лева /общо за двата
отчетни периода, включени в процесния период/, която следва да бъде прибавена
към общия размер на стойността на доставена до процесния имот топлинна
енергия. От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че абонатната станция в сградата
етажна собственост, в която се намира процесния топлоснабден имот е била в
експлоатация към процесния период, като няма данни за увреждане и/или
нефункциониране на абонатната станция спрямо проектните й размери, както и че
редовно е приспадана топлинна енергия за технологични разходи от отчетената
ежемесечна енергия за сметка на ищеца, съгласно нормативните изисквания.
Установява се също, че в абонатната станция през процесния период е
функционирал 1 бр. общ топломер, както и че общият топломер в абонатната
станция е от одобрен тип и е преминавал задължителни метрологични проверки.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза е установено в производството, че
през процесния период, за топлоснабдения имот потребената топлинна енергия е
на стойност от общо 614,94 лева.
Както се посочи по-горе, ответникът И. Г. М., следва да отговаря за
заплащането на ½ част от стойността на доставената и потребена топлинна
енергия, а именно за сума в размер на 307,47 лева, до който и размер се явява
основателен искът за главница за стойността на доставена и потребена в
процесния имот, през заявения период, топлинна енергия.
В отговора на исковата молба, подаден от името на ответника И. Г. М., е
релевирано възражение за погасяване по давност на сумите начислени от ищеца
през исковия период. По отношение възражението за погасяване по давност на
претендираните в настоящото производство от ищеца вземания, настоящият
състав намира следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия
11
са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна
вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то
произтича от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия
падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение
тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение). В частност задълженията на ответниците за заплащане на
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение /13.05.2020 г./ спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението.
Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът
приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент
на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от
момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни след
месеца, за който е възникнало задължението.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото
на срока на погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента
на осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани
ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура през юли 2019 г. за
вземания възникнали за период 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. и през юли 2020 г. за
вземания възникнали за период 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., които са по
12
изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия
отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не
е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност
за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен
месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не
е от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност
за него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме
обратното би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на
кредитора да зависи началният момент на погасителната давност, което
противоречи на целите на института на погасителната давност. Моментът, от
който започва да тече погасителната давност е определен от законодателя в
зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на
вземането и изпадането в забава на плащането на същото са различни факти, от
тях произтичат и различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 г.
сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната
сметка, поради което и обвързването от ищеца на началния момент на
погасителната давност за месечните задължения с издаването на обобщена
фактура по изравнителната сметка е неоснователно.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на исковата молба в
съда - 12.09.2022 г., и по съображения изложени по-горе за началния момент на
погасителната давност на вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016
г., то съдът приема, че вземанията за част от процесния период, а именно за
период 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., са погасени по давност, доколкото
изискуемостта на вземането за месец април 2019 г. е настъпила, считано от
15.06.2019 г., като при съобразяване на разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, и
обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., течението на
давностния срок е било спряно, то 3-годишния погасителен давностен срок е бил
изтекъл преди подаване на исковата молба в съда – 12.09.2022 г. /а именно на
15.08.2022 г./, респективно е обхванато от погасителната давност /3-годишния
погасителен давностен срок за вземането за месец май 2019 г. е следвало да изтече
на 16.09.2022 г., т.е. не обхванато от погасителната давност, доколкото искът се
счита предявен на 12.09.2022 г. – датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в съда/.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна
13
енергия за битови нужди от /...../ ЕАД на клиенти в гр. С. изрично предвижда, че
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Същевременно
разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от /...../ ЕАД на клиенти в гр. С. изрично предвижда, че
клиентите са длъжни да заплащат стойността на потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. Горните разпоредби са ясни и безпротиворечиво очертават
момента на настъпване на изискуемостта на задълженията за доставена и
потребена от клиенти на /...../ ЕАД топлинна енергия, през съответния отчетен
период, т.е. за всеки отделен месец, изискуемостта на задължението за заплащане
на стойността на потребената в имота топлинна енергия, настъпва с изтичане на
45-дневен срок след изтичане на месеца, в който енергията е доставена и
потребена. Сумите по изравнителни сметки отново са за доставена и потребена
топлинна енергия в същия отчетен период, за който именно се издава
изравнителната сметка. Такива суми не представляват ново вземане, доколкото
енергията е доставена и потребена в същия отчетен период, а не след неговото
изтичане до извършване изготвяне и издаване на изравнителна сметка.
Същевременно общите условия на ищцовото дружество не предвиждат различен
момент на настъпване изискуемостта на суми по изравнителни сметки. Т.Е.,
доколкото тези суми са за доставена и потребена топлинна енергия именно през
съответния отоплителен сезон, то и изискуемостта им настъпва с изтичане на 45-
дневен срок след изтичане на месеца, в който е доставена и потребена енергията
/по аргумент от чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от /...../ ЕАД на клиенти в гр. С..
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото
на срока на погасителната давност.
Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец. Издаването на
няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от естество да
промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за него тече от
последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното би
означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора да
зависи началният момент на погасителната давност, което противоречи на целите
на института на погасителната давност.
14
Още повече, че това е пряко поставяне на търговеца в привилегировано
положение спрямо потребителите на топлинна енергия, посредством
предоставянето му на възможност, чрез извършване на префактуриране и
издаване на множество счетоводни документи за вземания за топлинна енергия
доставена и потребена в един и същ период, по който начин еднолично да влияе
върху началния момент на погасителната давност. Едно такова разрешение
поставя потребителя в категорично неизгодно и непривилегировано положение и
противоречи, както на разпоредбите и духа на Закон за защита на потребителите,
но и на неписаните правила на морала и добросъвестността в отношенията между
правните субекти. Още повече, че както се посочи по-горе, в общите условия на
ищцовото дружество, приложими към процесния период, по никакъв начин не е
предвиден друг ред и момент за настъпване изискуемостта на сумите по
изравнителни сметки, различен от този за дължимите суми за потребена топлинна
енергия във всеки отделен месец.
Следователно, настоящият съдебен състав намира, че вземането по
изравнителна сметка не е ново вземане. То е за доставена и потребена топлинна
енергия именно през същия отчетен период /отоплителен сезон/, за който
ежемесечно са издавани фактури от ищеца. Изрично е предвиден моментът на
настъпване на изискуемост на вземанията за доставена и потребена от клиентите
топлинна енергия и по никакъв начин той не е свързан с издаването на
изравнителна сметка и/или обща фактура.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за доставена и потребена топлинна енергия, които
не са обхванати от погасителната давност.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума,
представляващи стойност на доставена и потребена в процесния топлоснабден
имот топлинна енергия се явява основателен и доказан за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2020 г. и за размера 518,67 лева, съобразно заключението на вещото лице по
допуснатата в производството съдебно-техническа експертиза.
Ответникът И. Г. М., следва да отговаря за заплащането на ½ част от
стойността на доставената и потребена топлинна енергия.
Следователно претенцията за главница за доставена в процесния имот
топлинна енергия през заявения в исковата молба период се явява основателна и
доказана до размера от 259,33 лева и за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., за
15
които размер и период предявеният иск с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и
чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, следва да бъде уважен,
като за разликата над този размер до пълния предявен размер от 623,37 лева и за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., искът следва да се отхвърли.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда /12.09.2022 г./ до окончателното й изплащане.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 131,29 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода 15.09.2019 г. – 22.08.2022 г., върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „/...../“ ЕАД на клиенти в гр. С., приети с Решение по Протокол
№ 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “/...../” ЕАД и одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016
г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за вземанията за главница за доставена
и потребена в процесния имот топлинна енергия възникнали след 01.07.2016 г., по
отношение на който са приложими ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с
изтичането на определения в чл. 33 срок.
Следователно ответникът е изпаднал в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от 259,33 лева и дължи лихва за тази забава
16
за периода от 16.07.2019 г. до 22.08.2022 г. Доколкото от ищеца се претендира
лихва за забава за по-кратък период, а именно 15.09.2019 г. – 22.08.2022 г., то при
спазване принципа на диспозитивно начало в гражданското производство, съдът
следва да приеме, че ответникът дължи лихва за забава именно за посочения от
ищеца по-кратък период, която съдът определя в размер на 77,30 лева /изчислена
по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен калкулатор на НАП/.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за лихва за забава върху главницата за доставена
и потребена топлинна енергия.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за признаване за установено, че ответникът И. Г. М. дължи в полза на /...../
ЕАД сума, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия се явява
основателен и доказан за периода 15.09.2019 г. – 22.08.2022 г. и за размер от 77,30
лева и следва да бъде уважен за тези период и размер, като за разликата над
уважения размер от 77,30 лева до пълния предявен размер от 131,29 лева, искът
следва да бъде отхвърлен.
Предвид горното, съдът следва да разгледа направеното от ответника с
отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на претенциите
на ищеца, включително за лихви за забава.
В разглеждания случай и по отношение на претенцията за вземания за лихва
за забава, следва да намери приложение тригодишният давностен срок, установен
в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Предвид гореизложените съображения и като съобрази установения в
Общите условия на ищцовото дружество падеж на задълженията, касаещи
процесния период и датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.09.2022
г., настоящият съдебен състав намира, че възражението за погасяване по давност
на вземанията, предмет на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, се
явява неоснователно.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от 11,34 лева за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2020 г.,
съдът намира следното:
От събраните по делото доказателства се установи, че именно ищцовото
дружество, чрез отдел „Дялово разпределние“, е извършвало дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се
17
намира процесният имот. По делото се установи, че /...../ ЕАД, отдел „Дялово
разпределение“ е осъществявало дялово разпределение на топлинна енергия, като
точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се намира процесният
имот, поради което и претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2020 г., се явява основателна, като
от страна на ответника не са наведени възражения относно размера на
претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение, поради което,
съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се дължи
възнаграждение в размер на 11,34 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК/.
Ответникът следва да отговаря за ½ част от горепосочената сума, а именно за
сума в размер на 5,67 лева
Следователно претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2020 г. е основателна и доказана до
размера от 5,67 лева и следва да бъде уважена за тези период и размер, като за
разликата над сумата от 5,67 лева до пълния предявен размер от 11,34 лева, искът
следва да се отхвърли.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за главница за цена на услугата дялово
разпределение.
Възражението за погасяване по давност на главницата за цена на услугата
дялово разпределение е неоснователно и не следва да бъде уважавано, доколкото
това вземане не е с периодичен характер, респективно по отношение на него е
приложим общият 5-годишен давностен срок, който не е изтекъл към датата на
депозиране на исковата молба в съда. Дори да е приложим и краткия 3-годишен
давностен срок, то възражението отново се явява неоснователно, предвид
изложените по-горе съображения в този смисъл /и при съобразяване разпоредбата
на на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, и обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г. –
13.05.2020 г., течението на давностния срок е било спряно, т.е. дори да се приеме,
че вземането за месец 08.2019 г. е станало изискуемо, считано от 01.09.2019 г., то
същото не би било погасено по давност към 12.09.2022 г., доколкото евентуален 3-
годишен давностнен срок би изтекъл на 01.11.2022 г./.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
18
иск за признаване за установено, че ответникът И. Г. М. дължи в полза на /...../
ЕАД сума, цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2020 г. за имот, представляващ
апартамент № 65, находящ се в гр. С., ж.к. „/...../“, бл. /...../, вх. Г, ет.2, се явява
основателен и доказан за размер от 5,67 лева и следва да бъде уважена за тези
период и размер, като за разликата над сумата от 5,67 лева до пълния предявен
размер от 11,34 лева, искът следва да се отхвърли.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда /12.09.2022 г./ до окончателното й изплащане.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
2,76 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за цена на услуга
дялово разпределение за периода 01.10.2019 г. – 22.08.2022 г., настоящият
съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат
и ищеца и ответниците.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 75,00 лева,; 2/
за заплатена държавна такса в заповедното производство по гр. д. № 49418/2022 г.
по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 25,00 лева; 3/ за заплатен депозит за
вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в производството съдебно-
техническа експертиза в размер на 300 лева; 4/ за юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по гр. д. № 49418/2022 г. по описа на
19
СРС, ГО, 160 състав в размер на 100 лева;
От ищеца се претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
И. Г. М., ЕГН: **********, с адрес: в гр. С., ж.к. „/...../“, бл. /...../, вх. Г, ет.2, ап. 65,
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца /...../ ЕАД, ЕИК /...../, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. /..../ № /.../, сумата от 55,66 лева,
представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство по гр.д. № 49418/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав, съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед изхода на
спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково
производство, което съдът определя в размер от 100 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът И. Г. М., ЕГН:
**********, с адрес: в гр. С., ж.к. „/...../“, бл. /...../, вх. Г, ет.2, ап. 65, следва да бъде
осъден да заплати в полза на ищеца /...../ ЕАД, ЕИК /...../, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. /..../ № /.../, сумата от 211,50 лева, представляваща разноски
в исковото производство по гр.д. № 68275/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав, съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответника И. Г. М. са претендирани разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 49418/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, а
именно адвокатско възнаграждение за предоставена на ответника безплатна
правна защита и съдействие в заповедното производство по ч.гр.д. № 49418/2022
г. по описа на СРС, ГО, 160 състав в полза на адвокат Н. К..
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие,
сключен между И. Г. М. и адвокат Н. К., страните са уговорили, че адвокатът
предоставя на клиента безплатна правна помощ и съдействие на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като клиентът изрично е декларирал, че е
материално затруднено лице по смисъла на същата разпоредба. На основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално
затруднени лица. Същевременно съгласно чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
20
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Съдът съобразявайки фактическата и правна сложност на производството и
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските, намира, че в полза на адвоката, предоставил безплатна
правна помощ на ответника в заповедното производство по ч.гр.д. № 49418/2022
г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, следва да се определи възнаграждение размер
от 400 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /...../ ЕАД, ЕИК /...../, със
седалище и адрес на управление: гр. С.,ул. /..../ № /.../, следва да бъде осъдено да
заплати в полза на адвокат Н. К., със съдебен адрес: гр. С., ул. /...../ № 1, офис 2,
сумата от 221,90 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена на ответника И. Г. М. безплатна правна помощ и съдействие в
производството по ч.гр.д. № 49418/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
От името на ответника И. Г. М. са претендирани разноски в исковото
производство по гр.д. № 68275/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, а
именно адвокатско възнаграждение за предоставена на ответника безплатна
правна защита и съдействие в исковото производство по гр.д. № 68275/2022 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, в полза на адвокат Н. К..
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие,
сключен между И. Г. М. и адвокат Н. К., страните са уговорили, че адвокатът
предоставя на клиента безплатна правна помощ и съдействие на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като клиентът изрично е декларирал, че е
материално затруднено лице по смисъла на същата разпоредба. На основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално
затруднени лица. Същевременно съгласно чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Съдът съобразявайки фактическата и правна сложност на производството и
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
21
размери на адвокатските, намира, че в полза на адвоката, предоставил безплатна
правна помощ на ответника в исковото производство по гр.д. № 68275/2022 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, следва да се определи възнаграждение размер от
400 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /...../ ЕАД, ЕИК /...../, със
седалище и адрес на управление: гр. С.,ул. /..../ № /.../, следва да бъде осъдено да
заплати в полза на адвокат Н. К., със съдебен адрес: гр. С., ул. /...../ № 1, офис 2,
сумата от 221,90 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена на ответника И. Г. М. безплатна правна помощ и съдействие в
производството по гр.д. № 68275/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на /...../ ЕАД,
ЕИК /...../, със седалище и адрес на управление: гр. С.,ул. /..../ № /.../ против И. Г.
М., ЕГН: **********, с адрес: в гр. С., ж.к. „/...../“, бл. /...../, вх. Г, ет.2, ап. 65, иск с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че И. Г. М., ЕГН:
**********, дължи в полза на /...../ ЕАД, ЕИК /...../, сумата от 259,33 лева,
представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 65, находящ се в гр. С., ж.к.
„/...../“, бл. /...../, вх. Г, ет.2, абонатен № 326827, за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
12.09.2022 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 13.09.2022 г. по гр.д. № 49418/2022 г. по
описа на СРС, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 259,33 лева до пълния предявен размер от 623,37 лева и за периода
01.05.2018 г. – 30.04.2019 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на /...../ ЕАД,
ЕИК /...../, със седалище и адрес на управление: гр. С.,ул. /..../ № /.../ против И. Г.
М., ЕГН: **********, с адрес: в гр. С., ж.к. „/...../“, бл. /...../, вх. Г, ет.2, ап. 65, иск с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1
22
ЗЗД, че И. Г. М., ЕГН: **********, дължи в полза на /...../ ЕАД, ЕИК /...../ сумата
от 77,30 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до
22.08.2022 г., върху главницата за цена на доставена топлинна енергия, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 13.09.2022 г. по
гр.д. № 49418/2022 г. по описа на СРС, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 77,30 лева до пълния предявен размер от 131,29
лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на /...../ ЕАД,
ЕИК /...../, със седалище и адрес на управление: гр. С.,ул. /..../ № /.../ против И. Г.
М., ЕГН: **********, с адрес: в гр. С., ж.к. „/...../“, бл. /...../, вх. Г, ет.2, ап. 65, иск с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че против И. Г.
М., ЕГН: **********, дължи в полза на /...../ ЕАД, ЕИК /...../, сумата от 5,67 лева,
представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 65, находящ се в гр. С., ж.к.
„/...../“, бл. /...../, вх. Г, ет.2, абонатен № 326827 за периода 01.08.2019 г. –
30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
12.09.2022 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 13.09.2022 г. по гр.д. № 49418/2022 г. по
описа на СРС, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 5,67 лева до пълния предявен размер от 11,34 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на /...../ ЕАД, ЕИК /...../, със седалище и
адрес на управление: гр. С.,ул. /..../ № /.../ против И. Г. М., ЕГН: **********, с
адрес: в гр. С., ж.к. „/...../“, бл. /...../, вх. Г, ет.2, ап. 65, иск с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено, че И. Г. М., ЕГН: **********, дължи в полза на /...../ ЕАД, ЕИК /...../
сумата от 2,76 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 01.10.2019 г. – 22.08.2022 г. върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 13.09.2022 г. по ч.гр.д. № 49418/2022 г. по описа на СРС,
160 състав.
ОСЪЖДА И. Г. М., ЕГН: **********, с адрес: в гр. С., ж.к. „/...../“, бл. /...../,
вх. Г, ет.2, ап. 65 да заплати в полза на /...../ ЕАД, ЕИК /...../, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. /..../ № /.../, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
55,66 лева, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д. № 49418/2022 г. по описа
23
на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА И. Г. М., ЕГН: **********, с адрес: в гр. С., ж.к. „/...../“, бл. /...../,
вх. Г, ет.2, ап. 65 да заплати в полза на /...../ ЕАД, ЕИК /...../, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. /..../ № /.../, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
211,50 лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д. №
68275/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА /...../ ЕАД, ЕИК /...../, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. /..../ № /.../ да заплати на адвокат Н. К., със съдебен адрес: гр. С., ул. /...../ № 1,
офис 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
вр. чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения сумата от 221,90 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена на ответника И. Г. М. безплатна
правна помощ и съдействие в производството по ч.гр.д. № 49418/2022 г. по описа
на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА /...../ ЕАД, ЕИК /...../, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. /..../ № /.../ да заплати на адвокат Н. К., със съдебен адрес: гр. С., ул. /...../ № 1,
офис 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
вр. чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения сумата от 221,90 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена на ответника И. Г. М. безплатна
правна помощ и съдействие в производството по гр.д. № 68275/2022 г. по описа на
СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
24