Решение по дело №107/2023 на Административен съд - Габрово

Производството по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-989 от 29.05.2023 г., подадена от „Дрим Консулт“ ООД, със седалище [населено място] 1223 – Столична община, ЕИК: *********, против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № [рег. номер] от 14.07.2022 г., потвърден с Решение № 1 от 2023 г. на директор Дирекция МДТБФ /Местни данъци и такси, бюджет и финанси/ при О. Д., като се иска съдът да отмени същия като незаконосъобразен в частта, в която е оспорен този акт по административен ред.

С процесния АУЗД на дружеството – жалбоподател е определено публично задължение към 14.07.2022 г. по години за периоди от 2018 г. до 2021 г., в общ размер 6 372.46 лв., от които 5 133.25 лв. главница и 1 239.21 лв. лихва, както следва:

1.За 2018 г.:

1.1.Данък върху недвижими имоти /ДНИ/ по партида 2019749700001 - 227.81. лв. и лихва 89.38 лв.;

1.2.Такса битови отпадъци /ТБО/ по същата партида – 1 063.10 лв. и лихва – 417.11 лв.;

2.За 2019 г.:

2.2.ДНИ по същата партида – 227.81 лв. и лихва – 66.32 лв.;

2.2.ТБО по същата партида – 1 063.10 лв. и лихва – 309.47 лв.;

3.За 2020 г.:

3.2.ДНИ по същата партида – 227.81 лв. и лихва – 43.13 лв.;

3.2.ТБО по същата партида – 1 078.28 лв. и лихва – 204.13 лв.;

4.За 2021 г.:

4.2.ДНИ по същата партида – 227.81 лв. и лихва – 20.06 лв.;

4.2.ТБО по същата партида – 1 017.53 лв. и лихва – 89.61 лв.;

Задълженията са определени въз основа на подадени от данъчно задълженото лице /ДЗЛ/ декларации по чл. 14/ чл. 17 от ЗМДТ и на основание чл. 107, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 2, чл. 9б, чл. 28, чл. 60 и чл. 69 от ЗМДТ, както и чл. 24 от Наредба за определянето и администрирането на местните данъци на територията на Община Дряново и чл. 16 и чл. 17 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Дряново.

Направено е възражение за просрочване на депозираната жалба. В тази връзка по делото са налице следните доказателства за датата на връчване на АУЗД на адресата: През 2022 година до дружеството, но на адрес [населено място], р-н Н., [адрес] е изпратено писмо до жалбоподателя, което е останало неполучено от адресата. Приложена е Справка /л.39, стр. 2/ за жалбоподателя, в която като адрес за кореспонденция е записан втория такъв, в [населено място], р-н „Н.“. Този адрес е декларираният от дружеството – жалбоподател в подадената Данъчна декларация от 02.06.2022 г. /л. 42/. Към този момент, до 21.02.2023 г. официалният адрес на жалбоподателя, видно от направена от съда служебна справка в ТР, е именно този в [населено място], р-н „Н.“, [адрес], който е бил и заявеният такъв в данъчната му декларация от 02.06.2022 г.

На 08.09.2022 г. той е бил търсен на адреса в [населено място] от служител на МДТ Община Дряново, но видно от Протокол от тази дата не е открит на него. На 29.09.2022 г. адресът е бил отново посетен на място от служителя К. В. Д.– старши експерт „Местни данъци и такси“ в Община Дряново, но отново на адреса не е открит никой и за това е съставен втори протокол. И при двете посещения е имало и посочен свидетел – И. Б. К., който се е подписал в това си качество на двата протокола. На 13.10.2022 г. на сайта на О. Д. е публикувано съобщение по чл. 32, ал. 2 от ДОПК, в което е посочено, че в 14-дневен срок /27.10.2022 г./ от поставянето му на таблото за обяви и публикуването в интернет страницата на Общината адресата следва да се яви на посочения адрес и времени диапазон за връчването на АУЗД и в случай, че не се яви в този срок, на основание чл. 32, ал. 6 от ДОПК актът ще бъде приложен към преписката и ще се счита за връчен редовно. Приложен е и Протокол от 13.10. за поставяне на съобщението на съответното табло в Общината. На 31.10.2022 г. съобщението е свалено от таблото, видно от съставен в тази връзка Протокол.

Съгласно чл. 28, ал. 1, т. 1 от ДОПК, адресът за кореспонденция е за регистрираните в регистър БУЛСТАТ лица - вписаният в регистъра адрес за кореспонденция. В случая това е бил адресът, на който дружеството – жалбоподател е било търсено за връчване на съобщението за съставен му АУЗД двукратно от служители на МДТ О. Д. през септември, 2022 година и на който такова съобщение му е било изпратено и по пощата с обратна разписка, останало неполучено от адресата си.

Според чл. 29, ал. 1 от ДОПК, връчването на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта, поради което правилно той е бил търсен на този адрес. А.. 2 предвижда, че връчването се извършва от органа по приходите или от друг служител (връчител) или автоматично от съответната администрация, което условие не е реализирано. Приложена е ал. 3, според която съобщенията могат да се връчват чрез изпращане на писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор, в която се вписва извършеното действие. В случая обаче обратната разписка се е върнала с отбелязване „не потърсена“ досежно пратката, което, съгл. практиката на ВАС /Опр. № 7134/20 г. и др./ не означава, че адресата не може да бъде намерен на адреса. За да се направи връчване е следвало той да бъде търсен на съответния адрес, а не да се очаква той да потърси пратката, като в случая не е ясно дали, кога и как е бил уведомен, че такава съществува, къде се намира и че може да я потърси в съответен срок на посочено място. В случая съставът на чл. 29 от ДОПК не е реализиран, поради което е неправилно преминаване към процедурата по връчване по чл. 32 от същия Кодекс.

Поради отсъствие на представител на дружеството на декларирания и регистриран адрес връчване по реда на чл. 29-30 от ДОПК административният орган е приел, че това не е могло да се случи. Затова е използван редът по чл. 32 от Кодекса – с поставяне на съобщение на таблото за съобщения и публикуване на интернет страницата на Община Дряново. Направени са две посещения, като е спазен минималният срок между тях от 7 дни, с което е принципно реализирана предпоставката по ал. 1 на правната норма. Съставени са протоколи за посещенията на регистърния и деклариран адрес, съгласно изискванията на ал. 2. Изпълнени са и изискванията по ал. 4 за поставяне на съобщението на таблото за съобщения и на страницата в интернет, поддържана от Общината. Изпратено е писмото, обсъдено по-горе, на адреса с обратна разписка, върната на 06.08.2022 г., но към преписката няма такова писмо, което да е изпратено едновременно /заедно/ с поставяне на съобщението, съгл. изискването на ал. 5 – на 13.10.2022г. Изискването за изпращане на такова писмо „заедно“ с поставянето на съобщението, е императивно и не е случайно, предпоставено е от идеята, че едновременно следва да се покани лицето за връчване на акта както със съобщението, което най-често няма да бъде забелязано реално, когато е поставено на табло за съобщения и на интернет страница, в едно реално търсене в същия този момент на адресата на място, там, където той реално би могъл да бъде открит. В ИД /л. 434 и 444/ е отразено изпращане по пощата през ноември, 2022 г., на друг АУЗД - № 38/2022 г., което е ирелевантно за настоящия случай. Тъй като адресатът не се е явил в посочения в съобщението срок, АУЗД е приложен към преписката и се счита за влязъл в сила на 04.11.2022 г. от администрацията на общината, за което е направено съответното отбелязване /л. 36/. Съгласно чл. 107, ал. 4 от ДОПК обаче актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред териториалния директор или ако се счете, че е надлежно връчен на 27.10.2022 г. – две седмици след поставяне на съобщението на таблото и публикацията му на интернет страницата на Общината, то евентуалното му влизане в сила следва да е на 11.11.2022 г., а не на 04.11.2022 г., т.к. липсва изпълнение на целия състав по връчването на съобщението за изготвянето на АУЗД и конкретно – на изискването по ал. 5 за едновременно изпращане по пощата с обратна разписка до адресата на съобщението в едно с поставянето му на таблото и публикуването му на интернет страницата, то съдът намира на още едно основание, че не е налице надлежно връчване на този Акт, поради което и съдът не споделя становището, че той е влязъл в сила на 04.11.2022 г., както неправилно е отразено в него, нито на по-късна дата, преди подаването на жалба срещу него по административен ред. Фактически не е изпълнена процедура по връчване на АУАН, вкл. по чл. 32 от ДОПК, поради което съдът намира, че не се установява по несъмнен начин влизане в сила на акта на конкретна дата. Не случайно и възражението срещу акта е било разгледано от директора на ДМДТБФ и същият се е произнесъл с процесното Решение № 1, с което е оставил в сила този акт, разглеждайки спора по същество. Неспазването на процедурните правила по ДОПК и допускането и на най-малкото нарушение при връчване на съобщенията и призоваванията дават основание да се приеме, че тези действия не са извършени и след като това е така, следва да се счита, че фактическият състав на връчването не е осъществен съобразно законовите предвиждания /напр. Решение № 7062 от 12.06.2008 г. на ВАС по адм. д. № 1431/2008 г., I о./.

На 13.04.2023 г. дружеството подава жалба срещу АУЗД, като се оспорва размера на дължимите суми. Дружеството не оспорва дължимостта на данък и такса по принцип, но намира, че същите са неправилно изчислени по отношение на две сгради, находящ се в собствен недвижим имот. Акцентира се на това, че те са определени основно на база подадени служебни декларации. Задълженията касаят ПИ с [идентификатор] с трайно предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно ползване – комплексно застрояване, с площ от 774 кв. м, в едно с построени в имота две сгради: 1. Друга нежилищна сграда – гараж и склад със застроена площ от 192 [жк], със смесено предназначение; 2. Жилищна сграда – общежитие със застроена площ от 296 кв. м, на два етажа, РЗП – 592 кв. м, също със смесено предназначение. Тези обекти са придобити през 2017 г. чрез Постановление за възлагане на ЧСИ, но не били вписани в АВ. По тази причина дружеството не могло да се легитимира като собственик и да подаде декларация по чл. 14 ЗМДТ в срок. Вписването на Постановление е станало едва на 28.03.2022 г. и всички опити за деклариране на имота преди това били неуспешни по тази причина. Така за целия процесен период размерът на местните данъци и такси бил изчислен служебно, като същите са били завишени неправилно досежно двете сгради, като се излагат подробни възражения в тази насока. Жалбоподателят се е снабдил с удостоверение за данъчна оценка от 13.03.2023 г., като същата е завишена за обектите в пъти, съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ. Неправилното третиране на тези застроени обекти – вида им и местоположението им, съществено променя основата за данъчно облагане и размера на процесните задължения по годишни периоди, като жалбоподателят е направил собствени подробни изчисления за двата типа задължения по години.

По така подаденото възражение ответникът се е произнесъл с процесното Решение № 1 от 2023 г. Същото е връчено на 16.05.2023 г., видно от известие за доставка /л.67, стр.2/, а жалбата срещу него е депозирана на 29.05.2023г. – в законния срок. Същата се явява редовна и допустима и подлежи на разглеждане по същество, с оглед нейната основателност.

С процесното Решение се оставя в сила обжалвания АУЗД, като се излагат доводи по направените съображения и последните се отхвърлят. Решаващият орган и настоящ ответник отбелязва, че на 27.09.2022 г. на електронния адрес на общината е получено възражение срещу определените задължения на дружеството, но то е оставено без разглеждане поради липсата на документи, удостоверяващи фактите и обстоятелствата, посочени в него, свързани с твърдяна невъзможност на „Дрим Консулт“ ООД за вписване на Постановление за възлагане на имот от 13.11.2017 г. Посочва се, че ЧСИ няма задължение за вписване на придобития имот в АВ и за издаване на скица за същия. Вписването е следвало да стане от новия собственик. Данъчната оценка е изчислена от използваната в МДТ програма след обработване на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ в партидата на стария собственик, а отделните показатели по Приложение № 2 на ЗМДТ са посочени като начин на изчисление. И двете сгради са декларирани като нежилищни обекти – сгради със смесено предназначение, съответно сграда № 1 – административна и общежитие, и № 2 – клуб с работилница и гаражи. Коефициентът за местоположение за [населено място] е определен за населено място категория 3, зона 2 – в строителните граници на населеното място. Дряново попада като населено място в град туп местен курорт, което води до увеличение на коефициента за местоположение с 20%. Няма официални данни въпросните сгради да са в лошо физическо състояние в следствие нанесени им щети от бедствия и аварии, поради което няма основание за намаление на коефициента по такива причини. В табличен вид са отразени коефициентите за двете сгради и начина на формиране на получените техни данъчни оценки.

В края на Решението е отразено, че жалбата е подадена извън законовоустановения срок, което я прави недопустима и неоснователна, но не са изложени съображения относно това по какви причини се счита, че жалбата е подадена извън срока, а и ако тя е недопустима, не следва да се разглежда по същество относно нейната основателност, а същата е следвало да се остави без разглеждане. Решаващият орган обаче я е разгледал по същество и се е произнесъл с контролния си акт именно в такава връзка.

При обжалването на АУЗД за местни такси е приложим реда по ДОПК, съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 9б от ЗМДТ, препращащ към чл. 4, ал. 1- 5 от ЗМДТ. Съгласно чл. 144, ал. 1 от ДОПК по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Редът за установяване на задължения по декларация е регламентиран в чл. 107, ал. 3 от ДОПК, а в ал. 4 е залегнало правилото, че обжалването по административен ред се осъществява пред директора на териториалната дирекция, както е протекло и производството в досъдебната му фаза. Според чл. 4, ал. 5, предл. 2-ро от ЗМДТ, правомощията на териториален директор се изпълняват от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община.

АУЗД е издаден от лице по чл. 4, ал. 3 и 4 от ЗМДТ – К. В. Д., експерт в дирекция МДТБФ при общината, на когото е възложено установяването, обезпечаването и събирането на МДТ в качеството му на орган по приходите със Заповед № 61 от 04.02.2021 г. на кмета на Община Дряново /л. 41/. Решението, с което е потвърден този акт, е издаден от директор Дирекция МДТБФ – компетентен орган по чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ. Следователно съдът приема, че оспореният ИАА е издаден от компетентен орган в рамките на предоставената му от закона компетентност, като същият акт е оспорен по административен ред също пред компетентен административен орган, с което е изпълнена предпоставката за съдебно обжалване и е установено съответствие с изискването по чл. 146, т. 1 - 3 от АПК – наличие на компетентност, спазване на установената форма и на процесуалните правила. Относно съответствието на акта с материалния закон и с неговите цели съдът ще се произнесе след преглед и анализ на установената фактическа обстановка и приложимите правни норми.

По делото не се спори, че жалбоподателят е собственик на недвижимия имот и находящите се в него два броя сгради от 2017 година, т.е. през всички процесни годишни периоди и в това си качество същият се явява задължено лице за ДНИ и ТБО. С Постановление за възлагане на недвижим имот от 13.11.2017 г. на ЧСИ /л. 45/ на дружеството е възложен ПИ с идентификатор 23947.501.9736, находящ се в [населено място], с площ от 774 [жк], с начин на трайно ползване – комплексно застрояване, в едно с две сгради, находящи се в него: 1. 23947.501.9736.1 – застроена площ 192 кв. м., на два етажа, с предназначение: сграда със смесено предназначение и 2. 23947.501.9736.2 – със застроена площ от 296 кв. м, на два етажа, с предназначение: смесено. С. П. е влязло в сила на 29.12.2017 г.

Съгласно чл. 496, ал. 2от ГПК, от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота – в случая правото на собственост. Според чл. 3, ал. 2 от ЗКИР, в имотния регистър се вписват актовете, с които се признава или прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, възбраните и ипотеките върху тях, както и други действия, обстоятелства и юридически факти, за които закон предвижда вписване. От този момент за собственика на имота няма проблем да предприеме действия по вписването му в ИР, както и да подаде данъчна декларация, вкл. за промяна в обстоятелствата досежно имота и сградите в него, съгл. чл. 14, ал. 9 от ЗМДТ. Същият се явява данъчнозадължено лице /ДЗЛ/ и той има правото и задължението да стори това, съответно и последиците се отразяват в неговия патримониум.

Имотът е деклариран за целите на облагането му с ДНИ от предходния собственик на 01.11.2010 г. /л. 47 и сл./, като в декларацията са посочени недвижим имот, административна сграда с общежитие и клуб към общежитие. Местонахождението е [населено място], [улица]. Видно от Постановлението за възлагане и останалите доказателства по делото, а и това не се спори от страните, този имот е с идентификатор по КК 23947.501.9736. Земята е посочена с площ от 774 кв. м, а двете сгради са на по два етажа, като първата е с РЗП 384 кв. м, а втората – с РЗП 592 кв. м. За двете сгради е посочена конструкция на обекта М3, което, според ЗМДТ, е обозначение за масивна с носещи тухлени стени и изцяло монолитни или сглобяеми стоманобетонни подови конструкции, масивна - сглобяеми скелетни и рамови стоманобетонни конструкции, пакетно-повдигани плочи, едроплощен и пълзящ кофраж, скелетно-безгредови конструкции, специална конструкция (стоманени и др.). Сградите са снабдени, според декларацията, с електричество, вода и канализация. До 2022 г. друга декларация за целите на ЗМДТ не е подавана за процесните имот и сгради.

На 28.06.2010 г. е одобрено изменение на КККР за имота и сградите, като имотът с горепосочения идентификатор е с начин на трайно ползване – комплексно застрояване, сграда с [идентификатор] с площ от 192 кв. м /застроена/ е с предназначение общежитие, а сграда с [идентификатор] със застроена площ от 296 кв. м е със смесено предназначение.

На 21.11.2010 г. е издадено удостоверение за данъчна оценка на името на предходния собственик на имота. На 27.09.2022 г. жалбоподателят, в качеството си на ДЗЛ, подава молба /л. 58/, с която изразява желанието си за преразглеждане на начислените му данъци за периода 2017 – 2022 г. В отговор на тази молба се посочва, че същата не е разгледана, т.к. не са налице нови факти и доказателства, въз основа на които може да стане това и дружеството е уведомено, че дължи в пълен размер данъците и таксите така, както са начислени като основание и размер. Предприети са и действия за събиране на задълженията по принудителен ред. От издадено в последствие ново удостоверение за данъчна оценка от 08.06.2023 г. /л.64/ става ясно, че данъчната оценка за земята е 4 345.30 лв.; за сградата с квадратура 384 [жк], а за втората сграда с квадратура от 592.00 лв. кв. м. – 90 409 лв. или общата данъчна оценка е сумирана на стойност 153 398.00 лв., а общото задължение на дружеството възлиза на 8 222.03 лв. Към датата на издаване на АУЗД /14.07.2022 г./ то е било 6 372.46 лв.

„Дрим Консулт“ ООД подава декларация на 14.07.2022 г. по чл. 14 от ЗМДТ и след издаването на процесния ИАА /на 11.04.2023 г./, в която сочи, че ПИ е 774 кв. м., от които застроени 488 кв.м. Декларира двете сгради като една жилищна /общежитие/ с [идентификатор] /л. 413/ с РЗП 592 кв. м. и конструкция М1 /масивна без стоманобетонни елементи, масивна с дървен гредоред или от сглобяеми плоскости (бунгала)/ и нежилищна сграда /склад и гаражи/ с [идентификатор] /л. 415/ с РЗП 384 кв. м. и конструкция М1. Прави впечатление, че така посочените сгради са с разменено предназначение спрямо предходната декларация и отразяването в КК, където по-голямата сграда е със смесено предназначение, а по-малката е общежитие и клуб. Подаването на тези две декларации е направено преди издаването на решението, с което е потвърден АУЗД и не е обсъдено като факт и последици в него.

Според първоначалната СТИЕ, чиято основна цел е да изясни вида и статута на сградите, двете сгради са посочени като такива със смесено предназначение, с който извод съдът е съгласен. Едната е административна сграда с общежитие, а другата – клуб към общежитие или склад с гаражи след предекларирането. Нито една от тях не е изцяло с жилищно предназначение. Декларираните и взети предвид от административния орган квадратури на имота и сградите съответстват на заключението на вещото лице. Относно първата сграда – административна с общежитие, сградата е изпълнена монолитно с носещи бетонови конструкции, като ограждащите зидове да 25 см – тухлени и частично каменни на първия етаж. Междуетажните конструкции са дървен гредоред, който стъпва на ограждащите и преградни зидове. Сградата е амортизирана и неизползваема поради лошото си състояние, незахранена от ток и вода, поради което е нужен основен ремонт. Покривната конструкция е дървена, с двускатен покрив и сачак от летвени обшивки, като покритието е с керемиди. Достъпът до етажите е чрез стоманобетоново стълбище. Конструкцията вещото лице определя като тип М1 – масивна, с частични стоманобетонови елементи и гредоред.

Втората сграда е със смесено предназначение за гаражи и склад. Също е изпълнена със стоманобетонова скелетна носеща конструкция с оградни тухлени зидове с дебелина от 25 см. Междуетажната конструкция е изпълнена със стоманобетонова плоча, стъпваща на греди, пояси и колони. Покривната конструкция е също стоманобетонова плоча– плосък покрив, завършващ с борд. Стрехата е стоманобетонова, а дограмата– дървена. Тази сграда е в сравнително добро експлоатационно състояние и също не е захранена с ток и вода. Конструкцията е тип М3– масивна с носещи тухлени стени и изцяло монолитни стоманобетонови подови конструкции.

Съдът е приел експертното заключение и го намира за мотивирано и отразяващо достоверни относими към спора факти.

По делото е била поискана допълнителна комплексна експертиза, като на експерта в техническата й част е възложено и да измери сградите, преди да направи подробно описание и изводи. От същата е видно, че имотът се намира в чертите на населеното място [населено място], като достъпът се осъществява от уличната регулация на града. Т.к. имотът е с голяма денивелация, достъпът се реализира по този начин до приземните етажи на сградите, а на вторите – от самия имот.

Едната сграда е със смесено предназначение – клуб с работилница и гаражи, като същата е изпълнена монолитно, със стоманобетонова скелетна носеща конструкция. Междуетажната плоча е стоманобетонова, стъпваща на греди, пояси и колони. Покривната конструкция е също стоманобетонна, с плосък покрив и стреха. Има изградени ел. и ВиК инсталации, но те са „окрадени“ и сградата не е захранена в момента с електричество и вода. Същата е в сравнително добро експлоатационно състояние, без напуквания, които да застрашават сигурността й в конструктивно отношение. Има частични обрушавания на външната мазилка по стрехите, образувани вследствие на течове от покривната плоча.

Другата сграда – административна с общежитие, е изпълнена със смесена носеща конструкция, като приземният етаж е от каменна зидария, а първи и втори – от тухлена, оградена със стоманобетонови колони, греди и пояси. На първия етаж конструкцията е монолитна – стоманобетонова. Междинната е дървен гредоред и обшивка от дъски. Над втория има дървена таванска покривна конструкция с вътрешна обшивка. Покривът е двускатен с керемидено покритие и дървена стреха. Поради липса на полагане на грижи сградата е в изключително лошо състояние с теч от покрива, в следствие на което се е компрометирала покривната конструкция и междуетажния гредоред. Нуждае се от основен ремонт. Също изградените някога ел. и ВиК инсталации не функционират, защото частите са откраднати. И тук СТЕ определя типа конструкция като М1.

В приложените актове за общинска собственост сградите са с разменени номера. Сградата с [идентификатор] е с площ 192 кв.м и е с предназначение – клуб и гаражи, а тази, с [идентификатор] е с площ от 296 кв.м и е административна с общежитие. И двете са със смесено предназначение. РЗП на по-голямата сграда е по-голяма от декларираната – 888 кв.м. По отношение вида на конструкцията вещото лице набляга на нормативната промяна от 01.01.2024 година и към този момент експертът споделя становището, че сграда № 1 е с конструкция тип М3, а сграда № 2 – с конструкция М1 поради междуетажната си подова конструкция от дървен гредоред и частични стоманобетонови елементи.

За процесния период видът на конструкцията следва да се преценява на база приложимите норми към него. От 01.01.2017 г. Приложение № 2 от ЗМДТ предвижда за конструкция тип М1 масивна сграда без стоманобетонни елементи или от сглобяеми етернитови и други плоскости (бунгала), масивна с частични стоманобетонни елементи, а за М3 - масивна с носещи тухлени стени и изцяло монолитни или сглобяеми стоманобетонни подови конструкции, масивна - сглобяеми скелетни и рамови стоманобетонни конструкции, пакетно-повдигани плочи, едроплощен и пълзящ кофраж, скелетно-безгредови конструкции, специална конструкция (стоманени и др.). Или и преди промяната от 01.01.2024 г. тази сграда е следвало да се третира като такава с конструкция М1, т.к. е имала и има „частични стоманобетонни елементи“, без „изцяло монолитни или сглобяеми стоманобетонови подови конструкции“ – именно поради гредореда на втория етаж и този на тавана. Въпреки новоподадените декларации, решаващият орган не е изразил мотиви в акта си по какви причини приема, че конструкцията и на двете сгради отговаря на критериите за М3, което съставлява и липса на мотивировка в акта.

Също така имотът е третиран като такъв, находящ се в местен курорт, което увеличава стойността на данъчната оценка – категория 3, зона 2, като се увеличава коефициентът за местоположение с 20%. Данните са служебно попълнени от служител на общината. Жалбоподателят не е посочил в декларациите си от 2022 г. и 2023 г. такива данни, обаче. В ДВ бр. 18 от 02.02012 г. е публикувано Решение № 153 от 24.02.2012 г. за обявяване Списък на курортите в Република България и определяне на техните граници, в който списък населеното място не фигурира. Списъкът е одобрен на основание чл. 76 от Закона за здравето, като съгл. ал. 2 обявяването на курортите се извършва по предложение на министъра на здравеопазването с решение на Министерския съвет, което се обнародва в "Държавен вестник". Министърът на здравеопазването не разполага със законово правомощие да определя статут на курорт, вкл. на такъв с местно значение. Кметът не е имал такова правомощие нито по време на действие на Закона за народното здраве, нито в момента. Дори и да се направи преглед на Наредба № 14 от 3.08.1987 г. за курортните ресурси, курортните местности и курортите, то следва да се има предвид, че тя е с отпаднало значение, т.к. е издадена на основание §.3 от заключителните разпоредби във връзка с чл. 46, 47 и 49 от Закона за народното здраве /отм. 01.01.2005 г./, а в момента действа Закона за здравето /ЗЗ/, който предвижда друг ред за установяване на местата, представляващи курорти и те са регламентирани с въпросното Решение, в което [населено място] не е посочен като курорт. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗНА, актът по прилагане на закон, какъвто е тази Наредба, губи изцяло или отчасти сила едновременно с пълното или частичното отменяване на закона съобразно обсега на отменяването. В ал. 2 се предвижда, че новият закон може да разпореди да останат временно в сила всички или някои разпоредби на акта по прилагане на отменения закон, ако те са съвместими с разпоредбите на новия закон, но по отношение на реда за определяне на курортите и курортните местности това не е направено със ЗЗ, а е предвидена друга процедура и други компетентни органи, която процедура е вече реализирана. Може към 2010 г., когато старият собственик на имотите е подал декларация по ЗМДТ, [населено място] да е бил считан за курорт, макар че и към този момент влече не е бил в сила ЗНЗ, но с публикуването на списъка той вече не притежава такова качество и при служебното попълване на данните относно имота на жалбоподателя по този повод не е следвало такава информация да бъде вписвана и градът да се счита за такъв, за което няма вече основание. Още повече, че през 2022 г. жалбоподателят е подал своя декларация, в която не е посочил такова обстоятелство. Самата администрация на О. Д. следва да е също запозната с това обстоятелство и да не третира имотите на нейна територия като такива, находящи се в курорт или курортна местност.

В подадената от жалбоподателя декларация също така е посочено, че в двете сгради не са включени в електрическата, водопроводната и канализационната мрежи, което се потвърждава и от двете технически експертизи. Този факт също не е обсъден и взет предвид от решаващия орган.

Декларации, видно от втората комплексна СТИ експертиза, в които се сочи друг тип конструкция на сградите и липса на свързването им с ел. мрежа, ВиК и канализация, като основни ремонти на същите не са правени след първоначалното им деклариране от 2010-та година, което означава, че се посочва изначално различна информация в тази насока, са подадени от дружеството на 14.07.2022 г., когато е издаден АУЗД, и на 21.02.2023 г. – преди издаване на потвърдителното Решение от ответника. Дори и да се приеме, че първата е подадена след издаването на АУЗД, т.к. е от същата дата, но не може да се установи кой акт е изготвен първи, то и двете декларация са подадени преди контролния акт, без да са обсъдени данните, подадени в тях.

Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗМДТ собственикът или носителят на ограничено вещно право на ползване е задължен при придобиване на имот или на ограничено вещно право да подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. С тази декларация задълженото лице не определя само данъка, а декларира факти и обстоятелства, които са от значение за определяне на облагаемата основа и размера на данъка. Облагаемата основа и размера на данъка се определят от компетентния данъчен орган. Ако след придобиване на имота настъпят промени в някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задълженото лице е длъжно да уведоми общината в указания срок - чл. 14, ал. 3 ЗМДТ. Следователно подаването на данъчната декларация по чл. 14, ал. 1 и 3 ЗМДТ е едно процесуално задължение на задълженото лице, произтичащо пряко от закона. Неизпълнението му в указаните срокове е основание за реализиране на административнонаказателна отговорност по чл. 123, ал. 1 ЗМДТ. Но с това не се изчерпва значението на данъчната декларация по чл. 14 ЗМДТ. В случая не става въпрос за новонастъпили факти, а за погрешно подадени данни. Данъчната декларация има обвързващо за подалия я правен субект действие. Тя е частен писмен документ, подписан от лицето, сочено като неин издател, и като такъв го обвързва както поради наказателната отговорност, която носи за декларирането на неверни факти и обстоятелства по силата на чл. 313, ал. 2 НК, така и поради декларирането на неизгодни за него факти и обстоятелства, които водят до възникване на данъчно задължение, каквото не е спорно че съществува. С подаването на коригираща данъчна декларация по смисъла на чл. 14, ал. 3 ЗМДТ, задълженото лице фактически се отказва от декларираното с предходната декларация и се обвързва с това, което декларира с коригиращата декларация. Именно декларираното в нея става достоверно да данъчния орган /Решение № 5547 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5597/2015 г., VII о., докладчик съдията С. Я./. В случая промени в конструкцията на имота не са правени последните 20 години и с подадените нови декларации е информирана общината не за нови, а истинни факти. След като не се твърди и установява наличие на ремонти, които променят конструкцията на сградата, съдът приема, че с подадените през 2022 г. и 2023 г. декларации дружеството заявява, че е налице грешно подадена преди това информация и по тази причина желае да изправи същата. Данъчната основа следва да бъде определена върху реална доказана стойност.

По отношение квадратурата на имота и сградите съдът намира, че същите следва да се вземат предвид така, както са декларирани от жалбоподателя и в съответствие с отразеното в КККР, данните в които са актуални до установяване на грешки по съответната процедура, съгласно чл. 2, ал. 5 от ЗКИР, според която норма данните, отразени в картата и регистъра, са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното, но за установяване на грешки и непълноти се води производство по чл. 51 и сл. и чл. 89, ал. 2 от този Закон. Освен това, в случай че общината счита, че следва да изчислява ДНИ и ТБО на база по-голяма от до момента водената в регистрите й площ на същите имоти, то това не може да касае минали периоди, като е недопустимо по този начин да се влошава положението на жалбоподателя.

В заключение съдът намира, че ДНИ следва да се изчисли въз основа на така възприетите данни за двете сгради и имота:

Данъчната оценка /ДО/ на земята не се оспорва, което жалбоподателят е заявил изрично. Същата възлиза на 4 345.30 лв.

ДО за сгради се определя по Приложение № 2 към чл. 4 от ЗМДТ по посочената формула:

ДО = БС . Км . Ки . Кх . Кв . Ко . ПЛ,

където:

ДО е данъчната оценка;

БС - базисната данъчна стойност на 1 кв. м;

Км - коефициент за местоположение;

Ки - коефициент за инфраструктура;

Кх - коефициент за индивидуални характеристики;

Кв - коефициент за височина;

Ко - коефициент за овехтяване;

ПЛ - площта на сградата или част от нея в кв. м.

По отношение сграда 23947.501.9736.1 съдът взе предвид, че същата е със смесено предназначение - склад с гаражи, категория строеж М3, [жк], не се намира в курортно място. БС съгл. чл. 5, ал. 3 от Приложение № 2, съгласно типа конструкция, е 18.70 на 1 кв.м., като на основание чл. 5, ал. 6, т. 1 сумата следва да се намали с 20% или тя възлиза на 14.96 лв/кв.м.

КМ се определя по чл. 6, таблица № 3 от ЗМДТ. Имотът и сградите се намират в строителните граници на [населено място]. Населеното място е трета категория, за което съответства коефициент от 5,4. Съгласно чл. 6, ал. 7 от Приложението, границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони се определят с решение на

общинския съвет, а до приемане на решението се прилагат зоните и категориите,

определени със заповед на кмета на общината. Съдът не споделя виждането на ответната страна, че Заповед № 606 от 10.12.1991 г. на кмета на общината има отношение към определянето на този коефициент и зонирането, т.к. тя е издадена на основание не ЗМДТ и в изпълнение на същия, а за приложението на Наредба за базисните пазарни цени на недвижимите имоти от 09.08.1991 г. /отм. 30.09.1996 г.), която е издадена на основание чл. 15, ал. 4 от Закон за собствеността, както е посочено в нейния §.15, а тази законова норма е също отменена от 1996 г. При липсата на изрична регламентация относно зонирането на населеното място със заповед на кмета или решение на ОбС за целите на ЗМДТ, следва да се приложи коефициент от 5.4 за имоти, находящи се в населени места трета категория в строителни граници, съгл. таблица № 3.

КИ се определя съгл. чл. 7 от Приложението на ЗМДТ, според който към

единица се прибави значението на елементите по таблица № 5: Ки = 1 + А + Б + В + Г + Д + Е, респективно – извади се част от единицата за липса на електрификация , ВиК и канализация. Определен е коефициент от 0.98, като очевидно са приспаднати 0.02 за липса на телефонизация. С оглед подадените в последствие от жалбоподателя декларации и установеното от СТИЕ става ясно, че в сградата няма електричество и вода, т.е. липсват електрификация, водопровод и канализация /ВиК/, каквито е имало преди, но в момента не са налични, но съществуват в квартала или следва да се приспаднат също 0.11 или от 1 общо на приспадане подлежат 0.13, като при това положение КИ възлиза на 0.87.

КХ е определен на 0.95, като базисната му стойност е 1, съгл. чл. 8 от Приложението към Закона, и от нея са приспаднати 0.05 поради това, че в имота не е извършван основен ремонт повече от 20 години, което е установено по несъмнен начин по делото, вкл. и от СТИЕ. За този коефициент жалбоподателят не спори че е определен погрешно.

КВ е определен като единица, няма данни щети на сградата да са причинени от бедствия и аварии за намаляване по този показател, сградата е отчетена като нежилищна, като коефициентът е определен правилно, съгл. чл. 9, ал. 3 от Приложението.

КО е определен по чл. 10, ал. 3, като е взет оптималният такъв от 0.85 за сграда от тип М3.

ПЛ - площта на сградата е съгласно изложеното по-горе – РЗП, отразена в декларациите и КККР – 384 кв. м.

Съгласно така изложеното ДО, изчислена по дадената формула, възлиза на 21 793.07. Определената от ответната страна такава е повече от два пъти по висока и възлиза на 58 643.70 лв. Според чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ, данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти към 1 януари на годината, за която се дължи. Според чл. 22 от Закона, Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот, съгл. чл. 24, ал. 1, т. 2 от Наредба за определянето и администрирането на местните данъци на О. Д. от 28.01.2008 г. относно имоти на юридически лица. За процесните периоди ставката е определена на 1.5 на хиляда. Съответно за ДНИ за сградата ежегодно е дължим данък от 32.69 лв.

По отношение сграда 23947.501.9736.2 съдът взе предвид, че същата е със смесено предназначение - склад с гаражи, категория строеж М1, [жк], която не се намира в курортно място. БС възлиза на 12.10 лв/кв.м.

КМ се определя с коефициент от 5.4 за имоти, находящи се в населени места трета категория в строителни граници, по мотивите, касаещи предходно описаната сграда.

КИ възлиза на 0.87 въз основа на същите мотиви, които не е нужно да се преповтарят, т.к. касаят сграда в същия имот, със същите характеристики като предходно описаната.

КХ е 0.95.

КВ е единица.

КО е определен по чл. 10, ал. 3, като е взет оптималният такъв от 0.75 за сграда от тип М1.

ПЛ - площта на сградата е съгласно изложеното по-горе – РЗП, отразена в декларациите и КККР – 592 кв. м.

Съгласно така изложеното ДО, изчислена по дадената формула, възлиза на 23 977.56. Съответно за ДНИ за сградата ежегодно е дължим данък от 35.97 лв.

Жалбоподателят изрично посочва в писмената си защита, че не е обжалвал размера на определените ДНИ и ТБО досежно имота, в който се намират процесните сгради. Действително в жалбите си той не излага подобни мотиви, съответно решаващият орган също не излага такива в потвърдителното си решение. Съдът взе предвид и принципа за невлошаване положението на жалбоподателя, което налага при определяне на данъка да не се определя от съда такъв на стойност, по-висока от посочения в АУЗД. Съответно ДО за имота от 4 354.30 определя ДНИ на стойност от 6.52 лв. годишно.

Действително с Решение № 72 от 25.06.2020 г. на АС – Габрово по адм. д. № 36 от 2020 г., необжалвано и влязло в сила на 10.07.2020 г. е отменен чл. 24, ал. 1 от Наредба за определяне на местните данъци на територията на О. Д., но на основание чл. 195, ал. 1 от АПК действието на отмяната е занапред. Освен това ДНИ се дължи на основание ЗМДТ, а не въпросната наредба и изчисляването му е направено въз основа на законови норми, като при издаването му не са допуснати толкова тежки законови нарушения, че същите да доведат до неговата нищожност. Дори и да бъде прогласен за нищожен, то ДНИ и ТБО остават дължими от жалбоподателя и отново единственият съществен въпрос е техния размер по отделни периоди, което установяване е задължение на съда с оглед нормата чл. 160, ал. 1, във вр. с чл. 107, ал. от ДОПК. Според чл. 195, ал. 2 от АПК, правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. По делото не са представени твърдения и доказателства за подобно уреждане на отношенията във вр. с определяне на ДНИ за 2021 година. Поради това съдът не изчислява размера на данъка на по-различна база, както и не счита, че следва да отмени изцяло АУЗД в тази му част, т.к. такъв се дължи по силата на самия закон /ЗМДТ/ за всяка календарна година.

Досежно определяне на ТБО съдът взе предвид, че тя се заплаща за извършваните от общината услуги по: 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. В тази връзка съдът намира, че услугите се предоставят в цялост по отношение имота на жалбоподателя, а и същият не оспорва това. Видно от приложените по делото заповеди на кмета на общината по години, досежно процесните периоди, в населеното място се осъществяват и трите вида услуги, то не е освободено от такса за същите, нито конкретно имотът на жалбоподателя е освободен от заплащането на такава. Общината е сключила договор от 29.01.2009 г. с „Регионално депо за отпадъци – Севлиево“ ООД за депониране на смет, като договорът е безсрочен, както и втори договор със същото дружество от 24.06.2020 г. вече със срок от 5 години, което означава, че тези договори покриват процесните периоди. По делото няма твърдения, данни и доказателства, че услугата не е предоставяне.

На 20.01.2017 г. е сключен и Договор за възлагане на обществена поръчка за срок от 5 години /в тези рамки влизат всички процесни годишни периоди/, по силата на който „Еко-Титан Груп“ АД обслужва три общини, сред които и Дряново, като сепарира, превозва и предава отпадъци на територията на същите.

Сметосъбирането и сметоизвозването е извършвано по графици, приложени към преписката по делото, като [улица]също е била обслужвана.

Приложени са план-сметки за годините за всяка от услугите по чл. 62, съгл. изискванията на чл. 66 от Закона. С решения на Общински съвет по години е определен размер на промила за облагане с ТБО. Размерът на таксата се определя на брой и видове декларирани съдове за смет и брой почиствания на същите седмично или месечно, а при липса на такива- в посочен промил на база по-високата от отчетната стойност и данъчната оценка, съобразно приложимата Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Дряново. Според Глава втора от нея ТБО се определя на годишна база по трите й съставни елемента. Съгл. чл. 16, ал. 3, за нежилищни имоти се определя именно на база заявени съдове за смет и честота на сметосъбиране или на база по-високата от отчетната стойност и данъчната оценка на имота като промил, като само за услугата почистване на улични платна, площади, алеи, паркове и др. територии, предназначени за обществено ползване се определя първоначално по по-високата от отчетната стойност и данъчната оценка на имотите като промил. Тези норми не са изменяни. В представените план-сметки по години тези промили са определени за видовете услуги. По делото няма твърдения и доказателства, че жалбоподателят е декларирал ползването на вид и брой съдове за смет, нещо повече – той е подал декларация като собственик на имота за първи път през 2022 година, след процесните периоди. По тази причина и административният орган е преминал към определяне на ТБО на база данъчна оценка на имота. В случай, че отчетната стойност е била по-ниска от ДО, то данъчната е тази, по която следва да се определя таксата. Ако отчетната стойност е по-висока, то данъчната се явява по-благоприятна за жалбоподателя, т.к. тя би предпоставила по-нисък размер на таксата и отново в случая съдът следва да приложи по-благоприятната хипотеза за този по-нисък размер.

Според нормата на чл. 67 от ЗМДТ, размерът на таксата за битови отпадъци се определя за календарна година. Размерът на таксата за единица основа се определя за всяка календарна година и се приема с решението на общинския съвет по чл. 66, ал. 3, т. 2 за одобряване на план-сметката. Количеството битови отпадъци е водеща основа за определяне на размера на таксата за битови отпадъци, но Общинският съвет може да приеме основа или основи, различни от посочената в ал. 4, при условие че съществуват обективни обстоятелства, възпрепятстващи прилагането й. Начинът за изчисляване на размера на таксата за битови отпадъци при прилагане на основите по ал. 8 се определя с наредба на ОбС.

Съгласно чл. 64 от ЗМДТ, таксата се заплаща от лицата по чл. 11 за имотите на територията на общината или в случая за процесните периоди жалбоподателят се явява задължено лице. Не съответства на данните по делото твърдението, че в оспорения АУЗД не се съдържат фактически и правни основания за издаването му. Безспорно всеки един индивидуален административен акт, какъвто е и актът по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, трябва да съдържа такива елементи. Фактическите и правни основания са мотивите на акта по смисъла на чл. 59, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДОПК. Преценката на органа за фактите и правото дава възможност на адресата на акта да осъществи ефективно защитата си и на съда да извърши контрол за законосъобразност. В случая обаче в оспорения пред съда АУЗД са посочени правните основания за издаването му - чл. 107, ал. 3 от ДОПК вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, както и задълженото лице. Недвижимите имоти, за които в акта са определени задължения, са индивидуализирани чрез подадените от дружеството декларации по чл. 17 /14/ от ЗМДТ, като въз основа на тях са открити партиди, посочени в акта. С приобщаване на декларациите като доказателства по делото, като част от административната преписка по издаване на акта, отпада неяснотата относно конкретните недвижими имоти, за които са начислени ДНИ и ТБО. Като задължено лице, жалбоподателят определено дължи плащането на ТБО в пълен размер за процесните периоди и размерът й е въпрос на установяване по делото. В производството по проверка на законосъобразността на акт за установяване на задължения по декларация е приложима разпоредбата на чл. 160, ал. 1 във вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК, поради което и предвид характера на обжалвания пред него акт, съдът е длъжен да реши спора по същество. Актът не следва да бъде изцяло отменян в тази му част с оглед наличието на задължение за жалбоподателя от този вид за всяка от годините на база наличието на негово право на собственост върху имоти на територията на Община Дряново. /В този смисъл, напр., Решение № 4450 от 4.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14049/2016 г., VII о./.

Така за двете сгради при приетите от съда основи за изчисляване на ТБО, а именно– данъчната оценка на същите, ТБО следва да се изчисли като сума от трите вида услуги, за всяка от които е определен промил по години, както следва: 1.За сметосъбиране за 2018 г. – 3.00, за 2019 – 3.00, за 2020 г. – 3.00 и за 2021 г. – 2.50; 2. За чистота за 2018 г. – 0,90; за 2019 г. – 0,90; за 2020 г. – 1,00 и за 2021 г. – 1,50; 3. За депониране и обезвреждане за 2018 г. – 3.10; за 2019 г. – 3.10, за 2020 г. – 3.10 и за 2021 г. – 2.70. Или изчислен общ промил за всяка от годините: 2018 г. – 7.00; 2019 г. – 7.00; 2020 г. – 7.10 и 2021 г. – 6.70.

Така ТБО за сграда с ДО 21 793. 07 лв. за 2018 г. е 152.55 лв.; за 2019 г. – 152.55 лв.; за 2020 г. – 154.73 лв. и за 2021 г. – 146.01 лв. или общо 605.84 лв.

ТБО за сграда с ДО 23 977.56 за 2018 г. е 167.84 лв.; за 2019 г. – 167.84 лв.; за 2020 г. – 170.24 лв. и за 2021 г. – 160.65 лв. или общо: 666.57 лв.

Така, задължението на жалбоподателя по години и според вид задължение /ДНИ и ТБО, е, както следва:

1. За 2018 г. ДНИ – 75.18 лв. + 6.52 лв. = 81.70 лв.; ТБО – 320.39 лв.; лихва – 158.01 лв.;

сума за внасяне към 14.07.2022 г. – 560.01 лв.

2. За 2019 г. ДНИ – 75.18 + 6.52 лв. = 81.70 лв.; ТБО - 320.39 лв.; лихва – 117.23 лв.;

сума за внасяне към 14.07.2022 г. – 520.32 лв.

3. За 2020 г. ДНИ – 75.18 лв. + 6.52 лв. = 81.70 лв.; ТБО – 324.97 лв.; лихва – 77.22 лв.;

сума за внасяне към 14.07.2022 г. – 483.89 лв.

4. За 2021 г. ДНИ – 75.18 лв. + 6.52 лв. = 81.70 лв.; ТБО – 306.66; лихва – 41.59 лв.;

сума за внасяне към 14.07.2022 г. – 429.95 лв.

Общото задължение възлиза на стойност: 1 994.17 лв.

Дължим е ДНИ за земята годишно на стойност 6.52 лв., която сума се добавя към общата стойност на ДНИ за съответната година по-горе. Лихвите се преизчисляват от падежите на задълженията до съставянето на АУЗД – 14.07.2022 г., като ДНИ се заплаща на две вноски - до 30.06 и до 31.10. на съответната година, съгл. чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ. Същите са падежите и за ТБО, съгл. чл. 17, ал. 2 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Дряново. Съответно и с оглед изискването на чл. 160, ал. 1, във вр. с чл. 107, ал. 4 от ДОПК съдът следва да измени процесния АУЗД по години и видове задължения съгласно горепосоченото.

С оглед изхода на правния спор мотивирано и своевременно предявено се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски. Съдът взе предвид, че страната не обжалва АУЗД в неговата цялост, а само досежно определения с него размер на задълженията, като искането му е актът да бъде изменен „съотносимо към коректно сформираната данъчна оценка на имотите“ – т.е. съдът приема, че жалбата му е уважена. Разноските се равняват на 50.00 лв. внесена ДТ; 1300.00 лв. внесени такси за вещи лица; 1800.00 лв. адвокатско възнаграждение, съобразно приложения договор за правна защита и съдействие, което съдът не намира за прекомерно с оглед вида, обема и броя заседания по делото, поради което следва да присъди същото в цялост.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 154, ал. 1, чл. 153, ал. 1,чл. 170, във вр. с чл. 9, ал. 4 от АПК, чл. 4, чл. 9а от ЗМДТ, чл. 156, и сл., във вр. с чл. 107, ал. 4, във вр. с чл. 170 и чл. 161 от ДОПК, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Акт за установяване на задължения по декларация № [рег. номер] от 14.07.2022 г., издаден от орган по приходите при Община Дряново, Дирекция „Местни данъци и такси, бюджет и финанси“, в частта относно размера на установеното за жалбоподателя „Дрим Консулт“ ООД, София, ЕИК: ********* задължение за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2018 г. – 2021 г. и определя нов размер от 1 994.17 лв., разпределен по години и видове задължения съобразно мотивите на настоящия съдебен акт, както следва: 1. За 2018 г. данък недвижими имоти /ДНИ/ – 81.70 лв.; такса битови отпадъци /ТБО/ – 320.39 лв.; лихва – 158.01 лв.; сума за внасяне към 14.07.2022 г. – 560.01 лв.; 2. За 2019 г. ДНИ – 81.70 лв.; ТБО - 320.39 лв.; лихва – 117.23 лв.; сума за внасяне към 14.07.2022 г. – 520.32 лв.; 3. За 2020 г. ДНИ 81.70 лв.; ТБО – 324.97 лв.; лихва – 77.22 лв.; сума за внасяне към 14.07.2022 г. – 483.89 лв.; 4. За 2021 г. ДНИ –81.70 лв.; ТБО – 306.66; лихва – 41.59 лв.; сума за внасяне към 14.07.2022 г. – 429.95 лв.

ОСЪЖДА Община Дряново да заплати на жалбоподателя „Дрим Консулт“ ООД, София, ЕИК: ********* деловодни разноски в размер на 3 150.00 лв., съставляващи 50.00 лв. внесена ДТ; 1 300.00 лв. внесени такси за вещи лица; 1800.00 лв. адвокатско възнаграждение.

Препис от Решението да се изпрати на страните в едно със съобщенията.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, чрез Административен съд Габрово до Върховен административен съд.