Решение по гр. дело №193/2025 на Районен съд - Момчилград

Номер на акта: 225
Дата: 5 септември 2025 г.
Съдия: Сунай Юсеин Осман
Дело: 20255150100193
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 225
гр. Момчилград, 05.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20255150100193 по описа за 2025 година
Производството е по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.127 ал.2
вр.чл.101 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Ю. Р. А. с ЕГН-**********, предявена
чрез адв. Х. К. от АК- Кърджали, против С. Р. А. с ЕГН- **********, с правно
основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.127 ал.2 вр.чл.101 вр.чл.86 от
ЗЗД, и цена на иска от 3 669,18 лева , Главница- в размер на 3 550,87 лева, и
Мораторна лихва:118,31 лева, за която е издадена Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК № 2/ 03.01.2025г. по ч.гр.д. № 1/ 2025г. на РС- Момчилград.
В исковата молба е посочено, че на 30.08.2024г. е било сключено
Споразумение за встъпване в дълг, по кредит CREX-02197142, между
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД- София с ЕИК-
*********, и ищеца- Ю. Р. А., с ЕГН- **********, по силата на което той-
ищецът е встъпил като солидарен длъжник заедно с длъжника- С. Р. А. с
ЕГН-**********- ответник по настоящото производство, както по кредита
на длъжника CREX-02197142, така и по изпълнително дело №983/2012г. на
ЧСИ-Р.С. с peг.№812,с район на действие-Окръжен съд-Кърджали, с
взискател-„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД с ЕИК-*********,
и длъжник С. Р. А. с ЕГН-**********- ответник по настоящото
1
производство, до размера на сумата от 2500 лева.
Ищецът посочва, че на осн. чл.101 от ЗЗД страните по това
споразумение за встъпване в дълг са се договорили, че той да встъпи в дълга
на длъжника- С. Р. А. до размер на сумата от 2 500 лева. Освен това в чл.2 от
споразумението той- ищецът, като встъпващо лице, е декларирал, че е бил
напълно запознат с горецитираният договор за кредит- CREX-02197142, и че
към 29.08.2024г. размерът на задължението, произтичащо от същият
възлизало в размер на сумата от 4 760, 06 лева.
Заявява, че по силата на чл.З ал.1 и ал.2 от споразумението той- ищецът,
като встъпващо лице се е бил задължил в срок до 30.08.2024г. да внесе по
посочената от кредитора-„Кредит Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД банкова сметка
в ТБ“ОББ“АД сума в размер на 2 500 лева.
Посочва, че по силата на чл.З ал.З от Споразумението, страните се били
договорили в случай, че встъпващото лице заплати сумата в размер на 2 500
лева в договореният срок- 30.08.2024г. по посочената от кредитора банкова
сметка, то кредитора декларирал, че се отказва от остатъка на вземането
си по горецитираният Договор за потребителски кредит CREX-02197142, за
сумата над 2500 лева, възлизаща в размер на 2 260,06 лева, както и от
разликата над сумата от 2 500 лева до пълният размер на вземането си по
изп.дело №983/2012г. на ЧСИ- Р.С.. заявява, че по силата на чл.4 от
Споразумението страните се били договорили, че образуваното изп.д.
983/2012г. на ЧСИ-Р.С. ще бъде прекратено след като встъпващото лице
заплати всички дължими суми по споразумението, както и след заплащане на
дължимите такси, съгласно Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Твърди, че съгласно чл.5 ал.2 от Споразумението, при точно и пълно
плащане на размера на уговорените суми от страна на встъпващото лице,
кредиторът се е бил задължил в срок до 03.09.2024г. да подаде молба до ЧСИ-
Р.С. за прекратяване на производството по изп.д.№983/2012г.
Ищецът заявява, че от приложеното като писмено доказателство към
настоящата искова молба заверено копие на вносна бележка от 30.08.2024г.,
изд. от ТБ“ББ“АД е било видно, че на 30.08.2024г. е бзаплатил по
споразумението си за встъпване в дълг и банковата сметка на кредитора-
кредит Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД, посочена от него в споразумението,
сумата в размер на 2 500 лева, с което е изпълнил задължението си по това
2
споразумение.
Със приложените като писмени доказателства към настоящата искова
молба заверени копия на сметка на дълга №**********/30.08.2024г. и Фактура
№**********/30.08.2024г. изд. от ЧСИ-Р.С. по изп.дело №983/2012г.,
адресирани до него, като получател и задължено лице по това изпълнително
дело, било видно, че ЧСИ-Р.С. е бил изчислил всички дължими му се такси и
разноски, възлизащи в общ размер на сумата от 1 012,89 лева, по
изпълнителното дело- посоченото, необходими за заплащането им и за
прекратяването на производството по това изпълнително дело. Със
приложеното като писмено доказателство към настоящата искова молба на
платежно нареждане от 30.08.2024г., изд. от „ЦКБ“АД, е било видно, че на
30.08.2024г той е бил заплатил по посочената от ЧСИ-Р.С. в горепосочените
фактура и сметка общо сумата в размер на 1 050,87 лева, като такси и
разноски необходими за прекратяването на производството по изп.д. №
983/2012г. Ищецът посочва, че производството по изп.д. № 983/2012г. е било
изцяло прекратено от ЧСИ-Р.С., но той не разполагал с необходимите
документи за това и удостоверяващи прекратяването на това изпълнително
дело, по което той е бил встъпил като съдлъжник заедно с основният
длъжник-С. Р. А. /ответникът по настоящото производство/.
Ищецът е посочил, че за периода от 30.08.2024г. до 26.11.2024г., а също
и понастоящем, многократно е бил разговарял с основният длъжник по
прекратеното изпълнително дело № 983/2012г.- ответника по настоящото
производство да му върне общо сумата в размер на 3 550,87 лева, която е бил
заплатил като встъпил съдлъжник по това изпълнително дело, но основният
длъжник му е отказвал да върне задължението си.
Това го принудило да подаде в РС- Момчилград Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като е било образувано ч.гр.д.
№1/2025г., и е била издадена исканата Заповед за изпълнение на парично
задължение №2/03.01.2025г., която съдът е постановил длъжникът С. Р. А.-
ответник в настоящото производство, да заплати в негова полза- сумата в
размер на 3 550,87 лева, представляваща главница, ведно с мораторна лихва за
забава за периода от 31.08.2024г. до 26.11.2024г., възлизаща в размер на 118,31
лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2024г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по
3
делото, а именно-73,40 лева като внесена държавна такса и сумата в размер на
650 лева като заплатен адвокатски хонорар за образуването на това ч.гр.д.
Постъпило е възражение от длъжника по реда на чл.414 от ГПК, и на него-
ищеца е бил даден едномесечен срок по реда на чл.415 и сл. от ГПК да
предяви иск за установяване на горепосоченото си вземане.
Предвид изложеното за него е възникнал правен интерес от завеждането
на настоящият установителен иск.
Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да
признаете за установено по отношение на С. Р. А. с ЕГН- **********, че
дължи да заплати на Ю. Р. А. с ЕГН- **********, сумата от 3 550,87 лева,
представляваща от своя страна дължимата от С. Р. А. с ЕГН- **********, на
Ю. Р. А. с ЕГН- **********, обща сума в размер на 3550,87 лева, която сума
Ю. Р. А. с ЕГН-**********, като встъпил съдлъжник заедно със С. Р. А. с
ЕГН- **********, по сключеният между „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД- София с ЕИК- *********, от една страна и от
друга страна- Ю. Р. А. с ЕГН- **********, по Договор за встъпване в дълг
по кредит CREX-02197142 от 30.08.2024г. и по изп.д. № 983/2012г. на ЧСИ-
Р.С. с рег.№812, с район на действие-Окръжен съд-Кърджали, с взискател-
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД- Сфоия с ЕИК-
*********, и длъжник по горепосоченото изпълнително дело - С. Р. А. с ЕГН-
**********, на 30.08.2024г., е погасил, по банков път, всички задължения на
С. Р. А. с ЕГН- **********, с към кредитора му - КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД- София с ЕИК- *********, възлизащи в размер
на сумата от 2 500 лева, а така също и е погасил всички задължения на
длъжника - С. Р. А. с ЕГН- **********, към ЧСИ-Р.С. с рег.№ 812, като
окончателни пропорционални такси и разноски необходими за прекратяването
на производството по това изпълнително дело в размер на 1 050,87 лева,
ведно с мораторна лихва в размер на сумата от 118,31 лева от 31.08.2024г.
до 26.11.2024г., изчислена върху неплатената главница в размер на 3 550,87
лева, ведно със законната лихва върху главницата от 3550,87 лева, считано от
27.11.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените
съдебни и деловодни разноски по настоящото дело. Претендира разноски в
размер на 723,40 лева- по ч.гр.д. № 1/2025г. на МРС.
Представя следните писмени доказателства; Споразумение за встъпване
4
в дълг по кредит CREX- 02197142 от 30.08.2024г.; Вносна бележка от
30.08.2024г. за платена от Ю. Р. А. с ЕГН-**********, по сметка и в полза на
-„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГЕАД с ЕИК-*********, сума в
размер на 2500 лева/ по сключеното споразумение за встъпване в дълг;
3аверени копия на сметка на дълга №**********/30.08.2024г.и Фактура
№**********/30.08.2024 година изд. от ЧСИ-Р.С. по изп.дело №983/2012г.;
Вносна бележка от 30.08.2024г. за платена от ищеца по сметка и в полза на -
ЧСИ-Р.С. с рег.№812, сума в размер на 1 050,87 лева, като окончателни
пропорционални такси и разноски необходими за прекратяването на
производството по изп.д. № 983/2012г.; Възражение по чл.414 от ГПК с вх .№
588/28.02.2025г. и съобщение до заявителя, чрез процесуален представител за
подаденото възражение; извлечение от ТР към АВп. за регистрацията на
-„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД с ЕИК-*********,;
Извлечение от калкулатор БГ' за изчисляване на законната /мораторна лихва
за забава на изпълнение на задълженията.;Квитанция за внесена държавна
такса и адв.пълномощно.
Ответната страна е депозирала писмен отговор в срок. В отговора се
оспорва предявеният иск, като недопустим и неоснователен. Заявява се, че
представеното споразумение, сключено между ищеца и кредитодателя не е
било одобрено от него, като ищецът не е имал представителна власт от него
ответника. Посочва, че оспорва изцяло това споразумение, като твърди, че
ищецът Ю. А. няма представителна власт и пълномощия и никой не го е
упълномощавал да подписва каквито и да са договори от името на ответника
С. Р. А.. Било видно от представените доказателства срещу ответника е
заведено изп.дело № 983/2012г. на ЧСИ Р.С., и в тази насока възражение с
оглед на това, че по изпълнително дело липсват каквито и да е доказателства
какви действия е извършил ЧСИ. Освен това счита, че Т.Р. № 2/201Зг. от
26.06.2025г. на ОСГК на ВКС, когато взискателя не е поискал изпълнителни
действия в продължение на 2 години следва изпълнителното производство да
бъде прекратено съгласно чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, като след настъпването на
перемпцията всички изпълнителни действия са били нищожни и не пораждали
правни действия за длъжника. Алтернативно на това смятал, че е изтекъл и
пет годишният давностен срок и вземанията не се дължат съгл. чл.110 от ЗЗД,
и не на последно място изпълнителното производство е било образувано през
2012г. и е изтекъл обсолютният давностен срок от десет години, независимо от
5
прекъсването и възобновяването на изпълнителното производство и
посочените задължения не се дължали от ищеца.
Заявява също, че той- ответникът, като длъжник по ИД № 983/2012г. не
е бил уведомен надлежно от цедента на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането по чл.99 ал.З от ЗЗД, поради което цесията нямала
действие спрямо него.
С оглед на всички тези обстоятелства смята, че искът е неоснователен и
недопустим, и следва делото да се прекрати. Претендира сторени по делото
разноски.
В последното съдебно заседание, ищецът се представлява от адв.Х. К.
от АК- Кърджали, като същият поддържа така предявената искова молба.
Претендира разноски по представен по реда на чл.80 от ГПК списък.
Ответникът, редовно призован, се представлява от адв.Р. Х., който
оспорва исковата молба, и намира същата за неоснователна и недоказана и
пледира за отхвърлянето на същата- като в тази насока представя и писмена
защита по реда на чл.149 ал.3 от ГПК и претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна;
Предявеният иск е установителен по своя характер и е с правно
основание чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, и със същият се установява
съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение въз основа на
подадено заявление за това. В разпоредбата на чл.414 ал.1 от ГПК е дадена
възможност на длъжника по издадена заповед за изпълнение да подаде
възражение в едномесечен срок от връчване на заповедта. При подадено
възражение в срок, задължение на съда е да укаже на заявителя, че може да
предяви иск за своето вземане във едномесечен срок, като при непредявяване
на иска в срока или непредставяне на доказателства, че такъв иск е предявен
заповедта за изпълнение се обезсилва, както и изпълнителният лист от чл.418
от ГПК. Съгласно чл.416 от ГПК ако не е подадено възражение в срок, или
така подаденото възражение е оттеглено, заповедта за изпълнение влиза в
сила, и съдът издава изпълнителен лист.
От събраните по настоящото производство доказателства се
установява, че на 27.11.2024г. в РС-Кърджали /прекратено и изпратено на РС-
Момчилград на осн.чл.411 ал.1 от ГПК/ е било подадено заявление от ищеца
6
по настоящото производство против ответника по делото, за осъждане на
последния да заплати съответна сума- посочена в заявлението.Било
образувано ч.гр.д. № 1/ 2025г. на РС- Момчилград, по която е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 № / 03.01.2025г., по силата на която
ответникът по настоящото производство е бил осъден да заплати на заявителя
сумата в размер на 3 550,87 лева, представляваща главница, ведно с мораторна
лихва за забава за периода от 31.08.2024г. до 26.11.2024г., възлизаща в размер
на 118,31 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.11.2024г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените
разноски по делото, а именно-73,40 лева като внесена държавна такса и
сумата в размер на 650 лева като заплатен адвокатски хонорар за образуването
на това ч.гр.д.
Разпореждането е било връчено на длъжника- ответник по настоящото
производство, на 18.02.2025г. /чрез друго лице/, и срещу тази заповед е
постъпило възражение на 28.02.2025г., в срока по чл.414 ал.1 от ГПК. Съдът
приема, че длъжникът- ответник по настоящото производство е спазил срока
по чл.414 ал.1 от ГПК, и е подал възражението в срок, визиран в посочената
норма. Предвид това и при условията на чл.415 ал.1 от ГПК, съдът е указал на
заявителя, че може да предяви иск за установява съществуването на
задължението в едномесечен срок и да представи доказателства така
предявеният иск. Указанието на съда по смисъла на чл.415 ал.1 от ГПК е
връчено на заявителя по горното дело /чрез указаният в заявлението
пълномощник- на 17.03.2025г../съобщението е приложено ведно със
Възражението по настоящото гр.д. № 193/2025г. на МРС/.
Дружеството- заявител, е депозирал искова молба в съда на 15.04.2025г.
за установяване спрямо длъжника по заповедното производство, че дължи
сумата, предмет на посоченото по-горе ч.гр.д. № 1/ 2025г. на РС- Момчилград,
по която е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 № / 03.01.2025г.
В настоящото производство като доказателства са приложени копие на
сключено на 30.08.2025г. Споразумение за встъпване в дълг, по кредит
CREX-02197142, между „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД-
София с ЕИК-*********, и ищеца- Ю. Р. А., с ЕГН- **********, по силата
на което той- ищецът е встъпил като солидарен длъжник заедно с
длъжника- С. Р. А. с ЕГН-**********- ответник по настоящото
7
производство, както по кредита на длъжника CREX-02197142, така и по
изпълнително дело №983/2012г. на ЧСИ-Р.С. с peг.№812,с район на
действие-Окръжен съд-Кърджали, с взискател-„КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД с ЕИК-*********, и длъжник С. Р. А. с ЕГН-
**********- ответник по настоящото производство, до размера на сумата
от 2500 лева.
От това споразумение е видно, че на осн. чл.101 от ЗЗД страните по това
споразумение за встъпване в дълг са се договорили, ищецът да встъпи в
дълга на длъжника /ответникът- С. Р. А./ до размер на сумата от 2 500 лева.
Освен това в чл.2 от споразумението той- ищецът, като встъпващо лице, е
декларирал, че е бил напълно запознат с горецитираният договор за кредит-
CREX-02197142, и че към 29.08.2024г. размерът на задължението,
произтичащо от същият възлизало в размер на сумата от 4 760, 06 лева.
Установява се, че по силата на чл.З ал.1 и ал.2 от споразумението той-
ищецът, като встъпващо лице се е бил задължил в срок до 30.08.2024г. да
внесе по посочената от кредитора-„Кредит Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД
банкова сметка в ТБ“ОББ“АД сума в размер на 2 500 лева.
По силата на чл.З ал.З от Споразумението, страните се били договорили
в случай, че встъпващото лице заплати сумата в размер на 2 500 лева в
договореният срок- 30.08.2024г. по посочената от кредитора банкова сметка,
то кредитора декларирал, че се отказва от остатъка на вземането си по
горецитираният Договор за потребителски кредит CREX-02197142, за сумата
над 2500 лева, възлизаща в размер на 2 260,06 лева, както и от разликата над
сумата от 2 500 лева до пълният размер на вземането си по изп.дело
№983/2012г. на ЧСИ- Р.С..
По силата на чл.4 от Споразумението страните се били договорили, че
образуваното изп.д. 983/2012г. на ЧСИ-Р.С. ще бъде прекратено след като
встъпващото лице заплати всички дължими суми по споразумението, както и
след заплащане на дължимите такси, съгласно Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ.
От чл.5 ал.2 на Споразумението се установява, при точно и пълно
плащане на размера на уговорените суми от страна на встъпващото лице,
кредиторът се е задължил в срок до 03.09.2024г. да подаде молба до ЧСИ-Р.С.
за прекратяване на производството по изп.д.№983/2012г.
8
Видно от приложеното като писмено доказателство към настоящата
искова молба заверено копие на вносна бележка от 30.08.2024г., изд. от
ТБ“ОББ“АД, на 30.08.2024г. ищецът по настоящото производство е заплатил
по Споразумението за встъпване в дълг и банковата сметка на кредитора
„Кредит Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД, посочена от него в споразумението,
сумата в размер на 2 500 лева, с което е изпълнил задължението си по това
споразумение.
Със приложените като писмени доказателства към настоящата искова
молба заверени копия на сметка на дълга №**********/30.08.2024г. и Фактура
№**********/30.08.2024г. изд. от ЧСИ-Р.С. по изп.дело №983/2012г.,
адресирани до ищеца, като получател и задължено лице по това изпълнително
дело, било видно, че ЧСИ-Р.С. е бил изчислил всички дължими му се такси и
разноски, възлизащи в общ размер на сумата от 1 012,89 лева, по
изпълнителното дело- посоченото, необходими за заплащането им и за
прекратяването на производството по това изпълнително дело.
Със приложеното като писмено доказателство към настоящата искова
молба на платежно нареждане от 30.08.2024г., изд. от „ЦКБ“АД, е било видно,
че на 30.08.2024г той е заплатил по посочената от ЧСИ-Р.С. в горепосочените
фактура и сметка общо сумата в размер на 1 050,87 лева, като такси и
разноски необходими за прекратяването на производството по изп.д. №
983/2012г.
От копие на изпълнително дело №983/2012г. на ЧСИ-Р.С. с peг.№812,
с район на действие-Окръжен съд-Кърджали, се установява, че взискател е
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД с ЕИК- *********, и
длъжник С. Р. А. с ЕГН-**********- ответник по настоящото
производство, за сумата от размера на сумата от 2500 лева.
Първоначален взискател е бил „БНП Париба Пърсънъл Файнанс“ ЕАД-
София, която е цедирала своите вземания на КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД с ЕИК- ********* с Договор от 22.04.2016г., който
е бил потвърден от цедента /било изпратено уведомление до длъжника, за
извършена цесия по реда на чл.99 от ЗЗД/.
Видно от молба на КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД от
08.06.2016г., дружеството е поискало да бъде контитуирано като нов взискател
по реда на чл.429 от ГПК по изп.д. № 983/2012г. на ЧСИ-Р.С., поради
9
извършената цесия.
С постановление от 30.06.2016г. на ЧСИ Р.С. посоченото по-горе
дружество е било конституирано като нов взискател по цитираното
изпълнително дело. Длъжникът бил уведомен за новият взискател, като
писмото не е връчено поради обстоятелството, че не е било потърсено.
По горното изпълнително дело по искане на новият взискател са
извършвани съответни изпълнителни действия в годините от 2016г. до 2024
вкл.– посочени конкретно.
Със приложеното копие на изп.д. № 983/2012г. на ЧСИ-Р.С. е видно, че
на 03.09.2024г. е била депозирана Молба от Кредит Инкасо Инвестмънтс“
ЕАД, с правно основание чл.433 ал.1 т.2 от ГПК- за прекратяване на
производството по посоченото изпълнително дело /след като бъдат заплатени
дължимите разноски и такси по това изпълнително дело/
С Разпореждане от 03.09.2024г. на ЧСИ-Р.С., се установява, че
производството по на изп.д. № 983/2012г. на ЧСИ-Р.С. е прекратено поради
пълното издължаване на задължението. Със същото разпореждане са вдигнати
наложените запори върху банкови сметки и МПС на длъжника, както и са
вдигнати наложени възбрани върху имоти на длъжника- като на същият е
изпратено съобщение в тази насока и не е установено дали тези съобщения са
получени. Установи се със писма от съответни органи и институции, че
наложените запори върху банкови сметки и МПС, възбрана върху недв.имоти,
принадлежащи на длъжника, ответник в настоящото производство са
вдигнати.
Предвид така събраните доказателства съдът намира, че така
предявената искова молба с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр.чл.127
ал.2 от ЗЗД вр.чл.101 от ЗЗД, е подадена в преклузивния срок по чл.415 ал.1 от
ГПК, поради и което се явява допустима и като такава следва да бъде
разгледана по същество.
Съдът счита, че така разгледан, предявеният иск е основателен и
доказан, по следните съображения.
Установи се безспорно, че между страните, които са възникнали
определени правоотношения- описаните по-горе, а именно налице е поемане
на чужд дълг по смисъла на чл.101 и сл. от ЗЗД, и това е така, защото по един
безспорен начин се установи, че ищецът по силата на Споразумение от
10
30.08.2025г. за встъпване в дълг, по кредит CREX-02197142, който е бил
сключен между „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД- София с
ЕИК-*********, и ищеца- Ю. Р. А., с ЕГН- **********, е встъпил като
солидарен длъжник заедно с длъжника- С. Р. А. с ЕГН-**********-
ответник по настоящото производство, както по кредита на длъжника
CREX-02197142 /подписан от ответника и „БНП Париба Пърсънъл
Файнанс“ ЕАД- София, която е цедирала своите вземания на КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД с ЕИК- ********* с Договор от
22.04.2016г./ и по изпълнително дело №983/2012г. на ЧСИ-Р.С. с peг.№812,с
район на действие-Окръжен съд-Кърджали, с взискател-„КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД с ЕИК-*********, и длъжник С. Р. А. с ЕГН-
**********- ответник по настоящото производство, до размера на сумата
от 2500 лева.
По делото по безспорен начин се установявя, че ищецът е изпълнил
своите задължения по Споразумението за встъпване в дълг, и е заплатил
парична сума в общ размер на 3 550,87 лева, от която 2 500 лева- главница по
договора за кредит, и 1 050,87 лева- такси и разноски по изпълнителното
производство.
Сиреч, ищецът като съдлъжник е заплатил дължимите по
изпълнителното производство- посочено по-горе парични суми, поради и
което самото изпълнително дело водено срещу ответника е била прекратено
поради изпълнение на задълженията.
Сиреч, ищецът е изпълнил своите задължения по споразумението за
встъпване в дълг като заплатил посочените суми, а кредиторът по
изпълнителното производство- сиреч дружеството, с което ищецът е сключил
посоченото споразумение, е предприел действия за прекратяване на
изпълнителното дело- посочени по- горе, в резултат на които ЧСИ Р.Сироков
със свое Разпореждане от 03.09.2024г. е прекратил производството по изп.дело
№ 983/2012г. и е вдигнал запорите и възбраните.
Предвид и изложеното съдът приема, че предявеният иск е основателен
и доказан, т.к. се установи, че ищецът като съдлъжник по смисъла на чл.127 от
ЗЗД /встъпил в дълга на ответника по реда на чл.101 от ЗЗД/ има правото да
получи това което е заплатил по изпълнителното дело- посоченото по –горе.
Съдът счита, че направеното от ответника възражение за изтекла
11
погасителна давност по смисъла на чл.433 ал.1 т.1 от ГПК за неоснователно,
поради обстоятелството ,че делото не е било прекратено, т.к. в периода от
образуването на същото от 21.06.2012г. до датата на прекратяването на
същото на 03.09.2024г., са извършвани изпълнителни действия по искане на
кредитора /както на първоначалният, така и новият встъпил по- късно през
2016г./- и те са посочени конкретно по изпълнителното дело. Не се установи
по изпълнителното дело да е имало бездействие, което да е продължило
повече от две години, и което да доведе до прекратяването на изп.дело по
силата на закона. Всъщност по изпълнителното дело плащания са извършвани
и от самият длъжник, ответник в настоящото производство.
Ето защо съдът оставя без уважение направеното възражение за изтекла
погасителна давност по смисъла на чл.433 ал.1 т.1 от ГПК.
Предвид и това следва да се приеме предявеният установителен иск по
чл.422 от ГПК вр.чл.127 ал.2 от ЗЗД вр.чл.101 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за
разглеждане.
Съгласно чл.127 ал.1 и ал.2 от ЗЗД, доколкото не следва друго от
отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на
кредитора, трябва да се понесе от тях поравно. Всеки солидарен длъжник,
който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите
съдлъжници за разликата. В случая солидарността възниква по силата на
сключено от ищеца със кредитор на ответника по изп.производство
Споразумение за встъпване в дълга, като в изпълнението на това
споразумение, ищецът е изплатил остатъка от задълженията на ответника по
изпълнителното производство- и които са посочени по-горе.
Предвид и на това в полза на ищеца, като солидарен длъжник със
ответника по негови задължения по посоченото изп.дело, се поражда правото-
като платец на тези задължения, на вземане срещу другият солидарен
длъжник, за частта, която е надплатена. В случая е налице изцяло покриване
задълженията на ответника към кредитора по изпълнителното производство,
поради и което ищецът има правото на вземане за цялата изплатена сума по
изп.дело- и което е и предмет на настоящото производство.
При така сключеното споразумение за встъпване в дълг по реда на
чл.101 от ЗЗД, за да се уважи регресният иск по чл.127 ал.2 от ЗЗД на платилия
солидарен длъжник срещу другият солидарен длъжник, следва платилият
12
солидарен длъжник да е изпълнил повече от своята част от задължението, като
в конкретният случай ищецът е заплатил цялата дължима сума, поради и което
негово реграсно право на иск се явява основателно и доказано- като в тази
насока са горните писмени доказателства.
От изложеното следва извода, че ищецът е доказал плащане пов
изпълнение на Споразумение за встъпване в дълг по изп.дело № 983/2012г. на
ЧСИ- Р.С., сума в общ размер на 3550,87 лева, от която главница в размер на
сумата от 2 500 лева, а така също и е погасил всички задължения на длъжника
- С. Р. А. с ЕГН- **********, към ЧСИ-Р.С. с рег.№ 812, като окончателни
пропорционални такси и разноски необходими за прекратяването на
производството по това изпълнително дело в размер на 1 050,87 лева.
По делото не са ангажирани доказателства за уведомяване на ответника
за задължението му, преди предявяване на иска/депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК, поради което предявеният иск по чл.422 вр.чл.415 ал.1 вр.чл.86
от ЗЗД /за претендираната мораторона лихва в посочените размери и периоди/,
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Предвид това съдът приема за установено по отношение на С. Р. А. с
ЕГН- **********, че дължи ЗАПЛАЩАНЕ на Ю. Р. А. с ЕГН- **********,
на сумата от 3 550,87 лева, представляваща от своя страна дължимата от С.
Р. А. с ЕГН- **********, на Ю. Р. А. с ЕГН- **********, обща сума в размер
на 3550,87 лева, която сума Ю. Р. А. с ЕГН-**********, като встъпил
съдлъжник заедно със С. Р. А. с ЕГН- **********, по сключеният между
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД- София с ЕИК-
*********, от една страна и от друга страна- Ю. Р. А. с ЕГН- **********, по
Договор за встъпване в дълг по кредит CREX-02197142 от 30.08.2024г. и
по изп.д. № 983/2012г. на ЧСИ-Р.С. с рег.№812, с район на действие-
Окръжен съд-Кърджали, с взискател- „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД- Сфоия с ЕИК-*********, и длъжник по
горепосоченото изпълнително дело - С. Р. А. с ЕГН- **********, на
30.08.2024г., е погасил, по банков път, всички задължения на С. Р. А. с ЕГН-
**********, с към кредитора му - КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ“ ЕАД- София с ЕИК- *********, възлизащи в размер на сумата от 2 500
лева, а така също и е погасил всички задължения на длъжника - С. Р. А. с
ЕГН- **********, към ЧСИ-Р.С. с рег.№ 812, като окончателни
13
пропорционални такси и разноски необходими за прекратяването на
производството по това изпълнително дело в размер на 1 050,87 лева, ведно
със законната лихва върху главницата от 3550,87 лева, считано от
27.11.2024г. до окончателното изплащане на сумата- за която сума е издадена
Заповед за изпълнение №3/03.01.2025г. по ч.гр.д. № 1/2025г. на РС-
Момчилград.
С оглед на изложеното следва предявената искова молба в частта за
мораторната лихва в размер на сумата от 118,31 лева да се отхвърли, като
неоснователна.
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни. На
основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от
1 200 лева съобразно уважената част от исковете в исковото и заповедното
производство. На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на
ответника сумата от 150 лева, съобразно отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по С. Р. А. с ЕГН- **********, че
дължи ЗАПЛАЩАНЕ на Ю. Р. А. с ЕГН- **********, на сумата от 3 550,87
лева, представляваща от своя страна дължимата от С. Р. А. с ЕГН-
**********, на Ю. Р. А. с ЕГН- **********, обща сума в размер на 3550,87
лева, която сума Ю. Р. А. с ЕГН-**********, като встъпил съдлъжник
заедно със С. Р. А. с ЕГН- **********, по сключеният между „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД- София с ЕИК- *********, от една
страна и от друга страна- Ю. Р. А. с ЕГН- **********, по Договор за
встъпване в дълг по кредит CREX-02197142 от 30.08.2024г. и по изп.д. №
983/2012г. на ЧСИ-Р.С. с рег.№812, с район на действие-Окръжен съд-
Кърджали, с взискател- „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД-
Сфоия с ЕИК-*********, и длъжник по горепосоченото изпълнително дело -
С. Р. А. с ЕГН- **********, на 30.08.2024г., е погасил, по банков път,
всички задължения на С. Р. А. с ЕГН- **********, с към кредитора му -
КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД- София с ЕИК- *********,
възлизащи в размер на сумата от 2 500 лева, а така също и е погасил всички
задължения на длъжника - С. Р. А. с ЕГН- **********, към ЧСИ-Р.С. с рег.№
14
812, като окончателни пропорционални такси и разноски необходими за
прекратяването на производството по това изпълнително дело в размер на 1
050,87 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 3550,87 лева,
считано от 27.11.2024г. до окончателното изплащане на сумата- за която сума
е издадена Заповед за изпълнение №3/03.01.2025г. по ч.гр.д. № 1/2025г. на РС-
Момчилград, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковата молба в частта за претендирана
мораторна лихва по чл.86 от ЗЗД в размер на 118,31 лева за периода от
31.08.2024г. до 27.11.2024г.
ОСЪЖДА С. Р. А. с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ на Ю. Р. А. с
ЕГН- **********, на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 1200 лева,
представляваща разноски в заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА Ю. Р. А. с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ на С. Р. А. с
ЕГН- **********, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, сумата от 150 лева,
представляващи разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийският окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на съобщението за страните.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
15