№ 1264
гр. Варна , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20213100500998 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от ИК
ИМОТИ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Одесос,
ул. Плиска №7, ет.4, ап.11, срещу решение №260365/09.02.21г. по гр.д.№17419/19г. на ВРС,
с което е осъден „ИК – ИМОТИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна,ул. „Плиска“ № 7, ет.4, ап.11, да заплати на „ЮНИОН КОРЕКТ
ВАРНА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. „Иван
Драсов“ № 10, сумата от общо 7409,54 лв, от която сумата 6802,28 лв., представляваща
задържана гаранционна сума, съгласно чл.15 от раздел V от Договор № 127 от 06.01.2014г.,
изменен с анекс към договор №127-ан.1 от 16.01.2014г. по фактура №
**********/07.05.2014г.; фактура №**********/07.05.2014г.; фактура
№**********/08.05.2014г.; фактура №**********/12.05.2014г.; фактура
№**********/13.05.2014г.; фактура №**********/15.05.2014г.; фактура
№**********/15.05.2014г.; фактура №**********/27.05.2014г.; фактура
№**********/28.05.2014г.; фактура №**********/13.06.2014г., както и сумата 607.26лв. по
фактура №**********/25.06.2014 г., ведно със законната лихва върху исковата сума от
7409,54 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда-24.10.2019 год. до
окончателното й изплащане, на осн. чл. 266 ЗЗД вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В жалбата въззивникът е релевирал оплакване за неправилност на решението и
постановяването му при нарушение на материалния и процесуален закон. Счита, че
1
наведеното от него възражение за некачествено изпълнени СМР, които са в отклонение от
строителните норми, е доказано, като съдът не е обсъдил доказателственото значение на
събраното в тази връзка заключение на съдебно-техн.експертиза. Излага, че съдът не е
обсъдил и показанията на разпитания в с.з. свидетел, които кореспондирали на изводите на
вещото лице и които свидетелствали за знанието на строителя за некачественото
изпълнение. Оспорва извода на съда, че работата била приета без недостатъци, твърдейки,
че възложителят не бил длъжен да обективира нарочно възражение за некачествено
изпълнение, тъй като изпълнителят е знаел за недостатъците. Намира за неправилен извода
на съда, че извършеното от ответника плащане съставлявало извънсъдебно признание на
задължението, тъй като възложителят бил длъжен да приеме изработеното. Моли да бъде
отменено решението като неправилно и да бъдат отхвърлени исковете.
В срока по чл.263 ГПК за отговор на така депозираната въззивна жалба от
въззиваемата страна ЮНИОН КОРЕКТ ВАРНА ООД , ЕИК *********, със седалище гр.Варна, е
постъпил отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да
бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от ЮНИОН КОРЕКТ
ВАРНА ООД, ЕИК *********, против ИК ИМОТИ ЕООД, ЕИК *********, иск с правно
основание чл.79, ал.1 вр. чл.258 и сл. ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от
6802,28 лв., представляваща задържана гаранционна сума, съгласно чл.15 от раздел V от
Договор №127 от 06.01.2014г., изменен с анекс към договор №127-ан.1 от 16.01.2014г. по
фактура № **********/07.05.2014г.; фактура №**********/07.05.2014г.; фактура
№**********/08.05.2014г.; фактура №**********/12.05.2014г.; фактура
№**********/13.05.2014г.; фактура №**********/15.05.2014г.; фактура
№**********/15.05.2014г.; фактура №**********/27.05.2014г.; фактура
№**********/28.05.2014г.; фактура №**********/13.06.2014г., както и сумата от 607.26лв.,
представляваща задължение по фактура №**********/25.06.2014г., ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба - 24.10.2019 год. до
окончателното изплащане.
В исковата молба поддържа, че на 06.01.14г. между страните е сключен
договор №127 за възлагане на СМР, по силата на който ищецът се е задължил да извърши
договорените СМР за обект Реконструкция –конструктивно укрепване н хотел Сердика.
Твърди, че съгл. чл.15 от договора страните са договорили при разплащане на последния
протокол обр.19 възложителят да задържи сумата от 10000лв като гаранция за срок от 1
летен турист.сезон / 31.10.14г./ и да я изплати на изпълнителя след отстраняване на всички
проявили се дефекти, ако има такива. Излага, че с анекс към договора от 16.01.14г. страните
са договорили извършване на допълнителни СМР, като са промени текста на чл.15 от
договора в смисъл, че при разплащане на всеки протокол обр.19 възложителят задържа 5%
2
от стойността на акта в качеството на гаранция за срок от 1 летен туристически сезон /
31.10.14г./ и я разплаща на изпълнителя след отстраняване на всички проявили се дефекти,
ако има такива. Твърди, че е изпълнил всички свои задължения по договора, като били
подписани актове за установяване на всички видове СМР и били издадени фактури, по
които ответникът извършил плащане. Твърди, че ответникът е освободил задържаните
гаранции по фактури за периода от 30.01.14г. до 23.04.14г. , като не е освободило тези по
фактурите за периода 07.05.14г.-13.06.14г. на общо стойност 6802,28лв. Сочи, че фактура
№**********/25.06.2014г. на стойност 607,26лв била издадена за извършени работи по
възстановяване на щети след пожар в сутерена на хотел Сердика съгласно протокол
№1/25.06.14г. Излага, че с изтичане на договорения срок задържаните гаранц.суми
подлежали на връщане, като въпреки отправените покани не последвало изпълнение от
ответника.
Ответникът ИК ИМОТИ ЕООД, ЕИК *********, е депозирал в срока по
чл.131 ГПК отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Сочи,
че изпълнителят бил неизправна страна по договора, тъй като не извършил работата си в
срок, както и изпълнил некачествено СМР, представляващи полагане на външна
топлоизолация на северна фасада на хотела, за което било направено възражение в протокол
обр.19 и сметката по приемането на работите. Излага, че в хода на изпълнението на СМР
възложителят констатирал отклонения , като уведомил изпълнителя, но неравностите и
кривините по фасадата не били отстранени, и в резултат били налице видими отстояния от
вътр.стена на монтираната изолация до външната част на фасадата, които достигали до
7,8см. Сочи още, че при полагане на бетонната плоча на третия етаж тя не била изравнена с
машина, което препятствало полагането на хидроизолация и способствало за събирането на
вода. Твърди, че изпълнителят не е отстранил дефектите в едномесечен срок при
констатирането им и до момента. Счита, че ако се установи, че сумите са задържани от
възложителя, то те са задържани правомерно. Оспорва ищецът да е извършвал дейността по
фактурата от 25.06.14г. Прави и възражение за погасяване по давност на вземанията.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка
настоящият състав намира предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.258 и сл.
ЗЗД за процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
По делото между страните няма спор, че са сключили договор №127 от
06.01.14г. за извършване на СМР за обект-Реконструкция-конструктивно укрепване на хотел
3
Сердика, както и анекс към него от 16.01.14г., с който е възложено сухо строителство,
изпълнение на вътрешна В и К инсталация и вътрешна ел.инсталация. Няма спор, че с
последния е изменен чл.15 от договора, като е договорено, че при разплащане на всеки
протокол обр.19 възложителят задържа 5% от стойността на акта в качеството на гаранция
за срок от 1 летен туристически сезон /31.10.14г./ и я разплаща на изпълнителя след
отстраняване на всички проявили се дефекти, ако има такива.
Безспорно по делото се установява, че в съответствие с договореното
възложителят е задържал уговорената гаранция по реда, предвиден в договора.
Не се спори, а и това се установява от събраната пред ВРС съдебно-
счетоводна експертиза, че издадените от изпълнителя фактури за изпълнените СМР на
основание така сключения договор са заплатени от ответника, както и че същият е
възстановил част от внесената гаранция.
В отговора ответникът обосновава правото си да задържи процесната гаранция
с твърдения за изпълнени некачествено СМР, за които били направени своевременно
възражения. Видно от твърденията на самия ответник касае се за недостатъци, които са
констатирани в хода на изпълнението на възложената работа по полагане на външна
топлоизолация на обекта, които нямат скрит характер. В този смисъл са и показанията на
разпитания по делото св.О. от които се установява, че в процеса на изпълнението са водени
разговори с изпълнителя за отстраняване на недостатъците при изпълнението на северната
фасада на хотела и последният е предприел действия за това. Твърдението на ответника
обаче, че е обективирал възраженията си при представянето на протокол обр.19, сметка и
фактура, не се установява от приложените по делото писмени доказателства. Приложеният
протокол 9/15.05.14г. обр.19, включващ действията по полагане на топлоизолация, е
двустранно подписан без възражения, като предприетото в с.з. оспорване на автентичността
на документа е несвоевременно заявено, доколкото документа е представен още с исковата
молба, а подобно оспорване липсва в отговора. Отделно от това, дори и същият да е
подписан от лице без представителна власт, то предвид факта, че възложителят е заплатил
сумата по този протокол, е налице хипотезата на чл.301 ТЗ за потвърждаване на тези
действия от търговеца. Съобразявайки явния характер на твърдяните недостатъци, и
обстоятелството, че изготвените от изпълнителя актове са приети без възражения от
възложителя към момента на тяхното отчитане, че последният е заплатил изцяло следващото
се възнаграждение, и че обекта е бил въведен в експлоатация с удостоверение от 29.08.14г./
което се установява от изслушаната по делото СТЕ/, то съдът формира извода за приемане
на извършената работа от възложителя. Без значение е факта дали изпълнителят е знаел за
недостатъците, доколкото последващите действия на ответника по заплащането на
извършените работи свидетелстват за тяхното приемане. Несъстоятелно е твърдението, че
възложителят е бил длъжен да ги заплати, тъй като законът не регламентира задължение за
възложителя да заплаща некачествено извършени работи, а предвижда права за последния
по чл.265 ЗЗД, които той може да упражни, сред които и правото да поиска съответно
намаление на възнаграждението. Ответникът нито твърди, нито доказва да е упражнил тези
си права. След приемането на работата не може да бъде претендирана отговорност за явни
недостатъци, съществували към момента на нейното приемане. Ето защо и заключението на
вещото лице по СТЕ, съгласно което е налице несъответствие при изпълнението на
северната фасада, която и към момента била незавършена, е без правно значение за спора.
Гаранционно–обезпечителната отговорност на изпълнителя, такава, каквато е
договорена в чл.15 от договора, тълкуван съгласно чл.20 от ЗЗД, от своя страна покрива
само последващо установени скрити недостатъци, респективно такива, които са се появили
впоследствие, в резултат от употребата на вещта. Ответната страна обаче в отговора на
исковата молба не е въвела релевантни за спора твърдения за появили се впоследствие
недостатъци при експлоатацията на обекта, каквито единствено се покриват от
гаранционната отговорност, а само за такива, проявени в хода на изпълнението до
приемането на обекта. При липсата на заявени възражения за недостатъци, които да се
обхващат от гаранц.отговорност, то не е налице основание за задържане на дадената
гаранция, което налага извода за основателност на тази искова претенция.
По отношение на претенцията за заплащане на вземането по фактура
4
№**********/25.06.2014г., въззивната жалба не съдържа конкретни оплаквания, а съгласно
разпоредбата на чл.269, изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания. С оглед на това и доколкото не се установява нарушение на императивна
материалноправна разпоредба, за което по аргумент от т. 10 на ТР № 1 от 17.07.2001 год. по
тълк.д. № 1/2001 год. на ВКС, ОСГК, въззивният съд следи дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване, се налага извод за правилност на обжалвания
съдебен акт в тази част.
Поради съвпадане крайния извод на настоящата инстанция с този на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора в тежест на въззивникът следва да бъдат възложени
сторените от въззиваемата страна разноски за въззивното производство, които съгласно
представените доказателства възлизат на 350лв– заплатен адв.хонорар.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260365/09.02.21г., постановено по гр.д. №
17419/19г. по описа на Варненски районен съд.
ОСЪЖДА ИК ИМОТИ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, р-н Одесос, ул. Плиска №7, ет.4, ап.11, да заплати на ЮНИОН
КОРЕКТ ВАРНА ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
ул.Иван Драсов №10, сумата от 350лв / триста и петдесет лева /, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски за въззивно производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5