№ 701
гр. Враца, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:И. Цв. И.
при участието на секретаря Анита Людм. Мейцова
като разгледа докладваното от И. Цв. И. Гражданско дело № 20251420103461
по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на Глава втора от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба за защита, подадена от К. С. И. с ЕГН ********** и адрес
гр. ************************* срещу О. П. Д. с ЕГН ********** и адрес гр.
****************************, приземен етаж.
В молбата се излага, че от няколко години ответникът се държи агресивно и
конфликтно към молителката и съпруга й (обижда ги, псува ги и ги заплашва), а от
миналата година положението е нетърпимо. На 24.09.2025 г. ответникът нанесъл с
ръка удар по главата на молителката, като я псувал и обиждал с различни думи, пред
очите на един познат на молителката.
Молителката излага, че е разстроена и притеснена и изпитва страх за живота и
здравето си.
Искането на молителката към съда е с решение по чл. 15 от ЗЗДН да наложи
спрямо ответника мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗДДН.
Приложена е декларация от молителката К. И. по реда на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
В съдебно заседание молителката К. И., чрез пълномощника си адв. И. С.,
поддържа молбата за защита по съображенията, изложени в нея и доразвити в
проведеното по делото открито съдебно заседание.
1
Ответникът О. Д., редовно прИ.ан, не се явява и представлява.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, във връзка
с исканията и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, прие следното:
Не се спори по делото и се установява от представеното удостоверение за
наследници с изх. № 13268/26.09.2025 г. на Община Враца, че молителката и ответника
са леля и племенник.
В представената от молителката декларация по реда на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е
описан акт на домашно насилие, който се твърди да е извършен от ответника и да
представлява физическо насилие над молителката.
На л. 5 от делото е приложено съдебномедицинско удостоверение № 318 от
24.09.2025 г., видно от което молителката К. И. е получила оток и кръвонасядане на
лицето в ляво и кръвонасядане на езика, които увреждания по механизъм отговарят да
бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети и по начин и време, посочени
от пострадалата, т.е. при побой.
Видно от приложеното на л. 28 от делото писмо на РПУ гр. Враца, във връзка с
процесния случай на ответника О. Д. е съставен протокол за предупреждение от
19.10.2025 г., като във връзка с подаден на 09.09.2025 г. сигнал за домашно насилие е
образувана преписка от 11.09.2025 г. Ответникът не е задържан в РПУ гр. Враца.
Видно от приложените на л. 9-12 от делото нотариални актове, молителката К. И.
и ответникът О. Д. живеят в една и съща къща, като молителката обитава втория етаж,
а ответникът обитава приземния етаж.
Установява се от приложеното на л. 34 от делото съдебномедицинско
удостоверение № 356 от 22.10.2025 г., че молителката К. И. е получила оток на лявата
лицева половина, което увреждане по механизъм отговаря да бъдат получени от
действието на твърди тъпи предмети и по начин и време, посочени от пострадалата,
т.е. при побой, нанесен й от нейния племенник.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на свидетеля И.
И. – без дела и родство.
Свидетелят И. И. дава показания, че е в приятелски отношения както с
молителката, така и с нейния съпруг. Често ходи в дома им да им помага, тъй като са
възрастни и болни. Ответникът има отделен вход за къщата, но в двора няма ограда и
може свободно да се преминава през него. При случая, за който е подадена молбата за
защита свидетелят отново бил отишъл при молителката и съпруга й, за да им помогне
да оберат асмите. Вече бил привършил работа и бил при колата си, а молителката К. И.
му приготвяла грозде да му даде за вкъщи, когато свидетелят видял, че ответника О.
Д. замахва и нанася удар на молителката по гушата от лявата страна, след което
ответникът излязъл от двора и се отдалечил по улицата. Ответникът нищо не казал,
2
когато ударил молителката, само мърморел нещо под носа си.
Съдът възприема изцяло показанията на свидетеля И. И. като обективно дадени и
подкрепени от останалите доказателства по делото.
Други относими към предмета на делото доказателства не са събрани.
Според легалното определение на чл. 2, ал. 1-3 от ЗЗДН „домашно насилие“ е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена
връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка. Актовете на домашно насилие може да се
извършват чрез действие или бездействие.
Молбата по чл. 8, т. 1 е допустима-подадена е от и срещу легитимирани лица
(молителката К. И. и ответникът О. Д. са в обвързаност по смисъла на чл. 3, т. 6 от
ЗЗДН-леля и племенник) и в тримесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН.
Съдът, като разгледа молбата по същество, намира същата за основателна.
На първо място, изложеното в молбата се подкрепя от представената по делото
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която съдът кредитира като годно доказателство за
изложените факти, доколкото в нея се сочат индивидуализиращите данни на лицето,
посочено като извършител на насилието, и конкретно описание за време и начин на
извършване на твърдения акт на домашно насилие, който представлява физическо
насилие по отношение на К. И..
Тези данни са в хармония с всички присъединени по делото писмени
доказателства, както и с показанията на свидетеля И. И..
С оглед изложеното съдът намира, че спрямо ответника следва да бъдат
наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН. Съдът намира, че с оглед
конкретните особености по делото е необходимо те да бъдат наложени за максималния
предвиден в закона срок, а именно за срок от 18 месеца. В тази връзка съдът отчете, че
става дума за трайно продължаващо във времето поведение на ответника, което се
изразява в многократно извършено физическо насилие (в тази връзка съдът цени
приложеното на л. 28 от делото писмо на РПУ гр. Враца и съдебномедицинско
удостоверение № 356 от 22.10.2025 г.), като това поведение е силно укоримо и
обществено неприемливо.
Каквито и спорове да има между страните, това не може да бъде оправдание за
ответника да упражнява психическо, емоционално и физическо насилие над
молителката.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН ответникът О. Д. следва да бъде осъден да
заплати на молителката К. И. сумата 600,00 лева-разноски за внесен адвокатски
3
хонорар (внасянето е видно от отбелязването в договора за правна помощ, приложен
на л. 31 от делото).
Държавната такса по делото в размер на 25,00 лева е дължима от ответника О. Д..
Воден от всичко гореизложено, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН О. П. Д. с ЕГН ********** и
адрес гр. ****************************, приземен етаж да се въздържа от извършване
на домашно насилие над К. С. И. с ЕГН ********** и адрес гр.
*************************.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на О. П. Д. с ЕГН ********** и
адрес гр. ****************************, приземен етаж да приближава К. С. И. с ЕГН
********** и адрес гр. ************************* на разстояние по-малко от 15
(петнадесет) метра, както и ползвания от К. И. вход за сградата на адрес гр.
****************************, както и частта от двора на адрес гр.
****************************, който е разпределен за ползване на К. С. И., както и
местата й за социални контакти и отдих за срок от осемнадесет месеца, считано от
26.09.2025 г.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН на О. П. Д. с ЕГН **********
и адрес гр. ****************************, приземен етаж да осъществява контакт с
К. С. И. с ЕГН ********** под каквато и да било форма, включително по телефон,
чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и
системи за комуникация за срок от осемнадесет месеца, считано от 26.09.2025 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН О. П. Д. с ЕГН ********** и адрес
гр. ****************************, приземен етаж да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Врачански районен съд държавна такса за образуване на
делото в размер на 25,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН О. П. Д. с ЕГН ********** и адрес
гр. ****************************, приземен етаж да заплати на К. С. И. с ЕГН
********** и адрес гр. ************************* сумата 600,00 лева – направени
по делото разноски за адвокатски хонорар.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за окончателна защита по чл. 15 от ЗЗДН.
УКАЗВА на О. П. Д. с ЕГН **********, че неизпълнението на заповедта за
окончателна защита по чл. 15 от ЗЗДН влече последиците на чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН, а
именно – задържането му от констатиралия нарушението полицейски орган и
незабавното уведомяване на органите на прокуратурата.
4
ПРЕПИСИ от решението и от заповедта за окончателна защита по чл. 15 от ЗЗДН
да се връчат на молителката К. И. – чрез пълномощник адв. И. С., на ответника О. Д.-
на адреса, посочен в молбата за защита, както и на РПУ гр. Враца.
Решението и заповедта подлежат на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от молителката К. И. и ответника О. Д. в 7-
дневен срок от връчването му пред Врачански окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5