Решение по адм. дело №1273/2025 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от М. А. М., [ЕГН], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 25-0460-000123/03.04.2025 г., издадена от ВПД Началник група към ОД на МВР Варна, РУ 05 „Златни пясъци“, с която на М. А. М. е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и са отнети: СРМПС № ********* и 2 броя регистрационни табели с № [рег. номер].

Жалбоподателят счита заповедта за прилагане на ПАМ за незаконосъобразна. Твърди, че е издадена въз основа на акт, който не е влязъл в сила, предвид постановяването й поради отнемане на свидетелство за управление на МПС, по отношение на което обжалването е било висящо. Релевира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила поради неспазване на чл. 35 и чл. 36 от АПК, както и на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Посочва, че заповедта е немотивирана, тъй като не съдържа конкретни факти и доказателства, поради което не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Счита, че не е налице връзка между извършеното нарушение и собственика на автомобила, като изтъква, че е собственик на автомобила, но не и негов водач към момента на твърдяното нарушение, поради което не е санкциониран и не е бил страна в административното производство срещу водача. Аргументира, че му е отнета възможността да ползва собствения си автомобил, с което е нарушено правото му на собственост по чл. 17 от Конституцията и чл. 1 от Протокол № 1 от Европейската конвенция за правата на човека /ЕПКЧ/. Твърди, че не е установено автомобилът да е използван за системни нарушения, което изключва необходимостта от налагане на най-тежката мярка, като не е обосновано защо не се приложени алтернативни мерки, каквито законът предвижда. Сочи, че автомобилът е необходим за ежедневните му нужди и неговата регистрация не следва да се прекратява без крайна необходимост. Отправено е искане за отмяна на оспорената заповед и за присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло, като в допълнение се твърди некомпетентност на издателя на оспорената заповед. Аргументира се, че посочената като основание за издаване на процесния индивидуален административен акт ЗППАМ от 10.02.2025 г. е обжалвана и към момента на издаването му не е влязла в сила, а това е станало едва на 03.07.2025 година.

Ответникът – ВПД Началник група към П. Р. управление /РУ/ „Златни пясъци“ при ОД на МВР Варна, чрез юрисконсулт Г., оспорва жалбата. Твърди, че независимо от отмяната на ЗППАМ от 10.02.2025 г. по силата на закона й е придадено предварително действие, което не е отменено, поради което оспорената заповед е законосъобразна. Счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Административен съд – Варна, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното:

Съставен е Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 1223496/03.04.2025 г. /л. 6 от адм. преписка/ от служители на Пето РУ при ОД на МВР Варна, съгласно който на 03.04.2025 г., около 16:37 ч., в обл. Варна, общ. Варна, по главен път I-9 до 100 км, в посока к.к. „Св. Св. К. и Елена“ Д. А. М. управлява лек автомобил Пежо 307 с рег. № [рег. номер], собственост на М. А. М., като на водача му е отнето СУМПС по административен ред на 10.02.2025 година.

От ОД МВР – Варна са изготвени справки за нарушител/водач за М. А. М. /л. 4-5 от адм. преписка/ и за Д. А. М. /л. 12-14 от адм. преписка/. Видно от справката за нарушител/водач на Д. А. М., със ЗППАМ № 25-0442-000039/10.02.2025 г. му е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като в справката е отбелязан статус „обжалване на първа съдебна инстанция“.

С оглед констатациите в АУАН серия GA № 1223496/03.04.2025 г. е издадена ЗППАМ № 25-0460-000123/03.04.2025 г. от ВПД Началник група към ОД на МВР Варна, РУ 05 „Златни пясъци“, с която на М. А. М., е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца и са отнети свидетелство за регистрация на МПС /СРМПС/ № ********* и 2 бр. рег. табели с № [рег. номер].

Предвид установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК съдът намира следното от правна страна:

Оспореният административен акт е връчен на жалбоподателя на 28.05.2025 година. Жалбата до съда е депозирана на 09.06.2025 г., в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП.

С т. 1.7 от Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. /л. 21 от адм. преписка/ на Директора на ОД МВР Варна във връзка с 1.3 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. /л. 22-23 от адм. преписка/ на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП началниците на сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД МВР - Варна за нарушения на Закона за движението по пътищата, извършени на територията, обслужвана от съответното РУ при ОД МВР - Варна. По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1, както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП /редакцията, действаща към датата на издаване на обжалваната заповед – изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г./, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая е определено от министъра на вътрешните работи, че ОД МВР - Варна е служба, която осъществява контрол по ЗДвП. В съответствие с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП Директорът на ОД МВР - Варна, в качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП, е делегирал правомощията си по чл. 171, т. 2а от ЗДвП на началника на група „Охранителна полиция“ към Пето РУ „Златни пясъци“ при ОД на МВР Варна. От приложената на л. 20 от адм. преписка Заповед № 8121к-2403/07.03.2025 г., издадена от главния секретар на МВР, се установява, че към датата на постановяване на оспорената заповед тази длъжност е заемана от инспектор И. Р. А., който именно е посочен като издател на процесната ЗППАМ № 25-0460-000123/03.04.2025 година. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП.

Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ. Съставяне на АУАН в административното производство по налагане на ПАМ не е задължително, по аргумент на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, който предвижда, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, които са изброени. Следва, че принудителната административна мярка прекратяване регистрацията на ППС може да се наложи независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Налагането на ПАМ не е обусловено от налагане на административно наказание, поради което съставеният АУАН серия GA № 1223496/03.04.2025 г. в случая служи само за потвърждаване на установените факти, но не е задължителна предпоставка за издаване на заповед за ПАМ.

Заповедта е в писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаването й. Същата е със съдържание съобразно чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК. В оспорения акт са посочени както релевантните фактически обстоятелства – установено е, че собственият на жалбоподателя лек автомобил е управляван от лице с отнето по административен ред СУМПС, така и правното основание за налагане на ПАМ – чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП.

Липсват допуснати процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на оспорената заповед. Административният акт е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и след събиране на допустими, относими и необходими доказателства, поради което не са налице сочените в жалбата нарушения на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Същата не нарушава правото на собственост, тъй като автомобилът не се отнема, а единствено се прекратява регистрацията му за определен период от време. Обстоятелството, че жалбоподателят не е участвал в административното производство, образувано по повод отнемането на СУМПС на водача, е ирелевантно за съставомерността на нарушението, във връзка с което е наложена процесната ПАМ. Противно на твърденията в жалбата не е налице възможност за прилагане на алтернативни мерки. Нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е императивна и при осъществяване на всички елементи от фактическия й състав не предвижда алтернативни мерки, а единствено прилагане на ПАМ от вида на наложената с оспорената заповед. Тоест административният орган няма възможност за избор измежду няколко законосъобразни варианта, които са в различна степен целесъобразни /оперативна самостоятелност/, а компетентността му е обвързана – възможното решение е само едно и при изпълнение на всички елементи от предписания в правната норма фактически състав органът е длъжен да приложи именно него.

С разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е предвидена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или т. 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. Цитираната разпоредба урежда материалноправните предпоставки, при установяването на които органът, при условията на обвързана компетентност, налага ПАМ.

Описаните в обжалваната ЗППАМ факти установяват последната хипотеза от чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – налагане на ПАМ на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, чието СУМПС е отнето по административен ред. Фактическата обстановка в случая е установена със съставения по съответния ред АУАН серия GA № 1223496/03.04.2025 г., който се ползва с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното /аргумент от чл. 189, ал. 2 от ЗДвП/. Между страните по делото не се спори, че лек автомобил Пежо 307 с рег. № [рег. номер] е собственост на жалбоподателя, както и че на 03.04.2025 г. МПС е управлявано от Д. А. М., като видно от приложената по административната преписка справка за нарушител/водач същият е с отнето СУМПС, считано от 10.02.2025 г., съгласно ЗППАМ № 25-0442-000039/10.02.2025 година. Именно осъщественото от Д. М. действие по управление на МПС през времето, докато е лишен от това право по съответния ред /в случая административен/, е послужило като основание за издаване на процесната принудителна мярка. Установените по посочения ред фактически обстоятелства обуславят предпоставките за приложението на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП.

Лишено от основание е оплакването в жалбата за липса на връзка между нарушението и собственика на автомобила. Разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП предвижда, че посочената ПАМ се прилага и по отношение на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице посочените в тази правна норма обстоятелства. Това нормативно разрешение е логично и е продиктувано от отговорността, която собственикът на МПС носи при предоставяне на притежаваното от него превозно средство на трети лица – аргумент от чл. 102 и чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

Неоснователно жалбоподателят възразява, че оспорената ЗППАМ № 25-0460-000123/03.04.2025 г. е незаконосъобразна, поради това, че към момента на нейното издаване наложената на водача ПАМ не е влязла в сила, тъй като е обжалвана. Със Заповед за прилагане на ПАМ № 25-0442-000039/10.02.2025 г. издадена от началник сектор Четвърто РУ - Варна на Д. А. М. за нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП, на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП временно е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. По жалба от Д. А. М. е образувано адм. дело № 499/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, XVI състав, приключило с окончателно Решение № 7436/03.07.2025 г., с което жалбата е отхвърлена. ЗППАМ № 25-0442-000039/10.02.2025 г., на основание чл. 172, ал. 6 от ЗДвП е подлежала на предварително изпълнение. Не са налице доказателства предварителното изпълнение да е спряно с влязъл в сила съдебен акт. Налага се извод, че при постановяване на оспорения административен акт Д. А. М. е бил лишен от правоуправление по административен ред, поради което процесната заповед е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби.

Представената от жалбоподателя Заповед за прилагане на ПАМ № 24-0436-000033/10.02.2025 г. на началник сектор във Второ РУ – Варна е относно налагане на ПАМ на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП на „Амбулатория за групова практика за първична медицинска помощ – Златеви“ ООД, с оглед управлението на МПС с рег. № [рег. номер] от Д. А. М. на 07.02.2025 г. и е неотносима за решаване на настоящия спор.

При доказаност наличието на предпоставките за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП органът следва да определи срок на същата, като обоснове налагането на продължителността му с необходимостта от превантивен ефект на мярката за конкретния случай и при спазване на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. В разглеждания казус административната мярка е приложена за минимално предвидения в закона срок /6 месеца/, за нарушение, което има висока степен на обществена опасност и е съобразена с постигането на целите й – осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Тоест наложената на М. А. М. ПАМ съответства на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Същата е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като не съставлява вид административно наказание /аргумент от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН/ и в този смисъл е спазена и законоустановената цел по чл. 22 от ЗАНН. Не е нарушен принципът за съразмерност, тъй като основанието за налагане на мярката е в това, че притежаваният от жалбоподателя лек автомобил Пежо 307 с рег. № [рег. номер] е управляван от лице, лишено от право да управлява моторно превозно средство по административен ред. Това поведение противоречи на принципите за гражданско съзнание и отговорност, може да създаде предпоставки за допускане на нарушения на ЗДвП, което би могло да застраши живота и здравето на хората. С издаването на оспорения индивидуален административен акт интересите на жалбоподателя не са засегнати в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава актът, като по делото липсват данни за причинени от акта вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.

В съответствие с чл. 172, ал. 4 от ЗДвП, тъй като е налице случай по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, свидетелството за регистрация на МПС и регистрационните табели са иззети.

От изложеното се налага извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на процесуалните правила и материалния закон, в съответствие е с целта на закона, поради което не са налице основания по чл. 146, т. 1–5 от АПК за отмяната й. Жалбата е неоснователна, което налага отхвърлянето й.

Предвид изхода на спора по аргумент на противното на чл.143, ал.1 АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на сторени разноски по делото е неоснователно и съдът го оставя без уважение.

При този изход на правния спор, предвид направеното своевременно искане, съгласно чл. 143, ал. 3 и чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, и като съобрази, че делото не се отличава с висока степен на фактическа и правна сложност, и че производството е приключило след провеждането на едно открито съдебно заседание, съдът намира, че на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 24 (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 1.10.2021 г.) от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 /сто/ лева, тъй като съдебното дирене е приключило на 16.09.2025 г., съответно последното изменението на разпоредбата, което предвижда минимално възнаграждение 130 лева, публикувано в Държавен вестник бр. 53 от 2025 г. , в сила от 1.10.2025 г. не е приложимо.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А. М., [ЕГН], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0460-000123/03.04.2025 г., издадена от ВПД Началник група към ОД на МВР Варна, РУ 05 „Златни пясъци“.

ОСЪЖДА М. А. М., [ЕГН], да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна, сумата от 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.