Решение по КНАХД №1887/2025 на Административен съд - Варна

 

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по касационна жалба на И. К. К. от [населено място], [улица], ет.  , ап.  , срещу решение № 904/21.07.2025г., постановено по АНД № 2300/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.

Релевира се допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от РС-Варна - касационно основание по чл. 348, ал.1 ,т. 2 НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН . Твърди се, че въззивният съд не е изпълнил указанията по решение №6109/05.06.2025 г. на Адм. съд -Варна по КАНД №699/2025 г., с което е нарушил чл.224 от АПК. С обжалваното съдебно решение не е изяснено дали знак "В26" е действал към 03.01.2024 г. Отправеното към съда искане е за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени атакувания електронен фиш /ЕФ/. В условията на алтернативност се иска връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.

Ответникът по касация – ОД на МВР Варна, в депозирани чрез процесуален представител писмени бележки с.д. № 11299/02.07.2025 г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди се правилност на атакуваното решение на ВРС . Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно, в случай, че съдът намери жалбата за основателна, се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила.

Настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от обжалването и пред родово, местно и функционално компетентен съд. Разгледана по същество, същата е неоснователна предвид следното:

Предмет на обжалване пред Районен съд – Варна е бил ЕФ № 8689213 ,издаден от ОД на МВР - Варна, с който на И. К. К. на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал.4, вр ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева.

С решение № 296/06.03.2025 г. по НАХД № 368/2025 г. Районен съд – Варна е потвърдил електронния фиш . Това решение е било отменено от Адм. съд – Варна с решение № 6109/05.06.2025 г. по КАНД № 699/2025 г., като е било постановено връщане на делото за ново разглеждане от друг състав с дадени указания „ да се съобрази нормативната регламентация по отношение на поставянето на пътни знаци и да се изисква от Областно пътно управление – Варна предоставяне на информация за действащия към 03.01.2024г. одобрен от компетентните органи проект за организация и безопасност на движението във въпросния участък“.

При новото разглеждане на делото решаващият съд е приел от фактическа страна, че на 03.01.2024 г. в 15:37 часа на главен път I-9, в посока от к.к. „Златни пясъци“ към [населено място], на пътен възел „А. мак“, била засечена скорост на движение на лек автомобил марка и модел „Мерцедес ЕКЦ 400 4МАТИК“ с рег. № [рег. номер] от 75 km/h, при ограничение на скоростта на движение в този пътен участък от 60 km/h, въведено с пътен знак В26. Посочената скорост била засечена от преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с № 120ccd1. За установеното нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗДвП е бил издаден обжалваният пред РС – Варна ЕФ, с който на собственика на лекия автомобил - И. К., е било наложено адм. наказание „глоба“ от 100 лв. на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗДвП . Последният не е подавал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.

За да потвърди процесния ЕФ, решаващият съд е приел от правна страна , че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а извършването на нарушението е безспорно доказано. Прието е, че използваното АТСС е одобрен тип средство за измерване, преминало последваща проверка и е достатъчно индивидуализирано. За ирелевантно е прието, че във фиша не е бил посочен вида на използваното АТСС, тъй като това не е задължителен реквизит. Предвид събраната по делото от Областно пътно управление – Варна схема на пътния участък – път І-9, около пътен възел „А. мак“, посока към [населено място], на км 92+700, в посока [населено място], е счел съществуването на пътен знак "В26" с въведено ограничение на скоростта 60 км/ч, което е удостоверено и от протокола за използване на АТСС от процесната дата – 03.01.2024 г. Позовавайки се на обстоятелството, че в представеното доказателство платното за движение е изписано, че представлява – обект превантивен ремонт на пътния участък не компрометира така представената схема на пътния участък с вертикална пътна сигнализация и хоризонтална пътна маркировка, тъй като няма друга действаща пътна сигнализация за пътния участък. От изготвения снимков материал – годно доказателствено средство по ЗДвП , е доказано управление от водача К. на превозното средство със скорост от 78 км/ч. Касаторът е наказан за управление на МПС при скорост 75 км/ч, след приспадане на максимално допустимата грешка. Изложено е, че нарушението е извършено повторно в едногодишен срок от влизането в сила на ЕФ серия К №7139112 за същото нарушение, като този ЕФ е влязъл в сила на 05.05.2023 г.

Касационната инстанция счита съдебното решение на РС-Варна за валидно, допустимо и правилно, като при неговото постановяване не е допуснато съществено процесуално нарушение. Именно по изпълнение на задължителните указания по решение № 6109/05.06.2024г. на Варненския административен съд предходната съдебна инстанция е изисквала и събрала от Областно пътно управление – Варна действащия към 03.01.2024г. проект за организация и безопасност на движението във въпросния пътен участък / л. 11-15 от НАХД №2300/25г. на ВРС/. В това писмено доказателство е отразен пътен знак „В-26“ за ограничение на скоростта от 60 км/ч на км. 92+700 по главен път І-9 в посока [населено място].

Нарушителят не твърди , че не е възприел този пътен знак, а оспорва съществуването на нормативно основание за неговото поставяне. Цитираното по-горе писмено доказателство , представено от Областно пътно управление – Варна дава сведение, че процесният пътен знак е в изпълнение на възложен от Областно пътно управление [населено място] проект за превантивен ремонт на път І-9 „Златни пясъци- Варна “ , който проект е бил съгласуван със сектор „ Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна. Следователно съществуването на пътния знак обективира изпълнение на издаден административен акт , а законосъобразността на същия , включително в частта на въведеното ограничение на скоростта от 60 км/ч , не е предмет на производството по обжалване пред съд на наказателни постановления , тъй като се осъществява по особените правила на АПК. В тази връзка след като К. нито твърди ,нито представя доказателства за отмяна или прогласяване на нищожност на одобрения проект на превантивен ремонт , процесният пътен знак произвежда правно действие и задължава водачите на МПС в този пътен участък да се движат с максимална скорост от 60 км/ч. , тъй като съгласно правилото на чл. 6, ал.1 от ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

На следващо място, нарушителят К. твърди, че скоростта на движение на управляваното от него превозно средство е било засечена след кръстовището на главния път І-9 и [улица]т.е след като е преустановено действието на пътния знак „в-26“ заради съществуването на кръстовище, но тази защитна теза е лишена от основателност, тъй като от снимков материал към съставения протокол за използване на АТСС от дата 03.01.2024г. е видно, че мобилното средство за измерване на скоростта е разположено в района на самото кръстовище , като е насочено и поради тази причина засича скоростта на движение на превозните средства преди самото кръстовище т.е. в обхвата на действие на пътен знак „В-26“.

Правилно РС-Варна е преценил съществуването на квалифициращият признак „ повторност“ . Събраните доказателствени източници сочат за осъществен от обективна страна състав на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, тъй като процесното противоправно деяние е извършено от К. в едногодишен срок от влизането в сила на друг електронен фиш, с който му е наложено адм. наказание за същото по вид нарушение – превишение на скоростта. Предходният електронен фиш серия К № 7139112 е връчен на К. на 20.04.2023 г. и е влязъл в сила на 05.05.2023 г. , а с обжалвания по настоящото дело ЕФ жалбоподателят е бил санкциониран за нарушение , извършено на 03.01.2024 г. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, поради което попада в приложното поле на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП.

В обобщение при извършения инстанционен съдебен контрол се установи неоснователност на подадената от И. К. касационна жалба и същата следва да се остави без уважение.

При този изход на правния спор искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи , като се присъди такова в размер на 130 лв. на основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, ІV-ти тричленен състав,

 

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 904/21.07.2025 г., постановено по АНД № 2300/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА И. К. К., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.  , ап.  , да заплати на ОД на МВР - Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 /сто и тридесет/ лева.

Решението е окончателно.