№ 277
гр. Варна, 08.10.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светослава Н. Колева
Членове:Румяна Панталеева
Даниела П. Костова
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
и прокурора А. Вл. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно
частно наказателно дело № 20253000600329 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:13 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор П.
Жалбоподателят М. Д. Б., редовно призован явява се лично и с адв.Л. Л.
Т. – АК-София, редовно упълномощен от преди.
АДВ.Т.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя
искания за отвод.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото, няма да соча
доказателства. Не правя искания за отвод.
ЖАЛБ. Б.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ КОЛЕВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, намирам жалбата за
неоснователна, моля да се остави без уважение и да потвърдите според мен
законосъобразния, правилен и обоснован акт на ВОС.
Говорим за мярка „домашен арест“, определена на 22.07. тази година от
когато до депозиране на молбата за изменяване са минали около 2 месеца,
срок, който не може да бъде определен като неразумен, още повече като се
има предвид характера на обвиненията, които са възведени и доказателствата,
които се събират в хода на ДП. Моето мнение е, че изначално е максималния
1
такъв от осем месеца ограничаване свободното придвижване на обвиняем
също не би могъл да бъде неразумен, но в случая говорим за два месеца.
На първо място считам, че категорично липсват нови обстоятелства от
края на юли до сега, които да разколебават законосъобразността на тази мярка
за неотклонение „домашен арест“ и да я правят ненужна и крайно тежка за
обв.М. Б.. Считам, че при обективните и субективни характеристики на
деянията извън квалификацията, в които е обвинен това е възможно най-
леката мярка по закон, която да би постигнала целите на мерките за
неотклонение определени от българския законодател в НПК. След като
липсват нови обстоятелства, не виждам на какво може да се стъпи за да се
определи по-лека мярка „парична гаранция“ или „подписка“ при положение,
че говорим за подобни количества и вид на наркотичните вещества, които са
установени. Говоря за чл.354а, отделно броя на растенията, установени в
имота на Б.. Няма да говоря повече за самите обвинения, считам, че е налице и
към момента обосновано предположение. Няма действие до момента от което
да би могло да се направи заключение, че това обосновано предположение,
преценено към края на юли месец е разколебано. Поради това считам, че няма
основание за уважаване на жалбата срещу акта на ВОС и моля да се потвърди
тази мярка и да оставите жалбата без уважение.
АДВ.Т.: Уважаеми Апелативни съдии, на свой ред с подзащитният ми
Ви молим да се отмени като неправилно и незаконосъобразно определението
на ВОС. Действително частната жалба е доста подробна и затова ще бъда по
лаконичен в пледоарията си пред Вас.
На първо място желая да коригирам държавното обвинение, че срока, в
който е ограничено правото на свободно придвижване на моя подзащитен е
тримесечен, а не двумесечен, тъй като от 11.07. до момента аритметиката
показва, че са изминали почти 90 дена. А пък за едно лице, което не може да
се придвижва свободно, не може да упражнява правото си на труд, не може да
избира сам начина и екипа на лекари, които да го лекуват един месец е от
голямо значение. Настоящото сезиране до съда за ревизия на мярката за
неотклонение бе продиктувано поради няколко причини.
Първо, защото противно на всякаква правна логика прокуратурата не
влага никакви усилия да работи приуритетно, интензивно и ритмично, макар
по делото да има задържано лице и законодателят да е предвидил, че с такива
дела трябва да се работят по съответния начин, а именно с приуритет пред
другите такива. Няма изграждане в обоснованото предположение спрямо
господин Б., нито има разколебаване, поради най-простата причина, че по
делото не се работи, като пред ОС-Варна видяхте, че това се опита да вмени
във вина на защитата и обвиняемия, които упражняват активно своите
процесуални права. Виждате, че дори няма назначена СМЕ по отношение на
Б.. Макар поне по учебниците и кодексите, които аз чета да се казва, че
прокурор или съда дължи произнасяне в разумен срок по всеки въпрос, с
който е сезиран. Така поне е записано в чл.22 от НПК, в чл.7, ал.1 от ЗСВ и
чл.6, параграф 1 от ЕКПЧОС и в чл.37, ал.3 от хартата за основните права.
Както вече казах дали сме обяснения още в деня в който е привлечен към
наказателна отговорност. Тези обяснения могат да бъдат проверени ако
прокуратурата не подхожда по думите на господин Сарафов формалистично и
бездушно към нейните задължения, указва да бъдат извършени съответните
2
оперативни мероприятия и разпити на лицата, които са на първо място
живущи непосредствено до имота, и на второ място, които са били
ангажирани със строителната дейност, която категорично кипи в семейния
имот на г-н Б.. Прокуратурата е разпитала за времето от произнасянето на
Апелативен съд Варна в производство по чл.64 до момент единствено Марин
Дончев, чийто разпит е изключително формалистичен, повърхностен и макар
в него да се съдържат наченки на информация, която би била относима към
това кои лица са имали достъп до имота и какви дейности са извършени в
него, то никой не е сметнал за нужно да положи усилия да направи по-
подробен разпит и съответно да установи кои са тези работници, имало ли е
наематели или не, дори не е поставен такъв въпрос на свидетеля, който е от
ключово значение. Това дали г-н Б. ще дава допълнителни обяснения или не, в
никакъв случай не може да бъде вменено в негова вина. Имам предвид начина
по който той ще се възползва на едно от процесуалните си права. Освен това
след като сме манифестирали Т.а желание, то е ред на прокуратурата да ни
покани в удобен ден и час за среща, за да сторим това.
Нататък доколкото не желая да преповтарям изложеното в частната
жалба, считам, че определението на съда дори и ако Вие се солидализирате с
неговото становище, че няма разклащане в интензитета на обоснованото
подозрение, то считам, че с оглед изтеклия период от време, който всякога се
счита за ново обстоятелство от съда, а би следвало да се счита за Т.а и от
прокуратурата, този изтекъл период от време е повлиял в степен снижаване на
реалната опасност да бъде извършено престъпление от страна на г-н Б..
Посочили сме хипотезата от наличие на риск от извършване на престъпление,
доколкото до момента нито един от съдебните състави, нито прокуратурата е
коментирала като наличен ранен риск от укриване, какъвто без съмнение
липсва. Дори и да се приеме, че има риск от извършване на престъпление с
оглед естеството на повдигнатите обвинения, които са изцяло в ресора на
прокуратурата, и към които съдът следва да подхожда доста критично, този
интензитета на този риск следва да е значително намалял с оглед търпяната
вече 3 месеца мярка за неотклонение „домашен арест“. Вярвам, че
Апелативния съд ще се съгласи, че този риск може да бъде преклудиран и с
една по-лека по вид мярка предвид множеството събрани в хода на
разследването по искане на защитата и обвиняемия данни за личността на
обвиняемия, за неговия семеен статус, за здравословното състояние, както
негово, така и на майка му, за която полага грижи. В случая противно на
схващането на прокуратурата аз твърдя, че параметрите на обвинението не
могат да бъдат предпоставка за продължаване действието на мярката за
неотклонение „задържане под стража“ и затова предвид тези обстоятелства, и
предвид липсата на ритмично разследване, считам, че срокът на задържане е
три месечен, а не двумесечен както твърди прокуратурата, макар и в рамките
на законовия осем месечен такъв вече не може да се окачестви като разумен.
Поведението на Б. ако прокуратурата действа адекватно в качеството си на
ръководно решаващ орган неминуемо отваря път към разглеждане на
производството в разумни срокове и най вече с участието на Б..
Предвид гореизложеното ще Ви помоля да отмените мярката му за
неотклонение в „парична гаранция“. Месечното възнаграждение на
подзащитния ми е в размер на 4000 лв. Ако не греша длъжностната
3
характеристика е приложена по делото, като ще предоставя на съда да
прецени размера на сумата. Основната мотивация да поискаме ревизия на
мярка за неотклонение извън чисто процесуалните забележки които имаме
към дейността на прокуратурата е, че предвид настъпващия зимен сезон,
предвид невъзможността на неговата съпруга да управлява автомобил извън
града и невъзможността той да се грижи за своята майка, основните му
съображения са свързани с упражняване правото му на труд в пълен обем,
доколкото към момента той работи в „хом-офис“ и регулярни посещения при
майка му в гр.Търговище и грижа за внучето му което знаете пребивава в
неговото жилище заедно със самотната му майка - дъщеря на г-н Б.. Така, че
моля съда да прецени за размера, който да бъде справедлив.
ЖАЛБ.Б.: Нямам какво да добавя. Поддържам казаното от адвоката
ми и моля за по-лека мярка с цел да мога да се изхранвам и да се грижа за
майка ми, която е трудно подвижна и ще продължавам да съдействам на
органите на ДП.
Последна дума:
ЖАЛБ.Б.: Искам по-лека мярка като гаранция в размер какъвто
определите Вие.
Съдът се оттегля на тайно съвещание
СЪДЪТ след тайно съвещание, съобразявайки становищата на
страните, техните аргументи и доказателствата, събрани в рамките на
настоящото производство и досъдебното Т.а за да се произнесе взе в предвид
следното:
Производството е по реда на чл.65 от НПК и има за преценка
законосъобразността на отказа на ВОС да пристъпи към изменение на мярката
за неотклонение, взета и изпълняваната по отношение на М. Б. от „домашен
арест“ в по-лека такава.
Недоволен от виждането на ВОС, обв.Б. чрез защитника си оспорва
изводите на окръжния съд с аргументи, които могат да бъдат обобщени в две
основни групи - липсата на предпоставките по чл.63 НПК за продължаване
ограничаване правото на Б. на придвижване. Оспорва се наличие на
обосновано предположение за съпричастност на Б. към инкриминираната от
прокуратурата деятелност, вменена му като обвинение, като основните
аргументи са свързани с недопустимост на показанията на полицейските
служители, които са разпитани в рамките на ДП. Твърди се, че продължилото
близо три месеца задържане е неразумно по смисъла на ЕКПЧОС, навеждат се
аргументи от социално и семейно естество и се иска от настоящата инстанция
да пристъпи към промяна на мярката за неотклонение от „домашен арест“ в
по-лека такава.
Настоящият състав намира, че следва да извърши пълна проверка на
обстоятелствата, обосноваващи продължаване на домашния арест и
законосъобразността на първоначално взетата мярка за неотклонение.
Не се споделят доводите на защитата за липса на обосновано подозрение
за съпричастност на М. Б. към инкриминираните деятелности, свързани с
4
отглеждане на марихуана - 461 бр. растения, както и с държането на
наркотични вещества, близо килограм кокаин и също толкова марихуана.
Както и при предходното разглеждане на въпроса за законосъобразното
задържане на Б. пред ВАпС, съдът е застъпил становище, че показанията на
разпитаните полицейски служители по същество не са недопустими гласни
доказателства, доколкото те възпроизвеждат обстоятелства лично възприети в
рамките на проведеното наблюдение пред дома на обв.Б. в с.Аврен. В този
смисъл не се касае за вторични доказателства, които заместват първични или
пък такива, които да заместват самопризнания или уличаващи други
изявления на привлеченото към наказателна отговорност лице. Затова, както и
в предходното си разглеждане ВАпС в друг състав е посочил, показанията на
полицейските служители разпитани по делото не попадат под забранителната
норма на чл.118 от НК. За това и те могат да послужат за формиране на
изводите на съдилищата при преценка дали е налице обосновано подозрение.
Тук следва изрично да бъда посочено, че в настоящото производство не
следва да бъдат пълно и точно доказани по безспорен начин всички онези
обективни и субективни елементи на предявените като обвинение престъпни
състави. Достатъчно е, и според европейската практика, и според виждането
на българския законодател и установената практика според българските
съдилища, наличието на пръв поглед на обосновано подозрение за
съпричастност. Подобен първоначален извод затова, че прокуратурата има
своите основания да подозира обв.Б. в съпричастността му към
инкриминираната деятелност е налице.
Не се споделят и доводите за това, че в хода на ДП се бездейства. Към
настоящия момент близо 3 месеца след започване на производството са
налице заключения по химическа експертиза, по ботаническа такава, налице е
и балистична експертиза, разпитан е и един свидетел. Затова и този състав не
намира, че е налице бездействие на органите на ДП, което да е довело до
съществено нарушаване правата на обвиняемия.
На следващо място, този съд не споделя и виждането на защитата, че
задържане при условията на домашен арест в рамките на 3 месеца е неразумно
по своята продължителност. За да бъде преценено едно задържане като
неразумно, следва да бъдат оценени всички обстоятелства по разследването. В
случая се касае за разследване на една мащабна деятелност, свързана с
продължително отглеждане на множество растения, изградена оранжерия.
Иззети са множество вещи от различни населени места, вкл. и от лекия
автомобил, собственост и управляван от обв.Б.. Необходими са бил различни
специализирани знания за изследване на различните вещи. Затова при такъв
тип разследване продължителност от 3 месеца ограничаване правата на
обвиняемото лице не могат да бъдат разглеждани като неразумни.
По отношение на оплакването за социални и други обстоятелства - те са
били отчетени от ВАпС при постановяване на домашния арест като адекватна
мярка, което в достатъчна степен балансира както интересите и правата на
обвиняемото лице и неговия личен живот, така и публичния интерес от охрана
на здравето и безопасността на обществото.
Опасността от извършване на престъпление е била винаги извеждана от
настоящите състави от характера и спецификите на осъществяване
деятелността, нейната мащабност, разнообразието от наркотичните вещества,
5
техните количества, стойността им, която възлиза над 300 хил. лева. Всичко
това мотивира въззивния съд да приеме, че и към настоящия момент
домашния арест се явява подходяща, пропорционална и преследваща
легитимната цел от охрана на обществения интерес мярка за неотклонение.
Не са налице основания, които да променят този извод, поради което и
проверяваното определение на ВОС като правилно и законосъобразно следва
да бъде потвърдено.
Предвид гореизложеното и на основание чл.65, ал.9 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение с рег. № 1057/03.10.2025
година, произнесено на 02.10.2025 година по ЧНД № 1438/25 г. на Окръжен
съд Варна, с което е оставено без уважение искането за изменение на взетата
мярка за неотклонение „ДОМАШЕН АРЕСТ“ по отношение на М. Д. Б.,
ЕГН-**********, обвиняем по до съдебно производство № 2163/25 г. по
описа на Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДВ.Т.: Моля да ми бъде изпратен протокола на имейла, който съм
посочил.
ПРОТОКОЛЪТ воден в съдебно заседание, което приключи в 11.46
часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6