Р Е Ш Е Н И Е
№ 252/
14. Май 2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На десети април
2019г. в публично съдебно заседание в състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 1137/2018г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на Д.И.Д. *** срещу Заповед №
316з-3834/19.11.2018г. на Директора на ОД на МВР - Плевен, с която на осн. чл.
204 т.3, чл. 194 ал.2 т.1, пр.1, чл. 197, ал.1 т.6, чл. 203 ал.1 т.1, пр.1 и
чл. 226 ал.1 т.8 от Закона за МВР и в сроковете по чл. 195 ал.2 от същия закон
е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното
правоотношение на жалбоподателя за заеманата от него длъжност „старши полицай“
в група ООР от сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ – Плевен при ОД на МВР – Плевен, поради
тежко нарушение на служебната дисциплина - осъждане за умишлено престъпление от
общ характер.
Жалбоподателят оспорва заповедта като
незаконосъобразна и иска отмяната й, поради съществено процесуално нарушение.
Счита, че обжалваната заповед е издадена след срока на предвидената кратка
погасителна давност по чл. 195 от ЗМВР. Чрез адв. Д. П. *** поддържа становище,
че е било образувано предходно дисциплинарно производство и затова сроковете за
налагане на дисциплинарно наказание са изтекли. Освен това е подал заявление за
едностранно прекратяване на служебното правоотношение, което с изтичането на
срока на предизвестието следва да се счита прекратено на това основание и
затова издадената заповед за дисциплинарно уволнение е нищожна. Претендира
присъждане на направените разноски.
Ответникът – Директорът на ОД на МВР – Плевен, чрез
юрк. Ф. изразява становище за неоснователност на жалбата. Започналото
дисциплинарно производство е било пречка за прекратяване на служебното
правоотношение по инициатива на жалбоподателя. Впоследствие дисциплинарното
производство е прекратено и лицето е възстановено на работа, но е ползвал
отпуск. Налице е несъвместимост за
заемане на длъжността с представеното свидетелство за съдимост, което е
основание за образуване на друго дисциплинарно производство. Между двете
дисциплинарни производства не е имало период, в който не е било образувано
такова, за да бъде освободено лицето по негово желание. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер – 100 лв.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Заповедта е връчена на жалбоподателя срещу подпис на
19.11.2018г. Жалбата е подадена на 03.12.2018г.
в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване, от активно легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр.
чл. 231 от ЗМВР.
Жалбоподателят Д.И.Д. е заемал длъжността старши
полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към
Първо РУ – Плевен. Според длъжностната характеристика и издаденото
удостоверение на Началник отдел „Човешки ресурси“ е заемал млади изпълнителска
длъжност в Първо РУ – Плевен при ОД на МВР – Плевен.
Със Заповед № 316з-2215/25.06.2018г. на Директора на
ОД на МВР – Плевен е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 ал.1 т.2
от ЗМВР срещу жалбоподателя и временно е бил отстранен от длъжност, затова че
на 27.05.2017г. за времето от 01:40ч. до 01:50 ч. по време на наряд е
изпълнявал служебните си задължения под въздействие на алкохол със съдържание
2,00 промила в издишания въздух, установено с техническо средство, след което е
отстранен до края на работната смяна. Малко по-късно след напускането на
работното място, в извънработно време около 02:00ч. на същата дата в гр. Плевен
е установено, че управлява автомобил под въздействието на алкохол – 2,17
промила в издишания въздух, установено с техническо средство от контролните
органи, за което е съставен акт за установено административно нарушение,
издаден талон за медицинско изследване и е задържан по установения ред за извършено
престъпление по чл. 343б от Наказателния кодекс и е образувано досъдебно
производство. Дисциплинарното производство е образувано за нарушение на етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а именно – за нарушение на
правилата за движение по пътищата и забраната да управлява МПС под въздействие
на алкохол, включително и в извънработно време. Образуването на дисциплинарното
производство се предхожда от докладна записка от 28.05.2018г., с която е
докладвано до Директора на ОД МВР – Плевен за случая от 27.05.2018г. и проверка
по постъпили данни за извършено дисциплинарно нарушение на държавния служител,
върху която е разпоредено образуването на дисциплинарно производство.
На същата дата Д. депозирал заявление Вх. №
1772р-6942/28.05.2018г. за прекратяване на служебното правоотношение на осн.
чл. 226 ал.1 т.4 от ЗМВР – едностранно, считано от 28.06.2018г. Заявил е
желанието си на осн. чл. 228 ал.2 ЗМВР служебното правоотношение да бъде
прекратено преди изтичане на едномесечния срок на предизвестието от датата на
подаване на заявлението.
С писмо Рег. № 316р-21991/27.06.2018г. Директорът на
ОД МВР – Плевен уведомил служителя, че на осн. чл. 226 ал.7 и чл. 277 ЗМВР
служебното му правоотношение не може да бъде прекратено на посоченото
основание, поради образуваното дисциплинарно производство по чл. 207 от ЗМВР.
Със Заповед № 316з-3459/24.10.2018г. Директорът на ОД
на МВР – Плевен е прекратил образуваното дисциплинарно производство срещу Д. за
деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в
МВР, уронващи престижа на службата на осн. чл. 209 т.3 ЗМВР – тъй като са
изтекли сроковете по чл. 195 ал.1 и ал.2 ЗМВР и на осн. чл. 214 ал.5 ЗМВР възстановил на длъжност държавния служител,
считано от датата на отстраняване – 29.06.2018г. За времето на отстраняване му
е изплатено дължимото възнаграждение.
Със Заповед № 316з-3460/24.10.2018г. на Директора на
ОД на МВР – Плевен е образувано друго дисциплинарно производство срещу
служителя на друго основание - на осн.
чл. 203 ал.1 т.1 ЗМВР – осъждане за умишлено престъпление от общ характер, за
което в ЗМВР се предвижда дисциплинарно наказание „уволнение“. Образувано е по
повод постъпила справка за съдимост с Рег. № 3525/15.10.2018г. на РС – Плевен,
съдържаща данни за това, че Д. е осъден по НОХД № 1748/2018г. по описа на
Районен съд – Плевен след сключено споразумение № 489/02.10.2018г. на РС –
Плевен, в сила от 02.10.2018г., с което същият се е признал за виновен в това,
че на 27.05.2018г. около 02:02ч. в гр. Плевен, на кръстовището на ул. „Ангел
Кънчев“ и ул. „Георги Бенковски“ е управлявал лек автомобил „Пежо 106“, рег. №
ЕН ***ВА с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно
2,17 промила, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер
Алкотест“ 7510 с фабр. № ARBA-0182, като
е определено наказание при условията на чл. 54 от НК за извършено престъпление
по чл. 343б, ал.1 от НК, а именно 1 година лишаване от свобода, на осн. чл. 66
ал.1 НК е отложено изпълнението на наложеното наказание с тригодишен
изпитателен срок, определена е глоба в полза на държавата в размер на 200 лв. и
на осн. чл. 343г от НК е лишен от правото да управлява МПС за срок от една
година и шест месеца.
Назначена е комисия за извършване на проверка. Изискан
е протокола от проведеното съдебно заседание и сключеното съдебно споразумение.
От приложения съдебен акт, влязъл в сила на 02.10.2018г., се установява по
несъмнен начин осъждането на жалбоподателя за умишлено престъпление от общ
характер, така както е било вписано в представеното свидетелство за съдимост.
Изпратена е покана до служителя за даване на писмени
обяснения. Служителят е дал обяснения. Изготвена е писмена справка от
проверката, в която се предлага на осн. чл. 203 ал.1 т.1 ЗМВР да се наложи
дисциплинарно наказание на служителя за тежко нарушение на служебната
дисциплина, поради осъждане за умишлено престъпление от общ характер и служебното му правоотношение да се прекрати
на осн. чл. 226 ал.1 т.8 ЗМВР. Служителят
се е запознал със справката и материалите от проверката, не оспорва факта на
осъждането и той е безспорно доказан с приложеното свидетелство за съдимост и
влязъл в сила съдебен акт. Дадена му е възможност да даде допълнителни сведения
и обяснения.
Приложена е и кадрова справка за служителя, от която е
видно, че е назначен в системата на МВР през 1992г. и по време на службата е бил награждаван четири пъти, а шест
пъти е бил наказван с дисциплинарни наказания „порицание“, „понижаване в
длъжност“ и „забрана за повишаване в длъжност“. През 2015г. е бил дисциплинарно
уволнен, но уволнението е било отменено от съда, след което възстановено и
впоследствие преназначен на друга длъжност.
Справката е сведена до знанието на Директора на ОД на
МВР – Плевен на 15.11.2018г., когато разпоредил приключване на процедурата.
С оспорената Заповед № 316з-3834/19.11.2018г. на
Директора на ОД на МВР - Плевен, на осн. чл. 204 т.3, чл. 194 ал.2 т.1, пр.1,
чл. 197, ал.1 т.6, чл. 203 ал.1 т.1, пр.1 и чл. 226 ал.1 т.8 от Закона за МВР и
в сроковете по чл. 195 ал.2 от същия закон е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя за
заеманата от него длъжност „старши полицай“ в група ООР от сектор „Охранителна
полиция“ към Първо РУ – Плевен при ОД на
МВР – Плевен, поради тежко нарушение на служебната дисциплина - осъждане за
умишлено престъпление от общ характер.
Безспорно с влязъл в сила на 02.10.2018г. съдебен акт служителят
е осъден за умишлено престъпление от общ характер, а именно за престъпление по
чл. 343б, ал.1 от НК за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта
над 1,2 промила, установено по надлежния ред, а именно, затова че на
27.05.2018г. около 02:02ч. в гр. Плевен, на кръстовището на ул. „Ангел Кънчев“
и ул. „Георги Бенковски“ е управлявал лек автомобил „Пежо 106“, рег. № ЕН
***ВА с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,17
промила.
Съгласно посоченото
в заповедта правно основание – чл. 203 ал.1 т.1 от ЗМВР осъждането за умишлено
престъпление от общ характер е тежко нарушение на служебната дисциплина, за
което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“ и служебното правоотношение
се прекратява на осн. чл. 226 ал.1 т.8 ЗМВР.
Жалбоподателят е заемал младши изпълнителска длъжност
в Първо РУ – Плевен към ОД на МВР –
Плевен. Директорът на ОД на МВР – Плевен като ръководител на структурата по чл.
37 ал.1 т.2 ЗМВР е дисциплинарно наказващ орган съгласно чл. 204 т.3 ЗМВР за
всички наказания по чл. 197 от ЗМВР за служителите на младши изпълнителски
длъжности, в това число има правомощия за налагане на наказание „уволнение“. Директорът
на ОД на МВР – Плевен е компетентният дисциплинарно-наказващ орган според
заеманата от жалбоподателя младши изпълнителска длъжност при налагане на
наказание „уволнение”.
Заповедта е издадена в предвидената писмена форма и
съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 210 ал.1 от ЗМВР –
извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага;
срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта.
Наличието на осъждане с влязъл в сила съдебен акт за
умишлено престъпление от общ характер представлява тежко нарушение на
служебната дисциплина и е достатъчно основание за дисциплинарно уволнение и за
прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител. В този случай
съгласно разпоредбата на чл. 208 ЗМВР – при наличие на данни за извършено дисциплинарно
нарушение по чл. 203 ал.1 т.1 ЗМВР дисциплинарното производство може да започне
и без издаването на заповед като дисциплинарното производство започва с първото
действие за установяване на нарушението.
Дисциплинарното производство е започнало със Заповед №
3460/24.10.2018г. и е приключило със Заповед № 316з-3834/19.11.2018г. т.е. в
рамките на двумесечния срок по чл. 195 ал.2от ЗМВР за налагане на наказанието –
не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две
години от извършването му. Съгласно чл. 195 ал.4 ЗМВР, когато дисциплинарното нарушение
е и престъпление или административно нарушение, както е в случая, двугодишният
срок по ал.2 започва да тече от влизането в сила на присъдата или наказателното
постановление. Осъждането е влязло в сила на 02.10.2018г., откогато започва да
тече двугодишния срок. Съгласно чл. 196 ал.1 и ал.2 от ЗМВР дисциплинарното
нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи
дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на
извършителя. Дисциплинарното нарушение се счита за установено, когато
материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния
дисциплинарно-наказващ орган.
Образуваното предходно дисциплинарно производство е
свързано със същия случай, но за други по вид дисциплинарни нарушения и е било
прекратено с предходна заповед на 24.10.2018г., а служителят е възстановен на
заеманата длъжност, считано от датата на отстраняване – 29.06.2018г., след
което е ползвал отпуск. Подаденото на 28.05.2018г. заявление от служителя за
прекратяване на служебното правоотношение по негово желание на осн. чл. 226
ал.1 т.4 ЗМВР на първо място е неясно относно начална дата на прекратяване – от
28.06.2018г. или от датата на подаване на заявлението – 28.05.2018г. Освен това
преди изтичане на едномесечния срок на предизвестието – на 27.06.2018г.
Директорът на ОД на МВР – Плевен е изразил несъгласие за прекратяването на
правоотношението, предвид образуваното на 25.06.2018г. дисциплинарно
производство.
За да настъпи прекратяване на служебното
правоотношение на осн. чл. 226 ал.1 т.4 ЗМВР не е достатъчно едностранно писмено
изявление от служителя, а е необходимо и издаването на заповед от органа по
назначаването в едномесечен срок съгласно чл. 228 ал.2 вр. ал.1 ЗМВР. То може
да бъде прекратено и преди изтичането на този срок, при съгласие на страните. Органът
се е произнесъл в този едномесечен срок от подаване на заявлението. Съгласно
чл. 229 ЗМВР служебното правоотношение не може да бъде прекратено по време на
отпуск. А според чл. 226 ал.7 ЗМВР не може да бъде прекратено на осн. чл. 226
ал.1 т.4 при наличието на образувано дисциплинарно производство по чл. 207 ал.1 ЗМВР, в какъвто смисъл е отговорът на Директора на ОД на МВР – Плевен. Образуваното
първо по ред дисциплинарно производство е било пречка за прекратяване на служебното
правоотношение на това основание. А веднага след прекратяването му е издадена
заповед за започване на друго дисциплинарно производство на друго основание и
служителят е бил в отпуск, които обстоятелства също са пречка за прекратяване
на служебното правоотношение по негово желание. Ето защо прекратяване на
служебното правоотношение на служителя на осн. чл. 226 ал.1 т.4 ЗМВР не е
настъпило. Затова са неоснователни доводите за нищожност на издадената заповед
за дисциплинарно уволнение на служителя.
В този смисъл не са допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на дисциплинарното производство. Спазени са сроковете, събрани
са всички необходими доказателства за изясняване на обективната истина по
случая, дадена е възможност на служителя да участва в дисциплинарното
производство, да представи доказателства и обяснения и да се защити. Запознат е
с материалите, установяващи нарушение по чл. 203 ал.1 т.1 ЗМВР, което е
безспорно доказано.
Предвид изложеното оспорената заповед е съобразена с
материалния закон и целта на закона. Наличието на осъждане за умишлено
престъпление от общ характер е определено от чл. 203 ал.1 т.1 ЗМВР като тежко
нарушение на служебната дисциплина и безусловно основание за дисциплинарно
уволнение и прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител,
защото уронва доверието в институцията, която той представлява. При наличие на
осъждане е без значение поведението на служителя при изпълнение на службата
относно вида на наказанието, то се определя императивно като тежко нарушение от
самия закон и за дисциплинарно-наказващия орган не съществува възможност за
преценка на тежестта на нарушението, поведението на служителя, респективно дали
и какво наказание да наложи с оглед тежестта на нарушението и поведението на
нарушителя. В този случай дисциплинарно-наказващият орган действа при условията
на обвързана компетентност.
Оспорената заповед е законосъобразна, а изтъкнатите от
жалбоподателя доводи за отмяната й са неоснователни, поради което жалбата
следва да се отхвърли.
При този изход на делото на осн. чл. 78 ал.8 от ГПК в
полза на бюджета на ОД на МВР - Плевен следва да се присъди юрисконсулско
възнаграждение в размер на 100 лв., определено съгласно чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ вр. чл. 37 от Закона за правната помощ.
Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.И.Д. *** срещу
Заповед № 316з-3834/19.11.2018г. на Директора на ОД на МВР - Плевен, с която на
осн. чл. 204 т.3, чл. 194 ал.2 т.1, пр.1, чл. 197, ал.1 т.6, чл. 203 ал.1 т.1,
пр.1 и чл. 226 ал.1 т.8 от Закона за МВР и в сроковете по чл. 195 ал.2 от същия
закон е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното
правоотношение на жалбоподателя за заеманата от него длъжност „старши полицай“
в група ООР от сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ – Плевен при ОД на МВР – Плевен, поради
тежко нарушение на служебната дисциплина - осъждане за умишлено престъпление от
общ характер.
ОСЪЖДА Д.И.Д. *** да заплати на ОД на МВР – Плевен
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в
14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я :/П/