Решение по дело №1526/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260012
Дата: 8 януари 2021 г. (в сила от 2 март 2021 г.)
Съдия: Дияна Атанасова Николова
Дело: 20204430101526
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

гр. Плевен, 08.01.2021год.

 

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                           

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на 30.10.2020 година в състав:                                          

                                     

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА

 

       при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело № 1526 по описа за 2020 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

         

               

        Производството е по искове с правно основание чл.55 ал.1, пр.1-во от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

        Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от “***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор ***, чрез юрк. С.С. съдебен адрес: *** против „К.С“ ЕООД ***, в която се твърди следното: ответното дружество се е обогатило за сметка на ищеца „***“ ЕАД със сумата от 342,20лв., която представлява равностойността на топлинна енергия, доставена до притежавания от ответната страна недвижим имот, находящ се в ***. Предявява се претенция за парично вземане в размер на стойността на получена без основание топлинна енергия, което намира правно основание чл.55 ал.1, предл.1 от ЗЗД. Първият фактическият състав на чл.55 ал.1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е., когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блата от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Освен това основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото. Дължи се връщане на всичко получено, а не само на това. с което получателят се е обогатил., респ. онова от което се възползвал стойността на изразходваната потребима вещ. Положението за по-малката дължима сума не е приложимо и в случаите на чл.55, ал.1 ЗЗД, поради което тогава се дължи всичко, което е получено без основание или при отпаднало или неосъществено основание. Само когато е невъзможно да се възвърне в натура неоснователно придобитото имущество, дължи се заплащането на стойността му /т.4 от Постановление №1 от 28.V.1979 г. по гр.д. № 1/79 г.. Пленум на ВС/. В случая ищецът се позовава на факта за доставена от топлофикационното дружество и потребена от ответника топлинна енергия в топлоснабден имот в сградата - етажна собственост, в посочените количества и стойност и липсата на облигационно правоотношение, което съставлява основанието за получаването й. Заявява се, че ответникът е “небитов клиент“ по смисъла на разпоредбата на §1. г.33а. (Нова - ДВ. бр. 54 от 2012 г.. в сила от 17.07.2012 г.) от ДР на ЗЕ. Легалната законова дефиниция за "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация. горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно разпоредбата на §1, т.2а от ДР на ЗЕ "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. От анализа на двете дефинитивни разпоредби от ДР на ЗЕ, както в отменената редакция на закона (§1. т.42 и т.43), така и в действащата, следва, че законодателят е използвал като критерии при дефиниране и разграничаване на понятията: вида правен субект (физическо или юридическо лице); нуждите, за които той ползва/купува енергия (битови - за домакинството си, или небитови - по арг. на противното, такива, които не задоволяват битови нужди). Определящи са нуждите, за които се ползва/купува енергия. Дефинираните с двете обсъждани правни норми легални понятия, обаче не обхващат изчерпателно всички възможни случаи в практиката. В случая ответникът е търговец, който по занятие извършва търговка дейност. При осъществяване на своята дейност, а не задоволяване на битови нужди, е придобил правото на собственост по отношение на процесния имот, видно от приложените писмени доказателства. Следва да се има предвид, че понятието „стопански нужди“, или „небитови нужди" съгласно действащата ДР на ЗЕ е дори по - широко от търговска дейност и се свързва с нуждите, които задоволява конкретния имот. Ответното търговско дружество няма домакинство, няма собствени битови нужди, нито топлоснабдения имот е предназначен за задоволяване на такива (ателие), което сочи на небитово ползване на топлоенергията.

            Ответникът е „небитов клиент“, спрямо когото е приложима разпоредбата на чл.149 ал.1, т.2 от ЗЕ, която изисква сключването на писмен договор за продажба на топлинна енергия между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Договорът се сключва при ОУ по чл.298. ал.1. т.2 от ТЗ. които обаче стават задължителни за страните по търговската сделка -ако такава бъде сключена. Разпоредбата на чл.149, ал.1. т.2 от ЗЕ (както в действаща редакция - изм. ДВ. бр. 54 от 2012 г„ в сила от 17.07.2012 г. — приложима към процесния период, така и в предишната редакция) предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между производител и пряко присъединен потребител (клиент - ред. ДВ, бр. 54 от 2012 г„ в сила от 17.07.2012 г.) на топлинна енергия за стопански нужди (респ. „небитови нужди" - ред.. ДВ. бр. 54 от 2012 г.. в сила от 17.07.2012 г.). Предвидената писмена форма е такава за действителност на правоотношението.

            Ответното дружество е „небитов клиент“ по смисъла на §1. т. 33а от ДР на ЗЕ ДВ. бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г, която е приложима през процесния период, или - "потребител за стопански нужди" §1, т. 43 от ДР на ЗЕ /изм. и доп. ДВ. бр. 74 от 2006 г.. отм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./ и това обстоятелство се извежда не само от качеството му на търговец, а и по аргумент от противното на нормата на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ /нова, ДВ. бр. 54 от 2012 г.. в сила от 17.07.2012 г./, която определя битовия клиент като такъв, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, каквито ответното дружество няма и за каквито не би могло да я използва. Ето защо, доказване наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между страните в настоящото производство е само с доказателства за сключването на договор в изискуемата писмена форма, какъвто не е бил сключен между ищеца и ответното дружество по воля на последното. Не са ангажирани и доказателства, относими към приложение на нормата на чл.293, ал. 3 от ТЗ. Видно от приложените доказателства е налице сключен писмен договор между ,.***" ЕАД и ответното дружество.

            За разлика от хипотезата на договор за търговска продажба на топлинна енергия за небитови нужди, в хипотезите на договор за търговска продажба на топлинна енергия за битови нужди, същият се счита за сключен с конклудентни действия - арг. чл.150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ). т.е. писмена форма не е предвидена. В този случай топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл.150 ал.2 от ЗЕ. В този случай договорната връзка се предполага по силата на закона, тъй като съгласно чл. 153 ал.1 Закона за енергетиката (чл. 106а ал. 4 ЗЕЕЕ /отм./) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия; чл.150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие. Това обаче не важи за възникване на договорното правоотношение с „небитовите клиенти", тъй като спрямо тях не са приложими публикувани ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди по чл.150 ал.1 от ЗЕ, а се изисква изрично сключването на писмен договор.

            С разпоредбите на чл.156 ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите/клиентите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потресената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, получена по изчислителен път. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. като топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142. ал.2 от ЗЕ/.

                    На следващо място, за да дължи едно лице цената на топлинната енергия на договорно основание следва да бъде установено, че то е използвало топлинна енергия за небитови нужди — въз основа на сключен писмен договор, или за собствени битови нужди като собственик или ползвател на вещно основание - в който случай договорната връзка се предполага по силата на закона, без да е необходимо писмена форма /чл. 150 от ЗЕ/. Анализът на действащата през процесния период нормативна уредба предвижда две алтернативни основания, при които такова договорно отношение възниква- писмен договор по чл.149 от ЗЕ или наличие на право на собственост или на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в топлоснабдена сграда- етажна собственост - чл.153 ал.1 от ЗЕ. Тази хипотеза е приложима, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор по чл.149 от ЗЕ, явяващ се по правило основен източник на облигационните правоотношения. Сключването на писмен договор при условията на договорна автономия /чл.8 и чл.9 от ЗЗД/ е приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1 от ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди- т.3, съответно- между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост- т.6. При наличието на такъв договор, сключен относно доставката на топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали освен страната по така възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху имота. /Решение по гр.д.№ 8154/ 2016 г,- СГС. ГК. IV- Б с-в/. 

            Излага се, че след като страните не са сключили писмен договор, съгласно изискването на чл.149 ал.1, т.3 от ЗЕ, между тях липсва възникнало валидно облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия, по силата на което да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника за заплащане на претендиралите суми. Ето защо, като не е установен източник на облигационно договорно отношение между страните, и след като е ползвана услугата за топлоснабдяване на процесния имот, ответникът дължи сумите за използвана топлинна енергия на основание чл. 55 от ЗЗД.

            Предвид гореизложеното, между ответното дружество и „***" ЕАД е подписан договор за продажба на топлинна енергия, въпреки че липсва дата на подписването му. ***“ ЕАД е изпратила покана за доброволно плащане до ответника, но същият не е изпълнил доброволно задълженията си. Ответното дружество се е обогатило без основание за сметка на дружеството-ищец и дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването, за суми посочени както следва:

            1. Цена за единица количество топлинна енергия: според таблица - извлечение по пера;

            2. Сума за отопление с ИРУ, начислена за периодите посочени в петитума на исковата молба в размер на 0 лв.;

            3. Сума за отопление без ИРУ , за периодите посочени в петитума на исковата молба в размер на 0 лв.;

            4. Сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, начислена за същия период от време, в размер на 261,69 лв.;

            5. Сума за битово горещо водоснабдяване /БГВ/, начислена за периодите, описани в приложението в размер на 0 лв.;

            6. Суми за услуга дялово разпределение в общ размер от 34,79 лв., начислени за периодите, подробно описани в приложението;

            7. Корекции - 0 лв.

            Твърди се, че от приложеното извлечение от сметка за абонатен № 42488. ответникът е използвал доставяната от дружеството ни топлинна енергия и не е погасил задължението си, с което се е обогатил за сметка на ищеца до размера на обедняването, възлизащ на 296.48 лв. главница и 45,72лв. мораторна лихва.

            Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено, че ответното дружество дължи на ищеца равностойността на доставена и консумирана топлинна енергия, с която се е обогатил за сметка на ищеца в размер:  Главница - 296,48лв. за периода 01.12.2016 г. - 31.12.2019 г.,  Мораторна лихва 45,72лв. - за периода 02.02.2017 г. До 11.02.2020 г.; законната лихва от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумите.

        Претендират се разноски по делото.

        В срок не е депозиран писмен отговор от ответната страна.

        В о.с.з. ищцовото дружество се представлява от ***, който поддържа исковата молба.

        Ответното дружество, редовно призовано, не се явява представител. Не ангажира становище по предмета на делото.

Съдът като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Няма спор, а това се установява и от приетия като доказателство по делото Нотариален акт от 08.01.2004год., че търговският обект, представляващ ***, находящ се на адрес ***, със застроена площ от 126 кв.м. е собственост на ответното дружество. Не е спорно, че процесният търговски обект се намира в топлоснабдена сграда, с доставяна тополоенергия от страна на ищцовото дружество, което се потвърждава от приетите по делото и неоспорени от ответната страна писмени доказателства,  а именно: договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди; договор от 10.01.2005год. за индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и  топла вода в етажна собственост, на адрес ***. Съдът приема наведените доводи от страна н ищеца за това, че процесният имот обосновава категоризирането на ответното дружество като „небитов клиент“ по смисъла на §1, т. 33а от ДР на ЗЕ ДВ. бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г., която е приложима през процесния период, или - "потребител за стопански нужди" §1, т.43 от ДР на ЗЕ /изм. и доп. ДВ. бр. 74 от 2006 г.. отм.ДВ, бр.54 от 2012 г./. В тази връзка ответното дружество не е депозирало каквито и да било възражения по делото. Съдът приема за доказано, че доставяната топлоенергия от ищеца в имота на ответното дружество, е получена без основание, като сумата по главния иск се претендирана за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, начислена за процесния период от време, както и включва суми за извършена услуга дялово разпределение. Следователно, съдът приема  предявеният иск на основание чл.55 ал.1, пр.1-во от ЗЗД за основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл.86 от ЗЗД: този иск съдът приема за недоказан, т.к. ищецът е изпратил на ответника на 25.04.2019год. покана за доброволно изпълнение, но без на същата да е отразено да е връчвана на ответното дружество. Не е представен в хода на делото и друг документ, удостоверяващ такова връчване. Този  иск за сумата 45,72лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

        По искането за разноски на ищеца: такива се дължат съразмерно уважената част на иска, а именно – в общ размер 216,60лв.

        Воден от горното съдът,          

 

Р     Е     Ш    И   :

 

         ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1, пр.1-во от ЗЗД „К.С“ ЕООД, ***, ДА ЗАПЛАТИ на “***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата 296,48лв., представляваща получена от ответника без основание топлинна енергия за периода 01.12.2016 г. - 31.12.2019 г. в търговски обект - ***, находящ се в ***, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба в съда- 18.03.2020год. до окончателното изплащане на сумата.

         ОТХВЪРЛЯ предявения от “***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, против „К.С“ ЕООД, ***, иск на основание чл.86 от ЗЗД за сумата 45,72лв. – претендирана лихва за забава за периода 02.02.2017 г. до 11.02.2020 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН  и НЕДОКАЗАН.

          ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК „К.С“ ЕООД, ***, ДА ЗАПЛАТИ на “***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, разноски по делото съразмерно уважената част на исковете в общ размер 216,60лв.

          Решението може да бъде обжалвано чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в  двуседмичен срок от връчването му.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: