Присъда по дело №283/2021 на Районен съд - Сливен

М О Т И В И

към присъда № 76 от 30.04.2018 г. по НОХД № 82/2017 г. на СлРС

РП – С. е внесла обвинителен акт против подсъдимия И. С. А. за
престъпление по чл.198, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК.
В с.з. представителят на РП – С. поддържа обвинението така както е
предявено, като го счита за доказано по безспорен начин. Моли съда да
наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една
година, чието изпълнение да се отложи за изпитателен срок от три години.
В с.з. подсъдимият, редовно призован, се явява лично и със служебно
назначен защитник. Не се признава за виновен, но дава обяснения по
обвинението, с които твърди, че не е вземал телефон от пострадалия, това е
сторила св. В.Н. и после му го е върнала. Защитникът му счита, че
обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин и моли съда да
постанови присъда, с която да признае подзащитния му за невиновен.
Алтернативно моли съда ако го признае за виновен да му наложи наказание
пробация.
Пострадалият от деянието – В. Т. А. изрази становище, че желае да бъде
конституиран като частен обвинител. Съдът като взе в предвид, че искането е
направено в срок, от лице, което има качеството на пострадал и право да се
конституира като частен обвинител, го конституира в това качество. Същият
се присъединява към становище то на прокурора по отношение на
повдигнатото обвинение и наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка :
Подс. А. е български гражданин, неграмотен, не женен, неосъждан.
Пострадалият св. В. Т. А. е студент в АУ П., специалност „Лозарство и
градинарство“. През лятната ваканция 2020 г., за времето от 31.05.2020 г. до
08.07.2020 г. св. А. бил в С., при баба си и дядо си.
На 04.07.2020 г., около 17.00 ч., св. А. отишъл до бензиностанция
„Лукойл“ в С., след което тръгнал към Дамарски мост в С.. Пострадалият
носел със себе си, в джобовете си следните вещи: мобилен телефон, марка „С.
Г.“, модел J5, 16 gb, сив на цвят, ползван със СИМ карта на А1, с черно
кожено калъфче за мобилен телефон (от изкуствена кожа), кожен мъжки
портфейл (от изкуствена кожа), шарен, с изображение на бик, съдържащ 1
банкнота с номинал 5 лева, цигари, марка „П.“ аква блу 100 мм - 1 кутия с 20
къса, както и 10 лева в монети с различен номинал,
По същото време, в близост до Дамарски мост и Общински пазар С. се
намирали подс. И. С. А. и негови двама приятели - свидетелите В. В. Н. и А.
1

Х. М..
Когато пострадалият минал покрай тях, подсъдимият А. се приближил
до него в гръб, ударил го с юмрук отдясно в тила, като го обвинил, че е спал с
жена му – св. В.Н., след което бръкнал в джобовете му и взел гореописаните
мобилен телефон с калъфче, кутия цигари, портфейл и сума пари. Постр. А.
го помолил да му върне вещите, като му предложил пръстена си, но
подсъдимият отказал. Хвърлил празния портфейл на пострадалия и избягал,
като се върнал при приятелите си.
Пострадалият А. отишъл до близката бензиностанция, за да помоли
някой служител там да се обади в полицията. През това време св. М. отишъл
до бензиностанцията, намерил пострадалия и му върнал телефона, като му
казал, че се е сбил с мъжа, който взел телефона и успял да вземе апарата. Св.
М. си тръгнал.
В хода на разследването по досъдебното производство е назначена и
изготвена съдебно-оценителна експертиза, от заключението на която се
установява, че стойността на инкриминираните вещи към инкриминираната
дата е следната: мобилен телефон, марка „С. Г.“ - 233,00лв.; кожено калъфче
за мобилен телефон - 5,00лв.; кожен мъжки портфейл - 8.00 лв.; цигари, марка
„П.“ - 6.00 лв. и сумата от 15.00 лв. Всичко отнето е на обща стойност 267.00
лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в
тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото. Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели А. и Б., като безпротиворечиви и
взаимнодопълващи се. От показанията на постр. А. се установяват основните
факти и обстоятелства по повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение.
Установява се, че на инкриминираната дата е отишъл до кооперативен пазар –
С. и на връщане, приближавайки металния мост до бензиностанция „Лукойл“
бил нападнат от подсъдимия, ударен и принуден да му даде телефона, парите
си и цигарите, които си бил купил по-рано. Установява се и че в последствие,
след като е влязъл в бензиностанцията, за да потърси помощ, телефонът му е
бил върнат от св. М.. Показанията на св. Б. – служител на РУ-С. потвърждават
твърденията на пострадалия, пред който при извършената проверка
последният е споделил случилото се. Пред него и самият подсъдим и
свидетелите Н. и М. са признали за блъскането от страна на подсъдимия и
отнемането на телефона, както и че след това го убедили да го върне и св. М.
го е върнал в бензиностанцията. Установява се и че св. Б. е прегледал
записите от камерите, видял е предаването на телефона от св. М. на
пострадалия и именно чрез М. са успели да открият Н. а в последствие и
подсъдимия. В този смисъл ако св. М. е депозирал същите показания, каквито
депозира и в с.з., то полицейските служители не биха се насочили именно към
подсъдимия, като извършител на деянието.
2

Съдът кредитира показанията на свидетелите М. и Н. само в частта, в
която свидетелстват, че са били заедно с подсъдимия, мястото на което са
били и връщането на телефона от страна на св. М., тъй като в тази им част са
безпротиворечиви, логични и кореспондират с останалите гласни
доказателства. Съдът кредитира показанията, които двамата дават в с.з., тъй
като при прочитане на показанията им от ДП и двамата заявиха, че казаното в
с.з. е вярно, а показанията от ДП са дадени под стрес – за св. М. и защото така
са й казали да напише – за св. Н.. Само че по отношение на дадените в с.з.
показания съдът констатира множество противоречия, както помежду им,
така и с обясненията на подсъдимия, поради което в останалата им част съдът
ги изключи от доказателствения материал по делото. Св. Н. обяснява
причината, поради която телефонът е бил в нея, а именно като залог за това че
е правила секс с пострадалия и той й го е оставил докато си вземе пари за да й
плати. Заявява, че подсъдимият е бил на отсрещната страна на улицата и не е
идвал до тях. В същото време св. М. заявява, че Н. е била с подсъдимия,след
като е излязла от моста. Заявява и че докато тя е била отдолу, той и
подсъдимият отишли до градинките, а Н. твърди, че са били в различни
посоки. Св. М. твърди и че подсъдимият също е слязъл под моста,
обстоятелство което не се съобщава нито от Н., нито от подсъдимия. Заявява
и че Н. е побягнала, когато се е качила от моста, за което също никой от
другите двама не съобщава в показанията /обясненията/ си. Ето защо съдът
прие обясненията на подсъдимия като защитна теза, а показанията на Н. и М.
като опит да прикрият подсъдимия, като негови съответно жена – св. Н. и
приятел – св. М..
Съдът по реда на чл.283 от НПК присъедини към доказателствата по
делото и всички писмени материали, имащи значение за изясняване на
фактическата обстановка по делото.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
изведе следните правни изводи:
Подс. И. С. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 198, ал.1 вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК, за това, че на
04.07.2020 г., в гр. С., макар и непълнолетен, но като могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, отнел
чужди движими вещи - мобилен телефон, марка „С. Г.“ на стойност 233,00
лв.; кожено калъфче за мобилен телефон на стойност 5,00 лв.; кожен мъжки
портфейл на стойност 8.00 лв.; цигари, марка „П.“ на стойност 6.00 лв. и
сумата от 15.00 лв., всичко на обща стойност 267.00 лв., собственост и
намирали се във владението на В. Т. А. от гр. К., без негово съгласие и с
намерение противозаконно да бъдат присвоени, като употребил за това сила.
Към инкриминираната дата - 04.07.2020 г. подсъдимият е бил
непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си. Към настоящия момент вече е пълнолетен.

3

Деянието си, подсъдимият е извършил умишлено, тъй като е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните му последици.
Като смекчаващо отговорността обстоятелства, съдът прие чистото му
съдебно минало, както и обстоятелството, че голяма част от вредите са
възстановени на пострадалия.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи
на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието. Съдът определи наказание при условията
на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и
наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от шест
месеца.
Така наложеното на подсъдимия наказание, съдът счита за справедливо
и за отговарящо в максимална степен на обществената опасност на деянието и
дееца.
Съдът намери, че са налице законовите предпоставки за прилагането на
чл.66 от НК, тъй като подсъдимият е неосъждан и за поправянето и
превъзпитанието му не е необходимо ефективното изтърпяване на
наказанието, поради което отложи неговото изпълнение за изпитателен срок
от три години.
По правилата на процеса съдът осъди подсъдимия да заплати
направените по делото разноски в размер на 195,20 лв. за експертиза, по
бюджета на държавата, по сметка на ОДМВР-С. и сумата от 25 лв. за
експертиза, по бюджета на държавата по сметка на СлРС.
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	55
Дата:	14 декември 2021 г. (в сила от 30 декември 2021 г.)
Съдия:	Анна Костадинова Димитрова

Дело:	20212230200283
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	4 март 2021 г.

Присъда по дело №283/2021 на Районен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите