Р Е Ш Е Н И Е                      

 

 

№                                                                  20.06.2019 г.                                                  гр. Ямбол

 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на четвърти юни 2019 година в публично заседание в следния състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

                                                                                                                 2. ТОНКА МАРХОЛЕВА

секретар П. У. 

като разгледа докладваното от мл. съдия Мархолева вгд № 130 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на „Интермед 1“ ЕООД  с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Оборище“, бул. „Мадрид“ № 11, представлявано от управителя Д.К.С.  против Решение №45/15.01.2018 г., постановено по гр.д. № 1265/2018 г. по описа на ЯРС, с което първоинстанционният съд е осъдил ответното дружество да заплати на ЕТ „Петър Жеков“  с. Зимница, Общ. Стралджа, Обл. Ямбол, представляван от П.Ж. И., с ЕИК *********, сумата от 6 996,92 лв., получена при отпаднало основание по развален Договор за посадъчен материал от 25.11.2016 г., както и сумата от 2 167,10 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнението, ведно със законната лихва върху сумите от 29.03.2018 г. до окончателното им плащане и направените по делото разноски в размер на 1 521,57 лв.

С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува изцяло като необосновано и неправилно,  постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. На първо място въззивникът сочи, че  ЯРС не е взел предвид изрично изпратената от дружеството молба за това, че едва от вещо лице разбира за заведена срещу дружеството претенция и не разполага с книжата по делото, поради което е в невъзможност да вземе отношение по претенцията. Със същата молба се релевирало и възражение за местна неподсъдност на спора, като с въззивната жалба отново се настоява делото да бъде разгледано от Софийски градски съд. На второ място въззивникът твърди, че решението е необосновано, като сочи, че от последното не ставало ясно как съдът е преценил, че: договорът между двете страни е потвърден от управителя на дружеството Д.С.; Че ответникът не е издал точни фактури. Твърди се, че съдът е приел, че не е оборена презумцията за вина, тъй като не е дал възможност на ответната страна да вземе отношение по делото, поради нередовно. Въззивникът счита за неподкрепено с доказателства твърдението на ищеца, че не е получила фактура, поради което не е имал възможност да ползва данъчен кредит. Обръща внимание на това, че не може да се приеме просто, че страната е имала право на данъчен кредит в упоменатия в решението размер, тъй като данъчният кредит е резултат, който се получава при разлика в дневниците за покупки и продажби на съответния търговец и не е просто изчисление от 20 %. Моли за отмяна на решението и в частта, в която са присъдени сторените по в първоинстанционното производство разноски.

Въззиваемата страна е уведомена за постъпилата въззивна жалба на 08.04.2019 г., като в срока по чл. 263 ГПК от е постъпил отговор от ЕТ „Петър Жеков“ чрез адв. Д.,***. По отношение възражението за местна неподсъдност на спора, се твърди, че последното е преклудирано с изтичане на срока за отговор на исковата молба пред първата инстанция, доколкото не се касае за възражение по чл. 109 от ГПК, за което съдът следи служебно до края на съдебното дирене във въззивното производство. По отношение възраженията за материална незаконосъобразност на правните изводи и необоснованост на първоинстанционното решение, излага собствен доказателствен и правен анализ на приетите за установени факти от първата инстанция, като счита, че решението е правилно, поради което моли за потвърждаването му. Претендира присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивното дружество "Интермед 1" ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител.

Въззиваемия търговец ЕТ "Петър Жеков" се явява лично и се представлява от адв. Д. ***, който моли за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

            Въз основа на събраните по делото от първоинстанционния съд писмени доказателства и при хронологично проследяване на последователността от развилите се между страните правоотношения се разкриват следните безспорни обстоятелства от фактическа страна:

Безспорно се установява от представения по делото Договор за посадъчен материал от 25.11.2016 г., (л. 10 по гр.д. №1265 от 2018 на ЯРС), носещ неоспорените подписи на П. Ж. И. и М. С. за ответника, че страните са договорили доставка на 2 млн. бр. разсад лавандула, при цена от 114 лв./бр. или обща стойност 228 000 лв. без ДДС (273600 лв. с ДДС). Уговорен е безкасов начин на плащане, с платежно нареждане - при получаване на стоката в размер от  136 800,00 лв. с ДДС-през 2017 г. и 136 800,00 лв. с ДДС-през 2018 г. Уговорено е доставката да бъде извършена на два пъти п оследния начин - 1 млн. броя разсад лавандула между 15.10.2017 и 20.12.2017 г. и още 1 млн. броя - между 15.10.2018 г. и 20.12.2017 г., след 10-дневно уведомление с оглед подготовка на експедицията на готовите разсади.

На 05.07.2017 г.  между представляващия ответното дружество Д.С. и ищеца ЕТ Петър Жеков е подписан анекс (л. 11), с който страните са конкретизирали сроковете за доставка както и необходимите сортове лавандула, които следва да се доставят, а именно - 1 млн. корена сорт „Хемус” и 1 млн. корена сорт „Дружба”.

Видно от представеното Преводно нареждане  от 08.03.2017 г. (л. 13), изд. на основание "частично плащане по Проформа ДФ 1431 от 08.03.2017 г.", ищецът е превел на ответното дружество сумата от 30 000 лв., която сума "Интермед 1" ЕООД е осчетоводило под формата на "аванс за разсад лавандула", видно от приложената ДФ №********* от 08.03.2017 г. (л. 13). Не се спори, че въпросната фактура е получена и надлежно осчетоводена от ищеца, за която последният е ползвал ДДС за възстановяване в размер от 5 хил. лв.

Не се спори, а и се установява от представения Договор № 28/04/1/0/01223 от 15.08.2017 г., сключен с ДФ „Земеделие” (л. 28-53 вкл.), че ищецът е следвало да получи безвъзмездна финансова помощ по подмярка „Инвестиции в земеделски стопанства” по програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони,  отнасящ се за създаване на насаждения от лавандула, при одобрени инвестиционни разходи,  определящи помощ в размер на 384 016,78 лв. при определени в договора условия, изпълними в 24-месечен срок.

Видно от представеното Преводно нареждане от 30.10.2017 г. (л. 15-16) от ищеца до ответника, ищецът е заплатил и остатъка от аванса по Проформа ДФ 1431 от 08.03.2017 г. в размер от 20 000 лв.

На 31.10.2017 г., в с. Манолово е била извършена първата доставка на лавандула по процесния договор, във връзка с която е подписан и Приемо предавателен протокол (л. 18) с осн. "за разсад лавандула сорт „Хемус” - 56 550 бр.  по 0,180 лв./бр. - ед. цена без ДДС. в размер на общо 10 179 лв. Вписан е на ръка - транспорт 100 лв. В забележка е описано, че се приемат 2 110 броя връзки. Средно в 1 връзка се съдържали по 23 броя. Общото получено количество е 48 530 броя. Извършената доставка е осчетоводена от ответника с ДФ № **********/31.10.2017 г. (л. 17)

На 01.11.2017 г. е извършена втората доставка на лавандула в с. Манолово, във връзка с която бил подписан  Приемо-предавателен протокол от 01.11.2017 г. (л. 20),  в който е описано, че се предава лавандулов разсад сорт „Дружба” - 214 300 броя и лавандулов разсад сорт „Севтополис” - 68 075 броя. В забележка е описано, че се приемат: разсад „Севтополис” - 2 550 броя връзки по 25 броя - 63 750 бр., разсад „Дружба” - 3 230 броя връзки по 25 броя - 80 750 бр., разсад „Дружба”  - 3 279 броя връзки по 37 броя - 121 320 бр. Издадена е фактура № **********/01.11.2017 г. за разсад  лавандула сорт „Дружба” - 214 300,000 бр. по  0,180 лв./бр., разсад лавандула сорт „Севтополис” - 68 075,000 бр. по 0,180 лв./бр., с посочена сума за плащане 22 315,48 лв., след приспадане на аванс от 32 831,27 лв. Извършената доставка "Интермед 1" ЕООД е осчетоводило с ДФ № **********/01.11.2017 г., по която е приспаднат аванс в размер от 32 831. 27 лв., като сумата за плащане с ДДС е изчислена на 22 315 лв. Двете данъчни фактури - №589 и №594 не са осчетоводени в счетоводството на търговеца - ищец.

С писмо от 10.11.2017 г. (л. 21), получено на 13.11.2017 г., видно от приложената обратна разписка от куриера, ответникът е поканен да издаде документи, отговарящи на реално извършените доставки и на договорената цена, както и да представи документи за качеството на разсада.

С ново писмо от 20.11.2017 г. (л. 23-24 вкл.) ответникът е поканен за доброволно изпълнение на задълженията по договора и съставяне на коректни документи във връзка с двете доставки в 7-дневен срок от получаването му (видно от обр. разписка - на 21.11.2017 г.) Отправено е предупреждение, че след безрезултатното изтичане на срока, ще счита договора за развален. Впоследствие ищецът е изпратил и Покана от 30.11.2017 г., получена на 01.12.2017 г. (л. 26-27) за връщане на надвнесената сума от 6 996,92 лв.

Пред първата инстанция е била назначена, приета като неоспорена от страните и изслушана ССЕ, вещото лице по която, след като е извършило справка с информационната система на НАП, е установило, че ищецът е регистриран по ЗДДС от 24.10.1994 г. и че №589 и №594 не са осчетоводени от него, нито са включени в Дневниците за покупки по ЗДДС. Въз основа на издадена от ответното дружество проформа фактура № 1431/08.03.2017 г. на обща стойност с ДДС - 50 400,00 лв., ищецът е извършил авансови плащания в размер общо 50 000,00 лв. с двете платежни - на 08.03.2017 г. -30 000,00 лв. и на 30.10.2017 г. - 20 000,00 лв. За авансовото плащане в размер на 30 000,00 лв. в счетоводството на ищеца е получена и осчетоводена фактура № **********/08.03.2017 г. Отразена е на ред 30 в „Дневник на покупките" за данъчен период м. март 2017 г., с данъчна основа -25 000,00 лв. и ДДС - 5 000,00 лв., като експертът е констатирал, че последната представлява годно основание за ползването на данъчен кредит.  

По данни от счетоводството на ответника, за сумата 20 000 лв., платена авансово на
30.10.2017 г., е издадена ДФ № **********/31.10.2017 г., с данъчната основа в размер на 16 666,67 лв. и ДДС - 3 333,33 лв., която е осчетоводена на ред 25 в Дневник на продажбите за данъчен период м. 10.2017 г. Фактурата не била осчетоводена при ищеца, поради което същият не би могъл да ползва данъчен кредит за сумата. Разликата, върху която не е ползван данъчен кредит, е 10 835,90 лв. При разпита на вещото лице в открито заседание, последното е заявило, че ДДС върху сумата, в размер на 20 %, е 2 167.18 лв. Според заключението общата стойност на реално извършените доставки, съгл. двата гореспоменати приемо-предавателни протокола възлиза на  35 835,90 лв., ДДС върху която е 7 167,18 лв., или общо 43 003,08 лв. Следователно до 50 000 лв., надплатената от ищеца сума е 6 996,92 лв. Ищецът би имал право да упражни правото си на данъчен кредит върху сумата от 35 835,90 лв.

Пред първата инстанция е разпитан и свид. И. – служител на ЕТ „Петър Жеков“, подписан процесните приемо-предавателни протоколи, от показанията на който се установява, че при доставката на стоката, на случен избор е броил разсада. Стоката не отговаряла на количеството, посочено в приемо-предавателния протокол и в придружаващите документи. Представител на изпълнителя е бил шофьорът, който е доставил разсада. Несъответствията с договора са били отразени в допълнителен текст, изпълнен от свидетеля в присъствието на шофьора, след което документите са подписани от тях в два еднообразни екземпляра.

При така очертаните насрещни твърдения, въпросите от съществено, по смисъла на чл. 17 от ГПК, значение по предмета на спора, формулирани от страните, се концентрират върху наличието на предпоставките за разваляне на двустранния договор и отговорността за предоставяне на разходооправдателните документи във връзка с една търговска сделка.

Предвид така установената и безспорна между страните фактическа обстановка ЯРС е приел предявените претенции за изцяло основателни и ги е уважил, като е присъдил разноски в полза на ищеца.

              Окръжен съд–Ямбол, като взе предвид становищата на страните и техните възражения, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното от правна страна :

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, предвиден в чл. 259, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от съответните надлежни страни, имащи право и интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК и задължителните указания по приложение на нормата, дадени с т.1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г., при произнасянето си по правилността на обжалваното съдебно решение въззивният съд е ограничен до релевираните в жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалноправните норми, както и до проверка за правилно прилагане на императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

По време на първоинстанционното развитие на делото, както и след пренасянето му пред въззивната инстанция ответното дружество е поддържало възражение за местна неподсъдност на спора на основание чл. 119, ал. 3 от ГПК. Пред първата инстанция "Интермед 1" ЕООД е редовно уведомявано на адреса, вписан в ТР, на осн. чл. 50, ал. 2 от ГПК (л. 73) за възможността му да представи отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, за изготвения проекто доклад по делото и за насрочване на първото съдебно заседание. Едва на 03.08.2018 г. (л. 85) ответното дружество е депозирало молба, с която уведомило съда, че не е наясно с правния спор, че прави възражение за местна неподсъдност, тъй като седалището му е в София и че не му били връчвани книжа по делото. В ОСЗ от 12.09.2018 г. (л. 89), РС-Ямбол се е произнесъл надлежно по възражението на ответника, като е оставил без уважение искането му за прекратяване на спора и изпращане на делото на СРС. Указано му е, че определението подлежи на обжалване, като последният не се е възползвал от тази процесуална възможност.

Във връзка с гореизложеното следва да се има предвид, че съдът не разполага с процесуална възможност да се произнесе по възражение за липса на местна подсъдност, направено извън срока по чл. 131 ГПК и по което вече е налице влязло в сила определение на първоинстанционния съд, с което това възражение е оставено без уважение (арг. от Определение № 402 от 17.07.2009 г. по ч. гр. д. № 415/2009 г. на ВКС и Определение №356 от 21.04.2011 г. по чтд 214 от 2011 г. на ВКС). Следователно възражението за местна неподсъдност, релевирано отново във въззивната жалба не следва да бъде разглеждано.

            Изложеното до тук обуславя възможността за произнасяне по правилността на решението в обжалваната част.

Съдът е сезиран с предявени при условия на активно обективно  кумулативно съединяване осъдителни претенции с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 вр. с чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договор и връщане на авансираната част от вноска, която не е станала изискуема и по чл. 88, ал. 1, предл. 2 вр. с чл. 82 от ЗЗД за вредите които е претърпял от развалянето на договора под формата на пропусната полза, изразяваща се в невъзможността да реализира правото си на възстановяване на ДДС поради недобросъвестно поведение на ответника.

               При съобразяване на така предприетата поредност от предявените претенции, първо следва произнасянето по кондикцията за неоснователно обогатяване.

              Втората хипотеза, уредена в чл. 55, ал.1 ЗЗД, е налице, когато в момента на получаването не съществува валидно правно отношение, което да оправдае даването и получаването, но страните разумно очакват такова да възникне и именно с оглед на това очакване предприемат съответните действия, водещи до имуществено разместване. Действително съгл. Договора за посадъчен материал от 25.11.2016 г. не е уговорено никакво авансиране на доставките на лавандула, съотв. изискуемостта на претендираните 6 996, 92 лв. не е настъпила в нито един момент, поради което квалификацията отговаря на конкретиката по спора.  

     Предпоставките на правото да се развали един двустранен договор са : неизпълнение на задълженията по него от едната страна, което неизпълнение е виновно, при същевременното наличие на изправност на кредитора, тъй като изправността е изискуема предпоставка за упражняване на правото да се иска разваляне на един валиден двустранен договор. По своята правна същност развалянето на договора чрез едностранно волеизявление съставлява субективно потестативно право и за да настъпят правните последици в резултат на упражняването му е необходимо изявлението за разваляне да е достигнало до неизправния длъжник. В конкретния случай, се касае за неточно изпълнение в качествено и количествено отношение - договорени са 1 000 000 корена разсад сорт „Хемус” и същото количество сорт „Дружба”, а е изпълнено частично - от сорт „Хемус” съгласно възраженията на купувача по чл. 324 от ТЗ, отразени в Приемо-предавателен протокол № 110 Л/17 от 31.10.2017 г. количеството е 48 530 броя, от сорт „Дружба” съгласно Приемо-предавателен протокол от 01.11.2017 г.- 3 230 броя връзки по 25 броя - 80 750 бр. и 3 279 броя връзки по 37 броя - 121 320 бр. Доставен е и недоговорен сорт „Севтополис” в минимално количество- 2 550 броя връзки по 25 броя - 63 750 бр., като въпросните протоколи, ведно с внесените възражения и добавки, носят неоспорения подпис на служител на ответника, което се потвърждава и от свид. показания на свид. И., който е подписал същите от името на ищеца и които правилно РС е ценял на осн. чл. 172 от ГПК. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е преценил, че неизпълнението е значително с оглед интереса на кредитора, т.к. неизпълнената част се надвишаваща 1/5 от стойността на дължимата цена по договора. В случая, неизпълнената част от доставката (на стойност 192 164,10 лв. без ДДС) многократно надвишава 1/5 от стойността на договорените количества (1/5 = 45 600 лв.). Другата причина, която е изтъкната в гореупоменатите писма-покана за изпълнение и предизвестие за разваляне, е непредставянето на разходооправдателни документи, съпровождащи двете доставки на посочените сортове лавандула. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е отчел специфичния характер на договора с  ДФ "Земеделие" - предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, както и това че помощта се предоставя за изпълнение на заложените в бизнес плана дейности, инвестиции и цели, определящи размера на помощта, поради което съвсем обосновано е прието, че не може неизпълнението от ответника -  да представи документи за действително доставените количества разсад по договорената цена, както и за качество, да бъде незначително. Освен това и предвид действащата презумпция за вина, против която ответното дружество не е провело необходимото обратно доказане и като се вземе предвид поканата, отправено до него на 20.11.2017 г., следва да се приеме, че е бил на лице фактическия състав за разваляне на договора от 25.11.2016 г., съотв. за възстановяване на тази част от аванса, която не е станала изискуема, поради това, че ответникът не е доставил необходимото количество лавандулов разсад, който да отговаря на договорените критерии.

Следователно кондикцията по чл. 55, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД следва да бъде уважена. Размерът на възстановеното се определя от заключението по ССЕ - от общата стойност на реално извършените доставки, съгл. двата гореспоменати приемо-предавателни протокола, която възлиза на  35 835,90 лв., ДДС върху която е 7 167,18 лв., или общо 43 003,08 лв. От предплатения аванс от 50 000 лв.следва да се приспадне тази сума, при което размерът на надплатеното от ищеца сума е 6 996,92 лв., като в тази част решението на ЯРС следва да бъде потвърдено изцяло.

              Неоснователно се явява възражението на въззивника за липса на валиден обвързващ договор, тъй като последният не бил подписан от управителя на "Интермед 1" ЕООД. Съгл. чл. 301 от ТЗ ако лице действа от името на търговец без представителна власт, действията му се считат потвърдени, ако търговецът веднага след узнаването не се е противопоставил. Следващия релевантен момент е подписването на анекса - на 05.07.2017 г., който е подписан от законния представител на дружеството, следователно липсва незабавно противопоставяне, а напротив - договорът е бил изпълняван (макар и неточно) с последващите от 31.10.2017 г. и 01.11.2017 г. доставки на лавандула. В този смисъл следва да се приеме, че ответния търговец е потвърдил всички действия без представителна власт по сключване на процесния договор.

Що се отнася до вторият иск за присъждане на обезщетение под формата на пропусната полза, причинена от невъзможността ищецът да ползва данъчен кредит, като вреда от развалянето, поради непредставения му оригинал на ДФ № **********/31.10.2017 г., с която ответникът е осчетоводил втората част от предплатения аванс в размер на 20 хил. лв., следва да се има предвид следното:

Отговорността по чл.82 ЗЗД е обусловена от настъпването на вреда под формата на пропусната полза или загуба, която да е в причинна връзка с виновното неизпълнение. Във всички случаи, обаче отговорността е ограничена до преките и предвидими вреди.

Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването.

На обезщетяване подлежат не всички пропуснати от възложителя ползи, а само тези, които са били предвидими за страните по сделката към момента на пораждане на задължението и са пряка и непосредствена последица от неговото неизпълнение. Това са ползите, чието пропускане, с оглед специфичните за случая обстоятелства и при проявена грижа на добрия стопанин/добрия търговец, страните са могли и са били длъжни да предположат и което е причинено именно от неизпълнението, т. е. което представлява негов необходим и закономерен резултат.

Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламенирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Следователно фискалното законодателство предпоставя правото на приспадане на внесен вече от платеца косвен данък от притежаването на данъчен документ (фактура), а не от задължението на получателя на услугата за предоставянето й на правоимащия. Съгл чл. 321 от ТЗ продавачът трябва да издаде фактура по искане на купувача, а по съгласие на страните - и други документи. В случая не се спори по делото, че получаването на втората част от аванса е осчетоводено в счетоводството на ответното дружество с ДФ № **********/31.10.2017 г., с данъчната основа в размер на 16 666,67 лв. и ДДС - 3 333,33 лв., която е осчетоводена на ред 25 в Дневник на продажбите за данъчен период м. 10.2017 г.

Установява се, че ответникът е спазил задължението си по чл. 113, ал. 4 вр. ал.1 ЗДДС, което касае издаването на фактура в петдневен срок от настъпване на данъчното събитие, без да държи сметка за това дали данъкът е реално внесен. Законът обаче не предвижда задължение на това данъчно задължено лице да изпрати фактурата на получателя. В договора за доставка на лавандула няма изрично уговорен срок за изпълнение на подобно задължение. Липсват доказателства ищецът да отправял покана за изпращане на оригинала на ДФ № **********/31.10.2017 г. При положение, че последният е искал да упражни ползите, следващи от данъчното законодателство, следва да се приеме, че нему е принадлежало и задължението да се снабди с данъчната фактура, обуславяща правото му да си възстанови внесеното ДДС. Следователно претенцията му за следващото му се закономерно и сигурно увеличение на имуществото му, не настъпило само поради недобросъвестното поведение на ответника, следва да бъде оставена без уважение. Поради това първоинстанционното решение в тази му част по претенцията по чл. 88, ал. 1, изр. 2 вр. с чл. 82 от ЗЗД следва да бъде отменено.

Горното налага да бъде ревизирано първоинстанционното решение и в частта за разноските. При този изход на спора, ответната страна има право да й бъдат присъдени направените от дружеството разноски пред първата и въззивната инстанции, съразмерно с отхвърлената част на исковете. На дружеството "Интермед 1" ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да се присъдят общо 139 лв. разноски пред двете инстанции, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ЕТ "Петър Жеков" следва да бъдат присъдени 1 886 лв. съразмерно на уважената част от исковете.

На основание чл. 286, ал. 1 от ТЗ договорът от 25.11.2016 г. разкрива белезите на двустранна търговска сделка. Съгл. чл. 365 от ГПК спорът във връзка с последиците от прекратяването на търговска сделка е търговски по своя характер, а на осн. чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК решенията по въззивн идела с цена на иска до 20 хил. лв. за търговски дела не подлежат на касационно обжалване. В случая исковете са два - по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД с цена 6 996 лв. и по чл. 88, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД с цена 2 167, 18 лв., следователно настоящото решение е окончателно.

Водим от изложеното, Я О С

 

 

                                           Р          Е          Ш          И          :

 

ОТМЕНЯ Решение №45/15.01.2018 г., постановено по гр.д. № 1265/2018 г. по описа на ЯРС в частта, с която първоинстанционният съд осъдил Интермед 1“ ЕООД- гр. София, р-н „Оборище“, бул. „Мадрид“ № 11, с ЕИК *********, представлявано от управителя Д.К.С. да заплати на ЕТ „Петър Жеков“  с. Зимница, Общ. Стралджа, Обл. Ямбол, представляван от П.Ж.И., с ЕИК ********* сумата от 2 167,10 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнението, ведно със законната лихва върху сумата от 29.03.2018 г. до окончателното им плащане И ВМЕСТО ТОВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ "Петър Жеков" иск за осъждане на „Интермед 1“ ЕООД- гр. София, р-н „Оборище“, бул. „Мадрид“ № 11, с ЕИК *********, представлявано от управителя Д.К.С., да му заплати сумата от 2 167,10 лв. обезщетение за вреди от неизпълнението, ведно със законната лихва върху сумите от 29.03.2018 г. до окончателното плащане.

ОТМЕНЯ Решение №45/15.01.2018 г., постановено по гр.д. № 1265/2018 г. по описа на ЯРС в частта, с която на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК първоинстанционният съд е осъдил "Интермед 1" ЕООД да заплати на ЕТ "Петър Жеков" направените по делото разноски в размер на 1 521,57 лв., ВМЕСТО КОЕТО:

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК "Интермед 1" ЕООД да заплати на  „ЕТ "Петър Жеков" сумата от 1 886 лв., представляваща разноски пред първата и втората инстанция.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „ЕТ "Петър Жеков" да заплати на  "Интермед 1" ЕООД сумата от 139 лв., представляващи разноски пред първата и втората инстанция.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №45/15.01.2018 г., постановено по гр.д. № 1265/2018 г. по описа на ЯРС в останалата част.

 

Решението е окончателно.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:  1.                                                         2.