Р Е Ш Е Н И Е №786/17.12.2014 г.
17.12.2014 година град Ямбол
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ямболският
районен съд,
ХV граждански състав
На 25.11 две хиляди и четиринадесета година
В публично
заседание в състав
Председател:
Марина Христова
при
секретаря Н. П.
като
разгледа докладваното от съдията Христова
гражданско дело № 69 по описа за 2014 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявени от „Банка ДСК“ ЕАД срещу М.М.И. и С.И.И. искове
за солидарно осъждане на ответниците - първият в качеството си на съдлъжник, а
вторият в качеството си на поръчител да заплатят на ищеца сумите, както следва:
- главница по договор за кредит за текущо потребление в размер на 2188,10 лв., лихва в размер на 167,93 лв. за
периода 07.08.2013 г. до 08.01.2014 г.,
санкционираща лихва в размер на 39,05 лв. за периода от 05.11.2013 г. до
08.01.2014 г., 60 лв. дължими заемни такси, както и разноските за настоящото
производство.
В
исковата молба се твърди, че банката е сключила договор за кредит с И.И. и М.М.И.
на 14.08.2008 г. в размер на 3 200 лв. със срок на погасяване 120 месеца.
За обезпечаване на вземането по гореописания договор, бил сключен договор за
поръчителство от същата дата между банката и ответника С.И.И.. Последното
плащане на кредита било на 07.07.2013 г., след която дата длъжникът
преустановил нормалното обслужване на кредитните си задължения, като в
продължение на повече от три месеца не обслужвал редовно кредита, което и го
правило предсрочно изискуем на осн. чл.
19 т.2 от Общите условия на договора за кредит.
Според
молба-уточнение от 23.09.2014 г. кредитът е станал предсрочно изискуем и се е
отнесъл с просрочие към датата 09.07.2013 год. Посочва се още, че наследниците
на починалия длъжник изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата,
поради което се иска от съда да приеме, че ако кредитът не е станал изискуем на
09.07.2013 г. , то е налице уведомяване
на наследниците за задълженията с подаване на ИМ и същата да е приета за покана към длъжниците.
В
законоустановения срок, ответниците не са депозирали отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът изпраща
представител, който сочи доказателства, моли за уважаване на иска и претендира
разноски.
Ответниците не се явяват и не се представляват в производството
пред съда, както и не ангажират доказателства.
Ямболският районен съд, като взе
предвид исковата молба, събраните по делото доказателства и като съобрази
закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото не
се спори и това е видно от приложените писмени доказателства, че ищцовата банка
в качеството на кредитодател, от една страна, и И.И. И. и М.М.И. от друга, в
качеството на кредитополучатели, са
сключили договор за кредит за текущо потребление от 14.08.2008 г., по силата на
който ищецът е предоставил в заем на кредитополучателя сумата от 3200 лв.
главница, която е следвало да бъде погасена в рамките на 120 месеца съгласно
погасителен план, неразделна част от договора, с платими на 7-мо число от
месеца вноски, при лихва в размер на 13,45 % годишно. Договорът е обезпечен с
поръчителство от страна на отв. С.И.И. – син на кредитополучателите, който се е
съгласил да отговаря солидарно, наред с главните длъжници, при същите условия.
Договорът за кредит е сключен при Общи условия, неразделна част от него, като
съгласно т.19.2 от същите – при забава на плащането на главницата и/или лихвата над 90 дни целия
остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася с просрочие.
Видно от представеното удостоверенеи за наследници
длъжникът И.И. И е починал на 12.03.2013 год..
От приетото заключение на
назначената и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза се
установява, че дължимите суми по договора за кредит са, както следва: главница
в размер на 2086,13 лв., възнаградителна лихва за периода 07.12.2013 год. –
08.01.2014 год. – 25,29 лв., санкционна лихва – 10,63 лв., заемни такси – 60
лв., такса за издаване удостоверение за наследници - 30 лв. Вещото лице е посочило,
че кредита е разрешен на 14.08.2008 год., усвоен е в размер на 3200 лв. на
същата дата . За погасяването му са постъпили общо 65 броя вноски, различни по
размер и различни от определените по погасителния план . Посочено е още, че
вноска с номер 56 ,с падеж 07.04.2013 год. не е погасена в срок над 90 дни. В
последствие по кредита са правени погасителни вноски от различни лица,
включително от поръчителя С.И. , с които са погасявани частично вноските до 64- та.
Въз основа на изложеното, съдът прави следните правни изводи:
Предявени
са обективно съединени искове с правно осн. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240 ал.1 от ЗЗД, чл. 139 ЗЗД и чл. 86,ал.1 ЗЗД.
В процесния случай безспорно се установява, че ищецът е
предал на кредитополучателите исковата сума, която е била преведена по сметка
на един от главните длъжници – И.И. И. Безспорно се установява от
назначената експертиза, че вноска с падеж 07.04.2013 год. не е погасена в пълен
размер в период повече от 90 дни, поради което и съдът приема, че е настъпило
основанието на чл. 19, т. 2 от ОУ към договора за кредит. В посочените условия
не е предвидено предсрочната изискуемост да настъпва автоматично. По делото
липсат данни ответниците, съотв. съдлъжник и поръчител да са били уведомени от
банката за настъпването й преди датата на исковата молба. Предоставеното
на банката с чл. 19, ал. 2 от ОУ на Договора право
да направи кредита предсрочно изискуем, не настъпва автоматично със забава в плащането на дължима
главница или лихва . Изпадането на длъжника в забава по отношение на
периодичните платежи, не прави автоматично целия кредит предсрочно изискуем,
съобразно сключения договор за банков кредит и действащото към този момент
законодателство. Забавата на длъжника е условие, при настъпването на което
банката- кредитор трябва да упражни предоставеното й с договора право да
превърне целия кредит в предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост на цялото
вземане е право, предоставено в полза на банката и за да възникне, то трябва да
бъде упражнено. В случая съдът приема, че банката е
предявила предсрочната изискуемост на кредита с предприетите действия по
събиране на задължението чрез подаваната от нея искова молба, връчена на двамата ответници
на 12.03.2014 год.
В случая
задължението на съдлъжника, за
заплащане на целия предсрочно изискуем кредит, възникнало поради забава в плащането на погасителна
вноска , става изискуемо едва след като банката - кредитор с
подадената от нея искова молба, е
упражнила правото си на предсрочна изискуемост на цялото задължение по кредита.
От тогава започва да тече и 6-месечният преклузивен срок по чл. 147 , ал. 1 от ЗЗД , в който
бездействие на кредитора спрямо длъжника води до преклудиране отговорността на
поръчителите./Решение на
ВКС по т.д. 139/2009 год., 1 т.о./. В процесния случай този срок не е изтекъл,
поради което и правата на банката спрямо поръчителя са запазени.
С оглед на изложеното съдът
приема, че така предявените искове са основателни до размера посочен в
неоспореното заключение на в.л., поради което и ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумите от 2086,13 лв. - главница, възнаградителна лихва за
периода 07.12.2013 год. – 08.01.2014 год. – 25,29 лв., санкционан лихва – 10,63
лв., и заемни такси – 60 лв. За горницата над посочените суми до пълния
предявен размер исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78,ал.1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски за
настоящата инстанция, съобразно уважената част от исковете в размер на 317,76 лв.
Ответниците също имат право на разноски съобразно
отхвърлената част от исковете, но предвид липсата на доказателства за сторени
такива, както и искане в тази насока, разноски в тяхна полза не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от горното, Ямболският
районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА
М.М.И., ЕГН **********,***
053 - кредитополучател и С.И.И., ЕГН **********,*** 053 –поръчител да заплатят солидарно на „БАНКА
ДСК“ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК *** , сумата от 2086, 13
лв., представляваща просрочена главница по договор за кредит за
текущо потребление от 14.08.2008 год., като иска над тази сума до пълния
предявен размер от 2188,10 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ; сумата от 25,29 лв. – възнаградителна лихва за
периода 07.12.2013 – 08.01.2014 год., като иска над тази сума до пълния
предявен размер от 167,93 лв., като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ; сумата от 10,63 лв., представляваща санкционна
лихва, като иска над тази сума до пълния предявен размер от 39,05 лв., като
неоснователен – ОТХВЪРЛЯ, както и сумата от
60 лв.- заемни такси.
ОСЪЖДА М.М.И., ЕГН **********,*** 053 и
С.И.И., ЕГН **********,*** 053 да
заплатят солидарно на „БАНКА ДСК“ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр. София, ЕИК ***, сумата от 317,76 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски съразмерно на
уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред ЯОС.