№ 33425
гр. София, 19.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20241110105756 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И. Х., ЕГН
**********, с адрес в ****, турски гражданин с разрешение за пребиваване в Република
България, валидно до 07.05.2026 г., чрез пълномощника си адв. Х. Д. Х., АК – София, със
съдебен адрес в ***** против „Е.М.“ ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление в ***,
представлявано от управителя Р.И.М.-Т..
Твърди се в исковата молба, че през последните няколко години служители на
ответното дружество са се свързали с ищеца, за да го уведомят, че има непогасени
задължения към дружество. В тази връзка, ищецът е отправил писмено запитване до „Е.М.“
ЕООД и е получил отговор, че към 28.06.2021 г. задълженията му ответното дружество
възлизат общо на сумата от 18 005,68 лв. и произтичат от: 1) Договор за кредитна карта от
дата 20.08.2008 г., цедирано от цедента „Ю.Б.“ АД на цесионера „Е.М.“ ЕООД с договор за
цесия. Към 28.06.2021 г. задължението възлиза на стойност 7 481,80 лева и 2) Договор за
кредитна карта от дата 11.12.2007 г., сключен с "П.И.Б." АД (включително "П.И.Б." АД като
правоприемник на "МКБ Ю." АД, ЕИК ***). На 19.12.2019 г. е сключен договор за цесия
между "Първа Инвестиционна
Банка" АД и "С. Г. Г." EАД, по силата на който "П.И.Б." АД (като цедент) цедира вземането
си на „С. Г. Г.“ EАД (като цесионер). На 11.12.2020г. е сключен договор за цесия между „С. Г.
Г.“ EАД и „Е.М.“ ЕООД, по силата на който „С. Г. Г.“ EАД (като цедент) цедира вземането си
(ведно с всички принадлежности на вземането) на „Е.М.“ ЕООД (като цесионер). Към
28.06.2021 г. задължението възлиза на стойност 10 523,88 лева.
Ищецът твърди, че от крайния падеж на задълженията по горепосочените договори е
изтекъл общия петгодишен давностен срок, поради което е изпратил до ответното дружество
изрично възражение, с което прави възражение за погасяването на задълженията по давност.
Независимо от това, служители на ответното дружество са продължили да търсят ищеца с
напомняния, че следва да плати задълженията си, като последните обаждания са били в края
на 2023 г.
Като излага горните фактически твърдения, ищцата моли да бъде признато за
установено по отношение на ответното дружество, че не дължи сумата от 18 005,68 лв., тъй
като вземането е погасено по давност.
С исковата молба ищецът представя документи, които моли да бъдат приобщени към
доказателствения материал по делото. Моли за събирането на гласни доказателства – разпит
1
на един свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, че ищецът
многократно е бил търсен за погасяване на задълженията, които твърди да са погасени по
давност.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя писмен отговор, с който изразява
становище за частична недопустимост и неоснователност на иска. Сочи, че заповедта за
изпълнение, издадена по частна гражданско дело № 31736 по описа за 2022 г. на Софийски
районен съд, е обезсилена, поради което за ищеца не е налице правен интерес от отричането
на вземането, за което е издадена. По същество излага съображения, че не е изтекъл
давностния срок.
Ответникът не се противопоставя на приемането на писмените доказателства,
приложени към исковата молба. От своя страна, представя писмени доказателства, които
моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.
Съдът приема, че размяната на книжа по реда на чл. 131 от ГПК е извършена, поради
което и на основание чл. 140 от ГПК, съдът следва да пристъпи към насрочване на открито
съдебно заседание, като се произнесе по предварителните въпроси и доказателствените
искания на страните, както и да съобщи проекта за доклад по делото.
Приложените към исковата молба писмени документи като относими и допустими
следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.
Ищцовото искане за разпит на свидетел е неоснователно. От една страна, съдът
намира, че не е необходимо събирането на гласни доказателства за установяването на
обстоятелство, че представители на ответното дружество са канили ищеца да заплати
задълженията, за които твърди, че са погасени по давност. От друга страна, вписването на
задълженията в Централния кредитен регистър не може да бъде установено посредством
свидетелски показания.
По приемането на писмените доказателства, приложени към отговора на исковата
молба, съдът ще се произнесе в първото по делото открито съдебно заседание, като даде
възможност на ищеца да изрази становище по допускането им и му осигури процесуална
възможност да оспори тяхната автентичност и/или съдържание.
Съдът намира, че служебно следва да бъде изискано частно гражданско дело № 31736
по описа за 2022 г. на Софийски районен съд.
Водим от горното и на основание чл. 140 вр. чл. 146 ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА като писмените доказателства по делото приложените
към исковата молба преписи от документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за разпит на свидетел.
УКАЗВА да се изиска от служба „Архив“ при Софийски районен съд частно
гражданско дело № 31736 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд.
ДАВА възможност на ищеца да изрази становище по приемането на писмените
доказателства, приложени към отговора на исковата молба в срок до приключване на
първото по делото редовно открито съдебно заседание, в който срок може да оспори
автентичността и/или съдържанието на документите.
Съобщава на страните проекта за доклад по делото:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права: а) през последните
няколко години служители на ответното дружество са се свързали с ищеца, за да го
2
уведомят, че има непогасени задължения към дружество; б) ищецът е отправил писмено
запитване до „Е.М.“ ЕООД и е получил отговор, че към 28.06.2021 г. задълженията му към
ответното дружество възлизат общо на сумата от 18 005,68 лв. и произтичат от договор за
кредитна карта от дата 20.08.2008 г. на стойност от 7 481,80 лева и от договор за кредитна
карта от дата 11.12.2007 г. стойност 10 523,88 лева, като вземанията по двата договора са
придобити от ответното дружество, въз основа на договори за цесия; в) от крайния падеж на
задълженията по горепосочените договори е изтекъл общият петгодишен давностен срок,
поради което ищецът е изпратил до ответното дружество изрично възражение, с което прави
възражение за погасяването на задълженията по давност, но независимо от това служители
на ответното дружество са продължили да търсят ищеца с напомняния, че следва да плати
задълженията си, като последните обаждания са били в края на 2023 г.
УКАЗВА на ищеца да допълни твърденията си, като посочи дали задълженията, за
които твърди, че са погасени по давност, са установени по съдебен ред.
2. Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника: а) искът по
отношение на задълженията, произтичащи от договор за кредит от 11.12.2007 г. е
недопустим, тъй като за тези задължения е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК и същата е обезсилена с влязъл в законна сила съдебен акта; б) по отношение на
задълженията по двата договора, не е изтекъл погасителния давностен срок.
3. Правната квалификация: предявени са установителни искове с правно основание:
чл. 124 ГПК и чл. 110 от ЗЗД.
4. Правната квалификация на насрещните права и възраженията на ответника: чл. 110
вр. чл.118 от ЗЗД.
5. В тежест на ищцовата страна е да установи наличие на интерес от воденото на
настоящото производство, а именно да докаже, че след приключване на съдебното, по което
е издадено изпълнителното основание и/или след падежа на задълженията, са настъпили
факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения- изтекъл давностен срок), които
водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника.
6. Ответникът не сочи обстоятелства, които да са в негова тежест за доказване –
датите на падежите на задълженията, издаване на заповед за изпълнение против ищеца за
задълженията по договор за кредитна карта от 11.12.2007 г. и обезсилването на заповедта с
влязъл в сила съдебен акт.
7. Ищецът и ответникът не признават факти и обстоятелства, твърдяни, респ.
претендирани от другата страна.
8. Не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 154 ал. 2 и чл. 155,
т.е. определяне на обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 26.09.2024 г., 15,30 часа, за която дата и
час да бъдат призовани ищеца и ответника.
Препис от определението да се приложи към призовките на страните по делото, а
препис от отговора и приложенията към него- към призовката за ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3