РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. гр. Лом , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Боряна Ал. Ангелова
при участието на секретаря Анетка П. Рангелова
като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело №
20201620101305 по описа за 2020 година
Предявен е установителен иск с правно осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, обективно съединен с
осъдителен иск с правно осн. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и с осъдителен иск с правно осн. чл. 92, ал.1
ЗЗД.
Ищецът „Теленор България” ЕАД гр. София, чрез пълномощника си, твърди в
исковата молба, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу Б. СТ. Б. е образувано ч.гр.д
№599/2020г. по описа на ЛPC а. Против длъжника била издадена Заповед за изпълнение за
парично задължение, в размер на 426.71 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги. Във
връзка с постъпило възражение от длъжника по смисъла на чл.414 ГПК ищецът предявява
настоящия установителен иск относно вземането по издадената заповед за изпълнение в
размер на 426,71лв., която сума представлява: цена на потребени и незаплатени мобилни
услуги, договорна неустойка, в размер на 140,23лв., и дължими лизингови вноски, в размер
на 148,01лв., поради което за ищеца е налице правен интерес от осъждане на ответника да
му заплати и посочените суми.
По фактите ищецът изнася следното: между ищеца Б. СТ. Б. и ответното дружество са
„Теленор България“ ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД) били
сключени следните договори за предоставяне на услуги:
1. Договор за мобилни услуги № ********* от §8.11.2017 г. Съгласно договора за
мобилни услуги на клиента е предоставен мобилен номер ********** с уговорена
стандартна месечна абонаментна такса 24.99 лв. с вкл. ДДС или 20.82 лв. без вкл. ДДС.
2. Договор за мобилни услуги № ********* от 20.06.2018 г. и Договор за лизинг от
20.06.2018 г. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента са предоставени
мобилен номер ********** с уговорена стандартна месечна абонаментна такса 10.99
лв. с вкл. ДДС или 9.16 лв. без вкл. ДДС, а на клиента е предоставено мобилно
1
устройство NOKIA 2 Black. Предоставянето на устройството е уредено от страните в
отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 229.17
лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг,
лизингополучателят се задължава да извърши една първоначална лизингова вноска в
размер на 50.00 лв. с вкл. ДДС, платима към датата на сключването на договора, както
и двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 7.79 лв. с вкл. ДДС всяка, като
е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през
отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Твърди се в исковата молба, че към периода на издаване на процесиите фактури спрямо
ползваните от ответника Б. СТ. Б. мобилни номера и устройство на лизинг се прилагали
следните условия:
За мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги №
********* от 20.06.2018 г.
За мобилно устройство NOKIA 2 Black - условията, договорени в Договор за лизинг от
20.06.2018 г.
За мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги №
********* от 08.11.2017 г.
Навеждат се твърдения, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения,
начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м. август 2018 г. - м. декември 2018 г.:
фактура № **********/05.08.2018 г., фактура № **********/05.09.2018 г., фактура №
**********/05.10.2018 г. и фактура № **********/05.12.2018 г. , като във всяка от
фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни
договори, сключени между него и клиента.
Фактура № **********/05.08.2018г. била издадена за отчетния период 05/07/2018-
04/08/2018г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен
номер ********** - месечна абонаментна такса 20.82 лв., както и ползвани услуги 8.62 лв.
(от _ които: Допълнителни Услуги Мобилен Интернет 3.33 лв., Други услуги с добавена
стойност 5.00 лв., Разговори към „Грижа за клиента“ 0.10 лв. и Роуминг таксуване (общо)
0.19 лв.), които са в общ размер на 29.44 лв. без вкл. ДДС / 35.33 лв. с вкл. ДДС; за мобилен
номер ********** - месечна абонаментна такса 9.16 лв. без вкл. ДДС/10.99 лв. с вкл. ДДС,
лизингова вноска за мобилно устройство NOKIA 2 Black - 7.79 лв. с вкл. ДДС. Общата сума
начислена във фактурата, е 54.11 лв., като, след приспадане на надвнесено плащане за
задължение от предходен отчетен период в размер на 4.98 лв., претендираната сума по
фактурата е 49.13 лв.
Фактура № **********/05.09.2018г. била издадена за отчетния период 05/08/2018-
04/09/2018г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен
номер ********** - месечна абонаментна такса 20.82 лв. и такса спиране на номер 0.75 лв.,
които са в общ размер на 21.57 лв. без вкл. ДДС / 25.89 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер
********** - месечна абонаментна такса 9.16 лв. и такса спиране на номер 0.75 лв., които са
в общ размер на 9.91 лв. без вкл. ДДС /11.89 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилно
устройство NOKIA 2 Black - 7.79 лв. с вкл. ДДС. Общата сума начислена и претендирана по
фактурата, е 45.57 лв.
Фактура № **********/05.10.2018г. била издадена за отчетния период 05/09/2018-
04/10/2018г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен
номер ********** - месечна абонаментна такса 20.82 лв. без вкл. ДДС / 24.99 лв. с вкл. ДДС;
за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 9.16 лв. без вкл. ДДС / 10.99 лв. с
вкл. ДДС,, лизингова вноска за мобилно устройство NOKIA 2 Black - 7.79 лв. с вкл. ДДС.
Общата сума начислена и претендирана по фактурата е 43.77 лв.
Твърди се също така, че предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги,
сключени между „Теленор България“ ЕАД и Б. СТ. Б., при условията на които са ползвани
2
процесиите номера ********** и **********, по вина на потребителя поради изпадането му
в забава, операторът е издал фактура № **********/05.12.2018 г., включваща задължение за
заплащане на неустойки за предсрочното им прекратяване в общ размер на 140.23 лв., както
и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с договора за лизинг
мобилно устройство NOKIA 2 Black в общ размер на 148.01 лв. с вкл. ДДС.
Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги за номер ********** (преди 08.11.2019 г.) пък
били уредени от страните в т.11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 08.11.2017г.
Предвид обстоятелството, че прекратяването на правоотношението е настъпило след
11.01.2018 г., размерът на дължимата неустойка е определен в съответствие с условията на
чл. 1.2, във вр. чл. 1.1 от Спогодба от 11.01.2018 г. между Комисия за защита на
потребителите и „Теленор България“ ЕАД по гр.д. 15539/2014 г. и гр.д. 16476/2014 г. на
Софийски градски съд, приложими и при прекратяване на договори за мобилни услуги и
допълнителни споразумения, сключени преди посочената дата. Съгласно посочения
документ вземанията за неустойки следва да се формират като сбор от не повече от 3
стандартни месечни абонаментни такси без ДДС, с добавени: 1) част от стойността на
ползваните отстъпки от месечните абонаментни планове, съответстваща на оставащия срок
до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от
стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на
оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са
били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
В съответствие с тези договорености, неустойката за прекратяването на договора с
предмет номер ********** е 62.46 лв. Посочената сума представляла сбор от три
стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 20.82 лв. без вкл. ДДС
всяка), а именно 62.46 лв.
Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги за номер ********** (преди 20.06.2020 г.) били
уредени от страните в т.11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 20.06.2018 г.
Съгласно посочените клаузи, които имат идентично съдържание в случай на
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за
абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално
предвидения срок на действието му, като така определената неустойка не може да
надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл.
ДДС. В допълнение абонатът дължи и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от
месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в
случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на отстъпките за
предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на
договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг
или срещу заплащане в брой).
В съответствие с така уговореното между страните, размерът на неустойката за номер
********** е 77.77 лв. Сумата представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни
такси за номера без вкл. ДДС (по 9.16 лв. всяка), а именно 27.48 лв., ведно с добавена
разликата в размер на 50.29 лв. между стандартната цена на NOKIA 2 Black без отстъпка,
съгласно последно актуалната ценова листа към 20.06.2018 г. и дължимата обща
преференциална цена по Договор за лизинг от 20.06.2018 г., съответстваща на оставащия
срок от договора за мобилни услуги.
Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски било
уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като
предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на
лцзингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. За мобилно
3
устройство NOKIA 2 Black, чието ползване е предоставено с Договор за лизинг от
20.06.2018 г., предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски е в общ размер 148.01
лв. с вкл. ДДС, равняващ се на деветнадесет неначислени лизингови вноски.
Претендираната сума е в общ размер на 288.24лв.
Предвид това, общата стойност на неизплатените парични задължения на Б. СТ. Б.
спрямо „Теленор България“ ЕАД по издадените фактури към сключените между тях
договори, описани по-горе, е в размер на 426.71 лв. (четиристотин двадесет и шест лева и
седемдесет и една стотинки).
Изискуемостта на вземанията на „Теленор България“ ЕАД по всяка от фактурите е
настъпвала петнадесет дни след издаването й. В периода след издаване на първата от
гореизброените фактури длъжникът не е извършвал плащания, като и към настоящия
момент задълженията не са погасени.
Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му
задължения, от страна на „Теленор България“ ЕАД беше депозирано заявление по чл. 410 от
ТПК до Районен съд - Лом, въз основа на което беше образувано ч.гр.д. № 559/2020 г. и
беше издадена Заповед за изпълнение на парично задължение за заявените суми.
Молят съда, като има предвид акта на съда по заповедното производство, с който са
уведомени, че издадената Заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл. 47, ал. 5 ТПК, в законоустановения срок предявяват и настоящия иск по чл. 422 вр. чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ищецът моли след като съдът се убеди в основателността на претенцията, да
постанови Решение, с което да признае за установено, по отношение на ответника че спрямо
него съществува изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, в исковия посочен размер, ведно със законната лихва за забава, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.
Претендира за разноски в настоящото и в заповедното производство.
В законоопределения срок назначеният на ответника особен представител е
депозирал писмен отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност
на предявените искове. Оспорва твърденията на ищеца, че ответникът е ползвал услугите, за
чиято стойност за издадени фактурите. Сочи, че към исковата молба не са представени
доказателства, от които да се установява, че по процесните фактури не са извършени
плащания от ответника, както и че към момента на подаване на Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, предмет на ч.гр.д. на ЛРС ищцовото дружество има
вземане в посочения във фактурите размер.
Оспорва като неоснователна и претенцията на ищеца за установяване
съществуването на вземане от ответника в размер на 140,23 лева,- неустойка за предсрочно
прекратяване на договор. Счита я за неравноправна клауза.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. С депозирано
писмено становище заявява, че поддържа предявените обективно, кумулативно съединени
искове. Претендира за направените в заповедното и в настоящото производство разноски.
Ответникът се представлява от назначения му особен представител, който моли
искът да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа и правна обстановка:
4
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело № 599/2020г., по описа на ЛРС, се
установява, че по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, по депозирано от „Теленор България” ЕАД,
гр. София, срещу Б. СТ. Б. заявление за издаване на заповед за изпълнение за неизпълнено
задължение по договор за далекосъобщителни услуги , съдът е издал Заповед за изпълнение
№ 360/13.5.2020г., съгласно която е разпоредил длъжникът да заплати на кредитора
посочените в заявлението суми .
С разпореждане на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането
си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителят
предявява настоящия иск относно вземането си.
По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че
страните са били в договорни отношения по сключен между тях Договор за мобилни услуги
от 8.11.2017г., и такъв от 20.6.2018г.съгласно който ищецът, в качеството му на оператор, е
предоставил на ответника – потребител, мобилни услуги .
За предоставените услуги ищецът е издал 3 бр. фактури:
Видно от заключението на съдебно – икономическата експретиза, приета от съда като
компетентно и добросъвестно изпълнено, се установява, че ответника дължи на ищцовото
дружество посочените в ИМ суми.
В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който
произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде разпределена с оглед на
конкретните твърдения на страните. По делото не се оспорва също, че ищецът е изпълнил
задълженията си по договора за мобилни услуги като е предоставил посочените услуги , от
което следва, че в тежест на ответника възниква задължението за заплащане на цената.
Изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, съдът намира за установено, че
правоотношенията между ищеца и ответника са уредени от сключените между тях договори,
от които са произтекли насрещните права и задължения и за двете страни по тях. По делото
не се оспорва, че ответникът не е изпълнил задължението си по цитираните договори за
заплащане в срок на предоставените услуги , поради което и в съответствие с уговореното в
договорите и регламентираното в Общите условия, ищецът е прекратил едностранно
същите.
При така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че абонатът е неизправна
страна по договора, тъй като не е престирал на кредитора получените от последния мобилни
услуги, нито пък е заплатил дължимата сума по закупената стока на лизинг. Касае се за
парично задължение, чието реално изпълнение е възможно и е в интерес на кредитора.
Безспорно установено е, че ответникът не е извършил плащане на ищеца от дължимата сума
по фактурите.Същите фактури, макар и едностранно съставени от ищеца и неподписани от
ответника, доказват предоставените услуги и претендираните за тях цени. Ответникът, чиято
е доказателствената тежест, не е представил доказателства за заплащането на исковата
претенция за ползваните от него мобилни услуги. Ето защо, тази сума се явява дължима.
Предявеният установителен иск за тази сума се явява основателен, като следва да се присъди
и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по заповедното
производство до окончателното й изплащане.
Липсват доказателства за платени лизингови вноски в претендирания размер ,
поради което тази сума също се дължи от ответника.
Ищецът претендира осъждане на ответника и за неустойка поради предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя.
5
Действително, както се установи по делото, ответникът не е бил изправна страна по
договора и не е заплащал дължимите суми за предоставените услуги. В този случай клаузите
на договора ищеца има право да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя. В сключения с ответника договор за мобилни услуги страните са се уговорили
в случай на прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя, последният
дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план
месечни абонаменти за всеки номер, по отношение на който е налице неизпълнение,
дължими до края на срока на договора. Съдът приема посочената клауза за неравноправна и
съответно нищожна, на основание чл. 146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП във връзка с чл. 143,т.5,т.9 и
т.14 от ЗЗП, във връзка с чл. 3, пар.1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с
определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края на
срока на договора се създава значителна неравнопоставеност между страните по договора. В
случая с оглед начина на попълване на договорите и обстоятелството, че полетата се
попълват от представител на ищеца-търговец, означава, че ответникът не е имал възможност
да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка, така че не може да се
приеме, че е налице индивидуално уговорена клауза между страните. Отделно от това,
неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на
договора, договаряна от доставчиците на услуги, вече трайно се приема за нарушение по чл.
68г,ал.1 от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика.
Предвид гореизложеното съдът счита, че искът е частично основателен, като по
отношение претендираната неустойка се явява недължима, поради това, че клаузата, с която
е уговорена е нищожна. Предявеният осъдителен иск следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство, както и в настоящото
производство разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. СТ. Б., ЕГН **********, че
дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, чрез адв. З.Ц. – САК,
сумата от 286.48 лв./двеста осемдесет и шест лева и 48 ст./, представляваща неизпълнено
задължение за заплащане на цената на предоставени мобилни услуги по Договор за
мобилни услуги и договор за лизинг, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК, за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК с № 360/13.05.2020г. по ч.гр.дело № 599/2020г., по описа на
ЛРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София, ЕИК
********* Б. СТ. Б., иск за сумата от 140.23 лв., представляваща договорна неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Б. СТ. Б., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
6
ЕАД София, ЕИК ********* сума в размер на 385,00 лв., представляваща направени по
ч.гр.д. № 599/2020г., по описа на ЛРС, разноски, както и сумата в размер на 805,00 лв.,
представляваща направени по настоящото дело разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред МОС.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
7