Р Е Ш Е Н И Е
№ 2070
гр. Пловдив, 04, 11, 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, V-ти
състав, в открито заседание на 13, 10, 2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
при секретаря Дарена Йорданова, като разгледа административно дело № 2489 по
описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172,
ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Жалбоподателят –
О.Б.А. с ЕГН **********,*** оспорва Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1030-001799/29.08.2021 г. по чл. 171, т. 1 Б.Б от ЗДвП на началник на група в С-р Пътна полиция Пловдив, с която временно му е отнето свидетелството за
управление на МПС , до решаване въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се твърди
незаконосъобразност, неправилност, поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, издадена в нарушение на материалния
закон и в несъответствие с целта на закона.
Иска се нейната отмяна и представяне на заповеди относно материалната и
териториална компетентност на органа издал ЗППАМ.
Ответникът - Началник
на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР- Пловдив, на 07. 10. 2021г. представя по делото молба-становище (лист 23) за неоснователност на жалбата;
представят заверени копия от
цялата административна преписка във връзка с издадената ЗППАМ, вкл. и заповеди относно материалната и
териториална компетентност на органа,
както и уведомява Съда, че в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив не е постъпвала жалба, нито
разполагат с каквито и да било данни за обжалване на процесната ЗППАМ № 21-1030-001799/29.08.2021 г. При
евентуално уважаване на жалбата, възразява за разноските за адвокатско
възнаграждение на другата страна и моли да бъдат намалени до минималното
възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).
Окръжна прокуратура - Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството,
не се представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът
констатира следното:
Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП,
обжалването на заповед, с която се прилага ПАМ от вида на оспорената по делото
(чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава
възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно
тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В
случая, оспорената заповед (листи 14) е връчена на А. на 10,09,2021г., видно от нарочна разписка,
обективирана в заповедта, а жалбата
(листи 3-4) постъпва в съда на 13,09,2021г. или в рамките на законоустановения
срок.
Освен
това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се
явява допустима, а разгледана по същество, жалбата е основателна.
Въз основа на приетите по делото
доказателства, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа страна следното:
На 29.08.2021г. около 08:10ч. е
извършена проверка на място в гр. Пловдив, на ул. “Марица-юг“ №160 и е установено, че жалбопод. О.А. управлява лек
автомобил “ОПЕЛ ЗАФИРА“, с Рег.№***, лична собственост, под въздействието на
алкохол.
На А. е направена проверка с техническо
средство, представляващо “Дрегер 7510, при което е отчетена употреба на алкохол в
размер на 0,55 промила. На лицето е издаден талон / л. 27/ за медицинско изследване № 088707, от И.Н., младши автоконтрольор при
ответника, представляващ Приложение №1
към чл.4, ал.3 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози (Наредба №1/19.07.2017г.).
Според отразеното в талона за
изследване, жалбоподателя е уведомен, че в срок до 45 мин от връчването на
талона следва да се яви за медицинско изследване в УМБАЛ “ Пловдив“ . Пак
според съдържанието на талона, същият е връчен на 29.08.2021г. в 08:40ч.
Като доказателство по делото е прието
/ л. 28/ заверено копие на Протокол № 589/31.08.2021 г. за
изследвана проба от кръв, в който е установена концентрация на алкохол от 0.38
промила.
Съдът от правна страна излага следното:
При така установената фактическа
обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при
липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1,
пр.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат
с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Като доказателство по делото са приети / л.35-37/ заверено копие на Заповед
№8121з-1524 от 09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, с която заповед
са определени служби (основни структури на МВР) за контрол по ЗДвП, между които
и Областните дирекции на МВР (точка 3. от заповедта). Прието е заверено копие
на Заповед №317з-391 от 06.02.2017г. на директора на ОД на МВР- Пловдив, с
която заповед началниците на сектори/групи Охранителна полиция в РУ на МВР са
оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а,
т.4, т.5, б”а” и т.6 от ЗДвП (точка І.6. от заповедта). Прието е заверено копие
на Заповед №8121к-7443 от 15,06,2021г.
на министъра на вътрешните работи, с която заповед Николина Джамбова ,
издала оспорената по делото заповед, е преназначена на длъжността “НАЧАЛНИК ГРУПА
“ в Пътна полиция при Областна дирекция
на МВР – Пловдив“.
Така посочените определяне на служби
за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и
оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на
служба за контрол, настоящият състав на съда намира за надлежно направени,
поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган, по
отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.
Съгласно посочената като основание за
прилагане на процесната ПАМ разпоредба на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, временно,
до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, се
отнема СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство (МПС) с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и на водач, който откаже да бъде
проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4
(по реда на Наредба №1/19.07.2017г.) установените стойности са определящи.
Освен това, с разпоредбата на чл.189,
ал.2 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове (АУАН) по закона се
ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Макар последно
посочената разпоредба да урежда отношения, свързани с реализирането на
административнонаказателната отговорност спрямо лица, извършили административни
нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ,
предвид незадоволителната уредба на материята в чл.22 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН). Следователно, опровергаването
на отразените в АУАН констатации е в тежест за жалбоподателя.
В случая, както се посочи по-горе,
като доказателство по делото е прието заверено копие / л. 28/ на Протокол №
589/31.08.2021 г. за изследвана проба от кръв, в който е установена
концентрация на алкохол от 0.38 промила.
Като резултат в посочената експертиза
се посочва, че в представената за анализ кръвна проба на жалбоподателя се доказва концентрация на
алкохол от 0.38 промила.
При това положение, настоящият състав
на съда приема за установено, че фактическото основание, послужило за
прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя, се явява оборено, тъй като
установената концентрация на алкохол в кръвта му е в рамките на разрешеното от ЗДП, поради което
оспорената заповед се явява постановена в нарушение на материалния закон.
Установеното нарушение на материалния
закон обуславя незаконосъобразността на оспорената заповед и представлява
достатъчно и самостоятелно основание за нейната отмяна.
Предвид изхода на делото и
направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът
счита , че на А. следва да се присъдят
разноски в размер на 510 /петстотин и десет/ лева.
Предвид горното и на основание чл.
172 , ал. 5 от ЗДП съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на О.Б.А. с ЕГН **********,*** Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1030-001799/29.08.2021 г. по чл. 171, т. 1 Б.Б от ЗДвП на началник на група в С-р Пътна полиция Пловдив, с която временно му е отнето свидетелството за управление
на МПС , до решаване въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР ПЛОВДИВ да заплати на О.Б.А. с ЕГН **********,*** съдебни разноски в размер на 510 /петстотин и
десет/ лева.
Решението е окончателно.
Административен съдия: /С. Ботев/