ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр.
Търговище, 13.10.2021г.
Административен съд - Търговище, втори състав, в закрито съдебно
заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ЦВЕТКОВА
като
разгледа докладваното от председателя ч. адм. д. № 255 по описа на АС –
Търговище за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197 от АПК във връзка с чл. 202, ал.1, т.
2 от АПК.
Образувано е по жалба на ЕТ
„ЛЮСИ-ЛЕРЗАН НИЯЗИЕВА“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Длъжка поляна, общ. Антоново, ул. „Генерал Заимов“ № 17, чрез а.. М.С. против
Заповед № 03-РД/2622/17.08.2021 г. на ИД на ДФЗ, с която е спряна обработката
на заявление УИН 25/220519/11978 по схемите и мерките за директни плащания на
площ за кампания 2019, на осн. чл.54, ал.1, т.3 от АПК. Жалбоподателят оспорва
атакуваната заповед, считайки същата за нищожна, като противоречаща на влязъл в
сила съдебен акт, тъй като посоченото заявление вече е било спирано със
предходна заповед на ИД на ДФЗ № 03-РД/2294от 30.07.2020 г., издадена с
идентични основания, която била обжалвана пред АС-Търговище и отменена с
определение, постановено по адм.д. № 206/2020 г. на съда, потвърдено от ВАС, с
което съдът е приел, че оспорената заповед е постановена след приключване на
производството по заявлението на оспорващия, предвид което заповедта е обявена
за незаконосъобразна. Алтернативно се твърди, че заповедта е незаконосъобразна,
поради допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.34, ал.3 от АПК и следващите, в противоречие с целта на закона и с материалния закон, в
частност с неправилното позоваване от органа на чл.54, ал.1, т.3 от АПК.
Излагат се съответните доводи. В заключение навежда, че атакуваната заповед е
издадена година, след като е приключило производството по заявлението на земеделския
производител с административен акт – мълчалив отказ по смисъла на чл.21, ал.1
от АПК. Навежда, че атакуваната заповед е и необоснована. Прави искане за
прогласяване нищожността на заповедта, алтернативно да бъде отменена, с което
да бъде определен срок, в който органа да се произнесе по подаденото заявление.
Търси деловодни разноски.
Ответникът - изпълнителният директор
на ДФЗ София с изпращане на преписката не се ангажира с изрично становище по
жалбата.
След преценка на представените с
преписката и жалбата доказателства, съдът констатира следното:
Едноличният собственик е подал заявление за
подпомагане до ДФЗ – РА с УИН 25/220519/11978 за кампания 2019г. До 30.06.2020г.
и към настоящия момент няма изрично произнасяне по същество по подаденото
заявление.
Видно
от информацията, общодостъпна от електронната страница на Съда на Европейския
съюз, пред СЕС са образувани дела C-160/21 и C- 217/21 по идентични
преюдициални запитвания на Адм. съд – Велико Търново съответно в рамките на
адм. д. № 577/2020г. и № 204/2020г. по описа на същия съд. Делата пред Адм. съд
– Велико Търново са образувани по жалби на земеделски производители срещу твърдени
мълчаливи откази на изпълнителния директор на ДФЗ за произнасяне по подадено
заявление за подпомагане. Мотивите за отправяне на запитванията са наличието на
спор по допустимостта на производството и конкретно наличието на спор за това
дали е налице мълчалив отказ по подадено заявление за подпомагане. Поставени са
следните въпроси:
„1.
Използваният в чл.75, параграф 1 от Регламент № 1306 / 20131 на Европейския
парламент и на Съвета от 17 декември 2013г. относно финансирането, управлението
и мониторинга на общата селскостопанска политика термин „плащане” означава ли
приключване на производството по подадена заявка за плащане?
2.
Фактическото получаване на заявената сума от земеделския производител
равнозначно ли е на положителен отговор от разплащателната агенция на
подадената заявка за активиране на правата на плащане и съответно липсата на
получени парични средства при публично заявено изплащане на суми по съответната
мярка представлява ли отказ на заявените права за плащане, когато лицето не е
уведомено за продължаване на производството с нови проверки?
3.
Срокът по чл.75, параграф 1 от Регламент № 1306 / 2013 на Европейския парламент
и на Съвета от 17 декември 2013г. относно финансирането, управлението и
мониторинга на общата селскостопанска политика задължава ли държавата-членка да
извърши преди изтичането му проверките на условията за допустимост, и само по
изключение тези проверки могат да продължат?
4.
Когато земеделският производител не е уведомен за извършване на допълнителни
проверки и за такива липсва съставен писмен документ, неспазването на срока по
чл.75, параграф 1 от Регламент № 1306 /2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 17 декември 2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга
на общата селскостопанска политика представлява ли мълчалив отказ за изплащане
на подпомагане?“.
Съдът
намира, че отговорът на СЕС по така поставените въпроси е от съществено
значение за правилното решаване на въпроса за това дали оспорената заповед за
спиране е постановена при висящо административно производство или при
приключило такова, което е от съществено значение за преценката за валидността
на оспорения акт, поради което съдът намира, че на основание чл. 229, ал.1 т. 4
от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, следва да спре съдебното производство до приключване
на делата C-160/21 и C- 217/21 на СЕС.
По
изложените съображения и на основание чл. 229, ал.1 т. 4 от ГПК във връзка с
чл. 144 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА
производство по делото до приключване на дела C-160/21 и C- 217/21 на СЕС.
Определението
подлежи на обжалване пред ВАС с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването
му на страните.
Да
се съобщи на страните чрез техните процесуални представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: