№ 442
гр. София, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ в публично
заседание на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100506426 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №6426/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Б. Й. ЗЛ. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №20030570 от 02.02.2021 г постановено по гр.д.
№50378/2019 г на СРС , 50 състав ; в частта , с която е признато за установено спрямо
въззивника , че същият дължи на основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ и чл.200 ЗЗД на
“Т.С.” ЕАД ЕИК ******* , гр.София сумата от 262,78 лева цена на незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2014 г – м.12.2015 г за ап.№** в гр.София , ул.******* ******* ; и
сумата от 10,80 лева за дялово разпределение за периода м.05.2014 г – м.12.2015 г , ведно със
законната лихва от 07.08.2018 г до окончателното заплащане на сумите ; за които суми
/частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 16.08.2018 г по ч.гр.д.
№51920/18 г на СРС , 50 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.
В диспозитива си СРС е посочил и за точно коя част от процесните периоди е констатирал ,
че се дължат процесните суми . Въпреки това посочване , за процесни периоди трябва да се
считат тези посочени в исковата молба .
Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС /в
обжалваната част/ . Счита , че исковете са недопустими , защото е продал процесното
жилище и купувачът също следва да се конституира като ответник . Исковете са
1
неоснователни като погасени по давност и не са доказани по основание и размер . Според
тълкувателно решение на ВКС не текат лихви върху периодични плащания . Ищецът не е
доказал , че въззивникът реално е упражнявал правото на ползване .
Въззиваемата страна не подала писмен отговор на въззивната жалба .
Третото лице “МХ Е.” ООД гр.София не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 08.02.2021 г и
е обжалвано в срок на **.02.2021 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената
част .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Не е
налице задължително необходимо другарство /като ответници/ между продавача и купувача
на недвижим имот по предявени осъдителни искове за топлинна енергия и дялово
разпределение. Дали ответникът дължи сумите за целия процесен период е въпрос по
основателността на исковете .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната
жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е правилно като краен резултат в обжалваната част .
Законосъобразно СРС е приел , че ответникът е потребител на топлинна енергия за
процесния период съгласно чл.153 ЗЕ . Съгласно нотариален акт на стр.**-19 от делото
пред СРС ответникът е собственик на имота до 11.05.2015 г , а след тази дата е вещен
ползвател до 18.12.2015 г , както и е подал молба-декларация за откриване на партида и
отново му е учредено право на ползване през 2016 г. С оглед чл.153 ЗЕ и откриването на
партида не е необходимо ищецът да доказва реално упражняване на правото на собственост
/правото на ползване . В тежест на ответника е да докаже , че друго лице е било
собственик/ползвател на имота или е имало открита партида за него .
В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 07.08.2018 г . За
процесните спорни задължения от 2015 г са в сила ОУ /2014 г/ , като според чл.33 ал.1 във
вр.чл.32 ал.1 месечните дължими суми се заплащат в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на ищеца . Няма данни за публикуване на
2
сметките на ответника на интернет страницата на ищеца . Поради това по отношение на
тях е приложим чл.114 ал.2 ЗЗД , според който ако вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня , в който задължението е възникнало. В случая видно от
представените писмени доказателства ежемесечните съобщения към фактура са издавани на
последния ден от съответния месец . Заявлението за издаване на заповед за изпълнение от
07.08.2019 г и последващото подаване на искова молба по чл.422 ГПК са прекъснали
давността за вземанията за периода м.07.2015 г - м.12.2015 г . Вземанията за периода
м.05.2014 г – м.06.2015 г са погасени по давност .
СРС е приел друго – че погасени по давност са задълженията за периода м.05.2014 г –
06.08.2015 г , което е по-благоприятно за въззивника и не следва да се влошава положението
му като жалбоподател . След съобразяване на факта , че задълженията за периода м.05.2014
г – 01.2015 г задълженията са платени , СРС е приел процесните размери на вземанията .
Исковете са доказани по основание и размер в процесната част с представените от ищеца
писмени доказателства и приетите ССЕ и СТЕ.
Според СТЕ измерването и отчитането на доставената топлинна енергия и начисляването на
сметки е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. СТЕ е взела предвид
вида на сградната инсталация и отопляемия обем на жилището и общите части . От
отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за
абонатната станция за сметка на ищеца . Дяловото разпределение и изравнителните сметки
са изготвени съобразно ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването . СТЕ
доказва законно измерване и отчитане на топлинната енергия .
СТЕ установява , че третото лице помагач е извършвало дялово разпределение за етажната
собственост на ответника като не са били налице възражения от управителните органи на
етажната собственост .
Липсва тълкувателно решение на ВКС , според което върху периодични вземания не текат
лихви . В случая лихвите не са предмет на настоящото въззивно производство – в тази част
исковете са отхвърлени и решението на СРС е влязло в сила .
Налага се изводът , че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено в
обжалваната част .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20030570 от 02.02.2021 г постановено по гр.д.№50378/2019 г
на СРС , 50 състав ; в частта , с която е признато за установено спрямо Б. Й. ЗЛ. ЕГН
********** от гр.София , че същият дължи на основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ и
чл.200 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* , гр.София сумата от 262,78 лева цена на
3
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г – м.12.2015 г за ап.№** в гр.София ,
ул.******* ******* ; и сумата от 10,80 лева за дялово разпределение за периода м.05.2014 г
– м.12.2015 г , ведно със законната лихва от 07.08.2018 г до окончателното заплащане на
сумите ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
16.08.2018 г по ч.гр.д.№51920/18 г на СРС , 50 състав ; както и в частта за разноските .
ОСЪЖДА Б. Й. ЗЛ. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* ,
гр.София сумата от 400 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на “МХ Е.” ООД гр.София като трето лице помагач
на ищеца “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* гр.София .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4