Р
Е Ш
Е Н И Е
№ 262512
17.11.2021 година,
град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на седми
октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6499 по описа на съда
за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на Е.И. срещу Д.Ж.П.,
П.Д.Ш. и Л.К.Ш., с която са предявени осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Ищцата твърди, че между ответниците и „Райз 1“ ЕООД с
предишно наименование „Векра билд 1“ ЕООД, бил сключен договор за
покупко-продажба на 70% ид.ч. от имот срещу задължение за извършване на
строителство и взаимно учредяване на право на строеж. В изпълнение на договора
дружеството извършило строителни работи в имота в периода октомври
2013г.-декември 2015г. Договорът между страните бил развален по съдебен ред.
Предвид горното ответниците се обогатили със стойността на извършените в имота
СМР. Вземането на дружеството било прехвърлено на ищцата с договор за цесия от
17.01.2019г. Иска се осъждането на всеки от ответниците да заплати сумата от
16 666.66 лева, съобразно правото му на собственост от 1/3 ид.ч.
Претендира разноски.
В хода на производство е п. ответникът Л.Ш., като с
определение от 23.10.2020г. са конституирани неговите наследници- П.Ш., Д.Ш. и
Л. Ш..
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори от ответниците П.Ш., Д.Ш. и Д.П., с
които се оспорват претенциите. Правят възражения за нищожност на договора за
цесия поради липсата на изискуемо и ликвидно вземане срещу ответниците.
Посочената в договора сума не произтичала от договора за строителство. Твърдят,
че към 2015г. предвидената за изграждане сграда не била довършена. След
приключване на делото правата върху имота били прехвърлени на друго лице, на
което било възложено извършването на строителството. Иска се отхвърляне на
претенциите и присъждането на разноски.
В срок е постъпил отговор от ответницата Л. Ш., с който се оспорва
претенцията. Прави възражение за изтекла погасителна давност, защото
строителството е имота е било преустановено още през 2013г. След развалянето на
договора собствениците възложили строителството на трето лице.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С нотариален акт № 76 от 11.07.2013г. Л.Ш., П.Ш. и Д. П. продават
на „Векра билд 1“ ЕООД 70% ид.ч. от поземлен имот с идентификатор **** по КК на
гр. П. срещу задължението да построи със свои сили и средства жилищна сграда,
като си разпределят и правото на строеж за обектите.
След сключването на договора, строителят е започнал
изграждането на обекта, като от показанията и на двамата свидетели (разпитани
по настоящото дело) се установява, че са били премахнати сградите, изкопана е
голяма дупка и са изградени основите до нивото на пътя. Тези обстоятелства се
потвърждават и от представените по делото писмени доказателства- акт за
откриване на строителна площадка (л. 156), където е посочено наличието на 3
стари сгради заемащи приблизително половината от площта на имота, експедиционни
бележки за превоз на бетон (по приложеното ч.гр.д.) и плащания за такси в полза
на общината. Предвид така представените документи не могат да се кредитират
показанията на свидетелката В., че всички дейности по имота са приключили през
2013г. Всички представени документи за от 2014г. и 2015г., включително
разписките за плащане на такси към общината за преминаване на тежкотоварни МПС
от 10 до 30 тона и над 30 тона (втората половина на 2015 г.) Ето защо следва да
се кредитират показанията на останалите свидетели (разпитани и в производството
по обезпечаване на доказателства), като се приеме, че дейностите по строежа са
извършвани през 2014г. и преимуществено през 2015г.
С решение по гр. д. 6616/2015 г. на ПРС договорът от 2013г.,
обективиран в нотариален акт е развален. Съдебният акт има конститутивно
действие, което се е породило след влизането му в сила на 22.11.2017г.
Развалянето
на договора има обратно действие съгласно чл. 88,
ал. 1 ЗЗД. Последицата от това правило е, че страните по него са длъжни да
възстановят състоянието, предхождащо сключването на договора и да върнат
разменените престации. Ако след развалянето на договора страните не върнат
получено по него, те се обогатяват неоснователно, съгласно чл. 55, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД. (Решение № 208 от
16.03.2005 г. на ВКС по гр. д. № 377/2004 г., II г. о.) Ако полученото не е
налице или връщането му е невъзможно по други причини, следва да бъде върната
неговата равностойност. Установяването на даденото на отпаднало основание,
респективно неговия размер, е в тежест на ищеца (чл. 154 ГПК ). В този смисъл
Решение № 153 от 26.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4753/2019 г., III г. о.
В настоящия случай с категоричност се доказва изграждането на
сградата в груб строеж до кота 0.00 без полагане на бетон. За тези дейности
ответниците дължат обезщетение в размер определен от експертизата по настоящото
дело към 2015г., а именно общо 35 526 лева.
От свидетелските показания, събрани в производството по обезпечаване
на доказателства, се установява и извършеното раздробяване на скална маса в
размер от 50 куб.м., както и изграждането на нова подпорна стена с дължина
половината от тази на имота. След развалянето на договора за тях също се дължи
обезщетение в размер съответно на 5199.02 лева и 3440.23 лева.
От представения протокол за откриване на строителна площадка
се доказва, че в имота е имало 3 сгради, който са били съборени. Техният
конкретен вид, етажност и извозените отпадъци не се установяват от събраните по
делото доказателства. В събраните гласни доказателствени средства няма
конкретни данни в тази насока, поради което и не може да се възприемат
посочените от самия ищец стойности. Не се дължи обезщетение и за изграждането
на временна ограда. Същата не е била трайно прикрепена към земята, връщането й
не е било невъзможно и не следва да бъде присъждана равностойност. Не се
установява и извършването на масов изкоп, защото според показанията на
свидетеля на ищцата за достигането на нивото на основите е било извършено
раздробяване на скала.
Така общият размер на извършените и подлежащи на обезщетяване
дейности в имота е в размер на 44 165.25 лева. Сумата е дължима от
насрещните страни по договора съобразно правата им в имота- 2/3 ид.ч. в режим
на СИО за Л.Ш. и П.Ш. и 1/3 ид.ч. за Д.П.. Принадлежността на правото на
собственост не се оспорва от ответниците. Така всеки от съсобствениците дължи
обезщетение в размер на 14 721.75 лева. След смъртта на Л.Ш. в хода на
процеса, неговите наследници П.Ш., Д.Ш. и Л.Ш. отговарят за обезщетението
съобразно наследствените права (по 1/3), като всеки от тях дължи по 4907.25
лева.
Вземанията
произтичащи от развалянето на договора за покупко-продажба на недвижим имот са
прехвърлени от „Райз 1“ ЕООД (с предишно наименование „Векра билд 1“ ЕООД) на
ищцата Е.И. съгласно договор за цесия от 17.01.2019 г. Съдът намира
представения документ за достатъчно доказателство за установяване извършването
на цесията. В същия е извършено и изрично упълномощаване цесионерът да изпълни
задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Уведомяването е станало със самото връчване
на исковата молба, към която е приложен договорът, съдържащ пълномощното и
същото следва да се вземе предвид от съда съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК. В този
смисъл е Решение № 3 от 16.04.2014г. по гр.д. 1711/2013г. на I т.о. на ВКС.
Изложените
възражения за недействителност на договора за цесия поради това, че вземането
не е установено по основание и размер са неоснователни. Съществуването на вземането
в действителност е спорно между страните, но това не е пречка за неговото
прехвърляне. В този смисъл следва да се има предвид разпоредбата на чл. 100,
ал. 1 ЗЗД, която предвижда отговорност за цедента. В настоящия случай цесията е
породила действие за сумата от 44 165.25
лева.
Ето защо
ищцата е материлноправно легитимирана да претендира вземането.
Изискуемостта
в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ГПК е различна от тази по
договорното задължение. В първия случай настъпва
от момента на отпадане на основанието, а във втория - от датата, когато
трябва да се изпълни договорът. В този смисъл Решение № 208 от 16.03.2005 г. на
ВКС по гр. д. № 377/2004 г., II г. о. Изискуемостта на предявените по делото
вземания е настъпила на 22.11.2017 г., когато е влязло в сила решението за
разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
изграждането на сграда. От тогава до предявяването на исковете давностният срок
не е изтекъл.
Ето защо
претенцията се явява основателна и следва да бъде уважена за сумата от по 14 721.75 лева по отношение на П.Ш. и Д.П.,
както и за сумата от по 4907.25 лева (общо 14721.75 лева) по отношение
на П.Ш., Д.Ш. и Л.Ш. като наследници на Л.Ш.. За разликата до претендираните 16 666.66
лева срещу всеки ответник, съответно правоприемниците му, претенциите са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По
разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъде присъдена сумата от 2278.93 лева
разноски за ДТ и СТЕ и 1766.61 лева за адв. възнаграждение, съразмерно на
уважената част от исковете. Общите разноски са в размер на 4045.54 лева.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците следва да бъдат присъдени
разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска. Направеното възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение е основателно. По делото са били проведени
2 о.с.з. като е приета експертиза и са разпитани двама свидетели. Поради това
възнаграждението следва да бъде намалено до предвидения в НМРАВ минимум от 1030
лева за пълния размер на претенцията и 574 лева за претенциите срещу
конституираните наследници. Така в полза на П.Ш. и Д.П. следва да бъдат
присъдени по 120.20 лева за адв. възнаграждение по предявените искове, а в
полза на Д.Ш. и Л.Ш. по 66.98 лева. В полза на всички ответници следва да бъде
присъдена и сумата от 11.67 лева за СТЕ.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.Ж.П., ЕГН
********** да заплати на Е.В.И., ЕГН
**********, сумата от 14 721.75 лева– представляваща 1/3 от
равностойността на извършени в поземлен имот с идентификатор **** по КК на гр.
П. СМР, дължима поради разваляне на договор за покупко-продажба на ид.ч. от
имота срещу задължение за строителство от 11.07.2013г., обективиран в
нотариален акт вписан в СВ с вх. рег. № ******, сключен с „Векра билд 1“ ЕООД,
с променено наименование на „Райз 1“ ЕООД, като вземането е прехвърлено с
договор за цесия от 17.01.2019г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от подаването на исковата молба
на 28.02.2020 г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата НАД 14 721.75 лева ДО 16 666.66 лева.
ОСЪЖДА
П.Д.Ш., ЕГН ********** да заплати на
Е.В.И., ЕГН **********, сумата от 14 721.75 лева– представляваща 1/3 от
равностойността на извършени в поземлен имот с идентификатор **** по КК на гр.
П. СМР, дължима поради разваляне на договор за покупко-продажба на ид.ч. от
имота срещу задължение за строителство от 11.07.2013г., обективиран в
нотариален акт вписан в СВ с вх. рег. № ****, сключен с „Векра билд 1“ ЕООД, с
променено наименование на „Райз 1“ ЕООД, като вземането е прехвърлено с договор
за цесия от 17.01.2019г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от подаването на исковата молба на
28.02.2020 г. до окончателното погасяване, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата НАД
14 721.75
лева ДО 16 666.66 лева.
ОСЪЖДА
П.Д.Ш., ЕГН **********, Д.Л.Ш., ЕГН ********** и Л.Л. Ш., ЕГН **********, като наследници на починалия в хода на
процеса Л.К.Ш., ЕГН **********, да
заплатят на Е.В.И., ЕГН **********, сумата
от общо 14 721.75 лева–
представляваща 1/3 от равностойността на извършени в поземлен имот с
идентификатор **** по КК на гр. П. СМР, дължима поради разваляне на договор за
покупко-продажба на ид.ч. от имота срещу задължение за строителство от
11.07.2013г., обективиран в нотариален акт вписан в СВ с вх. рег. № ****, дело
9108/2013, сключен с „Векра билд 1“ ЕООД, с променено наименование на „Райз 1“
ЕООД, като вземането е прехвърлено с договор за цесия от 17.01.2019г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от подаването на исковата молба на 28.02.2020 г. до окончателното
погасяване, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за разликата НАД 14 721.75
лева ДО 16 666.66 лева.
ОСЪЖДА Д.Ж.П., ЕГН
**********, П.Д.Ш., ЕГН **********-в лично качество и П.Д.Ш., ЕГН **********,
Д.Л.Ш., ЕГН ********** и Л.Л. Ш., ЕГН **********, като наследници на починалия
в хода на процеса Л.К.Ш., ЕГН **********, да
заплатят на Е.В.И., ЕГН **********, сумата
от 4045.54 лева- разноски по делото по съразмерност.
ОСЪЖДА Е.В.И., ЕГН
********** да заплати на Д.Ж.П., ЕГН ********** сумата от 120.20 лева за адв. възнаграждение по съразмерност.
ОСЪЖДА Е.В.И., ЕГН
********** да заплати на П.Д.Ш., ЕГН ********** сумата от 120.20 лева за адв. възнаграждение по съразмерност.
ОСЪЖДА Е.В.И., ЕГН
********** да заплати на Д.Л.Ш., ЕГН **********, сумата от 66.98 лева за адв. възнаграждение по съразмерност.
ОСЪЖДА Е.В.И., ЕГН
********** да заплати на Л.Л. Ш., ЕГН **********, сумата от 66.98 лева за адв. възнаграждение по съразмерност.
ОСЪЖДА Е.В.И., ЕГН
********** да заплати на Д.Ж.П., ЕГН **********, П.Д.Ш., ЕГН **********,
Д.Л.Ш., ЕГН ********** и Л.Л. Ш., ЕГН **********, сумата от 11.67 лева разноски за СТЕ по съразмерност.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ : /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с
оригинала.
Р.М.