№ 5044
гр. София, 30.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело №
20241110133965 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба на ищеца “ТС” ЕАД, ЕИК
888, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.яс № 23Б, с която се иска изменение
на постановеното по делото решение по отношение на разноските, присъдени в полза на
ищеца.
В молбата се сочи, че съдът не е съобразил характера на заповедното производство, за
което е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение. В тази насока се аргументира
становище, че същото не представлява състезателен процес, както и че липсва задължение
за длъжника за мотивиране на неговото възражение, което предпоставя липсата на
обусловеност между действията по подаване на възлажение и изхода на спора за
материалното право. По тези съображения се иска съдът да приеме, че за заповедното
производство разноски не се дължат, а ако все пак съдът приеме, че такива следва да се
присъдят, то се претендира намаляването им до размер, който кореспондира с
действителната фактическа и правна сложност на спора, без да е обвързан с посочените
размери в Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет.
В срока за отговор, насрещната страна по молбата – С. С. Д., ЕГН **********, чрез
адв.В., е депозирала такъв, с който се оспорват доводите на ищеца.
Като прецени данните по делото и доводите на страните, съдът намира следното:
Молбата за изменение на постановеното по делото решение за извършените от ищеца
разноски, е предявена в срока по чл.248 ГПК и от страна с правен интерес. Същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество обаче молбата се явява неоснователна по следните
съображения:
Производството по делото е образувано по искова молба на “ТС” ЕАД, ЕИК 888, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.яс № 23Б, с която са предявени искове срещу
С. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.гд бл.68, ет.9, ап.43, за признаване за
установено спрямо последната, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за
1
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 10940/2024 г. по описа на
СРС, 128 състав, а именно 604.02 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., за имот, отчитан с абонатен №
99452, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 23.02.2024 г. до окончателното плащане на дължимото,
както и мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 09.02.2024 г. в размер на 67.10 лв.
Претендира се установяване на задължения и за дялово разпределение, както следва:
главница в размер на 61.81 лв. за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за периода от 09.04.2024 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода
от 16.07.2021 г. до 09.02.2024 г. в размер на 11.52 лв.
По делото е постановено решение от 25.11.2024 г., с което исковете са частично
уважени, а производството частично прекратено, с оглед на което са присъдени разноски на
всяка от страните.
Видно от данните по делото обаче, ответникът не е направил възражение за
прекомерност на заплатено от насрещната страна адвокатско възнаграждение преди
приключване на съдебното дирене в исковото производство. В този смисъл заявеното едва с
молбата по чл.248 от ГПК възражение за прекомерност се явява преклудирано и не следва да
бъде съобразено от съда при определяне отговорността за разноски на ответника.
Ето защо съдът намира, че е съобразил изцяло обстоятелствата по делото и няма
основания да ревизира становището си досежно размера на присъдените на ответника С. С.
Д. разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на “ТС” ЕАД, ЕИК 888, със седалище и адрес
на управление гр.София, ул.яс № 23Б,за изменение на постановеното по настоящето гр.д.№
33965/2024 г. решение № 21360/25.11.2024 г., досежно присъдените разноски за адвокатско
възнаграждение на ответницата С. С. Д., ЕГН **********.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд по реда на
обжалване на решението – в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2