№ 163892
гр. София, 11.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20241110150544 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Подадено е заявление от заявителя „Сити кеш“ ООД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Б. Д. Х. за следните
суми: 1000 лева – главница, ведно със законната лихва от 22.08.2024 г. до
изплащане на вземането; 159,15 лева – възнаградителна лихва за периода от
27.01.2023 г. до 08.09.2023 г., и 271,42 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 01.04.2023 г. до 01.07.2024 г. – задължения
по Договор за потребителски кредит № 803857/27.01.2023 г., сключен между
страните.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдилищата не издават заповеди за
изпълнение за вземания, които се основават на източници, противоречащи на
закона или добрите нрави.
При преценка на действителността на договора, настоящият съдебен
състав е длъжен да направи първо проверка на клаузите относно годишния
процент на разходите (ГПР), като намира, че следва да се занимае първо с
въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е
основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно
свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към
ЗПКр, който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за
потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло
определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от
хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда на
Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C-
42/15 Home Credit Slovakia a.s.
Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване
на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и
Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално
съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в
българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя
1
(т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия
разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява
сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи
финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото
решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което
потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до
изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на
формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.
От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.
90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и
т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и
цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за
кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за
възможността на потребителите да вземат информирано решение относно
различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението
по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че
неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се
приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които
националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата
на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което
потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според
понятието по-горе).
С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по
кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива,
винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам –
и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова,
което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.
Приложени към съдържанието на кредита по делото, горепосочените
принципи имат следното изражение:
В чл. 5 от договора за кредит, представен на лист 9 от делото, е
предвидено, че в 3-дневен срок от сключването му длъжникът се задължава да
обезпечи кредита с учредяване на банкова гаранция или осигуряване на
поръчител, който следва да има доход от поне 7 минимални работни заплати за
страната и да отговаря на редица изисквания за липса на дълг, а ако се
осигурят двама – доходът на всеки да е в размер равен на поне 4 минимални
работни заплати за страната. В чл. 11, ал. 1 от договора (на лист 13 от делото) е
предвидено, че ако не се осигури поръчителство в 3-дневния срок длъжникът
ще дължи неустойка 808,85 лева. Така се оказва, че всъщност неустойката се
превръща в търговско условие за отпускане на кредита при посочените в
договора условия (необезпечен кредит) и поради това на основание § 1, т. 1
ЗПКр тази неустойка следва да се включи в общия разход по кредита, от който
да се определи ГПР.
В договора за кредит ГПР е определен като 49,63 % (на лист 8 от
делото), т.е. ако кредитът беше отпуснат за 1 година, разходите за връщането
2
му не могат да са повече от 49,63 % от 1000 лева, или 496,30 лева. Кредитът
обаче е отпуснат за 4 месеца, т.е. общият разход не може да превишава едни
трета от годишния, или 165,43 лева. В случая обаче разходът по кредита
съгласно договора се явява равен на сбора от 159,15 лева (следва от
посочената на лист 8 обща сума за погасяване от 1159,15 лева) и вноската за
поръчители в размер на 808,85 лева, или общо 968 лева – т.е. дори при
аритметично пресмятане без специални знания се установява, че посоченият в
договора за кредит ГПР е очевидно рязко разминаващ се с аритметиката, т.е.
неправилен. Поради това на основание чл. 22 ЗПКр целият договора за кредит
е нищожен и заявлението следва да се уважи само по претенцията за главница
на основание чл. 23 ЗПКр.
Претенцията за законна лихва за забава, както за времето от падежа на
задълженията, така и след датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед следва да се отхвърли, тъй като при нищожен договор забавата
настъпва от поканата за длъжника, и ако такава се присъди няма да последват
санкционните последици от нищожността на кредита – вж. в този смисъл е и
практиката на Върховния касационен съд – Решение № 129/30.07.2024 г. по
търг. дело № 630/2023 г., I ТО.
Дори обаче договорът за кредит да не се приеме за нищожен, тази
претенция отново е неоснователна. Размерът на законната лихва е установен в
чл. 86 ЗЗД и Постановление на Министерския съвет (ПМС) № 426/18.12.2014
г., като същият е равен на основния лихвен процент на Българската народна
банка, определен в началото на съответното шестмесечие (1 януари или 1
юли), увеличен с 10 процентни пункта. Разпоредбата е императивна – всяко
друго задължение при забава за плащане представлява договорна неустойка,
която е допустима съгласно чл. 92 ЗЗД, стига да не е забранено изрично от
закона за конкретния вид задължение. При потребителските кредити
уговаряне на такива други неустойки за забава, по-големи по размер от
законната лихва, е абсолютно забранено съгласно чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПКр.
Поисканата от заявителя сума по заявлението е за законна лихва за
забава върху неплатената главница по потребителски кредит от 1000 лева, е в
размер на 271,42 лева за периода от 01.04.2023 г. до 01.07.2024 г. Забавата е
продължила 1 година и 3 месеца и доколкото е служебно известно, че в
последните години законната лихва е в размер на 10 – 12 % годишно, общият
лихвен процент за такъв период на забава следва да е около 12,50 % – 15 %.
Същевременно поисканата сума за законна лихва от 271,42 лева е в размер на
над 27,14 % от задължението за главница. Т.е. претендираното обезщетение е
почти 150 % от законния размер, който може лесно да се определи поне
приблизително.
С оглед формалния характер на едностранното заповедно производство
по принцип съдът не следва да прави проверка за точност на изчисленията на
кредитора, но не и когато същите абсолютно очевидно преминават всякакви
възможни по закон стойности на лихвата за забава, в който случай съдът на
основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК следва да следи за очевидни нарушения на
закона – чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в какъвто смисъл е и практиката на контролната за
3
настоящия съд инстанция – Софийския градски съд, дадени в Определение №
9399/03.08.2023 г. по въззивно частно гр. дело № 8290/2023 г. на ΙΙ-в състав;
Определение № 9182/28.07.2023 г. по въззивно частно гр. дело № 7474/2023 г.
на ΙV-е състав; Определение № 12122/13.10.2023 г. по въззивно частно гр.
дело № 11363/2023 г. на ΙΙ-д състав; Определение № 14945/08.12.2023 г. по
въззивно частно гражданско дело № 10916/2023 г. на Софийския градски съд,
I-в състав, и други.
Така заявлението се уважава само за претендираната главница.
Пропорционално на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят и
разноските със заповедта, като искането е уважено за 1000 лева от общо
1430,57 лева, или за 69,90 % от предявения си размер, като следователно
пропорционално на заплатената държавна такса от 25 лева и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение, следва да се присъдят само 17,45 лева
държавна такса и 34,90 лева юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявление за издаване
на заповед за изпълнение с вх. № 269582/22.08.2024 г. В ЧАСТТА, с която
„Сити кеш“ ООД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: София, бул.
„Цариградско шосе“, № 115е, ет. 5, иска издаване на заповед за изпълнение
срещу Б. Д. Х. , с ЕГН: **********, с адрес: С., ул. „Т. Г. В.“ № **, за суми в
размер на 159,15 лева (сто петдесет и девет лева и 15 стотинки) –
възнаградителна лихва за периода от 27.01.2023 г. до 08.09.2023 г.; 271,42 лева
(двеста седемдесет и един лева и 42 ст.) – законна лихва за забава за периода
от 01.04.2023 г. до 01.07.2024 г., както и на законната лихва след датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – задължения по
Договор за потребителски кредит № 803857/27.01.2023 г., сключен между
страните.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „Сити кеш“
ООД, че може да предяви гореописаните си претенции с осъдителен иск в
едномесечен срок от влизане на определението в сила, като ползва платената
държавна такса за вземанията, за които заявлението е отхвърлено в размер на
8,61 лева (да заплати 41,39 лева такса по иска).
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя
„Агенция за събиране на вземания“ АД. Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4