№ 5341
гр. София, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:....
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20221110129919 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от С. С. Х. срещу ..... обективно съединени искове
с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД , с които се иска
прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № ..., поради
нарушаване и заобикаляне на разпоредбите на чл. 26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД вр. с чл. 19, ал.
4 ЗПК и на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, както и поради накърняване на добрите нрави и
осъждане на ответника да заплати сумата от 185.52 лева /размерът на иска е изменен
по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК – л. 74, стр. 2/, представляваща платена без основание
главница по сключен Договор за предоставяне на гаранция № ....
Релевират се доводи, че ищецът е страна по Договор за паричен заем с № ...,
сключен с .... /трето лице за настоящия спор/, по силата на който получила сумата от
600.00 лева като ГПР бил в размер на 49%, ГЛП в размер на 40%, а размерът на
месечния лихвен процент не бил посочен. Във връзка с този договор за заем, ищецът
сключил с ответното дружество процесния договор за предоставяне на гаранция с №
..., като договорът за предоставяне на гаранция обезпечавал сключения договор за
заем. По силата на този договор ищецът следвало да заплати на ответника сумата от
185.52 лева.
Ищецът счита, че договорът за предоставяне на гаранция № ... е нищожен, на
основание чл. 26, ал.1,пр. 3 ЗЗД, доколкото е сключен при нарушаване на разпоредбите
на чл. 26, ал.1, пр. 2 ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК и на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Заявява, че
срещу сумата от 185.52 лева не получавал каквато и да било насрещна престация, като
1
същевременно бил принуден да сключи договор за предоставяне на гаранция и то с
предварително избрано от заемодателя дружество.
В ИМ се твърди още, че с договора за предоставяне на гаранция се стигало
единствено и само до увеличаване на дължимата сума, без каквато и да е насрещна
престация. На следващо място, ищецът заявява, че процесният договор бил нищожен,
поради това, че се стигало до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и
заобикаляне на закона, на основание чл. 26, ал.1, пр. 2 ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Възнаграждението, което следвало да се заплати по процесния договор следвало да
бъде отразено в определения ГПР. Уговореното възнаграждение по Договор за
предоставяне на гаранция по своята същност представлявало разход по кредита, който
е бил известен и е следвало да бъде включен в ГПР. Със сключването на процесния
договор се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че
Договор за предоставяне на гаранция е недействителен, на основание чл.143 ал.1 и
ал.2, т.19 ЗЗП. Релевира, че същият бил сключен във вреда на потребителя и не
отговарял на изискванията за добросъвестност и справедливост и по този начин водел
до неравновесие в правата на страните. Изтъква още, че процесният договор не бил
разбираем и не позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от
сключване на договора. Ето защо счита, че е налице нееквивалентност между
престациите. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна. Счита
установителния иск за недопустим, доколкото е недопустимо съединяването му с
осъдителен иск, поради липсата на правен интерес за това. В условията на
евентуалност заявява, че исковете са неоснователни, поради следните възражения:
ищецът бил длъжен да даде подходящо обезпечение на своето задължение, чрез
предоставяне на банкова гаранция, гаранция от небанкова финансова институция или
двама поръчители като ищецът избрал да изпълни задължението си за обезпечаване на
сключения от него договор за кредит, чрез представяне на гаранция от небанкова
финансова институция, посредством сключения процесен договор. Относно
твърдяното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 - 10 и чл. 19, ал. 4, съответно на чл. 21, ал. 1
от ЗПК, ответникът релевира, че договорът за гаранция, сключен между страните било
самостоятелно правоотношение, по което и двете страни са поели насрещни
задължения като процесният договор по никакъв начин не бил част от договора за заем,
който ищецът бил сключил с ..... Ето защо посочва, че всякакви твърдения относно
нищожността на договора за гаранция, базирани на уговорки между ищеца и трето
лице, били неоснователни. Заявява, че ищецът не бил задължен да сключи договор за
предоставяне на гаранция с ответника, нито като условие за отпускане на кредит, нито
с оглед конкретно задължение, включено в договора за кредит, а също и ищецът имал
възможност да обезпечи отпуснатия кредит по друг начин, включително чрез
поръчителство. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:
2
Предявен е иск с правно основание чл.26, ал. 1, предл. 1, предл. 2 и предл. 3
ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция №
.../09.06.2021г., поради нарушаване и заобикаляне на разпоредбите на чл. 26, ал.1, пр. 2
от ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК и на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, както и поради накърняване на
добрите нрави.
Основателността на предявения иск се обуславя от доказване на сочените
основания за нищожност – противоречие с императивните правни норми на чл. 1 и чл.
19, ал. 4, във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и съдържа неравноправни клаузи по смисъла на
чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
При анализа на предпоставките от фактическия състав на предявения иск
следва да се изложат следните съображения: с изготвения по делото доклад /л. 31/ са
отделени като безспорно установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията
между страните следните обстоятелства: обстоятелството, че ищецът е страна по
Договор за паричен заем с № ..., сключен с .... /трето лице за настоящия спор/, по
силата на който получила сумата от 600.00 лева като ГПР бил в размер на 49%, ГЛП в
размер на 40%, а размерът на месечния лихвен процент не бил посочен и
обстоятелството, че ищецът е сключил с ответното дружество процесния договор за
предоставяне на гаранция с № ..., по силата който ищецът следвало да заплати на
ответника сумата от 185.52 лева.
В чл. 4 от договора за потребителски кредит /л. 37, стр. 2/ е предвидено, че в 3-
дневен срок от датата на сключване на договора заемателят се задължава да предостави
на заемодателя някое от посочените в разпоредбата обезпечения.В тази връзка в чл. 1
от договора за предоставяне на гаранция /л. 65/ е посочено, че ответникът, в качеството
си на гарант е задължен да издаде гаранция за плащане в полза на .... като за целта
съгласно чл. 3 от договора ответникът следва да цаплати възнаграждение в размер на
185.52 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 15.46 лева.
Във връзка с анализираните два договора, следва да се съобрази следното:
въпреки че всеки един от посочените два договори формално да представляват
самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази
обвързаност се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на
кредитора на гаранция по кредита /без всякаква друга възможна алтернатива/ в 3-
дневен срок от датата на сключване на договора за кредит, както и с изричната
уговорка за изплащане на възнаграждението за издаване на гаранцията, ведно с
основното задължение по кредита. По изложените съображения съдебният състав
намира, че по отношение преценката относно действителността на процесния договор
за предоставяне на гаранция следва да намерят приложение общите правила на ЗЗД,
както и ЗПК и ЗЗП, тъй като ищецът като физическо лице е потребител по смисъла на §
13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
В разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от процесния договор за предоставяне на
гаранция /л. 66/ е предвидено, че уговореното възнаграждение, дължимо от ищеца в
месечен размер от по 15.46 лева не постъпва в патримониума на ....., а е уговорено като
част от погасителната вноска, която кредитополучателят следва да заплати на
кредитодателя ..... Съдът счита, че уговореното в чл.3 от договора за предоставяне на
гаранция задължение за заплащане на възнаграждение не поражда права и задължения
за страните, тъй като накърнява добрите нрави и води до неговата нищожност.
С оглед изложените съображения съдът следва да обоснове извода, че чрез
сключването на този договор за предоставяне на гаранция се цели заобикаляне на
3
нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото в договора за предоставяне на гаранция се
уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде изплатено като печалба на ..... По
този начин се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително
възнаграждение за кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, с цел
да се избегне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че ГПР не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с ПМС. В самия договор за потребителски кредит е
посочено, че размерът на ГПР възлиза на 49.23% /л. 37/, но в същия не е включено
възнаграждението за предоставената банкова гаранция, възлизащо на месечната сума
от по 15.46 лева, съобразно нормата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Във връзка с гореизложеното заслужава внимание и обстоятелството, че при
направена служебно справка в Търговския регистър се установява, че едноличен
собственик на капитала на ответното дружество е ..... По този начин печалбата на
ответното дружество за извършената от него търговска дейност като гарант се
разпределя и в ..... Така икономически по - слабата страна /наредителят/ се е задължил
да заплати на гаранта възнаграждение, което се дължи в 3-дневен срок от датата на
сключване на договора за кредит –09.06.2021г., без значение дали е изправна страна по
същия.
Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен, поради накърняване на
добрите нрави, доколкото сумата, която се претендира по него е определена под
условие за всеки ден, за който е в сила гаранцията, не е включена в ГПР, посочен в
договора за кредит като при включване на възнаграждение от договора за предоставяне
на гаранция, действителният ГПР би бил в размер, надхвърлящ поставеното в чл. 19,
ал. 4 от ЗПК ограничение. По този начин, потребителят е бил въведен в заблуждение
относно стойността на разходите, които следва да направи по обслужване на заема и
реално по този начин се калкулира допълнителна печалба към договорената
възнаградителна лихва по договора за заем.
Във връзка с изложеното следва да се вземе предвид и обстоятелството, че
процесният договор противоречи и на нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, с което се
цели забранена от закона цел - въвеждане на допълнителни плащания, чиято
дължимост е свързана с хипотеза на забава на длъжника. Така сключеният договор за
предоставяне на гаранция противоречи на закона. От договора за потребителски кредит
е видно, че предоставянето на гаранция е предпоставка за сключването му, а от начина
на изпълнение на задължението по сключения договор за гаранция е видно, че то се
заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита, съобразно уговорения в
договора за потребителски кредит погасителен план. Нещо повече - уговорено е, че
дължимото месечно възнаграждение за издаване на гаранцията в размер на 15.46 лева
следва да се заплати на падежа, посочен в погасителния план по договора за кредит и
4
същото следва да бъде заплатено в полза на .... .
Заслужава внимание и обстоятелството, че дължимите по договора за
предоставяне на гаранция плащания ще бъдат събирани от кредитодателя .... за сметка
на гаранта ....., както и че плащането на дължими по този договор суми на ...., ще се
считат за валидно плащане към ......
Видно от данните по делото, на длъжника е отпуснат кредит в размер на
600.00 лева, а е уговорено възнаграждение за предоставена гаранция е в общ размер от
185.52 лева, което е прекомерно и по този начин е нарушен принципа на
добросъвестност и справедливост. Изложеното води до извод, че са накърнени добрите
нрави, което води до неговата нищожност.
Във връзка с гореизложеното, следва да се вземе предвид и текста на
разпоредбата на чл. 143 ЗЗП, в която е посочено, че неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В посочената разпоредба е
налице изброяване на изричните хипотези, при които една клауза в договора се явява
неравноправна, което не е изчерпателно. Клаузата за възнаграждението по договора за
"гаранция", който по своя характер е такъв за предоставяне на поръчителство, цели
заобикаляне на ЗПК и единствено оскъпяване на кредита.
Предвид всичко изложено следва да се обоснове извода, че предявеният иск е
основателен и доказан изцяло.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД .
Съгласно задължителните постановки на Постановление № 1 от 28.05.1979г.
на Пленума на ВС текстът на чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е
получено нещо въз основа на нищожен акт.
За да бъде уважен иска по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, съдът следва да установи
наличието на две предпоставки: 1) получаването на процесната сума в размер от 185.52
лева от обогатилото се лице – ответника, която е дадена от обеднялото лице-ищеца и 2)
липса на основание за получаването, като в хипотезата на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД тази
липса следва да е начална, каквито са и твърденията въведени от ищеца в настоящото
производство.
По отношение на първата предпоставка за уважаване на исковете –
получаването на процесната сума от обогатилото се лице – ответника, която е дадена
от обеднялото лице-ищеца, следва да се посочи, че от приетата по делото ССчЕ /л. 47 и
5
сл./, кредитирана от съда като компетентно и обективно изготвена се установява, че
сумата е заплатена от ищеца на 10.09.2021г. /л. 52/.
По отношение на втората предпоставка от фактическия състав на предявения
иск – липса на основание за получаването, с оглед гореизложените подробни
съображения, водещи до обоснования извод за нищожност на сключения договор за
предоставяне на гаранция, съдът счита, че и тази предпоставка е доказана по делото.
С оглед всички гореизложени съображения предявеният иск е основателен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за ищеца. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 470.00 лева /сумата
от 130.00 лева – ДТ и сумата от 340.00 лева – възнаграждение за вещо лице/. На
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на адв. Д. М. М. от
САК следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер от 480.00 лева /с
включен ДДС/.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявен от С. С. Х., с ЕГН **********, със съдебен адрес:
.......1 срещу ....., с ЕИК ..., със съдебен адрес: ..., офис 40-46 иск с правно основание
чл.26, ал. 1, предл. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД нищожността на договор за предоставяне
на гаранция № .../09.06.2021г.
ОСЪЖДА ....., с ЕИК ..., със съдебен адрес: ..., офис 40-46 да заплати на С. С.
Х., с ЕГН **********, със съдебен адрес: .......1, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
сумата от 185.52 лева, представляваща платена без основание главница по сключен
договор за предоставяне на гаранция № .../09.06.2021г., както и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 470.00 лева – разноски за производството пред СРС.
ОСЪЖДА ....., с ЕИК ..., със съдебен адрес: ..., офис 40-46 да заплати на адв. Д.
М. М. от САК, на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждение, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал.1, т. 1
ЗАдв. възнаграждение в размер от 480.00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
6
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7