О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25.04.2018 година град Бургас
Бургаският районен съд пети граждански състав
Двадесет и пети април през две хиляди и осемнадесета година
в закрито заседание
в състав:
Председател: Магдалена Маринова
Като разгледа докладваното от съдия Маринова частно гражданско дело № 3 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК и е образувано след като с определение № 496 от 28.02.2018 година по административно дело № 316 по описа на Административен съд - Бургас производството по посоченото дело е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Бургас на основание §19 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Производството по посоченото административно дело е образувано по повод искова молба от А.К.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, местност „Острицата 2“, чрез процесуален представител – адвокат Н.А., с искане за постановяване на решение, с което да прогласи като нищожна Заповед № 1537 от 23.06.2015 година, издадена от Кмета на Община Бургас, постановена на основание §4к, ал.7 от ЗСПЗЗ и искане по реда на косвения съдебен контрол да прогласи нищожност на Решение № 8759 от 06.05.1993 година и Решение № 8759Б/04.09.2000 година на ПК- Бургас, както и вписванията в ПНИ и регистъра към ПНИ в частта, касаеща процесния имот. Жалбоподателят претендира и присъждане на разноските, направени по водене на делото.
С разпореждане от 14.03.2018 година производството по делото е оставено без движение и на жалбоподателя са дадени указания.
Постъпило е уточнение на искова молба, в която е посочено отравя искане за прогласяване нищожността на решенията на Поземлена комисия, посочени в исковата молба. Излага, че производството по гражданско дело № 1208 по описа на Бургаски районен съд за 2016 година, с който е разрешен спор за материално право относно имота между жалбоподателя и лицата, в полза на които той е възстановен по реда на ЗСПЗЗ, е приключило като с влязло в сила определение на ВКС не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По допустимостта на жалбата, предвид чл. 159, т.4 от АПК, настоящият състав приема следното:
Съгласно чл.147 от АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения.
В случая съдът е сезиран за произнасяне по наличие на основания за нищожност, подробно изложени в жалбата по отношение на Решение № 8759 от 06.05.1993 година и Решение № 8759Б от 04.09.2000 година на ПК – Бургас.
С Решение № 8759 от 06.05.1993 година, постановено на основание чл.14, ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ, чл.18ж, ал.1, чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ и протоколи №А27 от 16.09.1993 година по чл.18г, №18г от 05.04.1993 година по чл.18д и № 18а от 05.04.1993 година по чл.18е от ППЗСПЗЗ е признато право на собственост на наследниците на Рангел Стоянов Имперов в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следните имоти нива с площ 37 дка., находяща се в терен по §4 на село Банево в местността шеф Кайряк, заявен с пореден №7 от заявлението и установен с протокол на ТКЗС 32, и е възстановено правото на собственост на наследниците върху имота в съществуващи /възстановими/ стари реални граници.
С последващо решение № 8759Б от 04.09.2000 година на ПК – Бургас е признато право на собственост на наследниците на Рангел Стоянов Имперов върху имота на същите правни основания в съществуващи възстановими стари реални граници.
Съгласно чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ решенията на общинската служба по земеделие могат да се обжалват в 14-дневен срок пред районния съд. Жалбата се подава чрез общинската служба по земеделие. Съдът решава спора по същество. Делата се разглеждат в населеното място по местонахождението на имота. Срещу решението на районния съд може да се подаде касационна жалба пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, която се разглежда от съда в състав от трима съдии.
При това положение производството е по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ по отношение оспорване валидността на решенията на Поземлена комисия -Бургас.
За преценка наличието на право да оспори тези актове жалбоподателят се позовава на обстоятелството, че от 1991 година владее имота, построил е в него сграда, облагородил го е с овошки. Твърди, че живее постоянно там. Основанието на което владее имота е писмен договор за покупко продажба, който не е сключен в нотариална форма. Не твърди права на ползвател по смисъла на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
С решение №2047 от 16.12.2016 година, постановено по гражданско дело № 1208 по описа на Бургаски районен съд за 2016 година е отхвърлен искът на А.К.М., ЕГН ********** *** против Мария Кирова Костадинова, ЕГН ********** *** 29, Владимир Кирилов Владимиров, ЕГН ********** ***, Георги Стоянов Имперов, ЕГН ********** *** 3, Минка Ангелова Алексиева, ЕГН ********** *** 31, Ангел Стоянов Имперов, ЕГН ********** *** 58, Желка Господинова Имперова, ЕГН ********** *** 56 и Пенка Ангелова Атанасова, ЕГН ********** *** за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на основание давностно владение за периода от 1991г. до подаване на исковата молба на новообразуван поземлен имот № 958, с площ 995 кв.м., находящ се в кадастрален район 501 по плана на новообразуваните имоти на с.о. Острица 2, землище на кв.Банево, гр.Бургас, община Бургас, при граници: изток – новообразуван поземлен имот 501.203, запад – новообразуван поземлен имот 501.9512, север – новообразуван поземлен имот 501.202 и юг – новообразуван поземлен имот 501.9502, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м., с избено помещение от 8 кв.м..
Ответниците по делото са наследници на Рангел Стоянов Имперов в полза на които е проведено производството по земеделска реституция.
Решението е потвърдено с решение № III от 19.04.2017 година, постановено по въззивно гражданско дело №322 по описа на Бургаски окръжен съд за 2017 година. Решението на въззивната инстанция не е допуснато до касационно обжалване с определение №103 от 07.03.2018 година, постановено по гражданско дело №3240 по описа на Върховен касационен съд за 2017 година, I отделение.
При това положение настоящият състав приема, че между страните е налице влязло в сила съдебно решение, с което е разрешен спор относно правото на собственост по отношение на имота на основание давностно владение, заявено от ищеца.
В Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 година по тълкувателно дело №1/2012 година на ВАС е прието, че правен интерес на оспорващия от обявяване нищожността на административен акт е налице, ако без това оспорване той не би могъл да защити своите права и законни интереси, ако искането за прогласяване на нищожност е абсолютно необходими и единствен процесуален способ за правната му защита с оглед избягване на неблагоприятни правни последици.
В настоящия случай жалбоподателят не е бил страна в административното производство по издаване на решенията на Поземлена комисия – Бургас, които в настоящото производство е оспорил с доводи за нищожност, поради което за него липсва право да оспори тези актове. В производството по чл.14, ал.1 – 3 от ЗСПЗЗ не се обсъждат материални права на гражданите извън правата на лицата, претендиращи възстановяване на правото на собственост върху имота. В този смисъл са Определение №6901 от 07.07.2003 година по административно дело № 4626/2003 година, Петчленен състав на ВАС, Определение 5729 от 19.09.2000 година по административно дело № 2537/2000 година, IV отделение на ВАС, Тълкувателно решение № 9 от 7.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 9/2012 г., ОСГК. Всяко трето лице, което претендира собственически права по отношение на имота може да се защити по исков ред.
При това положение настоящият състав приема, че за жалбоподателя липсва правен интерес от прогласяване на нищожността на посочените решение на Поземлена комисия – Бургас.
По отношение на жалбата с правно основание §4к, ал.7 от ЗСПЗЗ настоящият състав приема следното:
Със Заповед № 1537 от 23.06.2015 година, издадена от Кмета на Община Бургас, постановена на основание §4к, ал.7 от ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на Рангел Стоянов Имперов, в квоти съобразно наследствените им права, върху новообразуван поземлен имот №958, с площ 995 кв.м., находящ се в кадастрален район 501 по плана на новообразуваните имоти на с.о. Острица 2, землището на кв.Банево, град Бургас, при граници: изток – новообразуван поземлен имот №501.203, запад- новообразуван поземлен имот №501.9512 /път/, север новообразуван поземлен имот №501.202 и юг- новообразуван поземлен имот №501.9502 /път/.
Предмет на производството по §4к, ал.7 от ЗСПЗЗ е съответствието на издадената заповед на кмета с влезлия в сила план на новообразуваните имоти.
Тъй като жалбоподателят не е адресат на посочената заповед на кмета и предвид предмета на производството настоящият състав приема, че с обжалваната заповед не са нарушени или застрашени негови права и за него този акт не поражда задължения.
При това положение за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване валидността на заповедта на кмета, издадена на посоченото правно основание в полза на лицата на които е реституиран имота.
Искането за прогласяване нищожността на вписванията в плана на новообразуваните имоти и регистъра към плана на новообразуваните имоти в частта, касаеща процесния имот са отправени по реда на косвения съдебен контрол и следва да бъдат квалифицирани като искания по §4к, ал.6 от ЗСПЗЗ. Поради това, че не следва да бъде извършвана преценка за наличие основания за нищожност на посочените административни актове /решенията на ПК / съдът приема, че в настоящото производство не следва да бъде правен преценка и за нищожност на вписванията в плана на новообразуваните имоти. Производството и в тази част е недопустимо поради липса на правен интерес.
По изложените съображения следва да бъде постановено определение за оставяне на исковата молба от А.К.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, местност „Острицата 2“, чрез процесуален представител – адвокат Н.А., с искане за постановяване на решение, с което да прогласи за нищожна Заповед № 1537 от 23.06.2015 година, издадена от Кмета на Община Бургас, постановена на основание §4к, ал.7 от ЗСПЗЗ, на Решение № 8759 от 06.05.1993 година и на Решение № 8759Б/04.09.2000 година на ПК- Бургас, както и по реда на косвения съдебен контрол да обяви за нищожни вписванията в ПНИ и регистъра към ПНИ в частта, касаеща процесния имот. Производството по делото следва да бъде прекратено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 159, т.4 от АПК, Бургаският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА исковата молба от А.К.М. с ЕГН **********, с адрес: ***,
местност „Острицата 2“, чрез процесуален представител
– адвокат Н.А., с искане за постановяване на решение, с което да се прогласи за
нищожна Заповед № 1537 от 23.06.2015 година, издадена от Кмета на Община
Бургас, постановена на основание §4к, ал.7 от ЗСПЗЗ, на Решение № 8759 от
06.05.1993 година и на Решение № 8759Б/04.09.2000 година на ПК- Бургас, както
и по реда на косвения съдебен да
прогласи за нищожни на вписванията в ПНИ и регистъра към ПНИ в частта, касаеща процесния имот.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 3 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година.
Определението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в едноседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: